Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Дума", 23 юли 2010 г.

Сърцето на Корвалан

Отиде си легендарният водач на чилийските комунисти, когото в България наричаха Татко Лучо

Къдринка Къдринова*


На 21 юли, два месеца преди да навърши 94 години, в Сантяго почина историческият лидер на Чилийската комунистическа партия Луис Корвалан – едно от най-ярките имена на световната политическа сцена през втората половина на ХХ век, големият човек, демократ, хуманист, някогашният най-прочут затворник на чилийския диктатор Агусто Пиночет.
Всички, които бяхме млади през 70-те, го наричахме Татко Лучо. Докато той беше в затвора, в България почина 28-годишният му син Алберто, преживял жестоки изтезания на Националния стадион в Сантяго, който бе превърнат в концлагер след преврата в Чили на 11 септември 1973 г. Освободен с помощта на Червения кръст, Алберто по съвет на баща си дойде у нас с жена си Рут и малкия им син Диегито да прави докторат по агрономство. Увреденото от мъченията сърце на младежа обаче не издържа и на 26 октомври 1975 г. той бе покосен от инфаркт в стаята на софийското си студентско общежитие.
Пиночет не пусна Татко Лучо за погребението на сина му в София, но на него, без никаква официална организация, се стекоха стотици хиляди хора от цяла България. Група младежи от Пловдив, сред които и днешното голямо перо на българската журналистика Велислава Дърева, предложиха на тогавашното българско ръководство да отидат като заложници в чилийския затвор на мястото на Татко Лучо, само и само той да може да се сбогува с Алберто, но нищо не стана.
Драмата завинаги свърза семейство Корвалан с България.
Година по-късно, през декември 1976-а, Луис Корвалан изненадващо е освободен. Без нищо да му обясняват го извеждат от затвора, натоварват го в самолет, откарват го до Швейцария и там го “разменят” срещу съветския дисидент Владимир Буковски. Инициативата е на СССР. Никой не е питал самия Корвалан дали е съгласен на такъв ход, пораждащ доста смущаващи за съветската система въпроси. Има и още един детайл, който самият Татко Лучо ми разказа при първото ми гостуване в дома му в Сантяго през 2005-а. Оповестяването на новината за освобождаването му нарочно е забавено с близо седмица, защото по онова време в Москва тъкмо вървят тържества за поредния юбилей на съветския ръководител Леонид Брежнев и те не бива да бъдат засенчвани от нищо. Дори на дъщерите на Корвалан – Вивиана и Мария Виктория, които живеят в Москва, не е съобщено, че баща им вече е свободен. Чак когато отшумява юбилеят са заснети известните кадри как Брежнев посреща и се хвърля да целува “компаниеро Лучо” в Кремъл.
Първата страна след СССР, в която пристигат Луис Корвалан и съпругата му Лили, е България. Разбира се, отиват на гроба на Алберто. Казват, че предпочитат той да остане “в земята на Георги Димитров, където бе обграден с толкова обич”. Чак през 1990-а, когато в Чили е възстановена демокрацията, тленните останки на Алберто са пренесени в Сантяго.
Луис Корвалан живее около 6 години в емиграция в Москва. С него са жена му и дъщерите Вивиана и Мария Виктория. Най-голямата дъщеря – адашката на майка си Лили, остава в Чили, където има свое семейство.
“Компаниеро Лучо” неуморно пътува из различни страни, говори на срещи, конференции и митинги, пише статии, дава интервюта. Той обаче има друга представа за ролята на партийния водач, когато родината е под диктатура. И през 1983 г. се завръща нелегално в Чили, за да води борба “отвътре”. За целта преобразява външността си. Направена му е пластична операция – премахната е прочутата гърбавина на носа му, променена е формата на клепачите. Пуска си дълга коса и брада, слага си очила. “За прикрите” съпругата му Лили остава в Москва – всички знаят, че двамата никога не се делят и така изглежда достоверно, че Корвалан уж все е зает с партийни дела и затова не се появява публично. В действителност той е двигатлят на всички онези “дни на протеста” в Чили след 1983-а, както и на създаването на въоръженото крило на ЧКП – Патриотичния фронт “Мануел Родригес”. Все фактори, които дестабилизират диктатурата и подготвят почвата за плебисцита през 1988-а, на който Пиночет търпи поражение и е принуден да се съгласи на демократични избори през 1990-а.
След падането на диктатурата Луис Корвалан още известно време запазва “легендата” си – дори изиграва свое уж официално връщане в страната. Признава публично за нелегалния си период значително по-късно, когато се убеждава, че демократичните процеси в Чили вече са необратими. През 90-те той се оттегля от всички ръководни длъжности в ЧКП, въпреки че продължава активно да участва в нейни прояви и дейности. Посвещава се на писането на книги, в които анализира промените в света.
Моралният му авторитет включително и сред политическите опоненти е огромен. Корвалан е от онази изчезваща порода политици, които през целия си живот слагат над всичко каузата, идеята, човечността, почтеността. Той до последно живее в скромна едноетажна къщичка в кварнал Нюньоа в Сантяго заедно с жена си и със семейството на най-малката си дъщеря Мария Виктория – с мъжа й Рикардо Лаутаро Серда и с трите им дъщери Хулиета, Ирина и Каталина.
