Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", брой 39 (568), 08-14 октомври 2012

Чай от кока под слънцето на Богота

Следите от над 50-годишния въоръжен конфликт в Колумбия личат и в столицата й. Но надеждата за мир вече е по-силна след обявеното начало на преговорите с партизаните

Анета де ла Мар Икономова


Богота-София

В ранната утрин в Парка на независимостта сме се събрали близо 1300 участници в Петия фотомартон на осеммилионата столица на Колумбия Богота. За два дни трябва да направим снимки по 20 зададени от журито теми. Конкурсът от години се е превърнал в най-голямото събитие за професионалисти и любители фотографи в този огромен многолик град, кацнал в Андите на 2 600 м височина.
Стартът е даден и красивият квартал Макарена се изпълва с млади и не тъй млади фотографи. Никой не иска да пропусне меките лъчи на сутрешното слънце, надничащи иззад склоновета на Андите. Моята група отминава Площада на коридата, на който вече няма борба с бикове. Преди 9 месеца новият кмет на Богота Густаво Петро заяви, че ще се уважава живота на всички и влязоха в сила забрани като тези да не се носи оръжие на публични места и да не се убиват по жесток начин бикове по време на корида.
Густаво Петро започна да печели доверието на избирателите още като депутат, дръзнал да критикува корупцията и проникването на паравоенни и наркогрупи във властта. На младини е бил участник в градски партизански отряд, но не е се е замесвал в дейност, за която да носи съдебна отговорност.
От 2 г. Колумбия има и нов президент – Хуан Мануел Сантос. Последната новина за него е назначената спешна операция, след като му откриха рак на простатата. Възстановителният период след интервенцията ще го извади за известно време от активния политически живот. Затова веднага се появиха въпроси как това ще се отрази на подетия от Сантос изключително важен процес – оповестения преди няколко седмици план за мирни преговори с колумбийските партизани, действащи в страната от близо половин век. Първоначално бе обявено, че диалогът между настоящото колумбийско правителство и ФАРК (Въоръжени революционни колумбийски сили) с участието и на втората по значение партизанска групировка ЕЛН (Армия за национално освобождение) започва със среща на 8 октомври в норвежката столица Осло. По-късно се разбра, че срещата се отлага с една седмица. Но това не е свързано със здравето на президента Сантос, който и без това нямаше да участва лично в преговорите, а с необходимостта от уреждане на статута на определените да пътуват за Норвегия бунтовнически водачи, защото те фигурират в листата на Интерпол с издирвани лица. Така че диалогът със сигурност тръгва. Негови гаранти ще са Венесуела и Чили, а преговорите ще продължат следващата година в Хавана.
Много хора в Колумбия се радват, че най-после може да се говори за мир. Познавам и скептици, които не вярват, че нещо ще се постигне. През 90-е вече имаше опит за мирен диалог по времето на президента Андрес Пастрана и той се провали. Но в родината на автора на „Сто години самота” Грабриел Гарсия Маркес, който написва най-прочутия си роман с идеята, че самотата, изолираността на Латинска Америка трябва най-после да свърши, всичко е възможно. А магическият реализъм може да се усети на всяка крачка.
На една от малките улички в стария колониален квартал Ла Канделария, сред къщи от ХVІІІ и ХІХ в. е разположена хубава стара сграда в бяло и зелено с голяма порта и с огромен балкон. Днес там се подслонява Институтът по история и антропология. С къщата е свързано мистериозно предание. Някогашният собственик бил богаташ, но овдовял и балсамирал починалата си съпруга. Всеки ден изнасял мумията на балкона, оставял я там цял ден и вечер си я прибирал. Защо го е правил? Защото много обичал жена си или точно обратното?... Разбира се, снимам къщата за фотомаратона. И се замислям отнова за плетеницата от загадки, романтика и смърт в историята на Колумбия.
Тя е белязала и последните 50 г., през които в страната не е спирал вътрешният въоръжен конфликт. Отначало войната е между държавната власт и партизаните, увлечени от модните през 60-е идеи за постигане на социлна справедливост чрез революционна промяна. После в сблъсъка се включват паравоенни сили и други престъпни групи. Всички се оказват тясно въвлечени в наркотрафика, защото кокаинът е източник на средства, а и мощен лост за влияние из обширната колумбийска територия, надвишаваща 14 пъти България. Сред военните, полицията и висшите кръгове на властта също има възползвали се от наркотрафика.
Но дългогодишното съжителство с насилието, страха и разрухата не е убило у колумбийците вкуса им към красотата на живота. Те умеят да се наслаждават на всичко и то от сърце. Запечатвам фотодоказателства за това в Културния център „Габриел Гарсия Маркес”. Комплексът е дело на един от най-добрите архитекти на Богота – Рохелио Салмона. Между площадки, фонтани, огромна полукръгла книжарница и цветя откривам ентусиазирана група, която танцува салса и то в сутрешните часове на неделния ден. Учителят показва стъпки, но няколко двойки изобщо нямат нужда да се учат. Танцуват прекрасно. Явно са дошли само за удоволствието и се въртят с такава хармония и грация, че не мога да спра да ги снимам. И също влизам в ритъма на танца.
