Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Мелчор Фернандес, зам.-главен редактор на испанския в. “Нуева Еспаня”


Мелчор Фернандес бе специален гост на Кръглата маса “Испания и испаноезичният свят в България”, организирана от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България и от Посолството на Кралство Испания у нас на 26.11.2004 г. Изказването му на Кръглата маса бе предоставено от СИЖБ на в. “Монитор” за публикация и бе отпечатана там на 1.12.2004 г. под заглавието “Испания познава Симеон, но и Стоичков”.
--------------------

В Овиедо, където живея, от 24 години се връчват Премиите на принца на Астурия, наречени така в чест на наследника на испанската корона. Те са вариант на Нобеловите награди, с по-малка финансова стойност, но с много висок престиж.
Сред тазгодишните лауреати в раздела за литература бе и италианският писател Клаудио Магрис. Подтикнат от наградата, аз се потопих в удивителната му книга “Дунав”. Междувременно вече бях получил покана да пътувам до България. И какво прочетох в тази книга, публикувана за първи път през 1986 г.? “От всички страни в Европа България днес продължава да е най-слабо познатата”. Реших да преодолея своя комплекс за невежество и да приема предизвикателството – да опиша България така, както се вижда от Испания.
В архива на моя вестник открих репортажи за три визити в Астурия на Симеон Сакскобургготски, днешният премиер на България. Две от тях– през 1984 и 1991 г. – са по повод концерти на български артисти. Втората се осъществява само една седмица, след като сестра му, княгиня Мария Луиза, се е завърнала за първи път в България и му е разказала колко сърдечно са я посрещали. Българският цар в изгнание, както го наричаше испанската преса, се показа привърженик на “националното помирение”. Всеки испанец с историческа памет би установил съвпадение между този девиз и онзи, който избра Комунистическата партия на Испания през 50-е години, когато бе преследвана от режима на Франко, а начело й бяха Долорес Ибарури и Сантяго Карильо. Чувал съм от някои комунистически водачи в Астурия да разказват как партията ги компенсирала за страданията в нелегалната борба с франкизма - които често включваха изтезания и затвор - с почивки на българското Черноморие.
Третата публична визита на Симеон Сакскобургготски бе през 1997 г. - по линия на европейска програма за сътрудничество между Астурия и България. Тогава Симеон Български определи испанският преход към демокрация като извор на вдъхновение.
Няма нищо странно, че при повечето от тези визити поводът днешният премиер на България да посети Овиедо бе музиката. Овиедо поддържа вече повече от половин век един от най-престижните оперни сезони в Испания. Това даде възможност на една българка – Райна Кабаиванска – да завоюва сърцата на астурийските меломани. След като я видяха и чуха в незабравимата “Мадам Бътерфлай”, те я издигнаха на пиедистал.
Ще ви излъжа, разбира се, ако не кажа, че българите, които държат в Испания палмата на първенството по популярност, са спортистите и по-конкретно футболистите като Стоичков, Пенев, Сираков и Йорданов. Георги Йорданов, който играеше в “Спортинг де Хихон”, остана да живее в Астурия с двете си деца и със съпругата си Галя Рангелова, която пък бе част от българския отбор по художествена гимнастика, станал световен шампион.
Георги Йорданов, след като ми разказа много хубави неща за България, ме увери, че по време на моето посещение там, няма да ми се размине без да пия ракия. Впрочем, вероятно самият той, без да знае, е пил астурийска сидра – ябълково вино, направено от български ябълки. Сидрата е превъзходно питие, типично за Астурия, където се пие по уникален начин. Тъй като в Астурия не всяка година има достатъчно ябълки, за да се произведат консумираните обикновено 45-50 милиона литра, на производителите се налага да търсят суровина отвън. Така някои от тях са стигнали и до България.
Търговските отношения между България и Испания все още не са много интензивни – България е на 64-о място сред търговските партньори на Испания и на 67-о сред доставчиците. Но все пак те съществуват и испанските предприемачи започват да пътуват към България.
Трябва да добавим прославеното гостоприемство на вашата страна, нейното многообразие от пейзажи и красотата й. Заедно с много изгодните за момента цени те я превръщат в туристическа дестинация със сигурен успех. Налице са и големите възможности на вашето земеделие и животновъдство, които засега изглеждат много слабо механизирани. Индустриалната ви продукция изглежда по-маловажна. Смята се, че институциите ви функционират мудно. И най-вече може да се съжалява за слабото опазване на околната среда, по-специално – за замърсяването на водите.
