Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба


На 26 юни т.г. Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) с подкрепата на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венецуела, Куба, както и на почетните консулства на Чили и Колумбия, организира в София кръгла маса на тема “Латинска Америка днес и България”. В дискусиите се включиха посланиците на латионамериканските страни у нас, представители на Народното събрание, МВнР, журналисти, университетски преподаватели. Акцентът бе върху процесите на промени, които протичат в ключови латиноамерикански държави и привличат вниманието на цялата световна общественост, но са слабо дискутирани в България.
Кръглата маса се съсредоточи върху следните теми:
- Присъствието на българската дипломация в Латинска Америка днес. Изказване на началника на управление “Латинска Америка” в МВнР Венцеслав Иванов.
- Присъствието на латиноамериканската дипломация в България днес. Аржентина днес. Изказване на посланика на Аржентина и доайен на латиноамериканските посланици Херонимо Кортес Фунес.
- Венецуела днес и процесите на интеграция в Латинска Америка. Алтернативи на предлаганото от САЩ Споразумение за свободна търговия. Изказване на посланика на Венецуела Рафаел Анхел Барето Кастийо.
- Куба днес. Изказване на временно управляващия на посолството на Куба в България посланик Херардо Суарес Алварес.
- Бразилия днес. Изказване на временно управляващия на посолството на Бразилия Педро Скалисе.
- Колумбия днес. Изказване на почетния консул на Колумбия Рафаел Алварадо.
- Чили днес. Изказване на представителя на почетното консулство на Чили Андрес Сааведра.
- Балканите и Латинска Америка: паралели в историята и в днешния глобализиран свят. Изказване на проф. Андрей Пантев.
- Културните хоризонти на Латинска Америка. Изказване на писателя Никола Инджов.
- Спецификите на моделите в Южния конус. Изказване на Йордан Стоичков, преподавател в Нов български университет и завеждащ катедра “Политическа икономия” в Националния университет на Буенос Айрес.
- Мексико и Централна Америка – избори и предизвикателства. Изказване на Валентин Петрусенко, Пловдивски университет.
- Валутният борд в България и аржентинският опит. Изказване на Минчо Христов, политолог и депутат.
- Икономическите отношения между България и Латинска Америка. Изказване на Татяна Дончева, главен експерт в Дирекция "Международно сътрудничество" на Министерство на икономиката.
- Икономическото сътрудничество между Латинска Америка и България. Изказване на Свобода Тошева, БАН (изказването ще бъде прочетено от неин сътрудник).
- Латинска Америка през призмата на културната антропология. Изказване на Лиляна Табакова, Софийски университет.
- България-Латинска Америка: какво липсва в журналистическата информация. Изказване на Къдринка Къдринова, председател на СИЖБ.


До Кръглата маса бе изпратено поздравление от вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин, което бе прочетено пред участниците. В него се казва:


Ваши Превъзходителства,
Уважаема г-жо Къдринова,
Драги членове на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България,
Дами и господа,

За мен е особена чест да се обърна към вас и да ви приветствам с настоящата инициатива, целяща да насочи вниманието на българската общественост към ключовите процеси, протичащи в страните от Латинска Америка, които отдавна са обект на интерес в целия свят. Бих желал отново да подчертая наличието на ясна политическа воля от страна на Република България за динамизиране и задълбочаване на отношенията между нашата страна и държавите от Латинска Америка. Придаваме особено значение на поддържане и повишаване на нивото на политическия диалог, на разширяването на междудържавните и междучовешките контакти, на активизирането на търговско-икономическите и културните връзки между нашите приятелски държави.
Израз на тази воля е и осъществяването на официално посещение на президента на републиката в Чили и Бразилия през 2005 г. и на посещението на министъра на външните работи в Чили, Уругвай и Бразилия, както и провеждането на политически консултации на равнище зам.-министър между МВнР на България и на Аржентина, Парагвай, Мексико и Куба през 2006 г.
Днес, когато нашата страна е пълноправен член на НАТО и има съществен принос за стабилизиране на Югоизточна Европа, в навечерието на необратимата перспектива да стане пълноправен член на Европейския съюз и неразделна част от една общност, към която винаги културно и духовно е принадлежала и обогатявала, ние искрено се надяваме нашите усилия и положителен опит в досегашното ни сътрудничество от взаимен интерес да дадат своите закономерни резултати.
С най-добри пожелания се обръщам към всички вас, уважаеми дами и господа.

Ивайло Калфин,
Вицепремиер и Министър на външните работи

София,
26.06.2006


Преглед на развитието на дипломатическите отношения между България и Латинска Америка направи директорът на управление "Латинска Америка" в МВнР Венцеслав Иванов.
(Изказването ще бъде публикувано допълнително).

ЛАТИНСКА АМЕРИКА В БЪЛГАРИЯ
Изказване на Херонимо Кортес Фунес, посланик на Аржентина

Всяко човешко познание идва посредством сетивата от външните въздействия, които ги обуславят.
Въз основа на тази констатация, ако под “присъствие” разбираме познанието и оттам и образа, които повече или по-малко образованото обществено мнение на България може да има за Латинска Америка, ще се осмеля да кажа, че това познание в най-добрия от случаите е ограничено. Нещо, което по подобни нещастни обстоятелства се отнася може би и за познанието, което може да съществува за България и нейната действителност в Латинска Америка.
В глобалния свят, в който ни е отредено да живеем, основната дейност на дипломацията се състои в усилието, което правителствата полагат чрез своите посолства, на първо място страната им да бъде позната в съответната държава (както се казва в поговорката: “Да говорят, макар и лошо, но да говорят!”) и на второ, да се опитат да напрявят така, че образът, който това познание отразява, да бъде положителен. Първият елемент – познанието, представлява съществено предварително изискване за всеки положителен образ. Това вие, журналистите, го знаете добре, тъй като мълчанието, орязването или отлагането при разпространяване на неподходящата или политически некоректната новина, да не говорим за неогласяването, което никога не е безкористно, или пък разпространяването на дезинформация, създадена “ad hoc”, са явления, които с много похвални и заслужаващи уважение изключения, не могат да ви изненадат. Поради тази причина в страна, в която се знае малко или нищо за Латинска Америка, да се говори за нея и още повече за нейната действителност, е повод, поради който не мога да не благодаря на г-жа Къдринка Къдринова, предоставила ни възможността да се опитаме да запълним тази празнина.
Латинска Америка (и специално Аржентина) има значително икономическо присъствие в България, което всеки заинтересован от този въпрос българин може да установи, просто като отиде в супермаркета. Ала познаването на социалната, културна и икономическа действителност, която преживява страната, и политическата промяна, настъпила като резултат от този начин на живот, са аспекти, които днес би трябвало да се опитаме да разкрием, най-вече като разчистим опростенческите схеми “всичко или нищо” или “добро или лошо”, с които догматизмът на “едностранчивото мислене” се старае да обясни фактите или да приспи съвестите на тези, които все още ги имат.
Разпокъсано от историята, това цяло, което в културно отношение може да се определи като една единствена вселена, тази Латинска Америка, която толкова пъти безплодно е искала да се запази за латиноамериканците, се опитва още един път, посредством растящата икономическа интеграция – плод на усилието на нейните обитатели и на взаимния обмен на услуги и блага, да се насочи приоритетно в полза на своите жители. Това усилие, от което организацията МЕРКОСУР, наскоро приела Венецуела сред членовете си, покрива 75% от брутния вътрешен продукт на цяла Латинска Америка, представлява гигантски опит да се преобърне историята и да превърне страните, които в миналото бяха истински сателити на звездна система, епицентрите на която се намираха извън Латинска Америка, в главни действащи лица и звезди на общата си съдба.
Знам, че речите изморяват, поради което няма да се опитвам да ви отегчавам повече с тях. Днес ще чуем различни оратори, които от името на страните, които представляват или с които са свързани, или от свое собствено име, ще се опитат да създадат представа по възможно най-ясен начин не само за това, което във всяка една от страните ни се случва днес, а и за това, което се очаква (някои – малобройни, с опасения, но повечето с надежда) да се случи утре. Преди да засегна въпроса за представянето на Аржентина днес, необходимостта да го направя заедно с това общо въведение върху Латинска Америка и България ме задължава да бъда възможно най-кратък. Ще ви помоля, когато разглеждате това, което се случва в Латинска Америка (или в който и да е край на света), освен да се опитате да се информирате добре (за да се противопоставите на “дезинформацията”, за която ви говорих в началото) да се запитвате винаги “защо” се случва и това, което се случва, в чий интерес е. След като направих това уточнение, ще използвам малкото време, което ми остава, за да ви кажа няколко думи за днешна Аржентина, т.е. за Аржентина след кризата, предизвикана от спирането на плащанията и девалвацията, с които стана прочута и заради които продължава да бъде помнена от някои...
МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ ГОДИНИ СЛЕД ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА КРИЗАТА, СЛЕД КАТО ВЪНШНИЯТ Й ДЪЛГ БЕ ПРЕДОГОВОРЕН И УРЕГУЛИРАН, АРЖЕНТИНА ПРЕЖИВЯВА И ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРЕЖИВЯВА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ГОДИНИ НАЙ-ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ ПЕРИОД НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ, НЕЗАПОМНЕН ДОСЕГА, СЪС СРЕДНО И УСТОЙЧИВО ГОДИШНО НАРАСТВАНЕ НА БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ ОТ 8,5%.




Венецуела днес и процесите на интеграция в Латинска Америка. Алтернативи на предлаганото от САЩ Споразумение за свободна търговия

Изказване на Рафаел Анхел Барето Кастильо, посланик на Венецуела

Добър ден. Благодаря на Асоциацията на испаноговорящите журналисти в България за организирането на тази кръгла маса, озаглавена “Латинска Америка днес и България”, на която присъстват колегите посланици на Куба, Аржентина, Бразилия, колеги от Чили и Колумбия. Благодаря за присъствието и на изтъкнатите представители на журналистиката, писатели, историци и политици. Благодаря също и на представителите на официалните български институции.

Темата, която ми бе възложена, обхваща кратко изложение върху Венецуела днес и процесите на интеграция в Латинска Америка. В тази връзка ще започна от второто, за да стигнем и до първото.

