Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. “Ема”, 15 октомври 2007 г.

Любовта на Виктор Хара

Англичанката Джоан Търнър не дава на чилийците да забравят съпруга й – харизматичния певец, който сега щеше да е на 75 г., ако хунтата не го бе убила през 1973 г.

Къдринка Къдринова


Каква сила трябва да има една любов, за да излети над смъртта, болката, горчилката от липсата на възмездие и да запази духа на любимия жив в сърцата дори и на новите поколения 34 години след гибелта му? Опитвам се да го разбера, докато разговаряме с побелялата синеока жена със стегната осанка пред мен – англичанката Джоан Търнър-Хара, вдовица на чилийския певец, композитор, режисьор Виктор Хара, който е една от най-известните жертви на военния преврат в Чили от 11 септември 1973 г. Ако беше жив, сега Виктор трябваше да празнува 75-годишнината си. Удивителното е, че скорошна анкета, направена сред млади чилийци, отново го изведе на първо място като най-популярния певец в страната.
Джоан е убедена, че най-голямата заслуга за това е на искрящия и разностранен талант на самия Виктор, чиито иронични, лирични и борбени песни и днес звучат актуално. Но несъмнен принос паметта му да е толкова жива има и самата Джоан, която след гибелта му се посвещава именно на мисията

да не позволи патината на времето да покрие името му.

С тази цел през 1993 г. тя основава и Фондация “Виктор Хара”, която днес се разполага на два етажа в скромна къща на площад “Бразилия” в Сантяго. На горния етаж, където си говорим с Джоан, е експозицията с архивни материали за Виктор. Междувременно организирането на юбилейни тържества за 75-годишнината му върви с пълна пара – в самото Чили, във Великобритания, в Испания, в Германия, в Никарагуа...
Като трубадур на идеите, довели през 1970 г. на власт в Чили Салвадор Алиенде - първия в света президент-социалист, спечелил избори, Виктор е бил емблема на чилийската левица. Военните го задържат веднага след преврата срещу Алиенде заедно със стотици студенти и преподаватели от Техническия университет. Затварят го в превърнатия в концлагер стадион “Чили” с още 5000 арестанти. Там е изтезаван публично. Той обаче продължава да пее, за да поддържа духа на затворниците. Написва в бележника на свой другар по съдба последната си песен, която остава незавършена, защото го извикват на послединя му разпит. По-точно разправа. Убит е след жестоки гаври, а обезобразеният му труп, пълен с 44 (!) куршума, е изхвърлен на улицата, откъдето го откарват в Централната морга на Сантяго. Неин служител го разпознава и с риск за живота си известява Джоан да отиде да прибере мъжа си, защото всеки момент могат да го закопаят в общ гроб, каквато е масовата практика в онези дни на кръв и ужас.
Джоан погребва човека, с когото е живяла 13 щастливи години, в ниша на Централното гробище на Сантяго, която оттогава до днес непрекъснато е отрупвана от цветя и бележки, изпълнени с обич и преклонение към любимия певец на Чили.

Гибелта на Виктор разсича живота на Джоан на две

– “преди” и “след”.
“Преди” тя е била талантлива балерина, екзотична за Чили синеока хубавица от далечна Англия, дошла да танцува в чилийския Национален балет, следвайки първата си любов – един друг бляскав чилиец, хореографа Патрисио Бунстер, с когото се запознава в международна балетна трупа, кръстосваща руините на Европа след Втората световна война с антивоенни представления. Макар и да остават свързани с Патрисио професионално чак до смъртта му миналата година, бракът им се разпада още преди раждането на дъщеря им Мануела през 1959 г. Скоро след раждането Джоан е повалена на легло и от стара травма на гърба. В онзи тежък период до нея предано застава един от най-талантливите й студенти в Театралната школа към Чилийския университет, в която тя е преподавателка по танци – Виктор Хара.
Той е роден на село. Син е на народна певица, потърсила в столицата препитание за четирите си деца. Рано осиротял, Виктор опитва да учи в семинария, но открива призванието си в театъра. Със стипендия на социално слаб той следва актьорско майстроство и режисура. Навсякъде ходи с китарата си и изпълнява песните, научени от майка му. Гласът му и проникновението, с което пее, действат магнетично на всеки, който го чуе.
Така пътищата им с Джоан се пресичат. И за двамата това е

любовта на живота им.

Въпреки че Виктор е по-млад от нея, опората във връзката им е той, с жизнения си нрав, с позитивната си енергия, с желанието да промени света към по-добро.
На Джоан са посветени най-нежните му любовни песни. Това са и първите текстове, с които той се пробва като автор. В зората на любовта им той е солист във фолклорния състав “Кункумен” – първия, който се опитва да възроди интереса към народната музика в Чили и да я популяризира в чужбина. С този състав през 1961 г. Виктор Хара гостува и в България. Турнето включва още бившия СССР, Полша, Чехословакия, Румъния, Франция, Холандия и т.н.
“Виктор беше очарован от страната ви. Писа ми тогава, че българите приличат на чилийците”, усмихва се Джоан, докато от синия й поглед надничат спомените.
Женят се, ражда се дъщеря им Аманда, за Мануела Виктор също е “папи” (“татенце”) – това са най-щастливите им години. Джоан споделя и идеите на съпруга си, който още тогава е с левицата.
Виктор се прославя като режисьор. Негови постановки – винаги с изострени социални акценти, печелят национални и международни награди. Напредва и с музиката – ангажира се с

