Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", септември 2010 г.

Сървайвър по чилийски

Светът следи на живо драмата на 33-а миньори, затрупани на 700 метра под пустинята Атакама. За спасяването им ще са нужни около 4 месеца

Къдринка Къдринова



Жестоко риалити, надхвърлящо и най-развинтените сценарии от серията “Сървайвър”, фокусира вече месец вниманието на света към една мина в Чили. След срутване на 5 август в рудника за добив на злато и мед “Сан Хосе” край град Копиапо в пустинята Атакама, на 800 км от столицата Сантяго, на 700 метра под земята остават заклещени 33-ма миньори. Спасителните работи започват веднага, а край мината израства цял палатков град, в който са и роднините на затрупаните. Надеждата да ги намерят живи изтънява с течението на дните, но радостта на всички няма граници, когато на 22 вагуст, 17 дни след аварията, сонда установява, че 33-ата са оцелели в специално оборудвано за подобни случаи аварийно помещение.
През тесния тунел на сондата до заложниците на мината започват да се спускат вода, храна, дрехи, битови принадлежности, дори mp3 преъри с любима тяхна музика. Разбира се, установена е и видеовръзка с повърхността и роднините получават възможност да контактуват със скъпите си същества. Впрочем, това общуване е особено важно за психическата стабилност на миньорите под земята. Състоянието им при откриването е по-добро, отколкото са очаквали специалистите “горе”. Заслугата за това се отдава на закалката на рудничарите, получена в суровата им професия, а също и на силния характер на началника на смяната Луис Урсуа, който е и неформален лидер на групата. Той не само е успял да поддържа духа на останалите докато са ги търсели, а и да ги настрои към готовността всячески да помагат на спасителите си.
До подобна помощ обаче ще се прибегне едва доста по-късно. На сегашния етап най-сложното за онези “горе” е как да подготвят мъжете “долу”, че за спасяването им всъщност ще са необходими около 3-4 месеце дълбаене със супермощна машина през 700-метровите твърди породи. Необходимо е да се прокопае поне 70-сантиметров в диаметър тунел, през който 33-ата да бъдат издърпани един по един с помощта на специална капсула. Чилийска фирма вече предложи да скъси срока поне наполовина, ако й се позволи да разширява директно сегашния тесен тунел, през който минава животоспасяващата сонда с пратките за подземните заложници. Разрешение за това трябва да даде правителството в Сантяго. Но там не бързат – предпочитат да направят подбробни консултации с колкото се може повече специалисти, защото рискът да се предизвика ново срутване и да се запуши “тунелът на живота” е много голям.
Повикана бе специална група експерти от НАСА, които да помагат за спасителната операция. Главният съвет от тях бе да не се спестява истината на заклещените миньори, да бъдат държани в течение на всички подробности около предприеманите действия, защото иначе има риск излъганото им очакване за бързо избавление да доведе до рязък психически срив. Вече се появиха сведения за депресивни прояви на петима от 33-ата – те дори отказвали да приемат изпращаната им храна. Екип от психолози се старае да измисля най-различни начини за повдигане на духа на миньорите. За тях на повърхността се организират специални представления, които им се предават по видеовръзката – смешки на клоуни, изпълнения на чилийски фолклорни състави, които ги радват с националния танц куека, умения на секси изпълнителки на танго...
Психолозите смятат за много важно също установяването “долу” на твърд жизнен ритъм с редуването на “ден” и “нощ”. Цели се също хранителният режим да е много премерен. Повечето от мъжете за 17-те дни преди да ги открият са свалили доста телесно тегло. Сега се налага да не си го възстановяват, за да може да се промушат лесно в тесния тунел, който трябва да бъде прокопан до тях.
Физическото им здраве също се следи много внимателно. Неколцина вече се оплакаха от гъбични инфекции и от язви по тялото. Веднага им бяха спуснати необходимите медикаменти. За щастие, оказа се, че един от 33-ата е карал медицински курсове, така че успя да удари на всичките си събратя по беда инжекции против тетанус. Планирано е да ги ваксинира и проитв грип. Всички трябва да са в добра кондиция, за да може някъде след около месец, когато в убежището им започне да се се сипят парчета от прокопавания към тях тунел, те да могат да ги изгребват и изнасят в съседен 500-метров разклон на минните коридори.
От повърхността са ги инструктирали вече къде да си определят място за тоалетна, а на пушачите са спуснали антиникотинови пластири. Никакви отклонения от здравослонния начин на живот няма да им бъдат разрешени. Единственото изключение може би ще е на 18 септември – националния празник на Чили, който тази година ще бъде отбелязан особено тържествено, защото се навършват точно 200 г. от обявяването на независимостта на страната. По този изключителен повод на 33-ата вероятно ще бъде разрешен мъничко алкохол.
На фона на всички детайли и покъртителни лични истории на всеки от 33-ата, с които медиите в Чили заливат публиката, изпъкна и случаят с “34-ия”, както вече всички наричат 24-годишния Алехандро Валерия. Той обикновено работел точно с този екип, който сега е под земята. Но на 5 август, малко преди да дойде моментът всички да се спуснат в мината, той решил да напусне работа. Просто му дошло до гуша от постоянните лоши условия на работа и от безхаберието на собствениците на рудника – компанията “Сан Естебан”. Сега Алехандро твърдо вярва, че се е родил с късмет. И разбира се, от все сърце желае скорошно избавление за бившите си колеги.
Междувременно собствениците на “Сан Естебан” се извиниха на всички засегнати от трагедията пред парламентарната комисия, която разследва случилото се. Роднини на 33-ата вече са подали съдебни искове срещу компанията, която обаче се кани да обяви фалит и предупреди, че няма да може да поеме разходите по делата, нито ще може да участва финансово в спасителните операции. “Сан Естебан” няма да плати и заплати на миньорите заложници за очакващите ги месеци под земята.
Миньорският профсъюз вече настоя заплатите и компенсациите да бъдат поети от правителството. Чилийското трудово законодателство обаче не предвижда такава възможност. Единственият ангажимент, който може да поеме държавата, това е да плати за преквалификацията на рудничарите, та като излязат един ден на светло да съумеят да си намерят друга работа...




Видяно: 240Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.5.2017 г.

Visitor: 1197560