ПРОЦЕСИ НА ИНТЕГРАЦИЯ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
ВЪВДЕНИЕ
Днес, през XXI век, светът изживява дълбоки промени. В политическата сфера сме свидетели на оформянето на нова международна реалност. В икономическата – техническите преобразования променят ускорено схемите на производство и потребление.
Финансовата ликвидност насища пространствата на спекулативните инвестиции. Революцията в далекосъобщенията скъсява разстоянията, приближава пазарите и налага световната конкуренция. Производствените процеси, търговските и международните инвестиционни потоци се разширяват, като предизвикват така-наречената “глобализация”.
Латинска Америка не убягва на положителните и нежелателни влияния на това явление от края на века. Международната конюнктура е резултат от парадоксални условия – от една страна, от спешния и неизбежен призив за сближаване между региони и страни, а от друга, от заплахата от маргинализация и действителна изолация на много хора. В тази обстановка страните търсят подходящото си присъединяване към конкурентната динамика на международните процеси.
Сближаването на всички с всички налага растяща интеграция на пазарите. Нарастването на междурегионалните търговски потоци в Латинска Америка (благодарение на реалистични стратегии и на споразумения за икономическо допълване и интеграция) е израз на усилието на нашите страни за модернизация на производствените си предприятия, като се набляга стратегически на растежа и разнообразяване на не традиционния износ. Това довежда в процеса на историческото развитие до постигане на договорености помежду им.

ПРОЦЕСИ НА ИНТЕГРАЦИЯ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА. ЗАРАЖДАНЕ НА МЕРКОСУР.
Малко сред създаването на "European Coal and Steel Community" през 1954 г. и на "European Economic Community" през 1957 г. Латинска Америка беше в състояние да направи първите си крачки към икономическата интеграция на общностите.
Първият опит бе направен през 1960 г. със създаването на "AЛАЛК" (Латиноамериканска асоциация за свободна търговия), която заработи задоволително през първите години, но през 70-те изгуби ролята си в реалната търговска практика.
Андинската общност на нациите (КАН) е надрегионална органиация със статут на международно юридическо лице. Съставена е от Боливия, Колумбия, Еквадор, Перу и нашата страна – Венецуела, която в началото бе големият двигател за постигането на интеграционно споразумение, но се видя принудена да се оттегли от нея по причини, които е трудно да се изброят в настоящото изложение, но основно поради нарушаването от страна на страните членки на споразумението. След като пренебрегнаха установените в него първоначални норми, подписаха двустранни споразумения със Съединените щати, противоречащи на интересите на Андинската общност.
В КАН членуват и организации и институции от Андинската система за интеграция (САИ). Нейното съществуване започва през 1969 г., когато се подписва Картагенското споразумение, известно и като Андински пакт. КАН започна да действа през август 1997 г.
• КАН осъществява търговска интеграция, характеризираща се със създаването на зона за свободна търговия, обща външна митническа система, общи нормативи за произход, конкуренция, технически правила, здравни изисквания, митнически инструменти, ценови пояси, автомобилен сектор и либерализация на търговията и услугите. В областта на външните отношения КАН води преговори с МЕРКОСУР, Панама, Централна Америка и КАРИКОМ (Карибска общност). Поддържа връзки с Европейския съюз, Канада и Съединените щати. Участва в АЛКА y СТО и всички страни членки имат обща външна политика.
Тази организация положи големи усилия за установяването на физическа и гранична интеграция в областта на транспорта, инфраструктурата, граничното развитие и телекомуникациите, както за интеграцията в областта на културата, образованието и социалните въпроси.
• Като общ пазар КАН изпълнява задачи, свързани с координация на макроикономическите политики, интелектуалната собственост, инвестициите, търговията в обществения сектор и общата селскостопанска политика.
През 1980 г. се създаде Латиноамериканската асоциация за интеграция (АЛАДИ), която замени АЛАЛК (Латиноамериканска асоциация за свободна търговия). Тази система подобри предишния опит и подготви региона, за да постигне такава интеграция на пазарите, която да осигури ефективни търговски отношения.
В рамките на АЛАДИ Аржентина и Бразилия подписаха през 1986 г. дванадесет търговски договора, които бяха първата конкретна стъпка, направена от тези страни за постигането на свободна търговия, насочена към осъществяването на действителна териториална интеграция. По този начин отново Аржентина и Бразилия подписаха през 1988 г. Договор за интеграция, сътрудничество и развитие, като създадоха условията за изпълнението на десетгодишен план с постепенното премахване на всички търговски тарифи и бариери, както и хармонизиране на икономическите политики между тези страни.
При това ново предложение за интеграция беше посочено, че предимствата на договора ще бъдат отворени за всички латиноамерикански страни.
След присъединяването на Уругвай и Парагвай през 1991 г. бе подписан нов договор, според който се създаде официално МЕРКОСУР – общ пазар на четири страни. И тъй като засега той е най-значимият, ще се спра по-подробно на него.
ЗАДАЧИ НА МЕРКОСУР
Основната задача на Общия пазар на Юга – МЕРКОСУР, е да се увеличи ефективността и конкурентноспособността на икономиките на участващите страни, като се разширят съществуващите пазари и се ускори икономическото им развитие чрез ефективно използване на наличните ресурси.
Други задачи: опазване на околната среда, подобряване на комуникациите, координация на макроикономическите политики и взаимно допълване на различните отрасли на техните икономики. От друга страна създаването на общ пазар е подходящ отговор на укрепването на големите икономически пространства в света и откликва на необходимостта да се постигне уместно международно включване.

ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Търговска либерализация и координация на политиките
Създаването на МЕРКОСУР се разви по два успоредни пътя, които не винаги проявяваха еднаква динамика – от една страна започна прогресивното и автоматично намаляване на митата и не митническите ограничения за търговията; от друга, се предприе хармонизация на макроикономическите и отраслови политики, които нямат автоматичен характер и изискват споразумения, преговори и постигане на компромиси между правителствата.
При тази схема (като се съди по степента на конкретния напредък в хармонизацията на политиките) съществуваше риск през 1994 г. да се стигне до пълното премахване на митата, без митнически ограничения, без извънредни списъци и без защитни клаузи (тоест без никакъв механизъм, който да ограничава търговията), но с недостатъчно хармонизирани и дори противоречиви национални политики.

Несъответствия
Координацията на политиките не се състои само в това правителствата да се въздържат да прилагат определени национални политики, но изисква и да се взимат съвместни решения, за да се премахнат несъответствията между различните икономики (обикновено предизвикани от правителствени действия или пазарни смущения, които поставят в неравностойно положение производители, данъчни системи върху капиталовложенията, различни тарифи на услугите, разлики в административните и бюрократични изисквания, различни законодателства по икономически и финансови въпроси, разминавания в политиките по опазване на околната среда и т.н.
Както координацията и хармонизацията на политиките, така и премахването на основните несъответствия са в напреднал стадий на развитие.
Можем да говорим и за обща външна митническа граница, произведствена реконверсия, трудови пазари, социални разходи, селскостопански отрасъл, промишлен отрасъл и др. Ала въпросът не е само интересен, той е широкообхватен и техническите му аспекти ще бъдат представени по друг повод. По-важно е да засегнем присъединяването на Венецуела към МЕРКОСУР.
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ВЕНЕЦУЕЛА КЪМ МЕРКОСУР
На 9 декември 2005 г. в Монтевидео, столицата на Уругвай, Боливарска република Венецуела официално се присъедини като пълноправен член към Общия пазар на Юга – МЕРКОСУР, с решение на Съвета на президентите на организацията.
По този повод президентът Чавес заяви: “Смятам, че МЕРКОСУР не е политически проект на елитите, нито на олигархията, нито на мултинационалните компании, нито на чисто икономическите интереси, а на народите. Той трябва да бъде колективен проект”, уточни.
При какви условия се присъединява?
Боливарска република Венецуела вече се освободи от зависимостта от международните пазари. Пазари, които бяха разработени от световния капитализъм, за да владее народите, да им наложи хегемонистични и в много случаи колониални политики, какъвто е случаят с МВФ (Международния валутен фонд).

Освен това венецуелската икономика отбелязва окуражителни показатели, които са привлекателни за останалите страни от региона. Според Националния статистически институт безработицата спадна от 15,5% през януари 2005 г. до 11,4% през октомври миналата година. Инфлацията в края на октомври възлезе на 0,6%. Цената на барел суров петрол възлезе на малко над 45 долара. Накратко икономиката отбеляза тази година растеж от над 10% на брутния вътрешен продукт – най-високият в Латинска Америка в процентно съотношение.

Президентът Чавес се стреми също така с подкрепата на правителствата социалният аспект да се превърне в основно знаме на организацията.
“В МЕРКОСУР ще се посветим със страст на премахването на тези пречки, тези тежки проблеми, от които страда няшият народ – изолация, неграмотност, мизерия, глад и бедност. Да създадем фонд, който да бъде структурен, и да ни позволи прилагането на програми като мисиите с участието на доброволни начала на обществото, на интелектуалците и на актьорите, така че със съвместно усилие да се постигне целта социалният аспект да се превърне в основно знаме на интеграцията.

Нашият президент Чавес предостави в служба на страните от региона опита на социалните мисии. Не става дума само за теоретично предложение, защото практиката доказа, че те представляват добро средство за решаване на конкретни проблеми. А това е ВЕНЕЦУЕЛА ДНЕС - С ХУМАННА, САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ И КОНКУРЕНТНОСПОСОБНА ИКОНОМИКА, ПОСТАВИЛА В ЦЕНТЪРА НА РАЗВИТИЕТО ЧОВЕКА, с твърдо поставената цел този човек да се разплати с големия обществен дълг, който толкова години се е натрупвал, и е причина за бедността и мизерията, понесени от нашите народи.
Досега са създадени следните 17 социални мисии:
Само ” МИСИИ”
В квартала
Наука
Култура
Водждът Гуайкайпуро
Жизнена среда
Идентичност
Майки от квартала
Меркал (Хранителен пазар)
Чудо
Миранда
Hегърката Иполита
Пиар
Рибас
Робинзон I
РобинзонII
Сукре
Обърнете лице
Сaмора