движението “Нова чилийска песен”,

вдъхновено от голямата фолклористка Виолета Пара и нейните деца и приятели на Виктор Исабел и Анхел Пара. Песните му – “Молитвата на орача”, “Правото да живееш в мир”, “Свободна песен”, “Човекът е създател” и т.н. - се запяват в цяло Чили. Харесват ги, защото казват истини, вълнуващи хората. Виктор и много негови приятели артисти и музиканти съвсем естествено стават ядрото в предизборната кампания на кандидата на левия блок Народно единство Салвадор Алиенде в президентските избори през 1970 г.
Алиенде печели – и с първия си декрет отпуска по половин литър безплатно мляко дневно на всяко дете. Хуманният заряд на подетата от него “мирна революция” пали идеалистите по цял свят. Но изправя на нокти стресираните “заразата” да не плъзне и другаде. Днес вече историята е назовала отговорните за последвалото. Мемоарите на Хенри Кисинджър не оставят съмнения, че ЦРУ прецизно изплита мрежата на заговора за свалянето на Алиенде от дотогава “аполитичната” чилийска армия. Дори сценаристите обаче са стъписани от кървавата вакханалия, която спретва изпълнителният превратаджия Аугусто Пиночет...
С преврата и с гибелта на Виктор започва онова “след” в живота на Джоан, което отначало е само пронизваща болка, но постепенно се превръща в дълг към паметта не само на съпруга й, но и към всички жертви на хунтата. Като британска гражданка тя безпрепятствено напуска Чили броени дни, след като погребва Виктор. Заминава за родния Лондон с двете си дъщери и с три куфара, пълни не с дрехи, а с плочи, записи, снимки – най-ценното от архива на Виктор. В Лондон си дава сметка, че

трагедията й вече не е само лична.

Светът трябва да научи какво става в Чили. И тя започва да обикаля от страна на страна, от митинг за солидарност на фестивал, от конференция на концерт – и да разказва. За Виктор и за Чили.
През 1975 г. тя гостува и в България – на първия фестивал на политическата песен “Ален мак” в Благоевград. Познанството ни е оттогава. Когато три десетилетия по-късно се срещаме отново в Сантяго, Джоан извиква българските си спомени с мека усмивка: “Обичта на хората у вас, прекрасната ви музика, танците, песните ме потопиха в толкова сърдечна атмосфера, че се почувствах като сред най-близки”.
Тогава, в България, Джоан представя и документалния филм “Компаньеро”, сниман в Англия и посветен на Виктор. А през 1981 г. тя издава и книгата си “Виктор – прекършената песен” – искрен разказ за любимия й човек и за всичко преживяно. Книгата излиза в 15 страни, но в България все още е непозната...
Когато я питам какво я е накарало да я напише, Джоан казва: “Ужасяващата гибел на Виктор засенчваше живота му, а аз исках хората да разберат как е живял и да запазят паметта за него жива”.
Амбицирана е да обогатява експозицията на Фондация “Виктор Хара” с нови данни и материали за съпруга си. Убедена е, че има още много хора в различни кътчета на Чили и на света, които пазят по нещичко от него и може би ще го дарят на фондацията. Много й се иска да се открият и публикации или

спомени за гостуването на “Кункумен” в България

през 1961-ва.
Голямата мечта на Джоан е да запази не само творчеството на Виктор, но и моралните ценности, които е отстоявал.
Във всичко, което прави, й помагат двете й дъщери Мануела и Аманда. Мануела има 4 деца и преподава балет в школата “Спирала”, основана от Джоан и Патрисио Бунстер при връщането им от емиграция в Сантяго през 1985 г. Аманда е художничка, омъжена е за рибар и живее на брега на Тихия океан.
Аманда бе сред организаторите на “фуна” – уникална чилийска форма на протест, срещу уличения като палач на Виктор бивш военен Едуин Димтер Бианчи, който държал затворниците на стадион “Чили” да го наричат “Принца”. Именно Димтер Бианчи, който е от немски произход, лично е изтезавал и убил певеца. Лабиринтите на чилийската правосъдна система обаче и до днес го оставят безнаказан. Но от “фуна”-та няма как да се спаси. Това е агитка, която се събира на работното място или край дома на уличени в престъпления по време на диктатурата. Агитката скандира имената и размахва снимките на жертвите. Миналата година Димтер Бианчи, който сега работи в министерството на труда, бе сниман как настървено блъска хора от “фуна”-та и къса снимки на Виктор Хара. Съдът все още не се интересува от него...
Джоан не храни илюзии за формално правосъдие. Вярва, че човешката памет е по-висшият съдник. На снимката на съпруга си до входа на фондацията с неговото име е написала: “Помня те, Виктор”.

Видяно: 212Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















29.3.2017 г.

Visitor: 1113084