Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 3, 24-30 януари 2011 г.

В краката на Магелан

След като блокираха 2000 чужди туристи, включително и български антарктици, жителите на най-южния чилийски град Пунта Аренас накараха цял свят да забележи битката им за социални права. И победиха

Къдринка Къдринова


Температура – 7, 8, максимум 10 градуса. Оловно небе, което повече прилича на нисък таван и аха да си чукнеш главата в него. Рехав дъжд на иглички. След малко по правите като конец улици долита вятър откъм Магелановия проток. Як вятър. Облаците побягват, небето грейва в синьо и златно и пак е току над темето ти, а полегналите слънчеви лъчи бият направо в очите ти и по бронзовите фигури на паметника на Магелан. Още няколко минути – и облаците се връщат, захлупват те, дъжджът започва да бръсне. А вятърът те подгонва към най-близкото ресторантче със запотени стъкла, ароматна морска кухня, фантастично чилийско вино, шумни разноезични клиенти и гигантска карта на света на стената със забодени по нея безброй шарени знаменца – във всяка точка, от която тук са идвали гости...
Това не е зимно преживяване от средния географски пояс на планетата, а лятно, от най-южния град на Чили и на американския континент Пунта Аренас – редовна междинна спирка за българските антарктици по пътя към и от базата на о. Ливингстън на Белия материк. В южното полукълбо сезоните са обратни и най-горещият летен месец там е януари. Въпреки вятърничавия си характер, времето в Пунта Аренас тогава все пак е най-благоприятно и затова януари е месецът, който антарктиците обикновено избират за пътуванията си. Същото правят и многобройните туристи от цял свят, изкушени от екзотиката на това уникално място между сурова Патагония и прага на Антарктида.
Именно туристите – около 2000 на брой от различни страни, включително и поредната българска антарктическа група начело с проф. Христо Пимпирев, преди броени дни приковаха вниманието на света към Пунта Аренас. Ако не бяха неволите на чужденците, едва ли някой щеше да обърне внимание какво се случва там, на края на света. А се случваше следното. На 12 януари Гражданската асамблея на провинция Магаянес (това е името на провинцията, в чийто състав влиза Пунта Аренас, а Магаянес е испанската версия на фамилията Магелан) обяви стачка и транспортна блокада в целия регион в знак на протест срещу решението на чилийското правителство на президента Себастиян Пиниера да повиши цената на газа със 17% и да премахне преференциите за ползването на този продукт от жителите на провинцията. Газът метанол, който се произвежда и в местния нефтопреработвателен завод, е главният източник за отопление в Пунта Аренас и околността. А отоплението при наличния климат е неизбежно целогодишно. Ако през “горещия” летен януари температурите тук са около 10 градуса, през зимата те рядко са над нулата. Зимните ветрове пък са такива, че по улиците връзват въжета, за да се държат за тях минувачите, та да не ги отвеят. При поскъпване на газа, който е и основно гориво за транспорта, скача всичко – храна, промишлени стоки, превоз. Заради отдалечеността на града и провинцията на над 3000 км от столицата тук по принцип цените са най-малко с една трета по-високи, отколкото в Сантяго, а надценките на някои стоки достигат и до 200 %.
Ето защо гражданската асамблея на Магаянес така решително, единно и безкомпромисно се изправи срещу намерението на правителството. Особено обидно за местните хора бе, че лично президентът Пиниера, който спечели изборите точно преди една година, по време на кампанията си се кълнеше, че няма да повишава цените на газа и да пипа бонусите за жителите на студения краен юг на дългата близо 5000 км страна.
Протестите, подкрепени и от местните власти начело с кмета на Пунта Аренас Владимиро Мимика, протекоха драматично. Имаше улични сблъсъци и изблици на насилие, а две млади участнички в бунта загинаха, когато в пътната барикада, която бранеха, се блъсна камион.
Световните медии гръмнаха за конфликта, когато се разбра, че затворените пътища, гранични пунктове, летища и гари са блокирали в зоната около 2000 чужди туристи. Нашите антарктици се оказаха спънати на чилийската граница от аржентинска страна – в Рио Гайегос. Заради икономии групата бе избрала да пътува дълго и изморително през Аржентина с намерението да премине в Пунта Аренас, откъдето с уговорен бразилски самолет да прелети до о. Ливингстън. Драмата в Пунта Аренас и в цяла Магаянес обаче ги спря за няколко дни. Българският посланик в Сантяго Валери Йотов съвместно с колегите си от други страни от ЕС настоя пред чилийското правителство да се вземат спешни мерки за решаване на възникналия проблем.
