Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Монд дипломатик", България, април 2008 г.

Експлозивни струни - от Чили до България

Честването на 75-годишнината на Виктор Хара и 90-годишнината на Виолета Пара събра в СУ “Св. Кл. Охридски” изтъкнати български поети, художници, преводачи, студенти, преподаватели, дипломати, журналисти и разпали дискусия за гражданската позиция на твореца днес

Къдринка Къдринова



Любомир Левчев ги вижда като “конници в небето”. За Георги Константинов те са “идеалистите, без които човечеството щеше да е като обсерватория без телескопи”. Ивайло Диманов пее за тях като за “добрите хора”, които “падат първи в боя,” докато “лошите крещят отзад ура”. Никола Инджов ги подрежда в “потеклото на светците”.
Те – това са поетите съc и без китара, творците с гражданска позиция, неспособните да мълчат пред несправедливостите, пробуждащите човешките съвести с бодливи слова, образи, съдби. В този строй българите исторически имаме своите Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев. Тук са и световните Владимир Висоцки, Джон Ленън, Джоан Бейз, Пийт Сийгър, Боб Дилън, Микис Теодоракис, Жак Брел, Хоан Мануел Серат и т.н.
Да си спомним за това общество на неспокойни души и вдъхновения и да се запитаме дали са “анахронизъм или потребност на времето”, провокира едно възпоменание. То бе за 75-годишнината на Виктор Хара, певеца, поета, композитора, режисьора, героя на Чили, убит от Военната хунта по време на преврата през 1973 г., както и за 90-годишнината на Виолета Пара, неговата предшественичка в настройката на китарната струна на една вълна с народните неволи, “майката” на движението “Нова чилийска песен”, жената, сляла корените на фолклора с бунтовните знамена на епохата, в която мечтите за свобода, братство и равенство изглеждаха постижими.
Испаноезичният център към Катедрата по испанистика и португалистика на СУ “Св. Кл. Охридски” стана домакин на вечер в памет на тези два от най-прочутите гласове на Чили. Тя бе организирана съвместно със Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и с Почетното консулство на Чили у нас.
Сред поканените да участват бяха Александър Йосифов и Калин Донков – инициаторите за издадения съвместно от “Балкантон” и в. “Антени” през 1974 г. двоен албум с най-известните песни на Виктор Хара, както и поетите Виктор Самуилов, Георги Константинов, Калина Ковачева, Кирил Гончев, Матей Шопкин, Петко Братинов, превели част от най-популярните песни на певеца, които излязоха отпечатани върху корицата на албума.
Михаил Белчев, който в началото на 70-те години изигра Виктор Хара в постановка на театър “Студентина” и изпя песни, посветени на Чили, дойде на възпоменанието заедно със съпругата си Кристина.
Любомир Левчев, гостувал навремето на Пабло Неруда в неговата любима обител в Исла Негра и написал “Чили, ти беше република странна на другия край на Земята. Сега ти си моя дълга рана по крайбрежието на душата”, остави китка червени карамфили в символичния кът в залата, в който бяха подредени китара, чилийско пончо и плочата на Виктор. “Не се чувствам добре и няма да мога да остана дълго, но съм тук, за да подкрепя това, което правите. Много е важно”, окуражи маестро Левчев организаторите. И въпреки неразположението си с интерес изслуша обстоятелственото представяне на Виктор Хара и Виолета Пара пред пъстрата аудитория, изпълнила до пръсване залата на Испаноезичния център – поети, художници, преводачи, латиноамерикански посланици, журналисти, преподаватели и най-важното доста студенти, които може би за първи път в живота си чуваха нещо за двамата големи чилийци.
А целта на срещата бе тъкмо това – да се прехвърли мост от времето на идеализъм и покруса, в което изгоряха Виктор и Виолета, към днешния ден на България и на света. Да се потърси проекцията на “къщичките от Горния квартал”, които иронизираше Виктор, върху палатите из Бояна и Симеоново. Да се види как участта на неговата погубена от рекламата и марихуаната Карменсита се повтаря в юношеските лица от българските черни хроники. Да се прозре заедно с Виолета как силните на деня “ по свободата се превземат и как без срам и съвест те ни я отнемат”.