Имах щастието два пъти да гостувам в този изпълнен със сърдечност и винаги отворен за приятели дом. Първия път беше през 2005-а, когато отразявах посещението на президента Георги Първанов в Чили. Тогава помогнах за организирането на среща на Първанов с “българските чилийци” – онези общо над 600 бегълци от диктатурата на Пиночет, които в различни години са намирали подслон в България и много от които са с български дипломи, а и с български съпруги. На срещата дойде и Рут Вускович-Корвалан – вдовицата на Алберто, също българска възпитаничка. “Българските чилийци” пяха наши песни, рецитираха свои стихове на български, посветени на страната ни, разказваха спомени, смяха се и плакаха... Разплакаха и официалната българска делегация, на много от чиито членове сигурно за първи път се случваше да минават по толкова високоволтов мост на живи човешки връзки между две страни...
По-рано същия ден, докато още вървяха протоколните президентски срещи, на които и без това не пускаха журналисти, двама “български чилийци” и една почилийчена българка ме заведоха в дома на Луис Корвалан. Първа ни посрещна жена му Лили, която още щом чу, че идвам от България, се просълзи и ме прегърна. Татко Лучо седеше край отрупаната с книги маса под асмата на потъналия в зеленина двор и пишеше книгата си “Комунистите и демокрацията”. Тогава беше 89-годишен – подвижен и пъргав за годините си, с летен загар на лицето и с винаги готова шега за всички случаи на живота. Отговори на всичките ми въпроси за нелегалния му период, за обсатовката в Чили, за мнението му за промените в света след 1989-а и т.н. Но и самият той не спря да пита за случващото се в България и в Източна Европа. Каза: "У вас сигурно се правят някакви изследвания за прехода ви към демокрация. Защо не ги публикувате на испански, ще има голям интерес в цяла Латинска Америка, уверявам ви."
Своето обяснение за събитията от 1989 г. той е дал в излязлата си през 1993 г. книга "Рухването на съветската власт". Според него перестройката на Горбачов е започнала зле, защото се е увлякла по политическите реформи и е подценила преобразуванията в икономиката. В същото време «компаниеро Лучо» признава, че съветската система се е нуждаела от промени, защото "там народът бе откъснат от партията, а партийното ръководство - от партийните членове".
Корвалан каза още: «Падането на социализма е доста обезсърчаващ опит. Дори американците не очакваха чак такова сгромолясване. Сега сме изправени пред офанзива на капиталистическата глобализация, която не се свени да започва и войни като абсурдното нападение срещу Ирак. Това е и настъпление срещу интересите на всички народи в света».
“Компаниера Лили” много държеше да ми покаже кабинета на мъжа си, където той работи, когато навън е студено. Там имаше стелажи, отрупани с книги чак до тавана, много снимки – на семейството, на Алберто, разбира се, на изтъкнати исторически личности, а също и многобройни международни отличия, с които е бил удостояван Луис Корвалан. Сред тях има и български – орден “1300 години България”, Международната награда за мир “Георги Димитров”, орден “Георги Димитров”. Лили ми показа като скъпоценно съкровище и наивистична картина, изработена от парченца плат от политически затворнички на диктатурата – специален подарък за “компаниеро Лучо”.
В малкото, но светло холче пък, край портретите с молив от известния руски художник Иля Глазунов на хубавицата Вивиана, видях покривчица с българска шарка и чаен сервиз от троянска керамика. На изпращане “компаниеро Лучо“ пожела на България все пак да успее в пътя, който е избрал народът й, "дотолкова, доколкото демокрацията е в състояние да осигури нещо добро за народите по света"...
Тогава още не знаех, че три години по-късно, през 2008-а, отново ще ми порвърви да отида до Чили. Разбира се, не пропуснах пак да гостувам на семейство Корвалан. За съжаление, тогава тежък бронхит беше повалил «компаниера Лили» на легло, но тя пак настоя да ме види – щом идвах от България... Луис Корвалан, вече 92-годишен, се движеше и говореше видимо по-трудно от предишния път, но умът му бе все така остър. Подари ми вече издадената книга «Комунистите и демокрацията» и каза, че подготвя следващата – «Комунистите и социалистите», в която иска да проследи отношенията между двете водещи леви партии в Чили, градежа на чийто съюз тъй добре познава «отвътре». В работата му помагаха дъщерята Мария Виктория и зетят Родриго Лаутаро – и двамата завършили навремето журналистика в Москва. Лаутаро поддържа и блога «Сърцето на Корвалан», в който информира за всички събития, свързани с тъста. Името на блога е същото като на един филм, сниман през 70-те от прочутия съветски кинодокументалист Роман Кармен и разказващ за живота на легенрадния водач на ЧКП.
Къщата на семейство Корвалан винаги е изпълнена и с глъчта на трите внучки – Хулиета, Ирина и Каталина. Днес те са съответно на 23, 17 и 6 години. Корвалан има две внучки и от най-голямата си дъщеря Лили, а дъщерята на Вивиана – Адела Секал, е звезда от чилийските телесериали.
Междувременно, през 2009-а, се роди и правнучката Нума – дъщеричка на Диего, сина на Алберто и Рут. 37-годишният днес Диего е музикант и живее в Мексико с мексиканската си половинка. Майка му Рут е с тях и помага за бебето.
Когато си тръгвах втория път от дома на “компаниеро Лучо”, той ме накара да обещая, че пак ще им отида на гости. Каза, че вратите му винаги са отворени за българи, защото “България е завинаги в сърцата ни”.
Не ми се иска да вярвам, че повече няма да видя слънчевия му поглед... Но знам, че Татко Лучо е завинаги в сърцето ми.
.............................................
*Авторката е зам.-главен редактор на сп. “Тема” и председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Видяно: 212Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















29.5.2017 г.

Visitor: 1204329