Това са проблеми, през които за съжаление изглежда трябва да минат всички страни в началните фази на евроинтеграцията. Аз съм роден и израсъл в миньорско селище, през което водите на река Налон минаваха напълно черни, тъй като бяха използвани за отмиване на въглища. Винаги съм мислел, че все така ще продължава, защото регенерирането на тази клоака ми изглеждаше като утопия. Днес обаче Налон е чиста и жива, бреговете й са пълни с рибари, които ловят пъстърва.
Интегрирането на Испания в Европа направи възможно това чудо по две взаимно противоположни причини. От една страна, някогашната Европейска икономическа общност осигури необходимите фондове за осъществяването на скъпата операция за съживяване на реката. От друга страна, рязкото орязване на миньорската дейност, наложено от Брюксел, повля драстично на причинителя на проблема. Сега реката е чиста, но бяха ликвидирани хиляди работни места, чието прехвърляне към други икономически дейности е бавно и трудно.
Алегорията на Налон може да се съотнесе към Дунав и другите български реки. Не познавам специфичните проблеми на България, още по-малко чувствата и мненията на българите, но допускам, че встъпването в Европейския съюз, предвидено за 2007 г., се възпприема като ключово събитие, което за някои ще събуди илюзии, а за други – опасения. А може би и двете едновременно. Затова е добре да се обърнете към испанския опит.
При своето присъединяване Испания демонстрира висок европейски ентусиазъм. Може би защото испанците проектираха върху европейското си интегриране желанието си да се превърнат в член на семейството на европейските държави, да се отърват от своята различност в смисъла, който диктатурата им бе наложила след края на Гражданската война. Изпълнивянето на предварителните условия за влизането в обединена Европа, където бе установена демократична система на управление, беше толкова силно желано от мнозинството испанци, че остави на заден план възраженията срещу интеграцията. Прогресът на Европа и по-високият стандарт на живот, което бяха видяли нашите емигранти и което личеше от идващите оттам туристи, бе котата, която трябваше да бъде достигната. Днес ентусиазмът е изтънял, но не и убедеността, че това бе правилно решение.
България сега има по-лоша позиция, отколкото Испания през 1986 г. – годината, в която моята страна влезе в тогавашната Европейска икономическа общност. Въпреки че някои български макроикономически показатели впечатляват - като относително ниската инфлация или развитието на външната търговия, която в много кратки срокове се преориентира към ЕС. Или пък стабилността на националната валута.
Процесите на преобръщане не са лесни. Астурия, моят район, го знае много добре. В процеса на адаптиране на икономиката бяха ликвидирани 150 000 работни места от общо 450 000. И въпреки че преходът бе направен възможно най-щадящо – повечето от съкратените бяха предсрочно пенсионирани – възстановяването на пулса в икономиката бе не никак лесно.
България без съмнение е на прага на големи трудности в адаптирането към новата ситуация. Но би могла да извлече много ползи от своето наистина стратегическо положение, набраздено от различни ключови трансевропейски коридори.
Не става дума само за икономика. Изграждането на европейската конструкция е исторически процес, въпреки че има разногласия по това, как да се прави. Европейската конституция, която трябва да бъде одобрена в близките години, не буди ентусиазъм.
Един друг от лауреатите на тазгодишните Премии на принца на Аструия – френският журналист Жан Даниел, директор на в. “Нувел Обсерватьор”, писа в една от своите публикации “Това, че стотици милиони хора живеят в Европа свободно, не се е случвало никога по-рано в историята. Империите са се държали единни върху принудата, докато Европа сега е едно свободно обединение”.
Разширяването на ЕС към страните от Изток от икономическа гледна точка е риск и за двете страни. Но е и политическа цел от първа величина. Много ниското участие в последните европейски избори и опасенията какво ще се случи на предстоящите референдуми за европейската конституция изглежда се влияят от съмненията на европейците за онова, което са постигнали и за онова, което са амбицирани да постигнат. Евроксептицизмът в Испания е умерен. А подкрепата на испанците за това гигантско предизвикателство, което предвижда разширяването на ЕС до 28 членове, е много висока, според “Евробарометър” дори е най-високата в Европа. 62% от анкетираните са показали желание да посрещнат в ЕС десетте нови членки, включили се на 1 май т.г. и трите други, които ще се присъединят в бъдеще: България, Румъния и Турция.

Видяно: 1689Мнения: 0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















23.9.2017 г.

Visitor: 1375822