Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
"Монитор" , 18.06.2005

Португалия - от карамфилите до брюкселските дантели

Последната романтична революция разбуни най-западния край на Европа преди 31 г.

Къдринка Къдринова


Няма друга страна в Западна Европа, която да си прилича с България толкова, колкото Португалия. Въпреки че са в двата противоположни краища на континента, а може би точно заради това, и двете са "врати" към други светове ­ в нашия случай към Азия, в другия към Америка. Територията ни е сходна по размер -­ 111 хил. кв. км е българската, 93 хил. кв. км е португалската. Населението ­- също. Ние сме към 8 милиона, португалците -­ 10. Дори парламентите ни са с почти еднакъв брой депутати ­ нашите са 240, техните 230.

Сходствата обаче не са помогнали много Португалия да бъде добре позната у нас. А има защо. Най-малкото, за да сме в час откъде идва Жозе Мануел Дурау Барозу ­ шефът на един толкова важен за евробляновете ни орган като Европейската комисия. Всъщност, имаше един период преди 3 десетилетия, в който Португалия не слизаше от международните новини. Две от лицата, запечатани от тогавашните фотохроники, тази седмица помръкнаха завинаги ­ един след друг, с разлика само от един ден, от този свят си отидоха бившият премиер Вашку Гонсалвиш и бившият комунистически лидер Алваро Кунял. И двамата бяха емблематични фигури в последната романтична революция, омагьосала Европа ­ португалската "революция на карамфилите" от 25 април 1974 г., която събори най-старата диктатура на континента.

Суровият режим, мачкал португалците 48 г., се установява през 1926 г. с военен преврат. 2 години по-късно изгрява звездата на поканения от военните за премиер професор по икономика от университета в Коимбра ­ едно от най-старите учебни заведения в Европа ­ Антонио ди Оливейра Салазар. Той не крие, че е съмишленик на Хитлер, Мусолини, Франко. Заковава се във властта с конституцията от 1933 г. Тя узаконява диктатурата под формата на т.нар. "корпоративна република" с еднопартийна система и орязани граждански права. Чак през 1968 г. остарелият диктатор, който умира след още 2 г., прехвърля властта на помощника си Марсело Каетану.

Междувременно Португалия е изпаднала в дълбока изолация от останалия свят, преследва противниците на режима, хвърля ги в по затворите, подлага ги на средновековни мъчения. Най-зловещите зандани са Кашиаш, край Лисабон, и крепостта Пенише, в Централна Португалия. Именно от Пенише през 1960 г. е осъществено дръзкото бягство на група комунистически ръководители, предвождани от държания 8 г. в единична килия Кунял. Епизодът достойно конкурира славата на граф Монте Кристо. Според легендата край португалските брегове бегълците ги чакала съветска подводница, с която напуснали страната.

Смазана от диктатурата, по онова време Португалия е известна като "страната на трите Ф" ­ фаду, Фатима и футбол (а враговете на Салазар добавят и четвърто ­ фашизъм).

Фаду се наричат тъжните и провлачени, типично португалски песни, за чиято най-прочута изпълнителка ­ Амалия Родригес ­ се твърди, че била любовница на Салазар.

Фатима пък е място за поклонничество на католици от цял свят, защото именно там на 13 май 1917 г. Богородица се явила на три овчарчета, за да предскаже Октомврийската революция в Русия и други катаклизми. Папа Йоан Павел Втори вярваше, че именно Дева Мария от Фатима го е спасила и при покушението на Агджа, извършено също на 13 май, но през 1981 г.

Третото "ф" ­ футболът, дълги години е единственият масов отдушник от диктатурата.

Режимът затъва и в изтощителна, безперспективна и дискредитираща война в португалските колонии в Африка ­ Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау, островите Зелени нос. Именно колониалната война, която поглъща до 40\% от бюджета на Португалия, изиграва ролята на катализатор за политическото раздвижване в армията и за ангажирането є във връщането на демокрацията в Лисабон. Преминали през африканските митарства и погнусени от ретроградния държавен курс млади офицери създават нелегалното Движение на въоръжените сили, което тръгва да сваля диктатурата. Повечето от тях са капитани, затова често наричат организацията им и Движение на капитаните. С тях е и генерал Антонио ди Спинола, изпаднал в немилост пред Каетано заради книгата си "Бъдещето на Португалия", в която призовава за изтегляне от Африка.

На 25 април 1974 г. по радиото е пусната забранената песен на Жозе Афонсу "Грандола вила морена". Това е знакът, след който капитан Салгера де Майа извежда от казармата в Сантарен 8 БТР-а и 10 камиона с войници и ги насочва към Лисабон. В дулата на автоматите си войниците слагат червени карамфили. Пратената да ги спре 7-а танкова дивизия се присъединява към въстаналите. Червените карамфили грейват и в нейните дула. Съпротива оказва само омразната на всички португалци тайна полиция на режима ПИДЕ. Възторжен народ залива улиците. Каетано бяга на остров Мадейра, а оттам ­ в управляваната по онова време от десни военни Бразилия.

За президент е обявен ген. Спинола. Създадено е временно правителство под ръководството на Движението на въоръжените сили. В него се включват и върналите се от емиграция лидери на социалистите ­ Марио Соариш ­ и на комунистите ­ Алвро Кунял. И двамата са посрещнати в Лисабон като национални герои. Лявата романтика е в апогея си.

