Широк кръг от дипломати, висши държавни служители, журналисти, общественици, учени събра Кръглата маса “Испания и испаноезичният свят в България”, организирана от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България и от Посолството на Кралство Испания у нас на 26 ноември 2004 г. в Пресклуба на БТА. Проявата съвпадна и с първата годишнина от учредяването на СИЖБ и бе подпомогната от “Рока - България” АД.
За автентичната атмосфера допринесе и ярката фотоизложба на колежката от СИЖБ Нели Кръстева, която представи своя поглед към Валенсия и други колоритни кътчета на Испания с оригиналните си фотоси, които развълнуваха всеки гост на Кръглата маса.

Приветствие до форума изпрати Меглена Кунева, министър по европейските въпроси. Тя бе поканена да участва, но ангажименти извън страната я възпрепятстваха. В посланието си министър Кунева пише: “Високо ценя испаноезичната литература и култура, които имат безспорен принос в общоевропейското културно пространство. Потребността ни да обсъждаме и така да сближаваме духовните ценности на всяка нация от голямото европейско семейство е катализатор на интеграционните процеси в Европейския съюз. Много се радвам, че на Кръглата маса ще дискутирате и опита на Кралство Испания в присъединяването към ЕС, което ще бъде особено полезно за България”.

Кръглата маса бе открита от председателя на СИЖБ Къдринка Къдринова. “Надявам се проявата ни да спомогне в свободна дискусия да бъде изтъкнато както постигнатото вече в отношенията ни с Испания и испаноезичните страни, така и онова, което досега ни е липсвало или пречело тези отношения да отговорят пълноценно на взаимната симпатия и интерес,” каза тя.

Обзор на отношенията на България с Испания и испаноезичните страни в Латинска Америка направи заместник-министърът на външните работи Петко Драганов. Той припомни важните резултати от официалното посещение на българския министър-председател Симеон Сакскобургготски в Мадрид на 29 и 30 септември т.г. и подчерта оформилата се тогава концепция за стратегическо партньорство между България и Испания.

Върху същия аспект акцентира в обширното си изказване и новият посланик на Кралство Испания у нас Фернандо Ариас. “България е стратегически партньор на Испания и ние бихме искали този партньор да е качествен. Затова сме искрено заинтересовани от напредъка на вашите реформи по пътя на членството ви в ЕС. Не само вие имате нужда от Европа – Европа също има нужда от вас”, каза посланик Ариас.
В своето първо публично изказване за българо-испанските отношения посланикът маркира някои исторически моменти, като тайното споразумение от 1970 г. между тогавашните режими в София и Мадрид да се премълчават изявите на Симеон Сакскобургготски, когото в Испания наричат Симеон Български. Негово превъзходителство подчерта голямото значение на личността на сегашния премиер и на неговата връзка с Испания за доброто ниво на отношенията ни. “В наше лице имате сигурна подкрепа за ЕС”, увери Фернандо Ариас и припомни, че по време на испанското председателство на ЕС България затвори най-много преговорни глави. Посланикът наблегна на интереса на испанските предприамечи към България и на желанието за инвестици в инфраструктурни обекти.
Посланик Ариас очерта и стратегическите акценти в актуалната испанска външна политика. Специално внимание бе обърнато върху инициативата на испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро за съюз на цивилизациите, оповестена от трибуната на Общото събрание на ООН. Според Фернандо Ариас идеята била посрещната с голям интерес и била подкрепена и от българския президент Георги Първанов, и от българския премиер Симеон Сакскобургготски. България и Испания са готови да си сътрудничат и в реформирането на ООН, включително при изработването на система за разширяване на постоянните членове на Съвета за сигурност, каза още посланикът.
Фернандо Ариас отбеляза популярността на испанския език и култура в света, като не пропусна да отбележи приноса за този феномен на Куба и Никарагуа – страни, с които България е била в тесен контакт допреди 1989 г. Посланикът изрично наблегна на ролята на латиноамериканската литература за обогатяването на испаноезичната култура в световен мащаб. Той обвърза това със заключението, че Испания е “средна сила в икономиката и в дела на населението й в света”, но е “суперсила в културата”.
Специално бе подчертана важността за България на испанския опит в демократизирането и приобщаването към Европейския съюз. “Разбира се, че България, която има богата история също като Испания, географски си е в Европа. Така бяхме и ние. Но преди да се демократизираме и реформираме, нямаше как да станем част от тази общност, в която доминират хуманните ценности”, подчерта в заключение Фернандо Ариас.

