Загубата на доверие в политическата класа и поривът към фундаментална смяна на системата не е само европейски кризисен патент. С не по-малко висок градус, отколкото в близките нам Гърция и Испания, е кипежът на площадните страсти и в далечно Чили. От над три месеца страната между Андите и Пасифика е разтърсвана от масови ученически и студентски протести срещу скъпото образование, заробващите студентски кредити, пораждащото социална сегрегация превръщане на обучението в луксозна стока, а оттам – и срещу цялостната неолиберална структура на обществото. Студентите настояват за кардинални преобразования и клеймят целия политически елит в безотговорност, печалбарство и цинизъм. В Чили образованието е едно от най-скъпите в света. Месечната такса за обучение в държавен университет е между 300 и 800 долара, а ако се тегли студентски кредит, изплащането продължава доживот.
Градусът на общественото напрежение в страната започна да се покачва още в началото на годината, когато правителствен проект за пет хидроцентрали в природен резерват в чилийска Патагония наежиха местните еколози срещу управляващите начело с президента неолиберал и милиардер Себастиан Пиниера. Последва нестихващият ученическо-студентски бунт. А от тази седмица към антиправителствената вълна се присъединиха и представителите на най-тежката категория във всеки вътрешнополитически конфликт – миньорите. В Чили те са с особено сериозен статут заради внушителния дял от 11% , който се пада на медодобивната промишленост във валутните постъпления в страната. Рудничарите от медните мини, предвождани от своя синдикат, излязоха на 24-часова стачка точно на 11 юли – навръх 40-годишнината от национализирането на отрасъла, осъществено от правителството на социалиста Салвадор Алиенде през 1971 г. Въпреки кървавия военен преврат от 1973 г. и репресиите на оглавения от генерал Аугусто Пиночет военен режим, медните мини останаха държавни и до днес, превръщайки се в нещо като символ на национална гордост. Сега обаче миньорите алармират за правителствени планове за приватизиране на медната индустрия. Екипът на Пиниера отрича, признавайки само подготвянето на план за „модернизиране” на отрасъл. Планът обаче предвижда отварянето на мините за чужди инвестиции и съкращаването на най-малко 2600 работни места. Поводът се оказа достатъчен, за да парализира водещите медни мини в страната за 24 часа и да роди закани, че това е само началото.
Студентите, разбира се, подкрепиха миньорите. А най-авторитетната в страната социологическа агенция „Адимарк” регистрира драстичен спад на популярността на президента Пиниера. Днес срещу него са 60% от чилийците и едва 31% го подкрепят – данни, които го правят рекордьор по непопулярност. Показателите му са дори по-ниски отколкото е имал навремето Пиночет.
Емоционалният катализатор на това обществено отхвърляне продължават да са учениците и студентите, които не спират протестите си. Освен традиционните шествия, в едно от които из центъра на Сантяго преминаха около 200 000 души, тези протести включват и безброй нестандартни младежки хрумвания. Такова бе например масовото – с участието на десетки хиляди юноши – изпълнение в стил на прочутия хит на Майкъл Джексън „Трилър”. Строени на централния булевард „Аламеда”, облечени и гримирани като зомбита, предварително синхронизирали движенията си по социалните мрежи, младежите танцуваха като Джако, за да покажат, че ще трябва да плащат за образованието си и след като умрат. Клипът с изпълнението им се превърна в хит в YouTube. Друго изразно средство станаха обиколките тичешком на президентския дворец „Ла Монеда” и на други административни сгради. Появиха се също голи велосипедисти. Като най-приятна форма на протест се очерта масовото и дълго публично целуване по двойки. Приложено бе и средство, вече употребявано и у нас – непрестанно двупосочно пресичане на улично платно на пешеходна пътека, което блокира цялото движение.
Студентската непримиримост и упоритост в настояването за кардинални обществени, а не само образователни реформи печели изключително широка симпатия. В YouTube се въртят клипове с известни личности от артичстичните среди и медиите в Чили, които изразяват подкрепата си за младежите. Множат се анализи на социолози и политолози, в които струи възхита от настъпателността на това ново поколение, родено и израсло след диктатурата на Пиночет, лишено от комплекси и страхове, амбицирано да обнови истински Чили и окончателно да се отърве от наследеното от военния режим неолиберално статукво.
Едно от най-ярките лица на студентските вълнения е на 22-годишната студентка по география и ръководителка на ключовата за протестите Федерация на студентите от Чилийския университет (ФЕЧ) Камила Вайехо. Би Би Си й посвети репортаж на своя кореспондент в Сантяго. Вероятно една от причините е красотата на зеленоокото момиче, която превръща всяка нейна снимка почти в икона на бунта. Но не по-маловажна е и интелигентността на Камила, и нейната борческа мотивация, и изключителната й популярност, заради които чилийският политолог Даниел Контрерас чертае пред Би Би Си бляскаво политическо бъдеще за хубавицата.
Противниците атакуват Камила заради членството й в комунистическата партия и се опитват да внушават на съратниците й от студентското движение, че тя прокарва своята идеология и във ФЕЧ. Камила обаче отсича: „Това е само опит на отчаяни да разединят движението ни”. Младите чилийци не страдат от атавистичния антикомунизъм на родителите си. Дори се отнасят със симпатия към единствената голяма партия, която е била държана встрани от управлението на страната през всичките 22 години (на колкото е и Камила) след падането на диктатурата. ЧКП практически е останала единствена неопетнена от тъмните изкушения на властта. Самата Камила пък е ходеща реклама за разкрепостеността на своята партия – включително и с обецата, с която е украсила една от ноздрите си.
На третия месец от протестите правителството на Пиниера реши да излезе със свой план за образователна реформа, наречен „Голямо национално споразумение за образованието”. Предлага се създаването на фонд за образование от 4 млрд. долара, увеличаване на броя на отпусканите социални стипендии, намаляване на лихвите при студентски кредити и т.н. ФЕЧ обаче отхвърли проекта, защото не предлага структурни промени. Камила Вайехо обясни: „За съжаление виждаме още от същото, само с няколко песос отгоре. А нашето движение настоява за дълбоки институционални промени, за дълбоки промени в образвателната система и това го прави политическо, защото чрез промяната в образованието цели изграждането на нов модел общество”.

* * *

„Неда” от Консепсион

Помните ли иранското момиче Неда, което бе простреляно по време на протести в Техеран и стана символ на смазания младежки бунт? Чили също си има своята „Неда”, макар и световните медии почти да не я забелязаха. Тя се казва Паулина Рубилар. Студентка е по социология в университета на град Консепсион. На 12 май т.г. участва в 10-хилядно протестно шествие из града. По-късно на територията на нейното автономно висше учебно заведение незаконно нахлуват спецчасти на карабинерите и атакуват студентите с водомети и сълзотворен газ. Един от карабинерите от разстояние около 20 метра изстрелва сълзотворна гилза директно към лицето на Паулина и я уцелва в дясното око пред стотици свидетели. Въпреки тежкото състояние на момичето, то е арестувано и държано от карабинерите часове наред без медицинска помощ. Едва по-късно е настанено в болница. Силите на реда отричат вина за раняването на Паулина и твърдят, че то е причинено от хвърлен незнайно от кого камък. Самата Паулина обаче излиза със специална декларация, описвайки случая.