Днес ще засегнем постиженията само на някои от тях (СЕДЕМ)
1. Мисия “Робинзон І”
Мисия Робинсон е най-голямата гражданско-военна операция в републиканската история на нашата страна, която има за цел да формира сърца за свободата, като обучава над един милион венецуелци от цялата страна да четат и да пишат. Чрез знанието властта се приближава до хората.
2.Мисия “Робинзон II”
Целта й е участниците да завършат шести клас от основното училище, да се гарантира заздравяването на знанията, натрупани по време на ограмотяването, и да се предоставят други възможности за подготовка в различни професии. Мисия Робинзон ІІ се базира на метода: “Мога да продължа”, който се използва от телевизията, във видеокурсове и публикуването на помощни листовки в образователната стратегия.
3. Мисия “В квартала”
Гарантира достъп до здравеопазването на неприобщеното население чрез интегрален модел за управление на общата медицинска помощ, насочен към постигането на по-добро качество на живот посредствам създаването на народни лекарски кабинети и клиники вътре в общностите, извън народните болници, за да се обхване по-широк кръг от населението.
4. Мисия “Наука”
Започна да действа от 19 февруари 2006 г. и е насочена към създаването на нова научно-техническа култура, която да обхваща колективната организация на науката, диалога на познанието, интегралността, интердисциплинарния характер на науката и участието на различни фигури в областта на научно-техническото развитие на страната с цел да се постигнат по-високи равнища на суверенитет. Една от задачите й е да привлече масово социално ангажирани личности, като се използва интензивно познанието и диалога между институциите посредством икономически, социални, академични и политически мрежи за самозараждащо се развитие и латиноамериканска интеграция.
5. Мисия “Жизнена среда”
Обхваща всички аспекти на жизненото обкръжение, предлага отговори на проблемите на семействата и общностите не само в сферата на строителството, но най-вече в областта на развитието на жизнената среда и поставянето на началото на интегрални градски схеми, които да разполагат с всички видове услуги – от образование до здравеопазване. Една от задачите е оценката на терени, които да бъдат предназначени за строителството на самозараждащи се и самозадоволяващи се системи за развитие.
6. Мисия “Меркал” (Хранителен пазар)
Основната цел на мисия “АД МЕРКАЛ” е постоянно осъществяване на търговия на едро и дребно на хранителни продукти и други стоки от първа необходимост, като се осигури качество, ниски цени и лесен достъп, за да да се поддържа стабилно снабдяването на венецуелското население, по-специалн на хората с ниски икономически възможности.
7. Мисия “Чудо”
Безплатна операция на уврежданията на зрението на гражданите с ниски финансови възможности. Започна през юли 2004 г. като част от споразуменията, подписани между Куба и Венецуела. В началото бяха лекувани само венецуелски пациенти. Сега услугата обхваща всички латиноамерикански страни.
Видове операции: перде, птеригиум, палпебрална птозис.
• Оперирани пациенти: 12.596
• Брой операции: 13.009
• Оперирани венецуелци: 10.765
• Оперирани чужденци: 1.816
• Оперирани в Куба: 176.955


Мисия “Култура”
Програма, която обхваща висше образование, социално-политическо развитие и социално-общностно и културно развитие. Възниква съвместно с Университет “Симон Родигес”, с който е сключен договор посредством Националния съвет за култура (октомври 2004 г.)
Мисия “Култура”
Мисия “Гуайкаупуро”
Възниква на 12 октомври 2003 г., в името на миналото, настоящото и бъдещето за възстановяване на правата на коренните жители и техните общности. Общата цел е спазване правата на коренното население съгласно Конституцията на Боливарска република Венецуела. Изпълнител на тази мисия е министерството на околната среда и природните ресурси.
Мисия “Гуайкаупуро”
Мисия “Идентичност”
Програма на Боливарска република Венецуела, която осигурява за няколко минути лична карта както на венецуелци, така и на чужденци. В това направление работят съвместно Националният изпълнителен съвет и Националната служба за самоличност и чужденци, за да може да бъде осигурено обслужване на всички нуждаещи се.
Мисия “Идентичност”
Мисия “Майки от квартала”
Мисията “Майки от квартала” има за цел да подкрепя домакините в нужда, за да могат заедно със семействата си да преодолеят крайната бедност и да се подготвят за излизане от бедността в своята общност посредством включването им в социални програми и мисии на общинско равнище и отпускането на икономическа помощ.
Указ N° 4.342 (06 март 2006 г.), публикуван в Държавен вестник N° 38.404 от 23 март 2006 г.
Мiсия “Майки от квартала”
Мисия “Миранда”
Основна задача: организация, обхват, регистрация, контрол и преподготовка на резерва на Националните въоръжени сили с цел да се допринесе за обединяването на географското пространство посредством военната отбрана, сътрудничеството и поддържането на вътрешния ред, както и активното участие в националното развитие.
Мисия “Миранда”
Мисия “Негърката Иполита”
Започва да действа на 14 януари 2006 г. и е насочена към преодоляването на маргинализацията, както и да подпомогне всички деца от улицата, подложени на ударите на бедността. Целта е да координира и стимулира всичко, свързано с всеобхватни грижи за децата, юношите и възрастните от улицата, както и за бременните, хората с увреждания и възрастните в състояние на крайна бедност. Изпълнението на тази мисия е осигурено от комитетите за защита и общинските организации, които да установят съциалното положение на хората от своята територия.
Мисия “Негърката Иполита”
Мисия “Пиар”
Тази мисия е пряко свързана с Интегралния план за устойчиво развитие на миньорските общностти, който разработи правителството на президента Уго Чавес-Фриас чрез министерство на енергетиката и въгледобива за подобряване на качеството на живот на миньорите, като стимулира рационалното и организирано използване на ресурсите, съобразно с мерките за опазване на околната среда.
Мисия “Пиар”
Мисия “Рибас”
Образователна програма, която правителството на президента Уго Чавес-Фриас провежда от ноември 2003 г. с цел да се включат всички хора, които не са завършили средното си образование. Създава условия на гражданите с основно образование, които желаят, независимо от възрастта си, да завършат средно образование.
Мисия “Рибас”
Мисия “Сукре”
Мисия на венецуалската държава и боливарското правителство, която има за цел да засили връзката между институциите и привлече участието на общините за осигуряване на достъп без квоти до университетско образование на всички, завършили средно образование,
Мисия “Сукре”


Mисия “Обърнете лица”
Целта на тази мисия е да осигури включването на творческата мощ на народа в производството на блага и услуги, като се преодолеят условията на липса на достъп и бедност, предизвикани през последните 40 години, както и да се постигне достойно качество на живот за всички венцуелци посредствам участието на целия народ заедно с революционното правителство.
Mисия “Самора”
Нейната цел е да се преустрои собствеността и ползването на селскостопански земи, за да се изкорени латифундистката система. Това е конституционно изискване, което е част от революционния процес, изживяван от Венецуела, за да се постигне социално равенство и равнопоставеност в изпълнение на член 307 от Конституцията на Боливарска република Венецуела.

RАЗМИСЪЛ:
Тези социални постижения, тази визия за покриване на задълженията към латиноамериканците – това е, което предлага Боливарска република Венецуела на МЕРКОСУР... в това се състои и Боливарската алтернатива за Америка “АЛБА” - поглед към сърцето на Юга, алтернатива, пред която правителствата трябва да се изправят сега. Защо?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Защото интеграцията на Латинска Америка не може да се разглежда изолирано. Тя има своята история и е континент, в който непрекъснато са властвали различни сили през различните етапи на нейното развитие, като Испания и Англия допреди 200 години (колониален етап), а след това – Съединените щати до наши дни. Минали и настоящи войни са причина за нашите трудности и тежки проблеми. Но нашите народи са противодействали смело и начело на тях са се появявали хора като Симон Боливар, Сан Мартин и Хосе Марти, които са отдали всичко, дори живота си, за нашата свобода. Един от тях – освободителят Боливар, още отдавна предупреждава континента за опасността, като казва: “Съединените щати изглежда са призвани от провидението да потопят в мизерия народите на Америка в името на свободата” и призова за обединение и интеграция на американските народи, като свика преди 180 години Панамския амфиктионичен конгрес, за да постави основите на това единство, но всичко това не можа да се развие заради пречките, поставяни от Съединените щати.
Днес, верните следовници на Боливар посредством Боливарската революция се борят на целия континент, за да се освободим от тази Североамериканска империя, която се смята за непобедима така, както са мислели римската или византийската империи.
При всички случаи трябва да се има предвид, че регионалната интеграция се осъществява в рамките на друга интеграция. Интеграцията, която свързва страните от Латинска Америка със световния пазар.
За Венецуела интеграцията й в МЕРКОСУР е успешна крачка, поради факта, че той й осигурява много предимства, движения на производствени фактори, възходящи икономики, инвестиции, сближаване и др.
Нашият президент предложи алтернатива, която обединява Латинска Америка и Карибите, наречена AЛБА, Боливарска алтернатива за Латинска Америка.
Боливарската алтернатива за Латинска Абеника и Карибите (АЛБА) е предложение за различен вид интеграция. Докато зоната за свободна търговия в Америка (АЛКА) отговаря на транснационалните интереси и преследва пълната либерализация на търговията на блага, услуги и инвестиции, АЛБА поставя ударението върху борбата срещу бедността и социалната изолация и изразява по този начин интересите на латиноамериканските народи. АЛБА се основава на създаването на механизми за постигане на кооперативни предимства на народите, които да позволят да се компенсират същуствуващите несъответствия между страните от западното полукълбо. Основава се на кооперирането на компенсаторни фондове за коригиране на различията, които поставят в неблагоприятно положение слабите страни по отношение на големите сили. По тази причина предложението, съдържащо се в АЛБА, отдава предимство на латиноамериканската интеграция и на подрегионалните блокови преговори, като отваря нови пространства за консултации с цел да се задълбочи познаването на нашите позиции и се открият сфери на взаимен интерес, позволяващи установяването на стратегически съюзи и излагането на общи позиции в процеса на преговорите. Предизвикателството е да не се допусне разсейване в преговорите и да се избегне опасността братските народи да се разединят и да бъдат погълнати от водовъртежа на упражнявания натиск за бързо съгласие в полза на АЛКА.
АЛБА е предложение за изграждане на консенсус, за преосмисляне на споразуменията за интеграция с цел да се постигне национално и регионално самозараждащо се развитие, което да изкорени бедността, изправи социалните неравенства и осигури растящо качество на живот за народите. Предложението АЛБА се присъединява към усилията за събуждане на съзнанието, което се изразява в появата на ново политическо, икономическо, социално и военно лидерство в Латинска Америка и Карибите. Днес, повече от всякога, трябва да се даде тласък на латиноамериканското и карибско единство. АЛБА, като боливарско и венецуелско предложение, се присъединява към борбата на движенията, организациите и националните кампании срещу АЛКА, които стават все повече и се проявяват все по-ясно надлъж и нашир из континента. Тя е израз на историческото решение на прогресивните венецуелски сили да докажат, че е ВЪЗМОЖНА И ДРУГА АМЕРИКА.
МНОГО БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО.


Временно управляващият на Посолството на Република Куба в България посланик Херардо Суарес Алварес се спря на характеристиките на кубинската действителност днес.
(Изказването ще бъде публикувано допълнително).

За Бразилия днес говори временно управляващият Посолството на Бразилия в България Педро Скалисе Нето.
(Изказването ще бъде публикувано допълнително).

Колумбия днес бе обрисувана в изказването на почетния консул на Колумбия в България Рафаел Алварадо.
(Изказването ще бъде публикувано допълнително).

