Препълнената с мастити български творци и интелектуалци, а също и с много студенти зала на Испаноезичния център в Софийския университет “Св. Кл. Охридски” смая чилийския посланик Карлос Паркер, който е акредитиран у нас, но постояннята му резиденция е в Букурещ. В залата, по инициатива на университетската Испанска катедра, на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и на Почетното консулство на Чили у нас се отбелязваше 75-годишнината на убития през 1973 г. от чилийската военна хунта певец, поет и режисьор Виктор Хара и 90-годишнината на неговата учителка в творчеството Виолета Пара. За да прочетат, изпеят, покажат свои творби, посветени на

чилийската трагедия от 1973-та

или на Виктора Хара, за да изразят своята съпричастност към събуждането на паметта за чилийския трубадур, бяха дошли поетите Любомир Левчев, Никола Инджов, Георги Константинов, Виктор Самуилов, Матей Шопкин, Лъчезар Еленков, Димитър Христов. Тук бяха и поетите с китара Михаил Белчев, Ивайло Диманов, Доротея Табакова, скулпторът Димитър Остоич, певците Кристина Белчева и Николай и Димитър Константинови от Дуо “Лос Хемелос”, преводачите Ирина Влаховска, Лиляна Табакова, Мария Владимирова, Мария Пачкова, Тамара Такова, Румен Стоянов, историкът проф. Иван Маразов, много журналисти, както и испанисти начело с шефката на Испанска катедра Милена Роне. Посланиците на Аржентина Херонимо Кортес Фунес и на Венецуела Рафаел Анхел Барето Кастийо, както и представителка на посолството на Куба също се включиха във възпоменанието.
Чилийският посланик Карлос Паркер бе зашеметен не само от представителността на сбирката, но и от градуса на емоцията във всички изказвания, изпълнения, спомени. Те бяха все за топлата връзка България-Чили, белязана както от потреса от гибелта на Виктор Хара и на още около 30 000 привърженици на убития в кървавия преврат от 1973 г. чилийски президент Салвадор Алиенде, така и от сърдечността, с която България навремето приюти близо 600 прокудени от Чили противници на диктатора Пиночет. Посланикът разказа, че самият той е бил политически затворник в родината си по време на диктатурата, че и до днес се смята за човек от левицата, защото е на страната на слабите, но дипломатическата му практика в северната ни съседка го е научила, че

в нашия район на света за това вече не се говори.

Ето защо избликът на толкова много български творци и интелектуалци, събрали се, за да събудят паметта за Виктор Хара, а и да потърсят връзката между посланията на неговите песни и днешната българска реалност, дълбоко развълнува Карлос Паркер.
Китка червени карамфили остави Любомир Левчев до китарата, символично поставена в центъра на залата заедно с двойния албум с песни на Виктор Хара, издаден през 1974 г. от “Балкантон” и вестник “Антени” по инициатива на Александър Йосифов и Калин Донков. Сред поетите, превели част от песните върху корицата на плочата, бе и Виктор Самуилов, автор на българската версия на “Молитвата на орача”, най-прочутата песен на Хара. Той сподели, че още навремето, докато работел над превода, песента го е разтърсила. Текстове на легендарния певец за посветена нему книга от поредицата “Поети с китари” е превеждал и Никола Инджов, който прочувствено говори за чилийската и латиноамериканската революционна песен и поезия. Матей Шопкин прочете свое стихотворение от 1981 г., посветено на Виктор. Димитър Остоич разказа как е работил върху бюста на певеца, който сега е собственост на една от българските галерии. Георги Константинов наблегна, че и днес имаме нужда от идеали и идеалисти като Хара. Дуо “Лос Хемелос” изпълни чилийска куека и песен за Че Гевара. Ирина Влаховска, която е превеждала на Джоан Хара, вдовицата на Виктор, по време на гостуването й в България през 1975 г., разказа, че

за първи път след гибелта на мъжа си

Джоан, която е балерина, е танцувала отново тъкмо у нас, хваната на хорото на случайно селско празненство. Спомен за своя среща с чилийския нобелист за литература Пабло Неруда разказа Лъчезар Еленков. Тамара Такова, която е превеждала Неруда, прочете стихотворение на кубински поет, който наред с други четирима кубинци в момента излежава доживотна присъда в американски затвор. Ивайло Диманов и Доротея Табакова изпяха свои авторски песни, продължаващи традицията на Хара – иронични и критични към днешния свят на цинизъм и бруталност. Мария Владимирова припомни стиховете на чилийския емигрант у нас Еулохио Суарес, които е превеждала. Димитър Христов се зарече оглавяваният от него фестивал “Поети с китара” да посвети свое издание на Виктор Хара.
Обявено беше, че Фондацията “Виктор Хара”, основана от Джоан Хара, издирва материали от гостуването на певеца в България през 1961 г., когато той е бил у нас на турне с фолклорния състав “Кункумен”. Спонтанно се роди и инициативата да се иска от Столична община

връщането на името на булевард “Салвадор Алиенде”

в “Младост”, който беше преименуван още през 1990 г.
Лиляна Табакова от Испанска катедра обобщи, че вечери като тази дават възможност на студентите-испанисти да се запознаят с цялата пъстрота и богатство на латиноамериканското поетично и песенно творчество. Участвалите студенти наистина попиваха всички изказвания и изпълнения с огромен интерес.
Андрес Сааведра, някогашен чилийски емигрант у нас, а днес служител в Почетното консулство на Чили, благодари за дълбоките чувства към народа му, изразени от всички присъстващи.
Разпалените разговори за мястото на твореца днес, за чилийския преврат и за българския преход, за емблематичната фигура на Виктор Хара, чието убийство стана символ на сблъсъка между насилието и порива за творчество и свобода, за противоотровите срещу днешната масова чалгизация у нас продължиха до късно на по чаша чилийско вино и на фона на записи на Хара.

* * *


Свободата, Санчо, е евтина проститутка.
Подарява любов срещу две кила сирене.
Според Коелю щастието е 11 минути,
според Айнщайн всичко е относително.

И Доброто трябва да вдига юмруци,
инак в тая държава става опасно!
Пише ли някъде в родната конституция,
че народа ни има право на щастие?

Имаш право на съд без присъда,
имаш право на хляб и домати...
Ала нямаш право на цветни сънища.
Нямаш право дори да мечтаеш!

Свободата, Санчо, е евтина проститутка!
Подарява любов срещу две кила "Витоша".
Докога тоя народ ще живее под турско?
Пейо Яворов плаче в полите на "Витошка".

Стихотворението е от подготвяната за печат нова книга на поета и публициста ИВАЙЛО ДИМАНОВ и е изрицитирано на вечерта в памет на Виктор Хара и Виолета Пара