Намиращият се наблизо площад „Боливар” е пълен с хора. По обяд тук идват много колоездачи и младежи с ролери. Всяка неделя от близо 15 г. насам жителите на Богота завладяват половината улично платно и го превръщат в място за спорт, движение, разходки и развлечения. Това бе въведено от един предишен кмет и вече е традиция. Цели фамилии се разхождат или отбелязват семейни празници, а децата обичат да се снимат на гърба на ламите, които тук се предлагат като атракция от собствениците им. Сред това усмихнато и спокойно множество е лесно да се повярва, че мирът в Колумбия наистина е възможен.
Пробивът на президента Сантос за преговори с партизаните изненада мнозина в страната. През последните 10 г. тук бяха свикланли с коренно противоположната политика на предишния колумбийски държавен водач Алваро Урибе, който прилагаше само военен отпор и разправа за борба с партизаните.
През 1999 г. по предложение на САЩ стартира т. нар. План Колумбия. Претекстът е да се води по-ефективна борба срещу нарастващия наркотрафик. Много пари се събират за тази цел, но на практика дрогата така и не спира да излиза от Колумбия и да стига там, където е най-желана – Северна Америка и Европа. Покрай плана обаче колумбийската армия удвоява състава си и се снабдява с най-новите военни техники и оръжия. Бизнесът на войната навлиза на всички нива в страната.
Само като си спомня за онези години, които преживях в Колумбия, изтръпвам от тогавашния ужас. От войната сякаш нямаше изход. Президентът Урибе настояваше, че единственият път е военният. Бяха важни само военните цели, а не мирните жертви и редовите войници, които загиваха постоянно. Отвлечените гниеха в лагерите на ФАРК в джунглата и не се допускаше да се разменят с пленници и партизани от затворите. „Пленици няма, партизани – също. Има само мръсни гадни наркотерористи, с които не се водят преговори, а трябва да бъдат унищожени!“. Това са думи на президента Урибе, който промени конституцията и остана на власт осем години, от 2002 г. до 2010 г. Той употреби доста усилия да подслушва магистратите от Висшия съдебен съвет, както и други свои опоненти вътре в държавната власт. Никак не беше лесно да застанеш срещу президента в онези години.
4 милиона колумбийци станаха вътрешни мигранти. Страната беше и в изолация в региона. Но за бившия президент на САЩ Джордж Буш колегата Урибе беше положителен държавник, заслужаващ подкрепа. Нали колумбийският водач влизаше в открити конфронтации с отявления критик на САЩ – президента на съседна Венесуела Уго Чавес. Всичко това си имаше перфектно оправдание за пред публиката – борбата с наркотрафика.
Коката всъщност е древно растение почитано още от предколумбови времена. Стигмата, която й e лепната покрай произвеждания от нея след дълга преработка кокаин, е несправедлива. Чаят от кока има регулиращ и стимулиращ ефект и помага при височинна болест. Продуктът може да се намери в Богота. Включително в ресторантчето „Кинуа и амаранто“ на приятелката ми Магдалена, разположено в старинния квартал Ла Канделария. При нея винаги има вкуснотии, приготвени от екопродукти по рецепти още отпреди идването на европейците в Америка. Най-харесвам кинуата с гъби и царевичните питки.
Докато бъбрим с Магдалена за промените в града, за политика и за какво ли още не, влиза един северноамериканец и започва да се чуди на надписа „биокока” върху кутиите с чая. Магдалена му обяснява, че днес биопродуктите са на мода, но за Латинска Америка не са никаква новост и тя ги е произвеждала винаги, дори когато е била обвинявана, че е недоразвита, че е Трети свят...
Днес Латинска Америка пак с лекота се слага под общ етикет – примерно, за „лявата вълна”. Случаят с Колумбия обаче е твърде специфичен и не така лесен за разбиране. Само 2 г. след края на управлението на Урибе международната преса вече е пълна с хвалби за новия президент Сантос, за неговата диалогичност, за отдалечаването му от радикалната и войнствена политика на неговия предшественик. Още с поемането на властта през 2010 г. Сантос бързо подобри влошените преди това отношения с Венесуела и Еквадор. А през 2011 г. колумбийската външна министърка Мария Анхела Олгин оглави секретариата на УНАСУР (Съюз на държавите на Южна Америка).
Във всичко това има голям парадокс, защото Сантос всъщност беше военен министър в правителството на Урибе и лично отговаряше за извършваните тогава военни акции срещу ФАРК, включително за ликвидирането на няколко нейни видни лидери. През 2008 г. Сантос ръководеше и операцията „Феникс” – бомбардировка на партизански лагер на ФАРК, разположен на еквадорска територия. При удара загинаха 22-а партизани и един от техните висши командири – Раул Рейес, от чийто лаптоп военните и полицията после извадиха много данни за ФАРК. Резултатът бе отпразнуван като триумф от властите в Богота. Но имаше и остра реакция от президента на Еквадор Рафаел Кореа, защото Колумбия беше засегнала суверенитета на държавата му. Тогава УНАСУР стана посредник, за да спадне напрежението между двете страни.
Невероятно, но факт – дясната ръка на Урибе, войнолюбецът Сантос след идването си на власт като президент се превърна в миротворец. Днес някогашните съратници са в дълбок конфликт и не минава и ден без остра словесна атака на бившия президент срещу настоящия с обвинения, че е изоставил борбата с тероризма и е отслабил държавата.