За Чили днес говори представителят на Почетното консулство на Чили в България Андрес Сааведра.
(Изказването ще бъде публикувано допълнително).

За паралелите между Бълканите и Латинска Америка в историята и в днешния глобализиран свята говори проф. Андрей Пантев.
(Изказването ще бъде публикувано допълнително).


ДРЕВНИТЕ ОЧЕРТАНИЯ НА НАСТОЯЩЕТО

Някои културни хоризонти на Латинска Америка

Изказване на писателя Никола Инджов

Колкото и да е разнообразно и разнопосочно универсалното развитие на Латинска Америка, колкото и да е активен авангардът в съвременното изкуство, почти във всяко творческо дело, почти във всеки по-дълготраен процес (например магическият реализъм в литературата или монументализмът в живописта) мощно и непреодолимо се долавя влиянието на културната древност на континента. Необозримото минало облъчва книги, филми, театрални спектакли, художествени изложби, концерти, балетни постановки, а също така масови народни тържества като карнавалите и традиционни художествени занаяти като тъкачеството, керамиката, резбарството, наивистичните украшения.
Днешните културни хоризонти на Латинска Америка са видима проекция на три хилядолетни доиспански духовни пространства във времето, а именно:
- културата науатъл с кулминация в Теотиуакан (периода ІV-ІХ в.) и при толтеките (периода ІХ-ХІІ в), прекъсната със завоюването на Мексико;
- културата на маите, процъфтяваща в периода ІІІ – ХІІ в. на полуостров Юкатан, в източната част на мексиканския щат Чиапас и на териториите на Гватемала, Хондурас и Белиз, спряла развитието си по неизяснени все още причини;
- андинската цивилизация, чийто класически период е между ІV и Х в., обхващаща днешните територии на Перу, Еквадор и Боливия до северни чилийски и аржентински региони.
Особено място в креативното съзнание на континента заема афроамериканската перспектива. В Бразилия, Венецуела, Никарагуа, Панама и по архипелазите, предимно на Големите Антили, съвременното изкуство е синтез от фолклора на древните отечества с креолския фолклор.
В началото на двадесет и първи век съдбоносни общественополитически събития предопределят развитието на духовния латиноамерикански живот. Не е пресекнало все още могъщото влияние на кубинската революция, която по подобие на мексиканската е и революция интелектуална. Силно пулсира патриотичния подем във Венецуела и Боливия, където се създава нова социална база за културата. Там се извършва историческо приобщаване на червенокожите и чернокожите слоеве от населението към себеизразяване, а средствата за това са строителство на училища и културни центрове дори в най-затънтените региони, ликвидиране на неграмотността сред възрастните поколения, морална и икономическа подкрепа на образованието.
Това е “Нашата Америка”, както я нарича кубинецът Хосе Марти, идеолог на единното латиноамериканско отечество. Той пише: “Кой може да се гордее със своята родина повече от нас - гражданите на многострадалните американски републики, издигнали се сред безмълвните индиански маси, сред шума на битката между книгата и кандилото... Никога досега в историята за толкова кратко време не са се създавали от толкова разнородни елементи толкова напреднали и сплотени нации...”
Към контекста на цитата от Хосе Марти прибавям и надписа, поставен на знаменития Площад на трите култури в столицата на Мексико: “На 15 август 1521 година, героично защитаван от Куаутемок, падна Тлателолко под ударите на Ернан Кортес. Не бе победа, нито бе поражение – бе мъчителното раждане на народа, който е Мексико днес!”
Разбира се, латиноамериканската култура не се развива в изолация, чрез Испания или директно от Париж в нея са намирали резонанс и дадаизмът, и сюрреализмът, и ултраизмът, и символизмът, и имажинизмът, и футуризмът с общовалидните им белези. Но от времената на перуанския поет Сесар Вайехо европейският авангард придобива локални отлики и днес например може да се говори за латиноамерикански сюрреализъм като за специфична естетическа система с местен произход.
Ето защо днес в словесна емблема на латиноамериканизма се превръща мисълта на мексиканския философ и педагог Васконселос “За моята раса ще говори духът!”
Идеята на Хосе Васконселос Калдерон за петата раса, възникнала в ибероиспанския ареал на континента Америка, намира нов импулс в днешния глобален свят. Защото извън всички други характеристики свидетели сме на небивало досега антропологическо смешение на народите. В планетарен мащаб все повече и повече деца се раждат от родители с различна националност. В Латинска Америка расовото смешение е перманентно, то е започнало преди петстотин години от испанските завоеватели, които с индианците и негрите създадоха нов човешки тип и сега на континента и островите всички народи са местиски. И като отчетем единният асимилационен испански език, ще проумеем защо от Рио Браво до Огнена земя е налице безспорна етнокултурна спойка. По дух и по разум латиноамериканци са големи писатели като чилиецът Пабло Неруда, колумбиецът Габриел Гарсия Маркес, перуанецът Марио Варгас Йосса, мексиканецът Хуан Рулфо, аржентинецът Хорхе Луис Борхес, гватемалецът Мигел Анхел Астуриас, уругваецът Марио Бенедети, кубинецът Николас Гийен. Всички те са патриоти на своите отечества, но в златното сечение на личността всички са латиноамериканци! Както са латиноамериканци по глас и сърце големи певци като чилийката Виолета Пара, аржентинката Мерседес Соса, перуанката Имма Сумак, кубинецът Бени Море. Както са латиноамериканци по взор и по възглед големи художници като мексиканците Хосе Клементе Ороско, Давид Алфаро Сикейрос, Диего Ривера, Хуан О’Горман, Хорхе Камарена, венецуелецът Габриел Брачо, еквадорецът Освалдо Гуясамин, кубинците Кармело Гонсалес, Мариано Родриогес, Рене Портокарреро, Уилфред Лам, колумбиецът Фернандо Ботеро...
Много са дълбоки корените на съвременния латиноамериканска култура. Някои прорастват от митичната Атлантида, от необятните бездни на червенокожия човек, който е притежавал познания като че ли привнесени от космически цивилизации, макар че днес в родовата му памет са изтрити астрономически и математически формули. В човешката безкрайност на континента се разтваря и капката кръв на негъра, забравил старото си отечество, но приобщен към новите си родини с песни и танци, с наречия и вярвания от изгубената историческа глъбина на своя Дахомей, на своята Гвинея, на своя Бряг на слоновата кост. Чувства се и монголоидът с неговото остроъгълно око, фиксиращо нови пропорции и нови измерения във всекидневието. Мощно въздейства ясният разум на белия човек, по чието лице лека-полека се открояват еврейски черти, скрити преди това в кастилската кръв на завоевателите. Проявява се меланхолията на арабина - остатък от болезнената чувствителност на мюсюлманина. Проличава божествената промисъл и премислената етика на индусите. Открояват се и последните може би пришълци - славяните, създали с труд, според надписа на един паметник в аржентинското градче Лас Бреньяс, “Величието на Чако!”
Преди години наблюдавах в Лима група млади художници, които изографисваха със силуети от Мачу Пикчу къщицата на Чабука Гранда – певицата, изпяла знаменитата песен “Цветът на канелата”. Целта им бе необикновена – със своето изкуство те превръщаха скромната обител в паметник на културата като част от цивилизацията на инките. Единственият начин да я спасят от разрушаване заради планиран строеж на супермаркет...
Оттогава ми се струва, че Латинска Америка, превърнала хилядолетната си древност в жива съвременна култура, спасява от разруха своя необикновен духовен свят, а може би и нашия...


