Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 49, 14-20 декември 2009 г.

Безпокойни песни

Чили препогреба с почести любимия си певец Виктор Хара, но убийците му още не са осъдени. Никола Вапцаров дори и на 100-годишнината си остава “терорист”

Къдринка Къдринова


Две съвпаднали по време събития в Чили и в България през изминалата седмица събудиха паметта за двама поети, разстреляни насред исторически катаклизми преди 36 и преди 67 години – чилиеца Виктор Хара и българина Никола Вапцаров.
На 5 декември с големи почести и с масови шествия Чили препогреба любимия си поет и певец Виктор Хара. Арестуван веднага след военния преврат от 11 септември 1973 г. и откаран на стадион “Чили” (днес “Виктор Хара”) в Сантяго, той е изтезаван там и убит четири дни по-късно с 44 куршума. Превратът сваля правителството на президента социалист Салвадор Алиенде, който загива в бомбардирания президентски дворец. Отприщен е кървав терор срещу привържениците на Алиенде. Едно от най-популярните лица сред тях е на трубадура на мирната чилийска революция Виктор Хара. Според очевидци гаврите, на които е бил подложен на стадиона, както и разстрелът му там, са предизвикани именно от злобата на военните му палачи срещу неговите песни. Дори и сред онзи ад обаче, между мъченията, Хара започва да съчинява нова песен, така и останала недовършена...
Три дни след убийството обезобразеното тяло на Виктор е разпознато от служител в централната морга, препълнена с трупове на още стотици жертви на хунтата. Служителят известява жената на Хара – британската балерина Джоан Търнър-Хара. Тя погребва съпруга си в ниша на централното гробище на Сантяго почти нелегално, в присъствието само на две служебни лица и един роднина. После заминава в емиграция с малките им тогава дъщери Мануела и Аманда и разгласява по цял свят трагичната гибел на Виктор. Наред с много други държави Джоан посещава и България през 1975-а. Виктор Хара се превръща в символ на чилийската съпротива срещу диктатурата на генерал Аугусто Пиночет и на световната солидарност с тази борба. След падането на диктатурата завърналата се в Чили Джоан основава Фондация “Виктор Хара” за запазване на паметта и творчеството му. Започва и дълга съдебна битка, опитвайки се да осъди убийците на съпруга си. За Джоан главният виновник е извършителят на преврата Пиночет. Търсейки възмездие за емблематичен случай като с Виктор, тя иска да помогне и на семействата на хилядите други, по-малко известни жертви на режима.
Свидетели сочат като пряк мъчител и палач на певеца един прочул се с жестокостта си сред затворниците на стадиона лейтенант. Наричали го “Принца”. Именно той с ритници и с приклад е изпотрошил ръцете и тялото на Виктор. Разследване на чилийски правозащитници го идентифицира като Едуин Димтер Бианчи, до 2006 г. – служител в чилийското министерство на труда. Според съда обаче не може да се докаже, че “Принца” и Димтер Бианчи са едно и също лице, тъй като в архивите на чилийската армия липсват данни кои точно военни са действали на стадиона. Единственият, за когото е доказано, че е бил комендант там, е бившият полковник Марио Манрикес. Само срещу него е повдигнато обвинение, но той междувременно умира. Съдът прави опит да закрие делото през май т.г., но по настояване на Джоан то е възобновено, за да разгледа нови 90 предоставени свидетелства. Някогашният новобронец Хосе Паредес прави самопризнания, че е видял как офицер с прякор “Лудия” си е играл на руска рулетка, щракайки пистолетен спусък край слепоочието на окървавения от изтезанията Виктор. Именно “Лудия” прави смъртоносния изстрел, а после заповядва на група войници, сред които и Паредес, да дадат автоматни откоси по агонизиращото тяло. По-късно обаче Паредес се отказва от самопризнанията си.
