Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
в. "Сега", 12-10-2002

Митът за Че Гевара надживя спора за идеите му

Къдринка Къдринова


35 години след онази утрин на 9 октомври 1967 г., когато в боливийското селце Игера бе разстрелян плененият Ернесто Че Гевара, духът на легендарния латиноамерикански революционер продължава да тревожи и феновете му, и враговете му, ликът му продължава да се вее по знамена и тениски на партизани и антиглобалисти, личността му продължава да омагьосва с чара си интелектуалци и холивудски звезди. "Най-съвършената личност на нашето време" го нарече френският философ и идеолог на левия радикализъм Жан-Пол Сартр. В класация на сп. "Тайм" през 2000 г. Че бе посочен за личност на хилядолетието.
Феноменът е факт - годините тушираха ожесточените спорове за идеите му, които през 70-те бяха основният акцент в осмислянето на ролята му в историята, и изтласкаха на преден план моралната стойност на живота му. Оказа се, че и в днешния комерсиализиран свят все още е жива нуждата от герой, способен да се отрече от постове и облаги и да се пожертва в името на идеали като свобода, братство, равенство.Наред с това самият житейски път на Че е толкова пленителен с приключенския си сюжет за всяка по-будна натура, че пали със стремеж към подражание душите на вече няколко поколения младежи къде ли не по света.
Роден на 14 юни 1928 г. в аржентинско семейство от средната класа с испано-ирландски корени, Ернесто още в ранното си детство заболява от астма. Момчето обаче е амбицирано за пълноценен и активен живот. Като студент по медицина предприема първото си голямо пътешествие из Латинска Америка заедно със своя приятел Алберто Гранадос - лекар, специализиран по лечението на проказата. Двамата тръгват от Буенос Айрес с мотоциклети и обикалят места за настаняване на прокажени в Чили, Перу, Колумбия, Венецуела. Гранадос остава във Венецуела, а Ернесто се връща да довърши следването си, като обещава да се върне при приятеля си и да работят заедно за изкореняване на проказата.
Социалната проказа в Латинска Америка - нищетата, безправието, диктатът на властите, обаче явно повече са развълнували младия Гевара. И когато през 1953 г., вече с лекарска диплома в джоба, той отново напуска Аржентина, уж за да иде при Гранадос, първо се отбива в разтресената от антидиктаторска революция Боливия. Промените го разочароват, защото така и не подобряват живота на бедняците. Надеждата да се включи в нещо по-радикално го отвежда в Гватемала, където на власт е демократичното правителство на Хакобо Арбенс, дръзнало да национализира американската "Юнайтед Фрут къмпани".
Там Гевара попада в самия кипеж на събитията, запознава се с други млади латиноамерикански леворадикални идеалисти. Сред тях е и

ПЕРУАНСКАТА МАРКСИСТКА ИЛДА ГАДЕА,

която става негова жена. След подкрепения от САЩ преврат срещу Арбенс Ернесто и Илда се прехвърлят в Мексико, където се ражда дъщеря им Илдита.
Гевара не се отдава на семейна идилия, а отново търси буреносни приятелства. И попада в компанията на кубински емигранти, които начело с братята Фидел и Раул Кастро подготвят нелегален десант на родния си остров, управляван от диктатора Фулхенсио Батиста. Ернесто веднага се включва в експедицията. На 25 декември 1956 г. претъпканата от 80 въоръжени млади мъже яхта "Гранма" потегля към Куба.
Лошото време обърква плановете на бунтовниците и още при акостирането си те попадат в засада. Първият бой в Алегрия де Пио е съсипващ, повечето бойци от отряда са убити, но Гевара, включен в групата като доктор, се измъква.
Три години по-късно - на 1 януари 1959 г., Батиста бяга в САЩ и оглавяваните от Фидел Кастро "барбудос" (брадатите) влизат триумфално в Хавана. Пътят към столицата е открит след брилянтна операция по превземането на стратегическия град Санта Клара, ръководена от команданте Ернесто Че Гевара. Добавката "Че" към името му идва именно по време на партизанската война в Куба. Другарите му я прикачват заради това паразитно междуметие, характерно за речта на аржентинците.
След победата на революцията Че се хвърля с присъщото си усърдие да укрепва новата власт. Правят го последователно министър на икономиката, на финансите, на планирането. За него обаче най-важното е изграждането на нов тип човек с нов тип морал, в който материалното се отрича от служене на общия идеал. Отказва и всякакви привилегии за семейството си. Междувременно Че вече се е разделил с Илда и е създал семейство с кубинката Алейда Марч, участвала също в щурма на Санта Клара. От нея той има 4 деца - Камило, Алейда, Селия, Ернесто. Илдита - дъщерята от брака с Илда Гадеа, също живее с тях в Куба.
През 1965 г. Че внезапно изчезва от Куба - бившият аржентински лекар и кубински министър е предпочел да зареже постове и облаги и

