Уважаеми господа посланици на Чили, Аржентина, Бразилия, Венецуела, Куба,
уважаеми г-н посланик Марин Чуров,
уважаеми господа професори, преподаватели, поети и писатели, депутати, колеги-журналисти, студенти,
скъпи гости,

Добре дошли на всички на нашата обявена за Кръгла, макар и да е продълговата маса, наречена “Чилийският 11 септември”. Събрали сме се тук по инициатива на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, чийто председател имам честта да бъда, на Катедрата по нова и съвременна история на СУ “Св. Кл. Охридски”, който е наш домакин, и на Почетното консулство на Чили в България. Целта ни е да поведем разговор за историческото ехо и за препратките към днешния ден от трагичните събития отпреди 35 години – военния преврат в Чили, извършен точно на днешния ден, 11 септември, през 1973 г. Бихме искали да си припомним също и моралния пример за политик, останал до смърт верен на дадените обещания и на идеалите си, с който влезе в историята чилийският президент Салвадор Алиенде. На 26 юни т.г. се навършиха 100 години от неговото рождение, а днес стават 35 години и от бруталния преврат срещу правителството му, и от неговата гибел.
Сред нас е специално пристигналият за Кръглата маса от Букурещ посланик на Чили за Румъния и България Н. Пр. г-н Карлос Паркер, комуто ще дам думата след малко. Тук е също г-н Марин Чуров, който е бил посланик на България в Чили точно по време на преврата и който е описал спомените си от онова драматично време в своята книга “Три срещи с фашизма”. Надявам се, той също ще каже няколко думи. Очаквам с интерес и изказването на Стилиян Бурханларски, някогашен заместник-председател на Българския комитет за солидарност с чилийски народ. Той е живата история на подкрепата, оказана от България на стотиците чилийски емигранти, прокудени от родината си от репресиите на установената в Чили след преврата военна диктатура и потърсили подслон в нашата страна. Академичен поглед към събитията отпреди 35 години и към днешните реалности ще отправят проф. Драгомир Драганов и Александър Сивилов, който подготвя докторат точно по същата тема. Радвам се, че сред нас е и Силвия Алексиева, председател на Групата за приятелство с Чили в Народното събрание. Разбира се, всеки един от присъстващите също би могъл да вземе отношение по въпроса. Тук виждам много колеги и приятели, живо свързани с Чили – и професионално, и лично. Убедена съм, че имат доста какво да разкажат. Молбата ми е само изказванията да са сбити до не повече от 10 минути, за да имат възможност да се включат повече хора.
Не мога да устоя на изкушението и да злоупотребя малко с ролята си на модератор, защото държа да призная, че самата аз дължа избора си на професия, а до голяма степен и на жизнена траектория на онзи потрес, който предизвика у мен, както и у повечето хора от моето поколение, превратът в Чили. Много шокиращ беше контрастът от първия в света опит да се извършат дълбоки социални преобразования по мирен, демократичен път – и бруталното насилие, с което този експеримент бе смазан. Детският лекар Салвадор Алиенде, който с първия си декрет като държавен глава осигури по половин литър безплатно мляко на всяко чилийско дете, беше погубен в пламъците на бомбардирания от военните президентски дворец “Ла Монеда” в Сантяго. Певецът на надеждата Виктор Хара беше зловещо изтезаван наред с хиляди други и накрая разстрелян с 44 куршума на стадион “Чили”. Поетът на Чили, нобелистът Пабло Неруда не издържа покрусата и угасна броени дни след преврата. Десетки хиляди бяха избити, още толкова преминаха през концлагерите на Националния стадион, в Чакабуко, на антарктическия остров Даусън, през центровете за мъчения на диктатурата. Други хиляди “изчезнаха безследно”, погребани в изоставени мини или хвърлени от хеликоптери и кораби в океана. Един милион емигрираха. Пръснаха се по света, който беше залят от мощна вълна на солидарност с жертвите на чилийската военна хунта.
Мнозина от изгнаниците стигнаха до България, която ги посрещна с разтворени обятия. Беше учреден Български комитет за солидарност с чилийския народ, отвори врати Чилийски клуб. Именно там, в Чилийския клуб, сред чилийските ми приятели, с техните сълзи и песни, с тяхната куека и с техните емпанадас, със страстните им политически спорове и с мечтите за връщане в свободно Чили преминаха моите гимназиални и студентски години. Там избрах да чета и да пиша за Чили и за Латинска Америка. Там реших, че искам да стана журналистка, за да не давам на човешката съвест да спи, докато на света има толкова много несправедливост и болка. Там са корените на онова, което оттогава ме води из живота.
То ми помогна и много години по-късно, през 2005-та, когато отразявах първото посещение на български президент в Чили – визитата на Георги Първанов. Заедно с моя добър приятел Андрес Сааведра от Почетното консулство на Чили в България тогава успяхме да организираме среща на Първанов с т.нар. “български чилийци”, някогашните емигранти, завърнали се у дома си след възстановяването на демокрацията в Чили. Беше невероятна среща, с мощен изблик на чувства и спомени, със стихове, писани на български за България от родени или израсли у нас млади чилийци, една жива връзка между България и Чили, белязала завинаги съдбите на цели чилийски и чилийско-български семейства. Пак тогава стана дума и за странните обрати на историята, способни да оставят и крайно нелепи следи – като например преименуването през 1991 г. на съществувалия в квартал “Младост” в София булевард “Салвадор Алиенде” и демонтирането на паметника на чилийския президент. Георги Първанов се зарече тогава да съдейства в София отново да се появи улица или площад на името на Алиенде. Сигурно на институциите не им е лесно да се разберат помежду си, защото и до днес това не е станало. Затова искам да оповестя, че инициативен комитет вече е започнал подписка под писмо до Столичния общински съвет, с което се настоява да бъдат възстановени името на булевард “Салвадор Алиенде” и паметникът на чилийския президент. Подписката е тук и предлагам на всички, които желаят да я подкрепят, да го сторят след края на срещата ни.
Искам да направя и още едно съобщение – днес, по повод 35-годишнината от преврата н Чили, от 14.30 часа по Българска национална телевизия ще бъде излъчен филмът “Експлозивни струни от Чили до България”, посветен на Виктор Хара и Виолета Пара. В основата на филма е честването на 75-годишнината от рождението на Виктор и на 90-годишнината от рождението на Виолета, което организирахме с участието на изтъкнати български творци пак тук, в Университета, преди няколко месеца. Филмът ще бъде повторен и по Сателитния канал “България” на 18 септември, Националния празник на Чили, от 18.30 часа.
А сега, извинявайки се за дългото встъпление, давам думата на посланика на Чили в България и Румъния Н. Пр. г-н Карлос Паркер.