Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр.8, 1-7 март 2010 г.

Партизанин поема масовата компютъризация

74-годишният бивш “тупамаро” Хосе Мухика, решил вече не да коли, а да дои богаташите, ще положи клетва като президент в Монтевидео пред... жена си, която застава начело на Сената

Къдринка Къдринова


Знаете ли коя е първата държава в света, осигурила на всичките си ученици от началните класове и на учителите им лични лаптопи? Не търсете при онези, които смятате за технологично развити и богати, а намерета на картата на Латинска Америка най-малката страна в Южния конус – сгушилия се между Атлантическия океан и грамадните си съседи Аржентина и Бразилия 3,5-милионен Уругвай. За последните две години в рамките на националния план “Сейба” и на международната програма "One Laptop Per Child" (“По лаптоп на дете”) уругвайските власти предоставят безплатно преносими компютри на 362 000 деца и на 18 000 начални преподаватели. За целта са похарчени едва 5% от националния бюджет за образование. Грижата за добре ограмотената нация тук е традиция – още през 1877 г. Уругвай става втората държава в света, въвела задължително и безплатно основно образование.
На 1 март т.г. латиномарекинаската република ще се прочуе с ново постижение: ще стане първата страна, в която новоизбраният президент ще положи официална клетва пред... жена си. Спечелилият изборите за държавен глава през ноември м.г. 74-годишен Хосе Мухика от 40 г. е спътник в живота на първата жена председател на Сената в историята на Уругвай – Лусия Тополански. А именно пред шефа на Сената се полага президентската клетва. Официален брак двамата сключват едва преди 5 г. Защото преди това са били заети да правят революции и да лежат по затвори... Бързата ретроспекция в историята на Уругвай ще помогне за по-добрия фокус върху този колоритен сюжет.
Името на страната идва от река Уругвай, а тя пък е наречена така навремето от индианците заради пърхащата край бреговете й птичка уру. По-насочващо за характеристиките на Източна република Уругвай (както официално се назовават тези 177 000 кв.км, разположени на източния бряг на реката) е другото й име – “латиноамериканската Швейцария”. То й се дава през 50-те години на ХХ век заради високия стандарт на живот, многобройната средна класа, стабилната политическа обстановка. Това са все резултати от добрата икономическа конюнктура за уругвайския износ (месо, кожи, зърно) през Втората световна и Корейската война. През 60-те и 70-те обаче в цяла Латинска Америка настъпват транснационалните корпорации и пазарните програми на МВФ. Съответно растат социалните разслоения и увлеченията по леворадикалните идеи.
В началото на 60-те в Уругвай се заражда митичната днес крайнолява групировка “Тупамарос”. Тя взима името си от Тупак Амару ІІ, водач на голямо индианско въстание в Перу през ХVІІІ век. Идеолог и лидер на “тупамарос”-ите е Раул Сендик, син на емигрирали от Франция баски, завършил право в столицата Монтевидео. В статии и политдискусии със съратници начетеният младеж критикува Маркс и Ленин и разработва собствена система за съпротива срещу социалните неравенства. Заминава да я изпробва при сурово експлоатираните от едрия бизнес секачи на захарна тръстика край границата с Бразилия. Учи ги да бранят права си, включително и с оръжие, дава им юридически съвети, и накрая ги повежда на невиждан дотогава протестен поход към Монтевидео. Това е същинското начало на “Тупамарос” – опит за създаване на масово народно движение като алтернатива на редуващите се във властта олигархически партии “Бланко” и “Колорадо”. Управляващите отговарят с репресии. “Тупамарос”-ите, в чието ядро са буйни студенти, се радикализират още повече и подхващат градска “гериля” (партизанска война) ала Робин Худ – обират банки и раздават парите на бедните, отвличат “наказателно” висши полицейски служители, дори един американски съветник в националните служби за сигурност, покрай когото добиват и световна известност. Извършват и екзекуции на особено проявили се в репресиите военни и правителствени дейци. В акциите се прославя и друг един активист на ултралявата групировка – Хосе Мухика. Да, същият, който сега става президент...
В началото на 70-те рекламното лого “латиноамериканска Швейцария” се пръсва като стъкло след изстрел. През 1971 г. по-кротката част от легалната левица в лицето на социалисти, комунисти и леви християндемократи основават Широк фронт и се надяват по примера на победилия в президентските избори Чили година по-рано президент-социалист Салвадор Алиенде да направят държавен глава и своя лидер – генерала в оставка Либер Серени. Не успяват. Президент става пак представител на “Колорадо” – Хуан Мария Бордабери. Поукротилите се преди изборите “тупамарос”-и отново започват зрелищните си атаки. И дават повод на Бордабери да “въведе ред”. Броени месеци преди чилийския преврат през 1973 г. Бордабери разпуска парламента и реалната власт е поета от висш военен съвет.
Диктатурата продължава до 1985 г. Репресивната машина мачка всякаква съпротива. Вочадите на Широкия фронт и на “Тупамарос” прекарват години наред в нечовешки условия в затворите, подлагани на физически изтезания и психически тормоз. Хосе Мухика 11 г. е зад решетките. Две от тях – в карцер. Още 7 – без никакво право на комуникация, не му се разрешава нито да чете, нито да разговаря дори с тъмничарите. Но пазачите му не издържат. И започват тайно да го молят да пише от тяхно име любовни писма до изгорите им. В едно по-късно интервю той така ще си припомни изолацията в карцера: “Там открих, че мравките викат. Само трябва да ги поднесеш близко до ухото си – и ги чуваш...”
През 1985 г. диктатурата пада, възстановена е демократичната система, проведени са свободни избори, политическите затворници са пуснати. “Два часа, след като излязох от затвора, отново бях в самия кипеж на политические живот,” разказва Мухика. “Тупамарос” е трансформирано в партия под името Движение за национално освобождание и влиза в Широкия фронт. Мухика е избран за сенатор и много бързо се “абонира” за първите страници на вестниците с неизменно хапливия си език.
Някогашният водач на “тупамарос”-ите Раул Сендик обаче няма сили за нови битки. Той излиза от затвора със съсипано от мъченията здраве и само четири години по-късно умира. Мухика остава най-легендарното живо лице на “Тупамарос”. Уникалното при него е, че отлично се вписва и в правилата на парламентарната демокрация. Възгледите му еволюират към социалдемокрацията, той вече не зове за национализации, а пледира за социалноангажирана пазарна икономика. Ето как днес изразява новото си кредо: “Не искам да мачкам буржоазията. Недалновидният хваща дойната крава, коли я, разфасова я, продава бутовете й на месаря, а от остатъка си прави скара. Интелигентният извежда и дои животното всеки ден. Но му позволява и да се храни”.
Селскостопанската алегория не е случайна. Откак е на свобода Мухика живее със своята бойна другарка Лусия и с двете им кучета в малка селска къща извън столицата, отглежда там цветя и грозде, от което сам си прави вино, и всеки ден ходи на работа с мотоциклет. Така пътува и докато е сенатор, и после, когато спечелилият президентските избори през 2004 г. кандидат на Широкия фронт Табаре Васкес го прави земеделски министър в своето правителство. Мухика уверява, че пак така ще се придвижва и като президент. Щял да продължи да живее и в къщичката си, а не в президентския дворец. Бившият партизанин умира да ходи в жилетки и пуловери като редови фермер, прословутият му пиперлив език е точно като “от улицата” и обикновените хора веднага го припознават като “свой”. Е, по-изтънчените и заможните не го понасят, но, съдейки по резултатите от изборите, те са в малцинство.
Опитите да го сравняват с венецуелския лидер Уго Чавес са несериозни. Самият Мухика много пъти е подчертавал, че повече харесва умерения социалдемократически модел на бразилския държавен глава Лула да Силва. Новият уругвайски президент смята за най-важно гражданите на страната “да имат по-добри къщи и да ядат повече”. Той е убеден, че най-голямата опасност за всяка левица е “лошият й навик да забравя това стратегическо мислене”.
Мухика има късмета да наследи президентското кресло от човек, който не страда от подобна амнезия. Отиващият си държавен глава Табаре Васкес, онколог по професия, си тръгва с около 80% популярност. Макар и не така харизматичен като своя наследник и съратник от Широкия фронт, Васкес постигна много стабилни социални и икономически показатели в страната, която съвсем уверено си възвърна табелката “латиноамериканска Швейцария”. Най-впечатляващото му постижение е споменатата масова компютъризация на малките ученици. Предстои да видим как ще се справи с висшите технологии един бивш “тупамаро”. Като опитен медик Васкес се е подсигурил – издействал е за своя близък приятел и доскорошен финансов министър Данило Астори вицепрезидентското място зад Мухика.

