Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Монд дипломатик", България, ноември 2007 г.

Изправи се, Виктор Хара!

Ако хунтата на Пиночет не го беше убила през 1973-та, днес певецът на Чили щеше да е 75-годишен. Време е България да го преоткрие – песните му са писани сякаш за сегашния ни живот

Къдринка Къдринова




От екрана се смее детски лекар с топъл поглед зад очилата. Току-що са го избрали за президент на страната му и той още с първия си декрет е осигурил по половин литър безплатно мляко дневно за всяко дете. С втория е разформировал полицейските части за борба с демонстрациите и е пратил водометните им машини да снабдяват с вода бедняшките квартали. Дал е и земя на безимотните.
Радват му се цели площади. Сияещи хора с огнени очи скандират и пеят заедно. От сцена посред човешкото море ги пали къдрокос и засмян певец с китара. Бистрият му глас се носи над множеството и отлита в безкрая, чак отвъд океана, стига до московското кино “Пионер”, където кадрите от екзотичната далечина оживяват в кинопрегледа.
Да, още е епохата на кинопрегледите. Есента на 1970-та. 12-годишна съм, живея с родителите си в Москва и тази черно-бяла хроника е първият ми досег до Чили – дългата и тясна страна “на края на света”, за която дори няма отделна глава в учебника по география. Нещо за селитра, нещо за мед... От екрана чувам името на очилатия президент с топлия поглед – Салвадор Алиенде, първият социалист в света, станал държавмен глава с избори, а не с революция. “Мирният чилийски експеримент”... А песента на лъчезарния певец, подета от още хиляди гласове, ме зашеметява. Не разбирам думите, но виждам очите, усмивките, единението на устремените към общи мечти сърца. Иска ми се да съм с тях.
Не помня дали се споменава името на певеца. Но това е Виктор Хара. Ще науча името му заедно с целия свят три години по-късно – през онзи страшен септември 1973-та, когато мечтателят Алиенде е предаден от четирима обучавани в американската Зона на Панамския канал генерали и загива в пламъците на бомбардирания от тях президентски дворец “Ла Монеда”. Когато “мирният чилийски експеримент” е смазан от войнишките ботуши и гъсениците на танковете. Когато пресичащата Сантяго река Мапочо започва да влачи трупове, а стадионите се изпълват с хиляди арестувани, изтезавани, обречени...
Там, сред тях, сред народа си, е и Виктор Хара, певецът, поетът, композиторът, режисьорът, трубадурът от възторжените площади, емблемата на чилийската левица, опитала се по мирен път да стигне до един по-хуманен живот – и разпъната от враговете си.
Военните задържат Виктор веднага след преврата срещу Алиенде заедно със стотици студенти и преподаватели от Техническия университет в Сантяго. Затварят го в превърнатия в концлагер стадион “Чили” с още 5000 арестанти. Там е изтезаван публично. Той обаче продължава да пее, за да поддържа духа на затворниците. Написва в бележника на свой другар по съдба последната си песен, която остава незавършена, защото го извикват на послединя му разпит. По-точно разправа. Убиват го след жестоки гаври. Обезобразеният труп на Виктор, пълен с 44 (!) куршума, е изхвърлен на улицата, откъдето го откарват в Централната морга на Сантяго. Неин служител го разпознава и с риск за живота си известява жена му – синеоката англичанка, балерината Джоан Хара, да отиде да прибере мъжа си, защото всеки момент могат да го закопаят в общ гроб, каквато е масовата практика в онези дни на кръв и ужас.
Тя го намира сред планини от обезобразени като него жертви на хунтата. Погребва го в ниша на Централното гробище, която още от следващия ден започва да се отрупва от цветя и бележки, изпълнени с обич и преклонение към любимия певец на Чили.
Кошмарната гибел на Виктор разтърсва света. Онзи свят от началото на 70-те, който още е способен да се ужасява от насилието. Разтерзаният певец става символ на всички останали жертви на хунтата, на хилядите убити и “безследно изчезнали”. Други чилийски певци започват да обикалят от страна в страна, от митинг на митинг, да пеят песните на смазаната чилийска мечта, да будят солидарност и подкрепа към народа си, да зоват към възмездие за палачите.
В България чилийската трагедия отеква с болезнени исторически асоциации – неизбежно е съдбата на Виктор Хара да извиква спомени за Гео Милев и Никола Вапцаров. Поетите и певците явно във всички времена настървяват диктатурите.
“Балкантон” и вестник “Антени” издават двоен албум с песни на Виктор Хара. В него са отпечатани и някои от най-популярните му текстове, преведени на български от поети като Георги Константинов, Калин Донков, Петко Братинов, Калина Ковачева, Виктор Самуилов, Кирил Гончев.
Още преди излизането на плочата обаче, песните на Виктор зазвучаха на срещите с първите чилийски момчета и момичета, появили се като политически емигранти в България. Беше началото на 1974-та, когато в нашето училище в София дойде първата група. Те още не знаеха български, разказваха за преживяното с преводачи, а най-често – с песни, които нямаха нужда от превод. Така за първи път чух “Молитвата на орача”. Доста по-късно щях да науча, че с нея Виктор печели първа награда на първия фестивал “Нова чилийска песен” през 1969 г. Фестивалът тогава се провежда на стадион “Чили” – същия, който предстои да стане лобно място на певеца...
Магнетичното изпълнение на Виктор заедно със състава “Килапаюн” беше сред записите на онзи двоен албум на “Балкантон” и “Антени”. Но истинското разтърсване от тази песен дойде, докато чилийското момче Алехандро, склонено над китарата си, без да поглежда към нас, смълчаните в препълнената класна стая, със затворени очи пееше:

Изправи се
и виж планината,
която ражда
вятъра, слънцето и водата.
Ти, който командваш течението на реките,
ти, който посяваш полетите на душата,
изправи се!
И виж ръцете си.
За да се възвисиш, ела при братята си.
Заедно ще тръгнем, една кръв сме.
Днес е времето, което ражда утрешния ден.
Да скъсаме оковите на онзи,
който ни държи в мизерия.
Да пребъде царството на справедливостта
и равенството.
Повей като вятър над цветята в долината.
Прочисти като с огън дулото на моята пушка.
Установи най-после
твоята воля
тук, на земята.
Дай ни твоята сила и твоята дързост за битка.
Повей като вятър над цветята в долината.
Прочисти като с огън дулото на моята пушка.
Изправи се
и виж ръцете си.
Заедно ще тръгнем, една кръв сме,
днес и в часа на смъртта ни.
Амин.

Песните на Виктор избиваха и в плач, и в танци, и в скандирания през онези безбройни вечери на болка и надежда в Чилийския клуб в София – средището, което години наред събираше изгнаниците от далечната земя между Андите и Пасифика с българските им приятели. За да разбирам тези песни, започнах да уча испански. За да проумея защо такъв ужас беше сполетял тези пеещи хора и за да им помагам както мога, реших да стана журналистка. За да си спомням и в забързаното всекидневие за Виктор Хара, години по-късно нарекох една от дъщерите си Виктория.
В Чилийския клуб идваше често и Алберто Корвалан – синът на тогавашния лидер на Чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, който още беше в затвора в Чили. Алберто също беше минал през ада на един от стадионите-затвори – Националния. Там го изтезавали зверски, само защото е син на водача на комунистите, който по онова време още не е бил заловен. После, след като хващат баща му, Алберто е прехвърлен в концлагера Чакабуко в пустинята Атакама. Освободен е след намеса на Международния червен кръст и по съвет на баща си идва да учи в България.
Алберто почина в София от инфаркт на 28-годишна възраст на 26 октомври 1975 г. Сърцето му не издържа последиците от гаврите с ток на Националния стадион в Сантяго.
Броени дни преди смъртта му Алберто бе сред почетните гости на Първия фестивал на политическата песен в Благоевград “Ален мак”. Другата почетна гостенка, която събра най-много прегръдки, беше Джоан Хара, вдовицата на Виктор, пристигнала специално от Лондон.
Запознах се с нея на концерта на участниците във фестивала в София. Подарих й мои стихове за Виктор и запомних удивително сините й очи - плакали много, но пълни с нежност и душевна сила. Джоан вече беше превърнала живота си в мисия за запазване на паметта на Виктор и на другите жертви на диктатурата в Чили. Беше дала показания пред заседавалата по онова време в Хелзинки, в Копенхаген, в Алжир Международна комисия за разследване на престапленията на чилийската военна хунта. Джоан пътуваше по света, разказваше историята си, разбуждаше човешката съвест...
Видяхме се с нея отново 30 години по-късно – през август 2005 г., в Сантяго, в създадената от нея и дъщерите й Фондация “Виктор Хара”, разположена в скромна къща на площад “Бразилия”. Побеляла, но с все същата стегната осанка на балерина, Джоан ме прегърна и заразпитва за общи приятели. Показа ми експозицията с материали за Виктор, подредена на втория етаж. Посочи табло с изрезки от вестник на кирилица. Беше убедена, че това е публикация за Виктор от български вестник, от 1961 г., когато той прави 6-месечно турне из Европа като солист на фолклорния състав “Кункумен”. Тогава посещава и България.
“Виктор беше очарован от страната ви. Писа ми, че българите приличат на чилийците”, усмихва се Джоан. Вестникарската изрезка обаче, уви, не е на български, нито на какъвто и да е славянски език. Най-вероятно е на узбекски, защото с онова турне Виктор стигнал чак до Ташкент.
Джоан все пак не губи надежда някой от България да й изпрати нещичко, свързано с престоя на Виктор в България – публикация, снимка, дори просто записан спомен от онова време.
