Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Стандарт", 27 юли 2010 г.

Корвалан си отиде с България в сърцето

Малко преди 94-ия си рожден ден в Сантяго почина най-известният затворник на Пиночет

Къдринка Къдринова*


Не са толкова много имената в световната история, които още приживе стават легенди. Такова бе името на дългогодишния ръководител на Чилийската компария Луис Корвалан, който почина в Сантяго на 21 юли – два месеца преди да навърши 94 години. Въпреки че отдавна се беше оттеглил от активна политическа дейност, той до последно участваше в обществени прояви, пишеше книги и се радваше на изключително висок морален авторитет в цялото чилийско общесвто, дори и сред политическите си опоненти. Поклонението пред тленните му останки бе в бившата сграда на Сената в чилийската столица. Корвалан е имал няколко мандата като сенатор през 60-те и 70-те години на миналия век.
“Компаниеро Лучо”, както го наричаха приятели и близки, остана завинаги свързан с България покрай трагедията със сина му Алберто, който бе емигрант у нас. Младежът почина в студентското си общежитие в София от инфаркт през 1975 г. на 28-годишна възраст вследствие на изтезанията, на които е бил подложен като арестант на Националния стадион в Сантяго след военния преврат от 11 септември 1973 г. Баща му по онова време е най-прочутият затворник на оглавяващия военната хунта генерал Аугусто Пиночет. Не го пускат да дойде за погребението на сина си в София, въпреки че група български младежи, сред които е и известната днес журналистка Велислава Дърева, дори предлагат да заминат на негово място като заложници, само и само да може да се прости с Алберто. Вълната от състрадание сред българите тогава е много висока, всички говорят за Корвалан като за Татко Лучо.
Година по-късно, през декември 1976-а, той все пак излиза на свобода в резултат на осъществена от СССР размяна срещу съветския дисидент Владимир Буковски – действие, което поражда доста смут особено сред левите сили по света, които гледат критично на похватите на съветската система. Самият Корвалан изобщо не е бил питан дали иска или не иска да го разменят. Просто го вадят от килията, натоварват го в самолет, който каца в Швейцария, а там го прехвърлят в друг – за Москва, докарал преди това Буковски. Има и още един интересен детайл от онази история, за който ми разказа лично Корвалан при първото ми гостуване в дома му в Сантяго през 2005-а. Освобождаването му се пази в тайна почти седмица, защото по онова време в Москва текат тържества по повод пореден юбилей на съветския раководител Леонид Брежнев и нищо не бива да ги засенчва. Едва след края им е оповестено, че “компаниеро Лучо” е на свобода и са заснети кадрите как Брежнев развълнувано го посреща в Кремъл. Дори дъщерите на Корвалан – Вивиана и Мария Виктория, които живеели в емиграция в Москва, не били уведомени навреме, че баща им вече е свободен...
След още месец Луис Корвалан и съпругата му Лили вече са в София и полагат цветя на гроба на сина си. Трогнати са от топлотата, с която ги посрещат у нас, и уверяват, че България е “завинаги в сърцата” им.
Обиколките по международни митинги за солидарност се виждат недостатъчни на “компаниеро Лучо” за свалянето на Пиночет и той започва да подготвя нелегалното си завръщане в родината. Прави си пластична операция – изправят “гърбавия” му нос, променят формата на очите му, слагат му очила. В допълнение с брада и дълъг бретон Корвалан става напълно неузнаваем и от 1983-а до самото падане на дикаттурата през 1990-а живее под фалшива самоличност в Чили и лично ръководи организирането на съпротивителните действия и на масовите протести срещу военния режим.
Дори и след възстановаването на демократичното управление през 1990-а той още известно време пази в тайна нелегалния си период. Разиграва даже официално “завръщане” от емиграция. Разказва подробностите вече доста по-късно, когато се убеждава, че Чили стабилно върви по пътя на демокрацията.
Корвалан цял живот е бил убеден демократ. Той има голяма заслуга за избора на “мириня път”, по който тръгват съюзените чилийски комунисти и социалисти още в края на 50-те години на ХХ век – доста необичайно за епохата на Студаната война решение. Именно тази стратегия и довежда до първото идване на власт на президент социалист чрез избори – победата на Салвадор Алиенде през 1970 г. Уви, “чилийският мирен експеримент” е удавен в кръв от превратаджиите на Пиночет, а Алиенде загива в пламаците на бомбардирания президентски дворец “Ла Монеда”...