Видяно: 17026Мнения: 0

Архив
Триумф на левицата в Уругвай
Видяно: 933   Мнения:0

Президентски избори в Уругвай
Видяно: 903   Мнения:0

Общи данни
Уругвай
Видяно: 1368   Мнения:1

Известни личности
Отиде си съвестта на Латинска Америка
Видяно: 0   Мнения:0

Изказване на президента на Уругвай Хосе Мухика на конференцията на ООН за устойчивото развитие „Рио + 20”, 20-22 юни 2012 г.
Видяно: 84   Мнения:0

Хосе Мухика - живот като екшън
Видяно: 539   Мнения:0

НЕПОПРАВИМИЯТ МАРИО БЕНЕДЕТИ
Видяно: 574   Мнения:0

Култура
НЕПОПРАВИМИЯТ МАРИО БЕНЕДЕТИ
Видяно: 749   Мнения:0

Контакти с България
Български сънища край Ла Плата
Видяно: 0   Мнения:0

Завръщане в рими: Уругвайският поет и журналист Алберто Карабальо отново в България
Видяно: 0   Мнения:0

Фабиан Естояноф може да е българската следа на Мондиал`06
Видяно: 2777   Мнения:0

Внук на нашенски емигрант ни представя в Уругвай
Видяно: 1749   Мнения:2

Забележителности
МОНТЕВИДЕО - един от най-интелектуалните и модерни градове в Америка
Видяно: 1547   Мнения:0

Авторски анализи
И Уругвай яхна лявата вълна в Южна Америка
Видяно: 8205   Мнения:0

Карлос Паес, един от оцелелите преди 31 г. в ужаса на Андите, пред "Труд": Изядохме 20 души
Видяно: 3875   Мнения:0

Оцелели в Андите пекли човешко месо
Видяно: 4590   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















27.6.2017 г.

Visitor: 1251103