Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 43, 27.10 - 02.11.2008 г.

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан

И на 92 г. легендарният чилийски политик пише книги, ходи на митинги, радва се на внуци и правнуци и пази най-топли спомени за страната ни, където живя и почина единственият му син Алберто

Къдринка Къдринова


Потъналата в зеленина скромна едноетажна къщичка до училището “Република Сирия” в тихия квартал Нюньоа на Сантяго е същата, каквато я помня отпреди три години. Тогава за първи път прекрачих прага й заедно с някогашни чилийски емигранти в България. Водеха ме при Луис Корвалан или просто при “татко Лучо” – дългогодишния генерален секретар на Чилийската комунистическа партия, най-известния затворник на генерал Пиночет след военния преврат през 1973 г., бащата на починалия на 28 г. в емиграция в България Алберто Корвалан, чието здраве бе съсипано от изтезанията на военните в Националния стадион в Сантяго. Посрещна ни майката на Алберто, вярната спътничка на татко Лучо – мама Лили. И очите й веднага се насълзиха, щом чу, че идвам от България. След нея излезе и Корвалан – по онова време 89-годишен, но жизнен, енергичен, с безброй лъчи от дребни бръчици около засмените зеленикави очи. Седнахме край дървена маса под асмата в двора. По нея бяха натрупани материали за книгата, която компаниеро Лучо пишеше тогава – “Комунистите и демокрацията”. Говорихме дълго за Чили, за България, за света, за живота и накрая ме изпратиха почти като още една своя дъщеря.
Сега първият от

голямото семейство на Корвалан,

който отваря входната врата, е зетят Лаутаро, съпруг на Мария Виктория, най-малката от трите дъщери, останали на Лили и Лучо след смъртта на Алберто. Другите две са Пилина и Вивиана, но те живеят отделно със семействата си. Една от дъщерите на Вивиана – Адриана Секал, днес е голяма филмова звезда в Чили.
Лаутаро и Мария Виктория заедно с трите им дъщери имат къща “близнак”, залепена за дома на Лучо и Лили, но повечето време са при “старите”. Лаутаро е безработен, а Мария Виктория отскоро е на чиновническа длъжност в министерството на социалните грижи, въпреки че и двамата са завършили журналистика в Московския държавен университет “Ломоносов” по време на емиграцията. В Москва са се оженили, там се е родила и първата им дъщеря Хулиета, която днес е на 21 години. Имат още две – 15-годишната Ирина и 4-годишната Каталина.
“Явно сте се разминали с татко Лучо. Той тръгна към спирката на метрото, да ви пресрещне”. Това са първите думи на Лаутаро към мен и приятелката ми Мирослава, омъжена за един от “българските чилийци”. Докато се настаняваме край запалената печка в светлата и отрупана със сувенири от цял свят гостна, научаваме, че макар и да е навършил вече 92 години, Луис Корвалан обикаля Сантяго с автобус, ходи по митинги, пазарува, води на детска градина най-малката си внучка Каталина. “А всяко пресичане на улица за него е направо риск за живота. Понеже е нисичък, шофьорите трудно го забелязват, особено ако има паркирани коли на тротоарите”, обяснява Лаутаро, който не крие огромната обич и почит към свекъра си. Изразява ги в блога “Сърцето на Корвалан”, който поддържа и постоянно обновява. За Лаутаро татко Лучо е “топ-дядо и баща”, “голям интелект и щедра душа”,

“велик чилиец”.

Вратата се открехва и влиза наметнатият с пончо Луис Корвалан. Слънцето на очите му е същото като отпреди три години, но снагата е по-приведена, появил се е бастун, речта е по-забавена.
Радва се искрено на срещата и на дребните подаръци от България. Разпитва за страната ни, за общи приятели. Води ни в кабинета си със стелажи до тавана, отрупани с книги и с много снимки на домакина с известни личности от Чили и света. На една масичка са подредени неговите ордени, медали и други отличия, получени след освобождаването му от затворите на Пиночет. Сред тях има орден “Георги Димитров”, Международна награда за мир “Георги Димитров”, орден “1300 години България”.
Луис Корвалан ни надписва два екземпляра от току-що излязлата си книга “Комунистите и демокрацията”, същата, която пишеше преди три години. Сега пише нова – “Комунистите и социалистите”. Тя ще е за отношенията между двете ключови леви партии в Чили. Днес те са в различни коалиции, но по-рано десетилетия наред са били съюзнички. Те са били и

