Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр.11, 22-28 март 2010 г.

Чили

Къдринка Къдринова


Земетресение. За това се сеща всеки, щом чуе за Чили сега.
Военен преврат. За това се сещаше всеки, щом чуеше за Чили преди 36 години.
...Училищният кабинет по музика беше препълнен. Десетите класове се бяхме натъпкали вътре заради няколко момчета и момичета – първата група бегълци от Чили, стигнали до България. Един от тях носеше китара. И запя. После щях да науча, че това е “Молитва към орача” на Виктор Хара, убит от хунтата. Не разбирахме думите. Виждахме само очите на тези малко по-големи от нас младежи. И ни удряше ток...
Нямаше да се сбъдне мечтата им диктатурата да падне бързо и те да се върнат. Стана чак след 17 години. През това време България подслони общо около 600 чилийски емигранти. Наложи им се да живеят, да учат, да обичат сред нас.
В София се появи Чилийски клуб – малка зала на партера в блок на тогавашната улица “Чапаев”, днес “Шипченски проход”. Там се пееха чилийски песни, танцуваше се куека, рецитираха се стихове на Пабло Неруда, спореше се за планетарни истини и лъжи. И се раждаха приятелства. Беше средище на чилийците и на латиноамериканските студенти в България. А ние, българите, които ходехме там, се чуствахме като пред отворен прозорец в прашна стая. Хербаризираните от “малки правди” идеали се оказваха живи и красиви в света, който откривахме с южните ни приятели. Приискваше ни се да изчистим от абсурдите на бюрократичния “социализъм” и нашата стаичка.
Стената на клуба отвън беше изрисувана със символите на Народното единство – лявата коалиция, свалена с преврата на генерал Аугусто Пиночет на 11 септември 1973 г. Художникът беше Игнасио Рохас, студент на Димитър Остоич. Игнасио се ожени за Патрисия. Това беше първата чилийска сватба в България и Остоич кумуваше. Роди се малкият Игнасио, който проговори на български. Игнасио и Пати се разделиха, но това е друга история. Имаше още чилийски сватби – Мариана и Мариано, Клаудия и Хорхе, Дорис и Тито... Имаше и българо-чилийски – Камелия и Орасио, Мануела и Марио, Валя и Мартин... Имаше още бебета, които първо проговаряха български.
Хората у нас ги обичаха. “Ние всички си имахме български баби. Изпращаха ни домашни конфитюри, компоти, лютеници,” ще си спомни години по-късно завършилата у нас журналистка Мариана Дайслер. Карлос Жиро, попаднал в България едва 19-годишен, а днес психолог с диплома от СУ “Кл. Охридски”, и досега е любимото “дете” на майката на своя най-добър български приятел.
През 1988-а референдумът в Чили предопредели падането на Пиночет. През 1989-а дойде нашият трус. Повечето от останалите у нас чилийци се върнаха в родината си в началото на 1990-а. Те изживяха своя преход. Ние – нашия.
Въпреки болката от жертвите на диктатурата, в Чили отложиха възмездието, нарекоха поелата властта левоцентристка коалиция “Съгласие” (“Консертасион”), присадиха на пазарния модел социални ангажименти, лансираха като национален идеал солидарността и взаимопомощта. Не че постигнаха всичко, но си трасираха посока.
У нас бе коронясан пазарът, държавата абдикира, да си слаб стана срамно, да си агресивен стана модно, за национален идеал бе обявено влизането в ЕС и НАТО, но дори сбъдването му не ни спря от хлъзване в дупката “Корупция и престъпност”.
През януари 2005-а Георги Първанов отиде на посещение в Чили. Заедно с Андрес Сааведра, един от малкото останали у нас чилийци, днес служител в Почетното консулство на Чили в София, организирахме среща на български президент с “българските” чилийци. Те разплакаха делегацията с благодарности към страната ни, с песни и стихове на български. А аз отново открих своя отворен прозорец.
Провървя ми три пъти за три години да отида до Чили. Три дълбоки вдишвания от кислорода на приятелството. Българско хоро и чилийски прегръдки в дома на Мирослава и Хуан Карлос. Едни незабравени и незабравили очи. Сантяго в дъжд, в слънце, в смог. Бурният тихоокеански прибой до дома на Неруда в Исла Негра. Рибарското ресторантче в Сан Антонио. Пингвините край Пунта Аренас. Срещи с Луис Корвалан, с вдовицата на Виктор Хара, с внука на Салвадор Алиенде...
Когато стана сегашното страшно земетресение, изтръпнах: Мариана и Мариано живеят в Талка, един от най-тежко пострадалите и от труса, и от цунамито градове. Дни наред нищо не се знаеше за тях. Най-после Мариана се обади – добре са! Имейлите от Мирослава, Камелия, Густаво, от женения за чилийка режисьор Иван Цибулка продължават да ми рисуват картината. Силно чувство за солидарност между чилийците, многобройни доброволци в помощ на пострадалите, национално единение. Ето какво ми пише Цибулка: “Събрахме се да отпразнуваме куража, приятелството, живота, обновлението на природата и размисъла, който разбуди земетресението. Капнахме от виното на земята, за да се успокои Пачамама, инкайската богиня на земята”. Бедствието съвпада и със смяна на властта – за първи път от 20 г. “Консертасион” отстъпва президентскя пост на десницата. Но заради природния катаклизъм политическите конфронтации са забравени – досегашната президентка Мичел Бачелет и приемникът й Себастиян Пинйера действат в синхрон за преодоляване на пораженията.
В първите дни след труса Чили беше шокирано, че са се появили мародери, които грабят телевизори и перални от разрушени магазини. “Как е възможно това да се случва у нас?!” – ужасяваха се граждани и политици. Общото осъждане беше толкова остро, че... крадците започнаха да връщат отмъкнатото... Да сте чували за нещо подобно другаде по света?
Е, и България е страна на чудесата. Карлос Жиро от три години отново е у нас. Най-добрият му български приятел го е взел на работа във фирмата си. Карлос разчиташе и на българско гражданство, което се полага на всеки, живял тук над 10 години. А той е бил “български” чилиец от 1974 до 1987 г. Но не и според архивите на МВР. Официален документ оттам го уведомява, че “не разполага с данни за пребиваването на лицето в периода 1978-1986 г.” Независимо от всички официални дипломи и сертификати от СУ “Кл. Охридски” за следването му и за специализацията у нас. Независимо от спомените на всички нас, тукашните му приятели.
Земетресението в Чили измети оста на Земята. А какво размества координатната ос на България?

Видяно: 258Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















19.11.2017 г.

Visitor: 1475805