Всъщност обяснението за промяната на Сантос откакто е на власт може би е просто. Той е представител на една от най-заможните и влиятелни фамилии в страната с големи активи и в иконимиката, и в медиите. Конфронтационната политика на Урибе създаваше много проблеми и на предприемачите. За да се подобри бизнес климатаът, очевидно бе нужно и вътрешнополитическо умиротворяване.
В момента Колумбия е в икономически възход. Много предприемачи са изнесли бизнеса си тук от съседна Венесуела, притеснени от политиката на Чавес. Чакат да видят какво ще стане на венесуелските избори на 7 октомври, за да решат какво да правят по-нататък. Засега парите им се въртят в успокоената от управлението на Сантос Колумбия.
Спомените за времената на насилието обаче са на всяка крачка. От едната страна на площад „Боливар” се извисява огромната сграда на Съдебната палата, станала трагично известна на цял свят. През ноември 1985 г. няколко танка влизат през главния вход на палатата. Така се слага край на окупирането й от партизанската групировка М-19, превзела я, за да изиска смяна на властта. Много хора загиват тогава в пламъците на подпалената сграда. През следващите години са избити членовете на политическата партия Патриотичен съюз (УП), чиито дейци са били будни хора, изоставили оръжието и официално започнали мирна политическа дейност, излъчили успешно двама кандидат-президенти и няколко стотици кметове, депутати и общински съветници. Близо 3 000 души от тях са ликвидирани от паравоенни групи. Държавата и до днес не иска да поеме отговорност, че не е спряла унищожаването на тази партия, опитала се да разруши тандема на двете традиционни политически сили, редували се на власт – консерватори и либерали.
Дали и сегашните партизани, които се очаква да се демобилизират съвсем скоро, няма да имат същата съдба? Това се питат мнозина в Колумбия, а и самите партизани, които добре познават превратностите на колумбийската история.
В последните години в страната се появиха и нови лидери, които твърдо отстояват човешките права. Те изискват да се разследва миналото, да се търси истината за насилието и престъпността, да се изправят пред съд виновниците за държавния тероризъм, скрит под маската на властта, дрогата и военните униформи. Самият Урибе през 80-е е свързан със създаването на първите паравоенни групи. Търси се и защита на правата на пострадалите обикновенни граждани, на които същата тази държава дължи обезщетения след толкова години насилие и опустошение в селските райони.
Един от най-активните и смели правозащитници и разобличители е депутатът от лявата партия Алтернативен демократичен полюс Иван Сепеда. Той е създател на Движение „Жертви на държавен тероризъм“ и е сред основните фигури, допринесли Колумбия да стигне до мирните преговори днес. А за България може би най-вълнуващото е, че Иван Сепеда е учил философия в Софийския университет през 80-те години и досега говори свободно и с любов езика ни.
Лицата на надеждата за мир в Колумбия не са малко. В същото време това е и многоцветна, и пълна с традиции страна. В Ботаническата градина на Богота например мои приятели организират среща с индиански лечители и шамани, дошли от различни краища на страната. Пред насъбралите се млади хора е извършен ритуал, в който участваме всички, за да поздравим земята (природата) и така да живеем в по-добра хармония с нея. Един от лечителите, представящ негърската общност от карибския остров Сан Андрес, разказва как марихуаната лекува болести...
На тазгодишната среща на върха на Организацията на американските държави в колумбийския град Картахена де Индиас пред държавните ръководители от Латинска Америка, САЩ, Канада и Карибието президентът Сантос призова да се обсъди нова стратегия за борба с наркотрафика. Очевидно е, че войната срещу дрогата не е довела до успехи, а средствата, които е глътнала, биха могли да се вложат за развитие на засегнатите от наркотрафика райони. Президентите на Гватемала, Уругвай и Боливия подкрепиха инициативата и поискаха широк дебат. Но категоричното мнение на САЩ бе, че тази тема не подлежи на обсъждане. Това подсказва, че може би смисълът и бъдещето на тези срещи вече е под въпрос. Много скоро може да видим нова политика в борбата с наркотрафика, разработена в организациите на латиноамериканските държави без участието на САЩ. Една от идеите е да се отдели здравният проблем на хората, които консумират дрога, от проблемите на наркотрафика, които водят до пране на пари, закупуване на оръжие и световна престъпност.
...След два дни обикаляне из толкова кътчета на Богота и връщане назад в миналото на Колумбия предавам снимките си от фотомаратона. На опашката виждам, че всички участници сме били запленени от магическото слънце на Богота. То идва и си отива всеки ден около 6 часа сутринта и вечерта – защото колумбийската столица е само на 4 градуса от Екватора и денят и нощта тук са практически равни. Дано след прекалено проточилата се нощ на войната слънцето на мира също най-после огрее Колумбия.
....................................
* Авторката е българка, латиноамериканист, завършила е история в СУ „Св. Кл Охридски” и от 1998 г. е преподавател във факултета по международни отношения на университета „Екстернадо де Коломбия” в Богота