гръбнакът на блока Народно единство,

победил в президентските избори през 1970 г. Неговият кандидат Салвадор Алиенде става първият президент социалист в света, дошъл на власт с избори. Най-последователният политически съюзник на Алиенде е именно Луис Корвалан, който твърдо държи на мирния път на чилийската революция. По време на управлението на Народното единство социалистът Алиенде често влиза в конфликт със собствената си Социалистическа партия, която залита в прекалено радикални крайности, а е подкрепян от оглавяваната тогава от Корвалан компартия, която държи по-балансирана линия.
Грешките на лявата коалиция и финансираната от “План Кондор” на ЦРУ политическа и икономическа дестабилизация на Чили довеждат до преврата на военната хунта начело с генерал Аугусто Пиночет на 11 септември 1973 г. Президентският дворец “Ла Монеда” е бомбардиран, отбраняващият го с шепа съратници Алиенде се самоубива, хунтата започва масови репресии срещу привържениците на Народното единство. Смята се, че в първите дни след преврата са избити около 30 000 души. Националният стадион и стадион “Чили” в Сантяго са превърнати в концлагери.
Луис Корвалан се укрива в нелегалност, но военните хващат сина му Алберто и снахата Рут. 8-месечният им син Диего остава сам и е приютен от съседи. Алберто е подложен на чудовищни мъчения на Националния стадион, за да издаде баща си. Рут също е изтезавана в друг затвор. Никой от двамата не казва нищо. Все пак нелегалната квартира на татко Лучо е разкрита и няколко седмици по-късно той е арестуван.
Преминава през различни затвори, включително на антарктическия остров Даусън. В света се шири международна кампания за освобождаването му. Корвалан се превръща в

най-прочутия затворник на Пиночет.

Алберто е пуснат на свобода през 1974 г., Рут – малко по-рано. Заедно с малкия Диегито младото семейство емигрира и по съвет на татко Лучо се установява в България, където агрономът Алберто започва аспирантура по специалността си. На 26 октомври 1975 г. 28-годишният син на генералния секретар на ЧКП Луис Корвалан, който е отказал всякакви привилегии и живее с жена си и с детето като обикновен чуджестранен аспирант в студентските общежития в Дървеница, умира от мозъчен удар. За погребението му в София се стичат хиляди млади хора от цяла България. Солидарността и състраданието към бащата, когото Пиночет отказва да пусне за погребението на единствения му син, са дълбоки и искрени. Десет младежи от Пловдив, сред които е и тогавашната студентка Велислава Дърева, се предлагат за заложници. Те искат да заминат за Чили на мястото на Луис Корвалан, той да може да дойде до България. Нищо не става.
Корвалан е освободен година по-късно – през декември 1976 г. Разменен е за съветския дисидент Владимир Буковски. Това е уредено от КПСС и Международния Червен кръст. Никой не пита самия Корвалан дали е съгласен. Просто го натоварват в самолет и го прехвърлят в Москва.

Освобождаването му се държи в тайна две седмици,

защото не бива да засенчва провежданите по същото време тържества в чест на юбилей на съветския раководител Леонид Брежнев. Дори на емигриралите по-рано в Москва дъщери на татко Лучо Вивиана и Мария Виктория не било съобщено, че баща им вече е свободен. Чак като отшумял юбилеят, били снимани известните кадри как Брежнев се хвърля да целува Корвалан в Кремъл.
Първата страна след СССР, посетена от компаниеро Лучо след освобождаването, е България. И до днес се вълнува като си спомня топлотата и съпричастието на обикновените българи, която е усещал при всяка среща. Тогава той обявява, че предпочита гробът на Алберто да остане у нас, защото народът ни е дарил сина му с обич. През 1990 г. тленните останки на Корвалан-младши все пак са пренесени в Сантяго. По онова време софийският кмет Янчулев вече беше преименувал бул. “Салвадор Алиенде” в “Младост” на “Андрей Сахаров”...
Цялото семейство на Корвалан може да разкаже трогателни случки от България. Още докато живеели в Москва, Мария Виктория и Лаутаро решили да дойдат на почивка на нашето море като обикновени туристи. Регистрирали се в хотел в Албена. И на десетата минута директорът на хотела изкочил от кабинета си: “Кой тук е Корвалан?!” Мария Виктория се усмихва при спомена: “Този човек не ни остави нищо да плащаме. Води ни на собствени разноски къде ли не. Само повтаряше, че е много щастлив да посрещне дъщерята и зетя на Луис Корвалан”.
Татко Лучо обаче не го свърта в емиграция, въпреки цялата щедрост на тогавашните соцстрани. През 1983 г.