Войната в Африка е прекратена и на колониите е дадена независимост. Обаче от тях към бившата метрополия започват да се стичат португалци, ощетени от смяната на властта. Расте т.нар. "мълчаливо мнозинство", настроено срещу прекалено радикалните промени. Терминът е измислен от Спинола, който се дръпва от левите капитани. Но двата му опита ­ през септември 1974 г. и през март 1975 г. ­ да консолидира десницата и да извърши контрапреврат, търпят неуспех. Налага се да напусне не само президентския пост, но и страната. Сформиран е Висш революционен съвет начело с Вашку Гонсалвиш, който подготвя избори за учредително събрание. Извършена е радикална аграрна реформа, ощастливила с кооперативи безимотните селяни от южната провинция Алентежу. Започват национализации.

Залитането наляво е спряно от социалистите, които протестно излизат от правителството. Това предизвиква падането на Гонсалвиш през август 1975 г. и вираж надясно. Опитът на харизматичния майор Отелу Сарайва ди Карвальо да върне махалото наляво през ноември 1975 г. се проваля и постепенно Португалия се превръща в демокрация от традиционен западноевропейски тип.

Инерцията на революционния идеализъм действа още известно време ­ през 1976 г. е приета уникална за времето си конституция, която провъзгласява за цел изграждането на "безкласово общество". Това обаче е последният "карамфилен" отблясък. Предприетите по-късно ревизии изчистват радикалните фрази от основния закон. Военните се оттеглят от властта, начело на правителството започват да се редуват социалисти и десни, комунистите се свиват до обичайните 7-10\% гласове на изборите. Интересното е, че десницата в Португалия се представлява от партии, чиито имена звучат "ляво" ­ Социалдемократическа партия (същата, от която е Барозу и която де факто е либерална) и Соицалнодемократичен център (който в края на 90-е години прие по-адекватното на християндемократическата си същност Народна партия). Укрепването на демократичната система позволява влизането на Португалия в тогавашната Европейска икономическа общност (предшественичката на ЕС) през 1986 г., в тандем със също демократизирала се Испания. Двете иберийски държави дълго са сред приоритетите на ЕС ­ и като инвестиции, и като преки субсидии. Което рязко вдига стандарта в тях и ги "отваря" към Европа.

Португалските политически нрави обаче остават страстни и крайни. Тук рядко правителство изкарва мандата си до край. Поредното, което падна след вот на недоверие през декември м.г., беше на наследилия Барозу (след изтеглянето му в Брюксел) на премиерския пост Педро Сантана Лопеш. Извънредните избори доведоха на власт през февруари кабинета на премиера социалист Жозе Сократиш. Социалист е и управляващият вече втори мандат президент Жоржи Сампаю.

Най-нашумелият в Европа португалец е "социалдемократът"-либерал Барозу ­ още от времето, когато непосредствено преди войната в Ирак домаканства на Азорските острови на войнственото трио Буш, Блеър, Аснар. Сега му се налага да плете брюкселските дантели на разнищилото се европейско обединение. Друг един португалец обаче го бие по световна популярност ­ нобелистът по литература за 1998 г. Жозе Сарамагу. Въпреки че всъщност живее извън Португалия, защото є е обиден ­ заради опита на тогавашното португалско правителство през 1992 г. да цензурира романа му "Евангелие по Исус".



Видяно: 4506Мнения: 0

Архив
Португалският кабинет подаде оставка
Видяно: 990   Мнения:0

Европейският парламент утвърди Жозе Мануел Дурау Барозу за председател на Европейската комисия
Видяно: 962   Мнения:0

Новото португалско правителство положи клетва
Видяно: 1011   Мнения:0

Португалският президент прие оставката напремиера Барозу
Видяно: 588   Мнения:0

Кметът на Лисабон оглави Социалдемократическата партия
Видяно: 651   Мнения:0

Жозе Мануел Дурау Барозу предложи да съкращават името му
Видяно: 621   Мнения:0

Португалия определи квота от 8500 нови имигранти от страни извън ЕС за 2004 г.
Видяно: 625   Мнения:0

Португалия е готова да остане в Ирак след 30 юни, ако иракските власти поискат
Видяно: 559   Мнения:0

Общи данни
Португалия
Видяно: 2234   Мнения:0

Известни личности
Жозе Сократиш и мъстта на Светия дух
Видяно: 0   Мнения:0

Почина Алвару Кунял, последният европейски ортодоксален комунист
Видяно: 1237   Мнения:2

Жозе Мануел Дурау Барозу още търси вярната посока
Видяно: 566   Мнения:0

Кой е новият председателна Европейската комисия
Видяно: 794   Мнения:0

Барозу изправен пред труден период
Видяно: 674   Мнения:0

Контакти с България
Български свещеник помага на имигрантите ни в Португалия
Видяно: 867   Мнения:0

Посланикът на Португалия връчи акредитивните си писма
Видяно: 771   Мнения:0

Португалският посланик кръстоса Търново с Ню Йорк в своя картина
Видяно: 851   Мнения:0

Забележителности
Португалският Остап Бендер
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Европейските предизвикателства пред Жозе Мануел Дурау Барозу
Видяно: 650   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















23.9.2017 г.

Visitor: 1375809