Видяно: 7457Мнения: 0

Архив
Хепиенд на сагата с Емануел
Видяно: 0   Мнения:0

Многоликата Колумбия
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщеря на заложничка моли партизани за милост
Видяно: 290   Мнения:0

Партизани от Колумбия предлагат примирие
Видяно: 1190   Мнения:0

Водач на колумбийските партизани задържан в центъра на еквадорската столица
Видяно: 1099   Мнения:0

Референдум за корупцията в Колумбия
Видяно: 1086   Мнения:0

Общи данни
КОЛУМБИЯ
Видяно: 2159   Мнения:0

Известни личности
Сбогуване като в Макондо
Видяно: 0   Мнения:0

Гриселда Бланко: Непростената Кръстница
Видяно: 71   Мнения:0

Габриел Гарсия Маркес: 85 години несамота
Видяно: 78   Мнения:0

Сбъднатата “американска мечта” на Колумбия
Видяно: 74   Мнения:0

Урибе под карантина
Видяно: 234   Мнения:0

Ингрид Бетанкур на свобода
Видяно: 281   Мнения:0

Непоправимия Габо
Видяно: 310   Мнения:0

Патриархът Маркес не се предава на есента
Видяно: 1359   Мнения:3

Култура
Хуанес сложи camisa blanca
Видяно: 343   Мнения:0

Патриархът Маркес не се предава на есента
Видяно: 1359   Мнения:3

Забележителности
Тайните на колумбийското злато
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Секси колумбийки, наркотици, кръстове от сол
Видяно: 79   Мнения:0

Ингрид в торба не стои
Видяно: 10513   Мнения:0

Латиносериалът “Емануел”
Видяно: 314   Мнения:0

Кандидат-президентка хвърлена за стръв в Колумбия
Видяно: 7874   Мнения:1

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















18.8.2017 г.

Visitor: 1312628