Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Мениджър", 12.03.2010

Чилийският Берлускони

Къдринка Къдринова


“Нужна ни е силна и ефикасна държава, с повече мускули и с по-малко тлъстини.” С този лайтмотив милиардерът и кандидат на дясната „Коалиция за промяна” Себастиан Пиниера спечели президентските избори в Чили през януари и измести 20-годишното управление на левоцентристката “Консертасион”. В четвъртък, 11 март, той пое поста.
“Форбс” класира Пиниера на 15. място в листата си на най-влиятелните милиардери в света, оглавявана от кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. В списъка, разбира се, е и италианският премиер Силвио Берлускони. Впрочем Себастиан Пиниера, който е единственият латиноамериканец в класацията, често е наричан “чилийския Берлускони” – най-вече защото също като италианския си колега е
телевизионен бос и собственик на най-популярния футболен отбор в страната си. Неговите сънародници редовно му лепят и клеймото “пиночетист”. Пиниера ловко се е възползвал от пролуките в икономическите експерименти на диктатурата, за да натрупа първоначалния си капитал, докато брат му Хосе е бил министър на труда в правителството на Пиночет.
Самият Пиниера обаче усърдно бяга от сянката на миналото, опитва се да мине за модерен десен и уверява, че модел за подражание в политиката му е френският президент Никола Саркози. Любопитното е, че Саркози вече се разведе със своята втора жена Сесилия Албенис, но Пиниера продължава да е женен вече 37 години също за една Сесилия – неговата е Сесилия Морел, майка на четирите му деца и стожер на образцовата католическа фамилия... Новият чилийски президент доста се старае да
следва стила на Саркози особено в маниерите. Веднага след победата си демонстрира почит към отиващата си президентка – социалистката Мишел Бачелет, която дори и в края на мандата си се радваше на 80% популярност. Приемникът й не само я разцелува пред камерите съвсем по френски, но и я обяви за “най-успешния държавен глава на Чили”. Освен това обеща приемственост в социалната ангажираност към обществото. А за да не го заподозрат в конфликт на интереси, обяви, че продава един от стожерите на финансовата си империя – своите акции в националната авиокомпания ЛАН.
По време на предизборната си кампания Себастиан Пиниера игра всеотдайно образа на бизнесмен, който
“сам се е направил”, тръгнал е едва ли не “от народа”, а от баща си получил “единствено неплатени сметки”. В това пиарите му малко попресолиха манджата. Защото бащата Хосе Пиниера е бил дългогодишен и авторитетен дипломат – посланик на Чили в Белгия и в Европейската икономическа общност (предтечата на Европейския съюз), а по-късно и в ООН. Малкият Себастиан заедно с тримата си братя и с двете си сестри израства в Брюксел и Ню Йорк. После учи в престижен частен колеж в Сантяго, завършва търговско инженерство в Католическия университет в чилийската столица, прави докторантура по икономика в Харвард – все труднопостижими привилегии за “човек от народа” не само в Чили. Ако се погледне родословното дърво на Пиниера в по-старите му разклонения, сред прадедите му ще се видят и двама президенти, управлявали през 19. век – Франсиско Антонио Пинто-баща и Анибал Пинто-син. Жената на първия – Луиса Гармендия, е пряка потомка на последния император на инките Уайна Капак. Така че фамилията Пиниера открай време е част от най-финия каймак на
висшата чилийска класа. И това трудно се скрива само с отказа от обичайните ушити по поръчка копринени ризи и замяната им с обикновени – както направи Себастиан Пиниера по време на предизборната надпревара. Разбира се, той се постара и да покаже футболни умения пред камерите, екологично да покара велосипед заедно със синовете, зетьовете и внуците си, дори да потанцува ала Майкъл Джексън в тв шоу – по собствената си телевизия, то се знае. Но при цялото си свойско поведение пред публиката той така и не свали червения часовник “Картие”, който носи на дясната си ръка...
Превратът на Пиночет срещу президента социалист Салвадор Алиенде на 11 септември 1973 г. сварва 24-годишния тогава Себастиан Пиниера в Харвард. По онова време той симпатизира на християндемократите, които са против Алиенде и са духовните вдъхновители на преврата. Забранилият всякакви политически партии военен режим обаче бързо ги настройва срещу себе си. През най-кървавия период на чилийската диктатура Пиниера е в САЩ, където междувременно се жени за Сесилия Морел, специалист по брачни консултации. С нея имат четири деца – две дъщери и двама сина. Дъщерите – историчката Магдалена и педиатърката Сесилия, днес вече са омъжени и са зарадвали родителите си с внуци. Синът Хуан Себастиан е тръгнал по пътя на бащата – дипломирал се е като търговски инженер. Най-малкият, Кристобал, още е студент по психология. Себастиан и Сесилия имат и обща фондация – Mujer Emprende («Жена предприемач»).
Младото семейство се връща в Чили от САЩ през 1976 г. Пинера работи като