Политическата олигархия подготвя нов финансов грабеж

Изказване на доц. Минчо Христов, независим народен представител

Гарантирани ли са спестяванията на българските граждани? Възможен ли е аржентинският сценарий за България? Според българските политици валутният борд е стабилен и няма никаква опасност за българската икономика. Фактите обаче показват друго. Външнотърговският дефицит на България през 2005 г. е над 8 милиарда лева. Брутният външен дълг на България вече е над 17 милиарда долара и продължава стремително да расте. Дефицитът по текущата сметка през 2005 г. достигна 3 милиарда евро – два пъти повече от този през 2004 година. „Притеснени сме за състоянието на текущата сметка, която тласка страната към все по-голяма задлъжнялост към чужбина”, предупреждава официално шефът на мисията на МВФ Ханс Фликеншийлд.
Възможно ли е да съществуват финансови кръгове, желаещи политическа криза и провал на валутния борд? Възможно ли е да бъдат ограбени спестяванията на българските граждани? Според проф. Георги Найденов, българската политическа олигархия периодично ограбва българските граждани чрез т.нар. ценови шокове. Става дума за инфлационни шокове, които обезценяват спестяванията на българските граждани от една страна, и кредитите, получени от т.нар. кредитни милионери от друга. Такива шокове имаше през 1991, 1994 и 1997 година.
Съществуват ли условия за подобно развитие днес? Прави впечатление, че един от първите законопроекти на НДСВ и ДПС през 2001 година беше отпадането на наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Това доведе до експлозия на кредитирането в България. Вероятно близкото бъдеще ще покаже колко от раздадените кредити реално са обезпечени. Факт е обаче, че ръстът на необслужваните кредити рязко нараства през последните месеци. Факт е също, че близо 70% от всички кредити са раздадени на няколкостотин големи фирми. Официален доклад на МВФ предупреждава, че „рязката експанзия на кредитите през последните 2 години много напомня за последвалата криза през 1996-1997г.” А шефът на отдел „Банков надзор” на БНБ Емилия Миланова пък признава в прав текст, че „кредитната експанзия се превръща в реална заплаха”. Има и друго. През последните няколко години брутният външен дълг се увеличи с около 6 милиарда долара. Това са главно частни краткосрочни кредити от чужбина. Всеки може да се досети какво би станало, ако значим брой чужди кредитори решат да обърнат своя левов ресурс във валута и решат да се изтеглят, както предупреждава например шефът на МВФ за България. Какво би станало тогава с валутния резерв на БНБ, при условие че БНБ по закон е длъжна да продава неограничено количество валута по фиксиран курс?
Случайно ли много от българските политици и финансови анализатори премълчават тези обезпокоителни факти? При провал на борда и обезценка на лева ще спечелят онези, които са получили левови кредити, а ще загубят българските спестители. Колко биха могли да откраднат кредитните милионери чрез една нова финансова криза? Към средата на 2006 г. депозитите на граждани и фирми са над 20 милиарда лева. В същото време почти толкова са раздадени като кредити. Над 98% от депозитите са със срок на изплащане под една година, докато около 70% от заемите са със срок на изплащане повече от две години. Което означава, че ако хората усетят опасност и се втурнат да теглят парите си, банковата система мигновено ще рухне и ще се повтори ситуацията от 1997 година. Ако това стане и левът бъде обезценен само наполовина, големите кредитополучатели ще спечелят за една нощ около 10 милиарда лева. Един наистина сериозен мотив.
Преди време един Главен прокурор призна, че законите се правят за да обслужат групови интереси на кръг политици или кръг мощни икономически групи. Тази теза намира своето потвърждение в два ключови закона. Член 33 на Закона за БНБ например гласи, че БНБ не може да предоставя кредити на банки. Няколко реда по-надолу обаче пише, че БНБ „може да предоставя кредити в левове, ако те са обезпечени със залог на злато, чужда валута и други подобни бързоликвидни активи”. Странно е, че в специална своя наредба БНБ е приравнила към златото и чуждата валута българските държавни ценни книжа! Аржентинския професор Алфредо Канавесе подчертава, че една от основните причини за провала на аржентинския валутен борд е именно прекомерното наличие на държавни ценни книжа в банковата система. Открит и особено любопитен остава въпросът защо Управителният съвет на БНБ се разсейва за онова, което всеки второкурсник по икономика знае, а именно, че при финансов трус държавните ценни книжа се обезценяват наравно с националната валута. И че тези книжа нямат абсолютно нищо общо със златото.
Тръпки ще побият българските спестители обаче, ако научат какво пише в т.нар. Закон за гарантиране на влоговете в банките. В чл.23 направо е записано, че „при влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете”. Казано направо, всички валутни влогове ще бъдат изплащани в обезценени левове, ако междувременно бъде провален валутния борд. Многозначителен е фактът, че българският парламент близо година отказва да разгледа предложенията за промени в цитираните по-горе закони.
При наличието тези закони големият въпрос е кога българската финансова олигархия ще реши да присвои спестяванията на българските граждани. Най-удобният начин е създаването на политическа криза, която да прерасне във финансова. Залогът е изключително висок - близо 10 милиарда от спестяванията на българите. А когато се касае за пари, политическите партии са доказали, че могат да работят заедно.
Може би неслучайно нобелистът по икономика проф. Джоузеф Стиглиц при последното си посещение в България предупреди: „В Аржентина на повръхността изглеждаше, че хората са спокойни, но вероятността от бунтове при тамошната конфигурация беше доста висока. Но трябва да се каже, че тук в България, в един определен момент това също ще е вярно”. В края на октомври пък шефът на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншийлд в прав текст призна: „Растящият дефицит и външен дълг ще породят известно безпокойство на международните пазари и след някое събитие като убийството на известен банкер, птичия грип и негативните последици от него върху туризма, чуждестранните инвеститори могат да започнат да разпродават активите си в България. Страната много бързо може да се окаже във финансова и политическа криза и да регистрира висока безработица”.
Редица големи банки през последните месеци започнаха да включват в кредитните договори една особена клауза – за служебно превалутиране на отпуснатия кредит. Така банката получава право да превалутира служебно отпуснатия кредит при “съществени промени на пазара”. Казано иначе, гражданите, получили кредити в левове, могат да бъдат заставяни да връщат същият този кредит във валута. Въпросната клауза показва силно недоверие от страна на банките към българската финансова система и принципите на валутния борд, въведени чрез закон. Симптоматично е, че подобен феномен беше наблюдаван и в Аржентина, месеци преди да рухне валутния борд.
Големият въпрос е ще има ли политическа воля в българския парламент да бъдат предотвратени финансовата и политическа криза. И ще има ли този път възмездие за финансовите спекуланти.



Външноикономическо сътрудничество между Латинска Америка и България – насоки и перспективи

Изказване на Свобода Тошева, д-р по икономика

Държавите от Латинска Америка и Карибския басейн играят нарастваща роля в световната икономика и международните икономически отношения. Сред тях са държави с голям икономически потенциал и богати природни ресурси – Аржентина, Бразилия, Мексико, Чили. Така напр. според публикуваните данни от Доклада за конкурентно способност на страните в света и Индекса за икономическа свобода Чили заема 20 място от 80 оценени страни по първият показател и 16 място от 165 държави по втория. През м. май 2005 г. Standard & Poor’s посочи, че същата страна е с най-добри перспективи за чуждестранни инвестиции.

Редица по-малки държави от района на Андите или Карибския басейн са производители и износители на важни суровини и селскостопански продукти – рибено брашно, кафе, какао, захар , банани и др.

В Латинска Америка и Карибския басейн са изградени и функционират регионални и субрегионални икономически групировки, целящи не само либерализирането на взаимната търговия, но и провеждането на обща икономическа политика с цел укрепване на националните икономики. Страните от Латинска Америка и Карибския басейн са важни икономически партнъори на Европейския съюз, с който са сключени както многостранни , така и редица двустранни договори и споразумения.

Тази съвокупност от фактори определя необходимостта от цялостна външноикономическа стратегия на България по отношение на насоките и формите на търговията и сътрудничество със страните от Латинска Америка. Съвременният етап от развитието на България, предстоящите задачи и подготовката за членство в Европейския съюз, новите реалности в световната икономика и международните икономически отношения налагат комплексен подход към реализацията на сътрудничеството с ясна визия и приоритети за бъдещето.

Какви са стартовите позиции? След период от 16-17 г. на преход към пазарно стопанство търговията и сътрудничеството на България с Латинска Амеприка бележи определен спад в стойностно изражение, ограничаване на относителния дял на тези страни в общия стокообмен, нестабилност на стоковите потоци, пасивно за страната ни търговско салдо, загуба на позиции за някои стокови групи. Наред с географската отдалеченост, липсата на интерес върху търговията и сътрудничеството с Латинска Америка негативно повлия и ограничаването на дипломатическите представителства на България в региона. През 2005 г. на Латинска Америка се пада 1% от общия български износ и 4% от вноса. Правнодоговорната база с редица страни не е актуализирана, не функционират или са слабо ефективни създадените смесени комисии за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Ликвидирани са научни центрове и звена, изучаващи развиващите се страни, в т.ч. и Латинска Америка.

От началото на 2005 г. можем да считаме, че са налице първите стъпки към активизиране на външнополитическите и икономически отношения, а с подготовката към членство в Европейския съюз възникват нови икономически и политически предпоставки да преосмислим възможностите за търговия и сътрудничество с държавите от Латинска Америка. Икономическите интереси на укрепващия частен сектор в българската икономика, необходимостта от търсене на взаимодопълняемост и по-добра конкурентоспособност на стоковите потоци също ще играят стимулираща роля по отношение на сътрудничеството. В рамките на Европейския съюз България от една страна и латиноамериканските държави от друга могат да бъдат в по-голяма степен партнъори, отколкото конкуренти в общата нужда от чуждестранни инвестиции.


• Успешното материализиране на възможностите за сътрудничество с Латинска Америка изисква на първо място изграждане на ясна външнополитическа и външноикономическа стратегия на България в тази област с определяне на лостовете за съдействие от страна на държавата и подпомагане на частната инициатива. Възстановяването и активизирането на българската външна политика в този район ще възстанови естествените „ мостове” на сътрудничеството, което изисква взаимно опознаване и установяване на традиция. Първите стъпки в тази посока са налице: В началото на м. юли 2005 г. за Бразилия замина съветник по търговско-икономическите въпроси към посолството ни в Бразилия със седалище и офис в гр. Сао Пауло. Така Министерството на икономиката и енергетиката възстановява търговското си представителство в Бразилия, закрито през м. септември 1996 г.
• Налице е богата правно-договорна основа в отношенията с голям брой страни – Аржентина, Бразилия, Мексико, Перу, Колумбия и др. Тази правно-договорна основа следва да се обнови и актуализира. С оглед на недопускане на противоречия със законодателството на ЕС България следва да деонсира, прекрати по взаимно съгласие или измени онези двустранни договори /основно за търговия и икономическо сътрудничество/, които регламентират въпроси на търговската поликита. По силата на чл.133 от Договора за Европейската общност въпросите, свързани с търговската политика, са от изключителна компетентност на ниво Общност, а не от национална компетентност.

• Понастоящем България разработва своята концепция по отношение на помоща за развиващите се страни за целите на развитието. В рамките на тази концепция, наред със страни, близки по географски или исторически признак, България следва да дефинира макар и скромен принос по отношение на съдействието, което може да окаже – вече като страна членка на ЕС - на определени слабо развити латиноамерикански държави.
• Конкретните възможности за разширяване и обогатяване на сътрудничеството, изведени от взаимодопълняемостта на икономиката на България с определени латиноамерикански страни и нуждата от определени пазари за износ на български стоки и внос на важни за страната ни суровини и материали, могат да бъдат изучавани с помоща на Търговските палати, на търговско-икономическите служби в отделните страни и други звена на т.нар. търговска инфраструктура.
Приоритетни направления за Р България в търговско-икономическите отношения с Латинска Америка:
- Латинска Америка е ценен източник на суровини /железни, медни, цинкови руди и концентрати/ , материали и енергоносители, захар от захарна тръстика, суров или необработен тютюн и др., необходими за развитието на българската икономика.
- Латинска Америка е и пазар за български продукти на машиностроителната, металообработващата, хранително-вкусовата, фармацевтичната, химическата, текстилната и кожарската промишленост, дамска и мъжка конфекция, износ и преработка на етерични масла.
- Необходимо е да се комерсиализират български технологии, патенти, лицензи, ноу-хау, научни открития и научно-изследователски продукти в различните отрасли на икономиката.
- Перспективно е изпълнението на съвместни проекти, изграждането на смесени дружества и фирми.
- Изгодно е сътрудничеството чрез износ на технологии, инжинеринг и висококвалифицирани специалисти, което не изисква големи инвестиции от българска страна.


ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ СЪС СТРАНИТЕ ОТ ЛАТИНСКА АМЕРИКА

Изказване на Татяна Дончева, главен експерт в Дирекция "Международно сътрудничество" на Министерство на икономиката

България придава особено значение на активизирането, развитието и задълбочаването на двустранните отношения със страните от региона на Латинска Америка.
Само през изминалата година, в периода от 2 до 14 януари на посещение в Чили, Уругвай, Бразилия и българската антарктическа база бе министъра на външните работи на Р България, като в придружаващата го делегация участваше заместник-министър на икономиката.
В периода 9-17 януари 2005 г. президентът на Р България, г-н Георги Първанов беше на официално посещение в Република Чили, Федеративна Република Бразилия и Антарктида. В делегацията на президента участва тогавашният заместник министър-председател и министър на икономиката, депутати и представители на държавните институции и ведомства.
Посещенията преминаха изключително успешно и изпратиха ясни послания за желание за развитие на отношенията с ключови страни в Латинска Америка. Визитата предизвика интерес към България като частично компенсира слабото познаване на страната ни в този регион и допринесе за изграждане на положителен образ на България.
Понастоящем Република България има 6 посолства в страните от Латинска Америка и Карибския басейн – в Аржентина, Бразилия, Венецуела, Куба, Мексико и Чили, а от средата на 2005 г. в Куба и Бразилия, вече работят и икономически съветници към СТИВ при посолствата.
В областта на икономическите отношения, съществуват традиции и развитието на търговските и икономическите връзки с латиноамериканските страни през годините се обуславят от българските интереси в региона.
С цел активизиране и разширяване на търговските и икономическите връзки между Р България и страните от региона са създадени смесени междуправителствени комисии за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество. Такива са учцредени с Аржентина, Бразилия, Венецуела, Куба, Мексико, Никарагуа и Уругвай.
Понастоящем активно работещи, с редовно провеждащи се сесии са СКИТНТС с Куба и Венецуела. В подкрепа на това, бих искала да отбележа, че в началото на тази година се проведе 6-та сесия с Куба, а през м. септември 2006 г. предстои провеждане на Трета сесия с Венецуела, както и възстановяване работата на комисията с Аржентина.

Независимо от това се забелязва съживяване на търговско-икономическите отношения, макар че равнището на стокообмена с латиноамериканските страни все още не съответства на реалните възможности и интереси.

РАЗВИТИЕ НА ТЪРГОВСКО – ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЛАТИНСКА АМЕРИКА ЗА ПЕРИОДА 1999 –2005 г.
В млн. щ.д.
Година Износ Внос Стокообмен Салдо
1999 36.2 121.0 157.2 - 84.7
2000 45.1 188.7 233.9 - 143.6
2001 40.6 176.5 217.0 - 135.9
2002 68.1 195.2 263.3 - 127.1
2003 79.1 299.1 378.2 - 220.0
2004 95.0 559,0 654.0 - 464.1
2005 117.1 740.6 857.7 - 623.5

През посочения период салдото е негативно, като делът на реализирания български износ, в процентно отношение е между 30 – 40 % от регистрирания внос от латиноамериканския регион.
Водещите търговски партньори са:
Мексико е единствената страна от региона, с която България има положително търговско салдо;
Бразилия, с която е най-високият по обем търговски обмен, но салдото е трайно негативно за нашата страна;
Перу през последните две години е непосредствено след Бразилия по реализиран стокообмен, но салдото също не е в полза на България;
Следват Чили, Куба, Венецуела, Аржентина.
Основни позиции във вноса ни от Латинска Америка са суровини за промишлено производство като руди и техните концентрати, суров тютюн, захар от захарна тръстика и др.
Българският износ е формиран главно от продукти на химическата промишленост –изкуствени торове, плосковалцовано желязо, помпи, резервни части, маслодайни семена и др.
Конкретно, за 2005 г. общият стокообмен между България и страните от Латинска Америка е 857.753 млн. щ. д., от които българският износ е за 117.142 млн. щ. д. и внос за 740.611 млн. щ. д. За сравнение през 2004 г. общият стокообмен е 653.789 млн. щ. д.: износ 94.833 млн. щ. д. и внос 558.956 млн. щ. д.).
Като цяло стокообменът през 2005 г. се е увеличил с 31.2 % в сравнение с 2004 г. Българския износ е увеличен с 23.5 %, а вноса от ЛА е увеличен с 32.5 %.
Водещи страни в износа за ЛА регион са Бразилия – 34.4%, Мексико – 22.4%, Перу – 19.3%.
Водещи страни при вноса са Бразилия – 43.7%, Чили – 23.4%, Перу – 14.4 % и Аржентина – 10.7 %.
Останалите страни участват в стокообмена, но със значително по- нисък дял.
Българският износ към страните от Латинска Америка заема около 1 % от общия износ на България към света, а вноса е около 4 %.

Година Латинска Америка Арабски страни Африка
Износ % Внос % Износ % Внос % Износ % Внос %
1999 0,90 2,18 3,43 1,85 0,25 0,50
2000 0,94 2,89 2,87 0,68 0,57 0,30
2001 0,79 2,43 3,15 0,51 0,49 0,31
2002 1,20 2,47 2,76 0,72 0,35 0,26
2003 1,10 2,80 2,00 0,80 1,60 0,30
2004 1,00 3,90 2,60 0,70 1,60 0,40
2005 1,00 4,00 2,90 0,50 2,10 0,40

За сравнение, българският износ към региона на Африка е средно 0,5 %. Ето защо, перспективно и обещаващо е насърчаването на търговско-икономическите отношения с латиноамериканския регион.
Още повече, че през последните години се наблюдава положителна тенденция в икономическото развитие на страните от Латинска Америка и Карибския басейн, като някои от особеностите, които характеризират икономиката на региона и биха могли да повлияят на бъдещото развитие на страните са:
• значително увеличение на износа през последните години
• при много от южноамериканските страни, скокът в износа не се ограничава само в рамките на експорт на суровини.
• все по-често се наблюдава увеличение на дела на промишлени и нетрадиционни продукти.

Някои от приоритетните сектори на сътрудничество са:
• Фармацевтичната промишленост – медикаменти за ветеринарната и хуманната медицина и др.
• Машиностроене – различни видове машини и съоръжения, оборудване, резервни части, полупродукти от желязо, железни профили, редуктори, части и принадлежности за металообработващи, земекопни и подемни машини, електрокари, помпи и елеватори за течности, моторни летателни апарати, ел. лампи, селскостопански машини и прикачен инвентар, техническа помощ и др.
• Хранително-вкусова промишленост – царевица, плодове, зеленчуци, зеленчукови консерви, минерални и газирани води, гроздови вина, хладилни стопанства, линии за преработка на плодове и зеленчуци, линии за производство на кисело мляко и млечни продукти, подправки и други готови храни
• Химическа промишленост – органични и неорганични продукти /миещи и перилни препарати, фосфатни торове, уреа, азотни торове, карбонати и перкарбонати и др./


Мексико и Централна Америка – избори и предизвикателства
Изказване на доц. д-р Валентин Петрусенко, Пловдивски университет, Българо-латиноамериканска асоциация