След инфарктни преговори между правиетелството и протестиращите и след смяната на четирима министри в екипа на Пиниера компромисът най-после беше постигнат на 18 януари и пътните блокади бяха вдигнати. Преговорите бе натоварен да води популярният министър на мините Лауренсе Голборн, който спечели много симпатии по време на сагата със спасяването на затрупаните миналия август 17 чилийски миньори. Сега Пиниера добави към портфейла му и енергетиката. Голборн се разбра с протестиращите, че цената на газа ще се вдигне само с 3%, колкото е инфлацията. Държавните субсидии за отопление ще се запазят за 15 000 семейства от Магаянес, които потребяват до 1000 куб. м газ месечно. Мерките са временни, докато се изработи национален закон за формирането на цената на газа. Но макар и временни, те все пак засега успокоиха страстите. Несъмненото е, че жителите на Магаянес няма да се поколебаят пак да скочат, ако бъдещият закон ощети социалните им права.
Калени от суровата природа и от бурната си история, хората тук са с твърд характер. В него са кристализирали гените на много нации. Допреди откриването на Панамския канал през 1914 г. именно оттук е минавал главният морски път за стотиците хиляди търсачи на приключения, които са обикаляли целия американски континент, за да стигнат до обзетата от златна треска Калифорния. Затова в Пунта Аренас са се смесили хора с какъв ли не произход. Освен живеещите открай време тук индианци и дошлите от север испано-чилийци, има и потомци на ирландци, скандинавци, англичани. Но най-голяма е местната общност с хърватски корени. Такъв е и почетният консул на България в Пунта Аренас Андрес Пивчевич, който също се включи в действията по подпомагане на придвижването на нашите антарктици.
Смята се, че индианците живеят в земите около Пунта Аренас от около 12 000 години пр. Хр. Португалскят мореплавател Фернандо де Магелан, наричан тук Ернандо де Магаянес, открива протока между континента и остров Огнена земя през 1520 г. – и тогава на континенталния бряг се появяват първите опити за постоянни селища. Но заради студовете никое не се задържа. Чак през 1848 г., именно покрай калифорнийската треска за злато, е основан град Пунта Аренас. Днес в него живеят около 120 000 души. Патагонската пампа наоколо е отлична за отглеждане на овце и на южноамерикански щрауси нянду – така че животновъдството е отлично развито. Риболовът, естествено, също. Има нефтохимически, дърводобивни, дървообработващи и металообработващи предприятия. Местният патриотизъм е много силен – магаянесците си имат собствено знаме, химн и девиз. В същото време са много отворени и сърдечни към многобройните чужди туристи, които дават солиден принос за местния поминък. Доста хора се прехранват от осигуряване на превоз за чужденците до Огнена земя и Антарктида. Но малцина кореняци са потегляли на подобни пътешествия за собствен кеф – прекалено им е скъпо.
Една от главните туристически атракции на Пунта Аренас е на около 40 км от града – в опиращата до Магелановия проток пампа. Там има резерват за пингвини. За удобство на туристите в тревата са направени дъсчени пътечки. Това позволява да се минава буквално на сантиметри от пингвините, които с удоволствие позират за снимки. Не бива обаче да се пипат – екскурзоводите обясняват, че късокрилите птици във “фракове” са много чувствителни и може да умрат от стрес при досег с чуждо същество. За разлика от кралските пингвини, които често ни показват по телевизиите, тези тук достигат най-много до 50 см височина.
В самия град Пунта Аренас със спретнатите му, но семпли къщи няма кой знае какво за гледане. Най-интересни са фасадите, които за компенсация на природните дефицити са боядисани в ярки цветове, а понякога дори изрисувани със създаващи оптически илюзии картини. Задължителното поклонничество, разбира се, е край паметника на Магелан в центъра на града. Това е внушителна композиция и най-отгоре е фигурата на мореплавателя. Но най-интересна е скулптурата на индианеца, поседнал от дясната страна на постамента. Той символизипа Огнена земя. Местното поверие е, че който целуне провесения му надолу бос крак, ще се върне. Кракът е лъснат до блясък – явно Пунта Аренас влече всекиго обратно. И аз преди 6 години сложих целувка на студения и мокър от солен дъжд бронз...

Видяно: 189Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.3.2017 г.

Visitor: 1104410