Бойко Василев, журналист от БНТ и член на СИЖБ, направи в изказването си обстоен анализ на присъствието на Испания и испаноезичния свят в българските медии през 20-и век и в настоящия момент. Той отбеляза, че историческите и политически трусове са оставили своя ясен белег върху журналистическите публикации – от времето на Гражданската война в Испания, през епохата на Кубинската революция до популяризирането на испанския преход към демокрация след 1989 г. и включването в политическия живот у нас на толкова обвързана с Испания фигура като Симеон Сакскобургготски.

Луис Алгар, полицейско аташе към Посолството на Испания у нас, направи обзор на сключените между двете страни споразумения за регулиране на проблемите с нелегалните емигранти и за полицейско сътрудничество. Той посочи, че испанската полиция е разбила 540 престъпни групи през 2003 г., като в 20 от тях са участвали 95 българи. На нашенци се падат 1,43% от престъпленията, извършвани от чужденци в Испания. Легално пребиваващите там българи са 52 000, но се смята, че нелегалните са два пъти повече.

Мелчор Фернандес, заместник-главен редактор на в. “Нуева Еспаня” и специален гост , поканен от СИЖБ и Испанското посолство за участие в Кръглата маса, направи емоционално и обстойно изказване за начина, по който испанците виждат България. Гостът разказа как в град Овиедо, Астурия, където се издава в. “Нуева Еспаня”, е идвал Симеон Сакскобургготски и как е лансирал там тезата за “националното помирение”, сходна с девиза на испанските комунисти през 50-е години на миналия век. Славата на българските оперни гласове и на българските футболисти също бе отбелязана като специална и емоционална връзка между България и Испания. Описвайки испанския опит в присъединяването към ЕС, Мелчор Фернандес обърна внимание върху едновременните плюсове и минуси за живота на хората при евроинтеграционния процес. Той подчерта, че въпреки известното спадане на еврооптимизма сред испанците, 62% от тях подкрепят приемането на нови членки в ЕС.

Павел Езекиев, шеф на Българската агенция за инвестиции, представи инвестиционните възможности в България. “Най-важното ни послание към испанските и всички други инвеститори е посланието за стабилност и предвидимост във възможностите за правене на бизнес в България,” подчерта той. Сред бонусите, които могат да привлекат инвеститорите, Павел Езекиев спомена ниската инфлация и ниските заплати, като специално наблегна, че с втория показател “не се гордеем”. Ораторът изтъкна и високия показател – 4,7% - на ръста в българската икономика.

Посланикът на Боливарска република Венесуела у нас Боанерхес Саласар Муньос припомни, че България и Венесуела отбелязват тази година 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения помежду им. Посланикът, който е и доайен на групата на латиноамериканските посланици в София, изрази съжаление, че през последните години поради икономически съображения Латинска Америка е редуцирала броя на дипломатическите си представителства на територията на България до 4 – на Венсуела, на Куба, на Аржентина, на Бразилия. Чили и Мексико имат назначени посланици у нас, но със седалища в други страни. Саласар Муньос отбеляза взаимното желание от страна на България и на латиноамериканските страни отношенията да се активизират. Като пример бе дадено настъпилото в последните 2-3 години раздвижване конкретно в българо-венесуелските отношения. Посланикът припомни визитата в Каракас на наша парламентарна делегация начело с председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков през 2002 г., както и последвалото заседание на смесената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, пътуването на български бизнесмени и творци до Каракас и т.н.

Посланикът на Република Куба Хосе Росадо също даде отношенията между своята страна и България за пример, като изказа задоволство от засилването на интензивността им през последните години. Редовният обмен на делегации и вече трите заседания на смесената българо-кубинска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество бяха споменати като илюстрация за взаимната полезност на контактите. Посланик Росадо благодари и за позицията на България, която неизменно гласува заедно с огромното мнозинство от членките на ООН за отмяна на икономическите санкции срещу Куба.

Веселин Симов, директор “Маркетинг и продажби” на “Рока – България” АД – добилата широка популярност у нас испанска фирма за санитарен фаянс, която е най-големият за момента испански инвеститор в България, сподели вижданията си за проблемите, които срещат испанските инвеститори в нашата страна. Като едно от сериозните затруднения беше посочено състоянието на пътищата. "Рока - България" АД, която е собственик на завод "Фаянс" в Каспичан, инвестира ежегодно по 10-12 милиона евро в България. Всички служители във фирмата са българи, припомни още Веселин Симов.