Уважаеми гости, представители на дипломатическите мисии в България и колеги, с които заедно се занимаваме с разнообразната проблематика на Латинска Америка.
Поднасям своите извинения, че в момента отсъствам поради необходимостта да присъствам на изключително важния академичен съвет на Пловдивски университет – институцията, която представлявам и тук. Позволете ми обаче да дам възможност изказването ми да бъде представено от представител на Българо-латиноамериканска асоциация, едно академично сдружение, което бе създадено и регистрирано още през 1993 г. на базата на идеята за по-активно представителство на всички латиноамерикански страни в България и със задачата да спомага такъв междуконтинентален диалог.
Темата на изказването засяга проблемите на предстоящите президентски, парламентарни и общински избори в Мексико, като една от влиятелните държави в региона на Централна Америка. Що се касае до електоралните процеси в другите страни от тази част на света, то последните от тях бяха проведени през февруари 2006 г. в Коста Рика, и с тях приключи един общо взето позитивен процес за укрепване на демократичните институции в малките републики на юг от полуостров Юкатан (за което ще стане дума във втората част на изложението).
Ще започнем първо коментара със ситуацията на политическите процеси в Мексико. Предполагам аудиторията е сравнително добре запозната със значителните промени в системата на управление на Мексико, което настъпи след драматичните избори през 2000 г. Тогава за първи път от 71 г. се постигна смяната във властта, - и то по мирен път. Дотогава безспорния хегемон – Революционно-институционалната партия (ПPИ) успяваше изцяло да контролира политическия оркестър със изявено социалната насоченост на идеологията си, смесена с изящните си предизборни манипулации. В рамките на Латинска Америка Мексико бе рядкото изключение на държава, незасегната от пандемията на диктатурите и авторитарното управление, но заедно с това ожесточено критикувана от радетелите на либералната демокрация като страна с повсеместна корупция и чести нарушения на гражданските права.
Макар някои изследователи и досега да се затрудняват как точно да определят цвета на политическото управление през тези седем десетилетия псевдо-демокрация, надделява мнението, че ПРИ е била, и остава една типична центристка партия. Тя обаче успешно е съчетавала революционната реторика и провеждането на чисто рекламни социални мероприятия, с поддържането на силен държавен сектор в икономиката и пълния контрол върху добива на петрол. Независимо че открито поддържа и позициите на частния сектор в икономиката, със специално внимание към гарантираните позиции на едрия бизнес, ПРИ не се е колебала в поддържането на умерения икономически национализъм. Като едно позабравено действие от радикалните 30-те години, правителството на Мигел де ла Мадрид не се поколеба в началото на 80-те години да наложи национализацията на банките като контрамярка срещу развихрилата се хиперинфлация.
С тази изключително устойчива и гъвкава политическа система ПРИ успява да надживее много други дълголетни партии, но и тя става жертва на вече глобалната тенденция за радикални политически трансформации, маркирала и края на Студената война. За да е по-илюстративно сравнението, никой в Мексико не е предполагал една хипотетична промяна във властта, както и никой в лагера на бившите социалистически страни не би могъл да предположи неочакваното падане на Берлинската стена и последвалите дълбоки промени. Но за разлика на така бързия и хаотичен преход в Източна Европа, Мексико успя да запази непокътнати устоите на стопанския живот, и на цялата политическа система. Въпреки парадоксалността на това твърдение, такова е общото впечатление от приключващия шестгодишния мандат на президента Висенте Фокс, първият президент не от доминиращана ПРИ, и заедно с това първият президент на дясноопозиционната и умерено католическа Партия на националното действие (ПАН).
Вероятно на фона на президентските избори през юли 2000 г. очакванията на мексиканската опозиция бяха за по-значими промени в политическия и социалния живот. Но истината се оказа друга – в повечето случаи държавниците предпочитат да поддържат статуквото, освен ако не са обладани от месиански идеи или не се изживяват като харизматични личности. Така или иначе, водещата линия на днешната политика е повече центристка, в разрез с прекалените очаквания на различните групировки отляво или отдясно. В случая, управлението на Висенте Фокс повече би могло да се оприличи с президентството на Мигел Алеман в годините след края на Втората Световна война. И макар Мигел Алеман да бе представител на по-дясната политика в реформираната тогава ПРИ, общата база за сравнение между двамата президенти бе изключително топлото отношение към северния съсед. Така и Висенте Фокс, редом с по-разкрепостеното си поведение на политик-каубой, поддържаше предимно проамериканската си политика. И въпреки, че за Мексико е традиционно въздържаното отношение на официалните лица към “големия брат”-САЩ, позицията на президента Фокс имаше и неочаквана за партията му ПАН социална окраска - тъй като основния акцент на дипломатическите му ходове бе в защита правата на мексиканските имигранти в САЩ. Това му донесе повече от очакваната популярност сред електората, тъй като мексиканските “гурбетчии” носят значителни приходи обратно в родината си.
Всичко посочено дотук има задачата да очертае позициите на съперниците в предстоящия на 2 юли вот на мексиканските избиратели. Дълбоките промени в мексиканската политическа система настъпиха за първи път след катастрофалното земетресение от 1985 г., което катализира гражданското движение в страната и в крайна сметка доведе до електоралната криза от 1988 г. По този показател България вероятно изостава дори и след 16 години демократично развитие, доколкото мнозина от анализаторите (а и от присъстващите тук), нееднократно са си е задавали въпроса, дали в България има ефективно гражданско общество. Разбира се, не бива да се абсолютизира и този фактор, но факт е, че непосредствено по време на политическата криза от 1988 г. се появи и новият лявоцентристки опозиционен субект в мексиканското политическо пространство – Революционно-демократичната партия (ПРД) на президентския кандидат Куатемок Карденас. И макар ПРД тогава да бе на крачка от изборната победа, изтръгната й от умелата техника на преброяване на ПРИ, през последващите години пробивът в отбраната на партията-хегемон бе капитализиран от дясноопозиционната партия ПАН и Висенте Фокс.
Една от положителните промени в целия политически обрат бе демистификацията на водещите институции, и конкретно на президентския пост. С непринуденото си държание Висенте Фокс наистина постави на друга основа политическите взаимоотношения в Мексико. Затова настоящата надпревара за високия пост придобива необикновенната досега острота и непредсказуемост. Официалните кандидати за президентския пост са преди всичко бившият министър на енергетиката от управляващата ПАН – Фелипе Калдерон Инохоса. Другите съперници са Андрес Мануел Лопес Обрадор (ПРД), Роберто Мадрасо Пинтадо (ПРИ) и Патрисия Меркадо (коалиция на социал-демократи и аграрна партия).
Традиционните практики на мексиканския политически елит включваха т.нар. “дедасо”, или посочване от отиващия си президент на неговия сигурен приемник, който по-късно биваше подкрепен от цялата партийна машина. През различните десетилетия на доминирането на ПРИ такива кандидати изпълняваха и своебразната стопанска и обществена поръчка, т.е. от значение беше тяхната професия и пост в управленските структури. През началните години на ПРИ това бяха бившите генерали от революционната армия и министрите на вътрешните работи. През 70-те години ключовите постове се поверяваха на бившите министри на енергетиката и петрола. През 80-90-те години дойде времето на безликите технократи. От тази гледна точка позициите на Калдерон никак не са за пренебрегване, имайки предвид солидния му опит в стратегическата област на енергетиката.
Но от друга страна ПАН дойде на власт ангажирайки се да следва един по-различен път на прозрачни политически механизми. Малко вероятно е тази умерена партия да заложи на предизборни машинации, а и едва ли е натрупала необходимия опит за краткото си време във властта. Последните социологически сондажи също предвещават друга картина. Ако през май данните са сочили почти еднакви позиции на Калдерон и Обрадор (съответно 33,1% и 33,6%), то през месец юни Обрадор излезе напред с 37 % подкрепа и изпревари с цели 2% Калдерон. Позициите на Мадрасо и ПРИ остават практически непроменени – около 23-24%. Според други социологически проучвания надпреварата все още води Калдерон с 42%, за Обрадор отиват 31% и Мадрасо – 26%.
Показателно е обаче засилващото се безпокойство сред управляващата партия ПАН с последните данни, публикувани на 22 юни от Ройтерс. Те сочат солидна преднина на бившия кмет на Мексико-Сити Обрадор с 5 пункта (35%), а за кандидатите на ПАН - 30%, и на ПРИ – 29,6%. Президентът Фокс веднага алармира медиите, за опасността на едно проляво правителство, защото обществените настроения категорично не приемат появилите се разкрития за корупционни практики на десния кандидат Калдерон.
Все още е трудно да се прогнозира крайният резултат от изборите на 2 юли, но едно може да е сигурно. Дори успешното представяне на левия кандидат Обрадор, едва ли би променило общата тенденция за умерен подход в политиката и поради тази причина не би могло да се очаква управлението му да влее глас сред лидерите на новия латиноамерикански популизъм на Ево Моралес или Уго Чавес от Боливия и Венесуела.
Що се касае до картината на централноамериканските държави. Последните избори там бяха проведени през месец февруари в Коста Рика. След тежка кампания и допълнително преброяване поради разликата само от 0,22% между основните кандидати, за победител бе определен Оскар Ариас, лидер на умерената Партия на националното освобождение. Ариас е бил президент през 1986-1990 г. и поради ангажимента му за успешното приключване на мирния процес в Централна Америка през 1987 г. той получава Нобеловата награда за мир.
Останалите страни от субрегиона имат вече утвърдена успешна демократична практика на напълно свободни избори – през 2003 г. – в Гватемала, 2004 г. в Ел Салвадор, и 2005 г. в Хондурас. След тези в Коста Рика, остават само изборите в Никарагуа през ноември 2006 г.
Общата тенденция тук обаче значително се различава от Южна Америка. За разлика от доминирането там на лявоцентристки правителства, в този регион все още надделява умората от продължителните и кървави граждански войни. Поради тази причина предпочитанията са в полза на умерените десни партии, със засилено влияние на традиционните католически прослойки в обществото (например в Гватемала). Все още тук силата на гражданското общество е твърде незначителна (според Латинобарометъра, той обхваща едва от 32-33% в Гватемала и Хондурас, 57 и 59% в Никарагуа и Салвадор и 73% в Коста Рика.). Също така, населението все още има висока база доверие към военните правителства, като един логичен изход от политическа криза (и тук изключение прави само Коста Рика). Към другите негативни тенденции в региона може да се добавят кризата в демократичната представителност (избраният политически елит служи предимно на клиентелистки интереси), както и кризата на партийната система (тя не е избегната дори в по традиция стабилната двупартийна система на Коста Рика). На практика постигнатият крехък мир е на цената на значителни компромиси и продължаващата намеса на САЩ в този стратегически за нея район (това личи по усилията да се запази маргиналната позиция на изявено левите движения ФСЛН в Никарагуа и ФМЛН в Салвадор), а към това се добавя и продължаващото значителното ниво на бедност във всички страни от региона.
Резюмирайки посочените по-горе тенденции на политическото и социалното развитие на Централна Америка и Мексико, може да се направи заключение, че (възможно с изключение на Мексико) ще се запази тенденцията на умерени дясноцентристки правителства, макар и позициите им да са в значителна степен нестабилни. Особена роля тук ще играе лансираната от САЩ идея за създаване на КАФТА – централноамериканска зона за свободна търговия, която естествено ще дублира контролът им и в Северна Америка чрез НАФТА. Единствено Мексико има необходимия икономически и политически капацитет да се запази от външен натиск, но и тук все повече надделяват икономическите интереси и зависимостта от американски капитали, било за по-нататъшното индустриално развитие на граничните със САЩ зони, било поради растящото значение на испаноговорящите мигранти на американския трудов пазар като важна съставка на съвременното глобализиране на световната икономика. Очевидно, дори в Мексико да дойде на власт едно лявоцентристко правителство, то ще бъде много по-предпазливо и по-прагматично от колегите му в Южна Америка. Защото мексканците добре си спомнят поговорката:
“Господ е далече, но САЩ са твърде близо”.


Латинска Америка през призмата на културната антропология бе разгледана от Лиляна Табакова, Софийски университет "Кл. Охридски"
(Изказването ще бъде публикувано допълнително)


Латинска Америка в българските медии – какво липсва?