Натам поведе разговора и поетът Никола Инджов, превеждал песните на Виктор Хара в сборника от поредицата “Поети с китара”, издаден през 1987 г., както и стиховете на много други революционни латиноамерикански поети, представени от него в антологиите “Потеклото на светците” и “Време и вик под кондора”. “Трудно е в днешна България да се обясни на младите хора кой беше Виктор и какво е фашизмът, който го погуби, след като един от бившите ни президенти обяви, че в България не е имало фашизъм,” каза Инджов с тъга, която разпростря и над заключенията си, че имена като Хара, Висоцки, Ленън днес са изтласкани от повърхностни музикални “риалити шоу”, които откъсват младежите от социалния пулс на времето. Той изрази и радостта си, че все пак възпоменанието на Виктор и Виолета е обнадеждаващ опит да се разчупи забравата и да се съживят у българина чувствата на съпричастност и солидарност.
Поетът с китара Ивайло Диманов откликна веднага на думите на Инджов: “Понеже почувствах лек упрек, че сякаш мостът от големите бардове на миналото към днешния ден някъде се къса, иска ми се да кажа, че младежите днес отиват към хип-хопа, именно защото там текстовете са социални, макар и грапави като времето ни. Може би поетите и музикантите просто трябва да намерят адекватните на динамичното съвремие език и форма”. Ивайло изрецитира стихотворение от своята нова, подготвяна за печат книга, и изпя своя песен – иронична и критична към днешния свят на цинизъм и бруталност.
В същия дух бяха и изпълненията на другите поети с китари – Доротея Табакова и Димитър Христов. И борбени, и елегични нотки прозвучаха в стихотворението на Христов “Китара” и в разказа му за издадената преди време с негово участие антология на никарагуанската поезия. Като ръководител на фестивала “Софийски вечери на авторската песен” той се зарече едно от следващите му издания да е посветено на Виктора Хара.
“Човечеството има нужда от идеалисти във времена на диктатури и на хищен практицизъм, какъвто е нашият ориенталски капитализъм. Идеалистите като Виктор Хара и Виолета Пара ни напомнят да бъдем хора. Човек без идеали е като обсерватория без телескоп”, каза поетът Георги Константинов, превел навремето Викторовата песен “Човекът е създател”.
Друг поет – Виктор Самуилов, превел за плочата на “ Балкантон” и в. “Антени” “Молитвата на орача”, една от най-емблематичните творби на своя чилийския съименник, му благодари задочно за нея. И пожела тя да се появи и на съвременен носител, “както заслужава един съвременен автор като Виктор Хара”.
Топлата връзка България-Чили бе в словата на всички – белязана както от потреса от гибелта на чилийския трубадур и на още около 30 000 привърженици на убития в кървавия преврат от 1973 г. президент Салвадор Алиенде, така и от сърдечността, с която България навремето приюти близо 600 прокудени от Чили противници на диктатора Пиночет. Скулпторът Димитър Остоич разказа как през 1975 г. е работил върху бюста на Виктор Хара, който днес е собственост на една от българските галерии, и как е кумувал на свой чилийски студент и на неговата чилийска любима на първата чилийска емигрантска сватба в България. “Оттогава съм чилийски падрино!”, гордо обяви Остоич. Матей Шопкин прочете свое стихотворение от 1981 г. , посветено на Виктор. Николай и Димитър Константинови от Дуо “Лос Хемелос” разказаха свои спомени от някогашния Чилийски клуб в София, където се събираха чилийски емигранти и латиноамерикански студенти, и вечерите завършваха винаги с песни и танци, често с типичната чилийска куека. Именно куека изпяха и “Лос Хемелос”, както и една от най-популярните песни за Че Гевара. Преводачката и журналистката Мария Владимирова припомни стиховете на чилийския емигрант у нас Еулохио Суарес и на други чилийски поети, които е превеждала. Тя спомена и преведената пак от нея книга на Роландо Караско “ Фашизмът не идва за една нощ”. Сподели, че неволно прави паралел между едно някогашно стихотворение, написано от името на чилийче, родено в емиграция, и съдбата на днешните българчета, които също са далеч от родината си.