ДА ТРЪГНЕ ДА ОСВОБОЖДАВА ДРУГИ НАРОДИ.

Пътят му го отвежда първо в Конго, където се опитва да брани делото на убития след финансиран от ЦРУ заговор демократичен президент Патрис Лумумба. През 1966 г. пък се прехвърля в Боливия.
Индианската страна в сърцето на Латинска Америка е избрана от Гевара като база за партизански лагер, от който разчита да подпали огъня на бунта в родната си Аржентина. Идеята му е революцията да е верижна - като "много Виетнами".
В Боливия вярна съратничка му е аржентино-германката Тамара Бунке - известна също като партизанката Таня, която се внедрява в боливийския елит и събира за него ценна информация. Има много слухове и за по-емоционална връзка между двамата.
В боливийската епопея на Че има много драматизъм и много спорни обрати - включително спорове с местната компартия, която силно ревнува, че й се изземва инициативата за революция. Има и неясноти около конкретните причини, довели до разгрома на партизаните. В крайна сметка Гевара плаща за всичко с живота си. Ранен е в битка край Игера и е пленен. На последния си разпит се държи с достойнство, а когато мигове преди да го разстрелят го питат за какво мисли, отговорът е:

"МИСЛЯ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА РЕВОЛЮЦИЯТА."

След убийството му неговите ръце са отрязани и спиртосани, за да бъде доказано по отпечатъците, че е убит именно той. Тялото е заровено в неизвестно място.
Година по-късно разкаялият се бивш вътрешен министър на Боливия Хосе Аргедас бяга в Хавана и взима със себе си стъкленицата с ръцете и дневника на Че, писан в боливийската джунгла. А 30 години след разстрела в Игера е открито и точното място, където са заровени Че и съратниците му. Останките са пренесени в Куба и тържествено положени в пантеон в Санта Клара.
През всичките тези години участниците в екзекуцията на Че измираха или бяха убивани един по един от неизвестни отмъстители.
Най-голямата дъщерия на Гевара - Илдита, почина от рак в Куба. Останалите му деца редовно участват в честванията на баща си, издигнат в истински култ на Острова на свободата. Две от тях - Камило и Алейда, бяха почетни гости на ХIV световен младежки фестивал в Хавана през 1997 г.
Че стана мит за леворадикалните движения от 70-те и 80-те години, а през 90-те - на антиглобалистите.
Пълният му с ефектни обрати живот сериозно изкушава и кинаджиите. Напоследък в Холивуд стана особено модно да се планират биографични филми за енигматичния команданте. Антонио Бандерас от години се спряга като възможен изпълнител на неговата роля. Режисьорът Стивън Содърбърг обаче предпочете носителя на "Оскар" - пуерториканеца Бенисио дел Торо, за своята все още неосъществена продукция за Че. Робърт Редфорд пък ще продуцира филм за младежките години на революционера под условното име "Дневници на мотоциклетиста".
Митът за Че явно надживява спора за идеите му и се превръща в емблема на един свят, който търси еталон за нравственост.