През 90-те години Корвалан се оттегля от активния политически живот и се посвещава на писането на книги. В тях задълбочено изследва политическите процеси, в които е участвал и на които е бил свидетел в дългия си и пълен с превратности живот. Заглавията говорят сами за себе си – “Сантяго-Москва-Сантяго”, “Правителството на Алиенде”, “За преживяното и извоюваното”, “Рухването на съветската власт”, “Комунистите и демокрацията”. Последната , над която работеше и която остана незавършена, трябваше да се казва “Комунистите и социалистите”.
“Компаниеро Лучо” пишеше книгите си в своя скромен едноетажен дом в тихия квартал Нюньоа в Сантяго. Там живееше с вярната си “компаниера Лили” и със семейството на най-малката си дъщеря Мария Виктория. Тя е омъжена за свой колега от следването по журналистика в Москва – Рикардо Лаутаро Серна. Имат три дъщери. Хулиета сега е вече на 23, Ирина – на 17, а Каталина – на 6.
Луис Корвалан има две внучки и от най-голямата от дъщерите – Лили, адашка на майката. Дъщерята на Вивиана е звезда от чилийските теленовели – казва се Адела Секал.
Диего Корвалан, синът на Алберто, който като мъничък живя близо година в София с баща си и с хубавата си майка Рут Вускович-Корвалан, днес е 37-годишен музикант. Установил се е в Мексико с мексиканската си половинка и с родената си през 2009-а дъщеричка Нума – правнучка на “компаниеро Лучо” и “компаниера Лили”. Рут е при сина си и жена му – помага им за бебето.
Имах късмета два пъти да гостувам в дома на семейство Корвалан в Нюньоа – през 2005-а и през 2008-а. И двата пъти бях посрещната много сърдечно – така, както тези хора от край време посрещат всички свои гости. Животът им никога не е бил лек, но за тях откритостта, подкрепата, човечността си остават единственото възможно поведение. Дори и в най-трудните им години (а такива е имало още през 40-те, когато “компаниеро Лучо” прекарва доста време по затвори и концлагери), те винаги са деляли буквално и последния си залък с приятели. А семейната им трапеза е била редовната “заседателна маса” на ръководството на ЧКП.
Когато “български чилийци” – някогашни емигранти у нас, ме доведоха в този дом през 2005-та, заварихме Корвалан да пише книгата си “Комунистите и демокрацията” на широкия дървен плот под асмата в двора. Оживен и енергичен, той предпочиташе тогава повече да пита за сегашния живот в България и Източна Европа, отколкото да отговаря на въпроси за героичното си минало. А неизчерпаемото му чувство за хумор разведряваше и най-сериозните политически теми с шеги. И сякаш играеше пинг-понг с широката усмивка на вярната “компаниера Лили” – “майка” на всички гости, прекрачили прага й.
През 2008-а се случих в Чили през късната есен, под асмата беше хладно и “компаниеро Лучо”, който вече се движеше и говореше по-трудно, ме покани в кабинета си с отрупани с книги стелажи чак до тавана. Това е неговото “царство”. Може да разказва с часове за всяка снимка, сувенир или награда, които са пръснати по бюрото му и по рафтовете. Сред многобройните му чуждестранни отличия има и български – орден “1300 години България”, Международна награда за мир “Георги Димитров”, орден “Георги Димитров”. Има и доста книги на Димитров на испански – Корвалан много цени концепцията му за едининя фронт, чийто вариант е бил приложен и в Чили с лявата коалиция Народно единство, оглавена от Алиенде.
“Компаниеро Лучо” с гордост ми показа и уникално издание със стихове на чилийския поет нобелист и активен член на ЧКП Пабло Неруда, илюстрирано от големи чилийски художници. И поезията, и рисунките бяха посветени все на птици. Неруда бе надписал книгата си, от която “птиците да пеят за всички Корвалан”, с характерното си зелено мастило.
После пихме кафе с цялото семейство в малкото, но светло холче, отрупано също с много сувенири от цял свят. Видях и троянска керамика. Внучките с любопитство разглеждаха донесения от мен календар с изгледи от България. А аз се лутах между усещането за “домашност”, топлота и житейска мъдрост, което излъчваше побелелия дребен “компаниеро Лучо”, поседнал в ракитения стол до мен, и тътена на историята, превърнала живота му в легенда...
Когато научихме, че Луис Корвалан вече си е отишъл завинаги, един от “българските чилийци” ми писа: “С него си отива цяла епоха. Такива хора вече няма. А в същото време беше толкова земен... Имам чувството, че загубих баща, чийто пример винаги ще си остане непосилен за следване...”

....................................
*Авторката е зам.-главен редактор на сп. “Тема” и председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България


Видяно: 253Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















25.9.2017 г.

Visitor: 1380540