На 4 юни т.г. съдът разпорежда тялото на Виктор Хара да бъде ексхумирано, за да се установи точната причина на смъртта. Няколкомесечната експертиза доказва мнобройни фрактури по главата, ръцете и тялото, както и смъртоносни прострелвания с “над 30 куршума”. След което тялото е предадено на семейството – на Джоан и на дъщерите Мануела и Аманда. Те организират поклонение и погребение, достойни за любовта на чилийците към Виктор. Дори и 36 г. след гибелта му неотдавнащна класация отново го обяви за “номер 1” сред най-обичаните певци в Чили.
На 3 и 4 декември ковчегът с тялото му бе изложен във Фондация “Виктор Хара”. Нескончаем човешки поток денонощно вървя край покрития с любимото пончо на певеца ковчег. Сред поклонилите се бе и президентката на Чили Мичел Бачелет. Успоредно в отсрещния парк вървяха концерти и представления, посветени на Виктор. На 5 декември от Фондацията тръгна многохилядно шествие, което пресече Сантяго и изпрати тялото на Виктор до централното гробище. Там той бе препогребан в тесен семен кръг. Преди това, на изпращането, Джоан каза: “Това не е обикновено погребение. Това е израз на обич и болка за всички наши жертви. Виктор остава да живее сред нас”.
Виктор беше и в София – точно в деня на препогребването си. Негови песни звучаха на 5 декември край паметника на Христо Ботев в Борисовата градина. Там се събраха поети със и без китари, певци, журналисти, преподаватели, студенти, ученици, живеещи в България чилийци. Възпоменанието премина под надслов “Поети без граници” и почете всички убити, но безсмъртни поети у нас и по света. Поводът бе и навършващата се на 7 декември 100-годишнина от рождението на Никола Вапцаров – българския събрат на Виктор Хара по поетичен устрем, по трагична участ и по болезнена проекция в настоящето.
Стихове и песни преливаха от Вапцаров към Хара, от Латинска Америка към Балканите. Свое стихотворение за чилийския певец прочете Матей Шопкин. Никола Инджов говори за “потеклото на светците” сред латиноамериканските революционни поети. Велин Георгиев представи посветената си на юбилея на Вапцаров книга “Песни за човека – паралелни светове”. Лъчезар Еленков рецитира вапцарови строфи и разказа за своя среща с чилийския поет-нобелист Пабло Неруда. Никола Вапцаров, племенник и съименник на поета антифашист, припомни неговия идеализъм, разстрела му в Гарнизонното стрелбище и актуалността на поезията му. Мелодии от Андите изсвири перуанската фолклорна група “Sin fronteras” (“Без граници”). Своя песен за България изпя поп-звездата Роси Рос. Особено оживление предизвикаха ироничните, лирични и памфлетни песни на поетите с китари Ивайло Диманов, Красимир Кунчев, Орлин Миланов, Светлана Йонкова.
“Стани, стани, юнак балкански, ти толкоз дълго вече спиш,” подкани в игрив ритъм Красимир Кунчев. Ивайло Диманов прочете свое стихотворение-разговор с мъртви поети и изпя “Песничка за добрите хора”. Той напомни също, че за убийците на Виктор Хара още няма възмездие и че дори и на 100-годишнината си Никола Вапцаров продължава да се води осъден на смърт “за тероризъм” и не е реабилитиран – въпреки че е бил част от общата епохална битка на света с фашизма.
Искане за отмяна на смъртната присъда на патрона си отправиха в тези юбилейни дни към главния прокурор учениците от Професионалната гимназия по механоелектротехника "Никола Й. Вапцаров" в София. Но в повечето слова и тържества покрай годишнината старателно се избягваше навлизането във Вапцаровото време и в неговите идеи. Сякаш някаква друга, невидима присъда, гузно мижи пред чистотата на мислите и чуствата на Вапцаров и се опитва да ги натика заедно с безпокойните му стихове в днешни калъпи, толкова нелепи за поетите без граници.
Прочутият каталунски бард Хоан Мануел Серрат, който има в репертоара си и песни на Виктор Хара, писа тези дни в испанския в. “Ел Паис”: “Когато ми казват да оставим мъртвите да почиват в мир, аз питам – а дали те наистина почиват в мир? И дали ние сме в мир с тях и със себе си?”

Видяно: 270Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















20.7.2017 г.

Visitor: 1277024