Видяно: 933Мнения: 0

Общи данни
АРЖЕНТИНА
Видяно: 1252   Мнения:3

Известни личности
Митът за Че Гевара надживя спора за идеите му
Видяно: 932   Мнения:0

Хуан Доминго Перон (Juan Domingo Peron) - 1895-1974
Видяно: 3656   Мнения:0

Менем пак накара Аржентина да се влюби в него
Видяно: 1028   Мнения:0

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА АРЖЕНТИНА
Видяно: 2865   Мнения:0

СПАСИТЕЛЯТ ОТ БАЛКАНСКИ ПРОИЗХОД
Видяно: 944   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 749   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 472   Мнения:0

След президентските избори 2007: “Пингвинка” поема Аржентина
Видяно: 332   Мнения:0

Рекордьорката Кристина Фернандес
Видяно: 352   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 330   Мнения:0

Максима, бъдеща кралица на Холандия: Радвай се за нея, Аржентина!
Видяно: 139   Мнения:0

Онасис между Новия и Стария свят, между олимпийския късмет и древногръцката трагедия
Видяно: 131   Мнения:0

Новият папа е аржентинец
Видяно: 0   Мнения:0

Папата на бедните превъзпитава Ватикана
Видяно: 0   Мнения:0

Самбата на папата
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Трети конгрес на испанския език в Росарио
Видяно: 1110   Мнения:0

Буенос Айрес - световна столица на книгата за 2011-а
Видяно: 478   Мнения:0

Танго с усмивка
Видяно: 409   Мнения:0

Контакти с България
ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ С АРЖЕНТИНА
Видяно: 8717   Мнения:0

Аржентинско танго омая ценителите във Варна, Плевен, Пловдив, София
Видяно: 1792   Мнения:0

Аржентинският посланик награди отличници от 90-о СОУ "Хосе де Сан Мартин"
Видяно: 2723   Мнения:0

Новият посланик на Аржентина в България връчи акредитивните си писма
Видяно: 1530   Мнения:0

Наши алпиниски атакуват Аконкагуа
Видяно: 745   Мнения:0

Херонимо Кортес Фунес: Аржентина излезе от порочния омагьосан кръг
Видяно: 757   Мнения:0

Аржентина чества празника си с танго
Видяно: 765   Мнения:0

Войната с българска следа
Видяно: 427   Мнения:0

Български акценти в Аржентина и Мексико
Видяно: 317   Мнения:0

Аржентинска връзка на 80
Видяно: 315   Мнения:0

Българската връзка в спора за Малвините
Видяно: 164   Мнения:0

Аржентинската любов на Иван Звездев
Видяно: 0   Мнения:0

Малвинско танго
Видяно: 0   Мнения:0

Двеста и пет години от началото на аржентинската независимост
Видяно: 0   Мнения:0

Представителят на Аржентина стана Посланик на годината
Видяно: 0   Мнения:0

Кампания „Открий български талант“ в Аржентина
Видяно: 0   Мнения:0

Българка в Аржентина: ДОСТОЙНО Е ДА СЕ РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Аконкагуа - Кралицата на американските планини
Видяно: 1026   Мнения:0

Буенос Айрес - най-европейският от всички латиноамерикански градове
Видяно: 1549   Мнения:0

Кратък обзор на забележителностите в Аржентина
Видяно: 1401   Мнения:0

ВОДОПАДИТЕ НА ИГУАСУ
Видяно: 1060   Мнения:0

В Устата на тангото
Видяно: 279   Мнения:0

Произлезли от корабите
Видяно: 520   Мнения:0

Авторски анализи
Патагонец оглави Аржентина
Видяно: 1129   Мнения:0

Валутният борд - спасение или проклятие
Видяно: 771   Мнения:0

Кой ще оправя Аржентина - Менем, военните или улицата?
Видяно: 760   Мнения:0

Аржетина дава 45 военни на съд зад граница
Видяно: 1467   Мнения:0

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 729   Мнения:0

АРЖЕНТИНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА РЕЖИМА ЗА КОНТРОЛ НА РАКЕТНИ ТЕХНОЛОГИИ
Видяно: 700   Мнения:0

Президентът на Аржентина отново се захвана с чуждестранните компании
Видяно: 659   Мнения:0

Президентът на Аржентина подхвана чуждестранните компании
Видяно: 722   Мнения:0

Евита, Гардел, Че и Марадона вдъхновяват Аржентина
Видяно: 1899   Мнения:0

ЕДИН ПОГРОМ В БУЕНОС АЙРЕС
Видяно: 7586   Мнения:0

Аржентинците честват 200 години независимост
Видяно: 409   Мнения:0

„Татко, защо уби истинския ми татко?”
Видяно: 2108   Мнения:0

Не плачи за нея, Аржентина!
Видяно: 7372   Мнения:0

Война и мир на края на света
Видяно: 11609   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















29.5.2017 г.

Visitor: 1204184