Изказване на Къдринка Къдринова, председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Дори и най-беглият поглед върху българските медии от последните години с лекота установява, че за Латинска Америка у нас се пише малко, повърхностно и едностранчиво. Причината не е в някаква специфична тенденциозност, защото същата картинка наблюдаваме, за съжаление, и по отношение на други немаловажни региони и държави – примерно, Югоизточна Азия, Китай, Индия, Африка и т.н. Налице е любопитен феномен – ако в периода преди 1989 г. международните страници на българските вестници бяха най-пъстри като тематика, география и четивност, то в годините след промените акцентът в журналистическия интерес бе рязко изместен към вътрешнополитическата проблематика. В началото на прехода това донякъде бе разбираемо – все пак падането на Берлинската стена и последвалите от това трусове в Източна Европа и конкретно в България бяха централно световно събитие. Но в средата на 90-те продължаването на този дисбаланс вече бе минус, който, уви, не намира своята корекция и до днес.
В българските медии бе наложен един общ основен подход към отразяването на събитията по света, а именно: какво общо има случващото се с България? Така първите страници на наши издания се оказаха абонирани за новини за арестувани или застреляни из различни екзотични кътчета нашенци със съмнителна репутация, а сериозните политически процеси, протичащи в същите тези екзотични кътчета, бяха обречени в най-добрия случай на бегло маркиране в кратките хроники.
Единствената неприкосновено привилегирована международна тема е европейската, но пак пречупена през призмата на българския интерес - желаното членство на България в Европейския съюз.
Подобен подход има своята логика, но сигнализира и за голяма доза провинциализъм. В един глобализиран от интернет и от транснационалното разпределение на влияния свят като днешния няма страни или региони, които да са “незначителни”. Елементарно и недалновидно е да се дава приоритет единствено на “европейската тема” - най-малкото защото хич не е “по европейски”. Медиите в страните от ЕС определено подхождат към отразяването на световните събития значително по-мащабно и задълбочено, отколкото българските. Включително и когато става дума за Латинска Америка.
Нещо повече. ЕС от години има специална стратегия в отношенията си с латиноамериканските държави и ежегодно провежда срещи на върха ЕС-Латинска Америка. Уви, от нашите медии трудно може да се научи какво точно се случва на тях. Тази година например разбрахме само, че по време на евро-латиноамериканския форум във Виена премиерът Станишев играл в мач между участниците и забил гол на отбора, в който бил шефът на Европйската комисия Жозе Мануел Дурау Барозо. Разбира се, видяхме и кадрите с красивата аржентинка, която по бански и по ботуши разходи пред строените за семейна снимка лидери протестен плакат срещу строежа на замърсяващ околната среда целулозен комбинат на границата между Аржентина и Уругвай. Но никое издание не публикува нещо повече за въпросния комбинат или за екологическите проблеми в Латинска Америка. Да не говорим за дискусиите, породени от изявите на срещата във Виена на лидери като Уго Чавес или Ево Моралес, със сигурност рефлектиращи доста по-осезаемо върху международните отношения, отколкото дузпата, забита от Станишев.
Тази обърната призма, през която практически всички решаващи фактори в българските медии гледат на международните събития и процеси, включително и в Латинска Америка, доведе и до създаването през последните години на един сериозен дефицит на добре подготвени журналисти международници. Много е просто – за младите колеги в професията ни е по-лесно и престижно да се впускат в шумните вътрешнополитически колизии, които толкова бързо прославят добралия се до някоя политклюка репортер, отколкото да се посветят на трупането на познания за далечни региони, които не интересуват шефовете им в редакциите.
Неизбежно се налага да споменем също и обстоятелството, че практически всички български медии днес в по-малка или в по-голяма степен са обвързани и с корпоративни интереси – било директно чрез издателя си, било чрез рекламата, с която се издържат, било чрез сложната система за балансиране между политически и икономически целесъобразности, които да улесняват съществуването им. Така днес на медийния пазар ни се предлага практически същото, както и на политическия. Както избирателят няма кой знае какъв избор между партиите, тъй като всички са за Европейския съюз, НАТО и пазарната икономика, така и читателят, слушателят, зрителят е крайно затруднен в избора на алтернативна медия, защото огромното мнозинство са трудно различими – те също всичките са за Европейския съюз, НАТО и пазарната икономика. На международните си страници вестниците пускат едни и същи новини и снимки от Ройтерс, както пък телевизиите излъчват едни и същи кадри от Си Ен Ен, Би Би Си или Евронюз.
Агенция Ройтерс, разбира се, е високопрофесионален и богат източник на информация. Също както и споменатите телевизионни компании. Тъжното е, че в българските медии, особено печатните, те са със статута на Международния валутен фонд или Европейската комисия в следите на политиците ни. Тоест – каквото дойде оттам, непререкаемо е. Въпреки огромните възможности на интернет, практически не се търси алтернативната информация, различната гледна точка към дадено събитие или процес. Безспорно, от интернет се “вадят” много подробности, които липсват в агенционната новина, но крайно рядко те са в различен от нейния ракурс. Обикновено целта е просто да я потвърдят и допълнят.
Необходимо е да се отбележи, че за първи път опит да излезе из-под “шапката” на универсалистки поднесената информация българската журналистика направи по време на войната в Югославия. Тогава – може би заради чисто географската близост на конфликта и заради активната гражданска реакция на обществото – медиите ни разчупиха обективистичния и схематизиран подход, като в част от тях се появи именно алтернативният поглед към ставащото. Следващият такъв случай бе войната в Ирак – въпреки че с течението на времето и по тази гореща тема медиите започнаха да стават също толкова политкоректни, колкото и политическите партии у нас.
Що се отнася до все още въприеманата от повечето редакционни ръководства като “периферна” Латинска Америка, по отношение на нея продължава да се практикува най-разпространеният подход – новините оттам се поднасят така, както са поднесени от приоритетно използваните у нас като източници за информация агенции и телевизии, без допълнителни усилия за сверяване с местен източник от самата страна на отразяваното събитие. При това се борави с опростени категории и термини, наподобяващи нелепите жанрове в кварталните видеотеки, където за Фелини или Бунюел няма място, защото филмите могат да бъдат единствено драми, комедии, екшъни или хоръри. Така латиноамериканските лидери днес дефилират из ерзац-новините единствено като популисти, левичари или десноцентристи. На рафта просто не е предвидено място за боливарски революции, перонисти, апристи, пиночетисти и други подобни сложности. Този подход мултиплицира едностранчивост и схематизъм, които бяха характерни за един по-предишен етап от развитието на обществото и медиите ни.
Журналистическото покритие на “латиноамериканската тема” в днешните ни средства за масова информация безспорно страда от всички онези минуси и липси, характерни изобщо за международната ни журналистика и вече изброени дотук. Ако приемем, че балансът в тази област е функция на зрелостта на обществото ни, може би оптимистичният извод би трябвало да бъде, че с времето нещата ще си дойдат на мястото. Най-малкото защото все по-отворената към света българска аудитория сама ще намери своите панорамни интернет-прозорци към реалния му облик, ако медиите продължат да й го показват през само един от тях.




Сп. “Тема” N 26, 01.07.2006

Латинска Америка в българския далекоглед

Кръгла маса с посланици, професори и журналисти се опита да събуди любопитството на нашенеца към континента, който търси алтернативи

Къдринка Къдринова
Когато един мексиканец види в магазина си приятел, когото не е виждал 20 години и без да му мисли за загуби и сметки врътне ключалката, за да отидат двамата да се почерпят за срещата, това изглежда съвсем по балкански. С този пример проф. Андрей Пантев провокира любопитството на българската аудитория към разсъжденията за паралелите между латиноамериканци и балканци - в манталитетите им, историите, общественото развитие и отношенията с постоянно намесващите се “велики сили”. Професорът бе един от най-ярките участници в Кръглата маса “Латинска Америка днес и България”, организирана в София от Сдружението на испаноговорещите журналсти.
В проявата, амбицирана да обърне вниманието на българската публика към будещите световен интерес промени в Латинска Амелрика, се включиха журналисти, университетски преподаватели, депутати, представители на български държавни институции, както и посланиците на онези четири латиноамерикански държави, които поддържат дипломатически представителства у нас – Аржентина, Бразилия, Венецуела, Куба. Също и почетните консулства на Колумбия и Чили.
Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин поздрави Кръглата маса с писмо, прочетено от представителя на МВнР Венцеслав Иванов, доскорошен български посланик в Бразилия. “Бих желал отново да подчертая наличието на ясна политическа воля от страна на Република България за динамизиране и задълбочаване на отношенията между нашата страна и държавите от Латинска Америка”, пише в писмото. В обзора на българо-латиноамериканските контакти специално място бе отделено на активизиралото ги посещение на президента Георги Първанов в Чили и Бразилия през 2005 г. Бяха изброени и още представителни български визити с уточнението, че Латинска Америка засега изостава по ответни посещения на реципрочно ниво.
Представителката на икономическото ни министерство Татяна Дончева допълни картината с факта, че стокообменът ни с Латинска Америка след президентската визита се е увеличил с 31% (по сравнение между 2004 и 2005 г.), но все още е със забележимо отрицателно салдо за България.
Официалните представители на латиноамериканските страни направиха обстойни изложения за актуалните предизвикателства пред всяка една от тях и изразиха общото желание медиите и обществото у нас наистина да обърнат внимание на случващото се днес в Латинска Америка като на опит за търсене на алтернативен на неолибералния път на развитие.
Аржентинският посланик Херонимо Кортес Фунес, който е и доайен на малката латиноамериканска група дипломати у нас, пожела да се счупи “стената на мълчанието” и на едностранчивата информация за латиноамериканските страни. Той акцентира върху социалното съдържание на доминиращия на континента проект за промени. “Хората искат хляб”, подчерта Кортес Фунес.
Посланикът на Венецуела Рафаел Анхел Барето също наблегна на социалните програми, които са сърцевината в действията на неговото правителство. Той подробно се спря на интеграционните модели на континента и по-специално на успеха на структура като Меркосур, както и на предлагания от венецуелския президент Уго Чавес проект “Боливарска алтернатива за Америка”, известен като АЛБА – контрапункт на предлагания от САЩ Договор за свободна търговия, наложил се с абревиатурата АЛКА.
За сблъсъка на ценности и идеи говори посланик Херардо Суарес Алварес, временно управляващ посолството на Куба у нас. Той разказа подробности за осъществяваната съвместно от неговата страна и Венецуела мисия “Чудо”, благодарение на която около 300 000 бедни латиноамериканци са прогледнали след безплатни очни операции, извършени на Острова на свободата, докъдето били превозени с венецуелски транспорт. “Правим това, докато други пращат войски в чужбина,” каза Суарес Алварес и припомни, че 30 000 кубински лекари работят безвъзмездно в различни части на света.
Временно управляващият посолството на Бразилия подчерта, че и за неговата страна, както и за цяла Латинска Америка приоритет остават социалните ангажименти, като даде повече подробности за извършваната от правителството на президента Лула да Силва аграрна реформа.
Почетният консул на Колумбия Рафаел Алварадо направи подробен преглед на усилията на страната му за напредък в умиротворителния процес, а представителят на Чили Андрес Сааведра се спря на уникалния чилийски опит в прехода от бруталната диктатура на Пиночет към изгражданата от широка коалиция демокрация, оглавявана днес от президентката Мичел Бачелет.
Поетът Никола Инджов провокира аудиторията да се вгледа в културните хоризонти на Латинска Америка и да съзре “древните очертания на настоящето”. “Латинска Америка, превърнала хилядолетната си древност в жива съвременна култура, спасява от разруха своя необикновен духовен свят, а може би и нашия”, обобщи той.
Към културната антропология и разглеждането на Латинска Америка през нейната призма насочи обмена на мнения Лиляна Табакова от Софийския университет. Тя припомни как индианците от мексиканския щат Чиапас са намерили начин да бранят своите права, търсейки съмишленици чрез Интернет.
Изборте в Мексико и Централна Америка и връзката им с общоконтиненталния процес на промени с всичките му нюанси и предизвикателства разгледа доц. д-р Валентин Петрусенко от Пловдивския университет.
Независимият депутат Минчо Христов привлече вниманието с анализ на рисковете от повтаряне на “аржентинския сценарий” в България в сходните условия на валутния борд – със съответно провокиране на политическа криза и обезценяване на националната валута, което да облагодетелства кредитните милионери и да “изяде” спестяванята на гражданите.
Завеждащият катедра в националния университет на Буенос Айрес и преподавател в Нов български университет Йордан Стоичков подчерта уникалността на Латинска Америка, чието днешно търсене на алтернативни социални модели не може да се вкара в клишетата на идеологиите.
Свобода Тошева от БАН се спря на необходимостта от изработване на цялостна външноикономическа стратегия на България – с оглед на членството в ЕС - по отношение на насоките и формите на търговията и сътрудничество със страните от Латинска Америка.
От името на Срдружението на испаноговорещите журналисти бе обобщена липсата на пълноценна и многопластова информация в българските медии за случващото се в Латинска Америка. Бе отправено пожеланието средствата за масова информация у нас да проявят по-жив и задълбочен интерес към динамичния континент, който вече е фокусирал вниманието на света с алтернативните си проекти за развитие.





Видяно: 4600Мнения: 0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















25.5.2017 г.

Visitor: 1198082