финансов консултант – най-напред по един проект, свързан с държавните финанси на Боливия, от който изкарва първите си големи пари, около 50 хил. долара. Консултант е също в Световната банка, в Междуамериканската банка за развитие, в Комисията на ООН за Латинска Америка и т.н. Основава и разработва свои фирми за недвижими имоти.
Най-мъглявият, но май и най-успешният лично за него период е работата му в Banco de Talca (Талка е град в Централно Чили). Твърди се, че докато е бил там, е успял доста да напомпа състоянието си благодарение на схема за фалшиви кредити, отпускани на фирми фантоми. Смята се, че така са превъртени 240 млн. долара. Пиниера предвидливо напуска банката, преди да й се направи одит. Но тъй като скоро след това тя фалира и започва разследване, стигат и до неговото име. Това е времето (1982), за което днес Пиниера твърди, че бил «преследван от диктатурата» и дори бил
преминал в нелегалност. За 24 дена той наистина изчезва, крие се в дома на доста високопоставен семеен приятел. Всъщност злоупотребата е чисто финансова и тогавашната правосъдна министърка Моника Мадариага полага големи усилия и успява да потули делото, за да не злепостави колегата си по правителство – министъра на труда Хосе Пиниера, брат на Себастиан. През 2009 г. Мадариага ще разкаже подробностите около този случай пред медиите.
Веднъж усетил сладостта от въртенето на парите, Пиниера вече не се спира. Следва удар с разработването на нишата за производство и разпространение на пластмасови разплащателни и кредитни карти. Всъщност идеята за такъв бизнес първо хрумнала на банкер, който бил наел Пиниера. Банкерът дори го командировал в САЩ, за да проучи челния им опит в сферата. Себастиан обаче заиграл за себе си – и направил още доста пари. Така, непрекъснато инвестирайки и реинвестирайки спечеленото, той с лекота започва да трупа завидно състояние. Междувременно се засилва и
по политическата писта. По собствените му думи през 1988 г., на референдума, който предопределя падането на Пиночет, гласува против диктатора. Започва демократизацията и през 1990 г. Пиниера вече е активист на десноцентристката Партия на националното обновление. Дори още през 1992 г. пробва да се кандидатира от нейно име за президент на страната, но е принуден да се откаже, защото случайно останал включен микрофон записва разговора му с телевизионен водещ, с когото се уговаря как тенденциозно да притисне опонента му по време на предаването. Но принудителното забавяне на политическия възход не го спира от предприемаческия – придобиване на телевизия «Чилевисион», на ключови акции в националтата авиокомпания ЛАН, на обширни защитени територии с гори край град Чилян и изграждане върху тях на суперскъпия курортен парк «Тантауко»...
Френският вестник «Фигаро» наскоро цитира независимия анализатор Алехандро Хименес, който твърди, че заради апетита си към все нови и нови печалби Себастиан Пиниера си е спечелил прякора Пиранята. «Той не е предприемач, а инвеститор. Ще му е трудно да се пребори със славата си на спекулант», твърди Хименес, коментирайки президентското бъдеще на Пиниера. По-благосклонното прозвище на новия чилийски държавен глава е
Локомотива. Явно на него са заложили онези 52%, които му дадоха гласовете си на изборите – те несъмнено разчитат амбициозният дух на Пиниера да успее да издърпа Чили на по-динамичен коловоз. Въпреки че чилийската икономика продължава да е може би най-стабилната в Латинска Америка и практически не пострада сериозно от световната криза, чилийците показаха умора от 20-годишното управление на левоцентристката коалиция «Консертасион», която забуксува в прекомерно бюрократизиране и деморализация. На последните избори Пиниера успя да отмъкне дори част от нейния електорат с обещанията си, че няма да посяга на социалните завоевания, че ще открие нови 1 млн. работни места, че ще постигне 6% икономически ръст, че ще осигури данъчни облекчения, че ще построи десетина нови болници и 600 хил. нови жилища, че ще вкара интернет във всяко училище и т.н. На победата му не попречиха дори такива откровения на жена му Сесилия пред медиите, като уверението й, че в семейството им спрели да купуват кока-кола, защото «това е прекалено скъпо». И последвалото й признание, че се налага да моли мъжа си за пари за «джобни разходи», които обича да харчи за пътувания до Париж. Само там можела да остане «насаме със себе си»...
Въпреки всички усилия на Пиниера да избяга от клеймото «пиночетист», на първия празничен митинг след избирането му за президент, на който зетьовете му развяха от сцената националното знаме на Чили, а самият той обеща, че ще бъде плуралистичен и демократичен «президент на всички чилийци», сред ликуващата тълпа бе издигнат бюст на Пиночет, препасан с националния трикольор...

Видяно: 220Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















17.10.2017 г.

Visitor: 1417364