Ирина Влаховска, която е превеждала на Джоан Хара, вдовицата на Виктор, по време на гостуването й в България през 1975 г. , разказа, че за първи път след гибелта на мъжа си Джоан, която е балерина, е танцувала отново тъкмо у нас, хваната на хорото на случайно селско празненство. И още – как след прожекция на посветен на Виктор филм Джоан събрала сили да излезе пред разплаканата зала и да каже: “Днес не е време за сълзи. Виктор би искал да бъдем силни”.
Спомен за своя среща в Москва с чилийския нобелист за литература Пабло Неруда разказа Лъчезар Еленков. Тамара Такова, която е превеждала Неруда, прочете стихотворение на кубински поет, излежаващ в момента доживотна присъда в американски затвор наред с други четирима кубинци.
Искрено смаян от изблика на български чувства към Чили, към Виктор и Виолета остана чилийският посланик Карлос Паркер, който е акредитиран у нас, но постоянната му резиденция е в Букурещ. Посланикът разказа, че самият той е бил политически затворник в родината си по време на диктатурата, че и до днес се смята за човек от левицата, защото е на страната на слабите, но дипломатическата му практика в северната ни съседка го е научила, че в нашия район на света за това вече не се говори. Той сподели, че дори и в собствената му страна самият език е започнал да се променя: “Думата “народ” изчезна от речника ни. Сега вече не се казва, че “народът иска” нещо, а че “хората искат”. Така че и народната песен от времената на Виктор Хара и Виолета Пара е избутана в периферията, асоциира се с носталгия и страдание. Пазарната икономика е въведена в ранг на панацея. Всичко друго се обявява за лудост. Затова щом научих, че тук организирате тази вечер, веднага тръгнах за София. Исках да разбера как нашият латиноамерикански феномен – всички поети да са леви, е успял да пусне корени и в България.”
Лиляна Табакова от Катедрата по испанистика и португалистика обобщи, че вечери като тази дават възможност на студентите-испанисти да се запознаят с цялата пъстрота и богатство на латиноамериканското поетично и песенно творчество, независимо от идейните пристрастия. Участвалите студенти наистина попиваха всички изказвания и изпълнения с огромен интерес. Шефката на Катедрата Милена Роне, изтъкнатият преводач от испански и португалски Румен Стоянов, историкът проф. Иван Маразов, преводачките Мария Пачкова и Светлана Плашокова, както и всички други участници продължиха още дълго разпалените разговори за мястото на твореца днес, за противоотровите срещу масовата чалгизация у нас, за чилийския преврат и за българския преход, за емблематичните фигури на Виктор Хара и Виолета Пара в сблъсъка между насилието и порива за творчество и свобода.
Андрес Сааведра, някогашен чилийски емигрант у нас, а днес служител в Почетното консулство на Чили, благодари за дълбоките чувства към народа му, изразени от всички присъстващи.
Обявено беше, че Фондацията “Виктор Хара” на Джоан Хара издирва материали от гостуването на певеца в България през 1961 г., когато той е бил у нас на турне с фолклорния състав “Кункумен”. Спонтанно се роди и инициативата да се иска от Столична община връщането на името на булевард “Салвадор Алиенде” в “Младост”, който беше преименуван през 1990 г. През септември т.г. се навършват 35 години от преврата в Чили, от гибелта на Алиенде и Хара, от смъртта на Неруда. И тримата заслужават да бъдат увековечени с имената си в София – така, както това е направено в Париж, Мадрид, Барселона, Хамбург, Берлин, Лайпциг, Копенхаген, Амстердам, дори в Сараево и в Скопие.





Видяно: 331Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.3.2017 г.

Visitor: 1104404