Най-важното за Джоан е да запази паметта за Виктор жива. Именно затова през 1981 г. издава книгата си “Виктор – прекъснатата песен”. Обяснява: “Ужасяващата му гибел засенчваше неговия живот, а аз исках да се помни и как е живял, колко е обичал хората, в какво е вярвал”. Книгата е издадена в 15 страни, но в България и до днес е непозната. В нея Джоан с много обич описва пътя на Виктор от бедно селско момче през духовната семинария, през стипендията, с която учи актьорско майсторство и режисура, през преоткриването на народната песен и изпълването й със социално съдържание, през ангажирането му с Комунистическата младеж на Чили, през успехите му като режисьор, през включването му в кампанията на Народното единство и неговия кандидат-президент Салвадор Алиенде, през любовта на хората от народа към него и през омразата на “мумиите”, както наричат противниците на Народното единство – и до страшната развръзка на стадион “Чили”...
Миналата година се установява, че прекият мъчител и убиец на Виктор е Едуин Димтер Бианчи, когото затворниците на стадион “Чили” (прекръстен по повод 30-годишнината от преврата на стадион “Виктор Хара”) наричали Принца – заради аристократичната му садистичност. Лабиринтите на чилийската правосъдна система и до днес го оставят безнаказан. Затова единствено възможно възмездие е т.нар. “фуна” – уникална чилийска форма на протест срещу уличени, но неосъдени палачи на диктатурата. “Фуна”-та е агитка, която се събира на работното място или край дома на престъпника, скандира имената и размахва снимките на жертвите. Димтер Бианчи, който сега работи в министерството на труда, бе сниман как настървено блъска хора от “фуна”-та и къса снимки на Виктор. Съдът все още не се интересува от него...
Въпреки всичко обаче Виктор и днес продължава да бъде най-популярният чилийски певец – това сочи неотдавнашна анкета сред млади чилийци по повод 75-годишнината от рождението му, която бе отбелязана на 28 септември т.г. Чествания имаше из цяло Чили, а също във Великобритания, Испания, Германия, Никарагуа и т.н.
Отново се чухме с неуморната Джоан за юбилея и тя каза: “Песните на Виктор са дори по-валидни днес, отколкото когато ги е писал – карат де да поискаш да промениш света. А сегашният е толкова жесток и лъжлив, че само това е изходът”.
Време е и България да преоткрие тези песни – много от тях са писани сякаш за днешния ни живот. Саркастинчана “Къщичките в Горния квартал” (богаташкия квартал на Сантяго) като че ли рисува картинки от Бояна и Симеоново. Разтърсващата “Кой уби Карменсита” е като изкопирана от черните хроники с детски убийства и самоубийства. Нежната “Помня те, Аманда” е вечна като търсенето на щастие. Записаната броени дни преди гибелта му “Манифест” пък е разтърсващо пророческа: “Песента има смисъл само тогава, когато пулсира във вените на онзи, който ще умре, пеейки истинските истини”...
Кой днес в България пее за истинските истини? Фолклорът при Виктор ги будеше, а нашенският фолк гледа единствено да ги напие и приспи между силиконите на поредната си “звезда”.
Викткор Хара беше част от онова поколение, което роди и Джон Ленън, и Боб Дилън, а у нас – може би Мишо Белчев и Паша Христова. На тези хора им се искаше мирът да има шанс и им пукаше какво става със света. Защо днес на света не му пука накъде го носи масовата бушевизация?
Трагедията на Чили, изчислена и изрежисирана във Вашингтон, беше отмъщението на САЩ за вече изгубената по онова време война във Виетнам. Пеещите хора бяха смазани, за да могат горилите да доведат големите световни корпорации и пъргавите юпита. Малко по-интелигентно дойдоха и при нас. Това ли искахме?
Изправи се, Виктор Хара, една кръв сме.





Видяно: 209Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















18.11.2017 г.

Visitor: 1474167