Карлос Мерино, търговско-икономически съветник към Посолството на Испания, направи подробен обзор на българо-испанските търговски и икономически отношения. За 2002 г. испанският износ за България е нараснал с 23%, а за 2003 г. – с 26% и е възлязъл на 178 млн. евро. Съответно вносът от България е бил 175 млн. евро.
Испания заема 15-о място сред чуждите инвеститори в България, каза още Карлос Мерино. Испанските инвестиции са главно в производството на цимент, в металургията, санитарната техника, месопреработването, текстила и т.н. Подчертано бе, че от 4 г. насам испански хотелски вериги са стъпили и на българското Черноморие, като проявяват интерес и към обекти във вътрешността на страната.
Карлос Мерино изброи и подписаните двустранни спогодби: споразумение за пътнически транспорт (1978), за избягване на двойното данъчно облагане (1990), договор за дружба и сътрудничество (1993), споразумение за взаимна защита на инвестициите (1995), за туристическо сътрудничество (1998), за трансформиране на дълга на Минералбанк чрез участие в приватизация на български предприятия (1998 – с 4 допълнителни обновления и в очакване на пето до октмоври 2005), декларация за намерения в кооперирането и техническата взаимопомощ по трудови и социални въпроси (2001), споразумение за мигрантските потоци (2003), съглашение между Българската търговско-промишлена палата и Върховния съвет на търговско-индустриалните палати на Испания за учредяването на Двустранен съвет (2003).
Карлос Мерино разказа и за организирани от Търговско-икономическата служба бизнес-пътувания и мисии за информиране – общо 14 на брой с представители на над 140 испански фирми. Споменато бе и представянето на испанския павилион на Пловдивския панаир. От своя страна български фирми са били подпомогнати да участват в испански панаири. Съместни кръгли маси и семинари допълнително са подпомогнали преките бизнес-контакти и сътрудничеството.

Културното сътрудничество бе акцентът в изказванията на следващите участници в кръглата маса.

Проф. Д-р Боряна Христова, директор на Народната библиотека “Кирил и Методий,” разказа за многобройните изложби, организирани съвместно с испанското посолство и отразяващи хуманните и общочовешки послания на испаноезичната култура. Като един от най-ярките примери бе спомената тазгодишната изложба, посветена на испанския поет класик Рафаел Алберти, която бе открита в Народната библиотека през септември и премина под мотото “За ангелите” – както е заглавието на една от най-популярните му книги.
Националната библиотека "Кирил и Методий" ще подпише в близко бъдеще договор за сътрудничество с националната
библиотека на Мадрид, съобщи Боряна Христова. През 2005 г. библиотеката ще подготви виртуална изложба на българските издания на безсмъртния роман на Мигел де Сервантес "Дон Кихот" - корици и илюстрации, и ще ги изпрати на музея "Сервантес" по повод честванията на четири века от създаването на легендарния герой.

Алфредо Мартинес, заместник-посланик на Испания, представи на мултимедийна видеостена схема на осъществяваната от испанкото посолство мащабна културна програма. Посочени бяха нейните цели – да задълбочава познанията у нас за испанската култура, да съпровожда процеса на евроинтегрирането ни, да обогатява с испанско присъствие действителността ни, да осъществява сътрудничество с местни лица и структури. Припомнени бяха събитията от културната програма на посолството за 2004 г., превърнали се в събития и в културния живот на България. Най-яркото от тях бе и най-забележителната испанска проява за годината на Балканите – изложбата на Хоан Миро в НДК през май, посетена от над 30 000 души.

Рафаел Алварадо, председател на Асоциацията на испанистите в България и член на УС на СИЖБ, направи обзор на присъствието на испанския език в България, на традициите в обучението, на нарастващата през годините негова популярност, на приноса на испанистите за разширяване на интереса в българското общество към културата на Испания и испаноезичния свят.

Изказванията продължиха 3,5 часа. За съжаление, предварително ограниченото време не стигна, за да се включат в дебатите и заявилите желание да се изкажат проф. Драгомир Драганов, проф. Иван Кнъчев, Мая Даскалова от Радио “България” на БНР, която бе подготвила диск с представяне на програмите на чужди езици, включително испански, на националното радио, Веселина Маринова от сп. “Бакхус”, Владимир Дворецки от в. “Новинар” и т.н.

Разговорите продължиха в неформална обстановка на коктейла, подготвен за участниците в Кръглата маса със съдействието на “Рока – България” АД.
Общо бе мнението, че маркираните по време на дискусията основни акценти във връзките на България с Испания и испаноезичния свят са акценти и в медийното внимение, като все още българските средства за информация са длъжници по-специално към осветляването на случващото се в испаноезична Латинска Америка.