в Москва му е направена пластична операция

– изгладена е прочутата гърбавина на носа му, променена е формата на очите. Той си пуска брада и дълга коса и нелегално се прехвърля в Чили. В Москва остават дъщерите и жена му Лили. Всички знаят, че двамата с половинката му никога не са се делили, така че това е най-сигурното му “алиби”.
Години наред Корвалан живее под чужда самоличност в Чили и ръководи борбата срещу диктатурата. Това е времето на активизирането на съпротивата под формата на “дни на протеста”, които постепенно подкопават устоите на диктатурата и подготвят обществото за онова “не” на плебисцита през 1988 г., което предопределя падането на Пиночет и връщането на демокрацията. Легалното лице на тази кампания е Гладис Марин, която по-късно наследява Луис Корвалан на поста генерален секретар на ЧКП. През 2005 г. тя умира от рак.
Татко Лучо от години вече не заема никакъв партиен пост, но не само за комунистите или чилийската левица, а и за цялото чилийско общество той е легендарна личност с изключително висок морален авторитет. Възхищават му се и го ценят дори политическите му опоненти. Да не говорим за симпатизантите, които го канят на всевъзможни митинги и срещи. Той винаги отива. Говори без предварително написани речи – стегнато, ясно, ярко. Много обича разговорите с обикновените хора след официалната част,

неизменно повдига настроението им с шеги.

Дъщерите на Мария Викткория се радват всеки път, когато видят дядо си по телевизията или чуят други политици да говорят с преклонение за него.
Съвсем скоро фамилията Корвалан ще се увеличи с още един нов член. Синът на Алберто и Рут – Диего Корвалан, който живее в Мексико и свири в чилийска фолклорна група там, очаква бебе от своята половинка. Научих новината от самата Рут, с която успях да се видя в Сантяго ден преди гостуването при татко Лучо. Тя също увери, че е има най-хубави чувства към страната ни, въпреки сполетялата я у нас трагедия.
Луис Корвалан е много горд от очакваното попълнение. На видно място в хола му има снимки и на Алберто, и на Рут, и на Диего – като малък и вече като зрял мъж. Днес внукът и продължител на фамилията е 35-годишен.
Уви, мама Лили, съпругата на татко Лучо, не може този път да покаже обичайното си гостоприемство – тежък бронхит я е повалил на легло. Но дори и в това състояние тя настоява да се види “с българките”, вика ни в спалнята си, радва се на донесените сувенири и праща поздрави “на всички, които ни помнят в България”.
Мария Виктория разказва, че в Москва е имала състудентка българка Албена Иванова, дъщеря на дипломат, чиито дири изгубила. Много държи да възстановят връзката си.
Черпят ни с кафе и бисквити. Внучките с любопитство разлистват подарения български календар. От бюфета зад тях грее сервиз от троянска керамика – спомен от гостуване на дядо им в България.
Татко Лучо показва уникално издание със стихове на Пабло Неруда, посветени на птици. Илюстрирано е от известни чилийски художници. Книгата му е подарена от самия Неруда през 1967 г., със специално посвещение от поета, изписано с характерното му зелено мастило: “Тези птици пеят за Луис, Лили и всички Корвалан. Братски – Пабло Неруда”.
Татко Лучо излиза с нас да ни изпрати. Крачката му е бавна, грасът му е приглушен, но ясен. Казва:
- Едва ли днес много българи имат възможност да пътуват до Чили. Но домът ни е отворен за всекиго от вашата страна. България е завинаги в сърцата ни.


Видяно: 247Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.5.2017 г.

Visitor: 1197542