Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 28, 18-24 юли 2011 г.

Пасионариите на Чили

Къдринка Къдринова


Загубата на доверие в политическата класа и поривът към фундаментална смяна на системата не е само европейски кризисен патент. С не по-малко висок градус, отколкото в близките нам Гърция и Испания, е кипежът на площадните страсти и в далечно Чили. От над три месеца страната между Андите и Пасифика е разтърсвана от масови ученически и студентски протести срещу скъпото образование, заробващите студентски кредити, пораждащото социална сегрегация превръщане на обучението в луксозна стока, а оттам – и срещу цялостната неолиберална структура на обществото. Студентите настояват за кардинални преобразования и клеймят целия политически елит в безотговорност, печалбарство и цинизъм. В Чили образованието е едно от най-скъпите в света. Месечната такса за обучение в държавен университет е между 300 и 800 долара, а ако се тегли студентски кредит, изплащането продължава доживот.
Градусът на общественото напрежение в страната започна да се покачва още в началото на годината, когато правителствен проект за пет хидроцентрали в природен резерват в чилийска Патагония наежиха местните еколози срещу управляващите начело с президента неолиберал и милиардер Себастиан Пиниера. Последва нестихващият ученическо-студентски бунт. А от тази седмица към антиправителствената вълна се присъединиха и представителите на най-тежката категория във всеки вътрешнополитически конфликт – миньорите. В Чили те са с особено сериозен статут заради внушителния дял от 11% , който се пада на медодобивната промишленост във валутните постъпления в страната. Рудничарите от медните мини, предвождани от своя синдикат, излязоха на 24-часова стачка точно на 11 юли – навръх 40-годишнината от национализирането на отрасъла, осъществено от правителството на социалиста Салвадор Алиенде през 1971 г. Въпреки кървавия военен преврат от 1973 г. и репресиите на оглавения от генерал Аугусто Пиночет военен режим, медните мини останаха държавни и до днес, превръщайки се в нещо като символ на национална гордост. Сега обаче миньорите алармират за правителствени планове за приватизиране на медната индустрия. Екипът на Пиниера отрича, признавайки само подготвянето на план за „модернизиране” на отрасъл. Планът обаче предвижда отварянето на мините за чужди инвестиции и съкращаването на най-малко 2600 работни места. Поводът се оказа достатъчен, за да парализира водещите медни мини в страната за 24 часа и да роди закани, че това е само началото.
Студентите, разбира се, подкрепиха миньорите. А най-авторитетната в страната социологическа агенция „Адимарк” регистрира драстичен спад на популярността на президента Пиниера. Днес срещу него са 60% от чилийците и едва 31% го подкрепят – данни, които го правят рекордьор по непопулярност. Показателите му са дори по-ниски отколкото е имал навремето Пиночет.
Емоционалният катализатор на това обществено отхвърляне продължават да са учениците и студентите, които не спират протестите си. Освен традиционните шествия, в едно от които из центъра на Сантяго преминаха около 200 000 души, тези протести включват и безброй нестандартни младежки хрумвания. Такова бе например масовото – с участието на десетки хиляди юноши – изпълнение в стил на прочутия хит на Майкъл Джексън „Трилър”. Строени на централния булевард „Аламеда”, облечени и гримирани като зомбита, предварително синхронизирали движенията си по социалните мрежи, младежите танцуваха като Джако, за да покажат, че ще трябва да плащат за образованието си и след като умрат. Клипът с изпълнението им се превърна в хит в YouTube. Друго изразно средство станаха обиколките тичешком на президентския дворец „Ла Монеда” и на други административни сгради. Появиха се също голи велосипедисти. Като най-приятна форма на протест се очерта масовото и дълго публично целуване по двойки. Приложено бе и средство, вече употребявано и у нас – непрестанно двупосочно пресичане на улично платно на пешеходна пътека, което блокира цялото движение.
Студентската непримиримост и упоритост в настояването за кардинални обществени, а не само образователни реформи печели изключително широка симпатия. В YouTube се въртят клипове с известни личности от артичстичните среди и медиите в Чили, които изразяват подкрепата си за младежите. Множат се анализи на социолози и политолози, в които струи възхита от настъпателността на това ново поколение, родено и израсло след диктатурата на Пиночет, лишено от комплекси и страхове, амбицирано да обнови истински Чили и окончателно да се отърве от наследеното от военния режим неолиберално статукво.
Едно от най-ярките лица на студентските вълнения е на 22-годишната студентка по география и ръководителка на ключовата за протестите Федерация на студентите от Чилийския университет (ФЕЧ) Камила Вайехо. Би Би Си й посвети репортаж на своя кореспондент в Сантяго. Вероятно една от причините е красотата на зеленоокото момиче, която превръща всяка нейна снимка почти в икона на бунта. Но не по-маловажна е и интелигентността на Камила, и нейната борческа мотивация, и изключителната й популярност, заради които чилийският политолог Даниел Контрерас чертае пред Би Би Си бляскаво политическо бъдеще за хубавицата.
Противниците атакуват Камила заради членството й в комунистическата партия и се опитват да внушават на съратниците й от студентското движение, че тя прокарва своята идеология и във ФЕЧ. Камила обаче отсича: „Това е само опит на отчаяни да разединят движението ни”. Младите чилийци не страдат от атавистичния антикомунизъм на родителите си. Дори се отнасят със симпатия към единствената голяма партия, която е била държана встрани от управлението на страната през всичките 22 години (на колкото е и Камила) след падането на диктатурата. ЧКП практически е останала единствена неопетнена от тъмните изкушения на властта. Самата Камила пък е ходеща реклама за разкрепостеността на своята партия – включително и с обецата, с която е украсила една от ноздрите си.
На третия месец от протестите правителството на Пиниера реши да излезе със свой план за образователна реформа, наречен „Голямо национално споразумение за образованието”. Предлага се създаването на фонд за образование от 4 млрд. долара, увеличаване на броя на отпусканите социални стипендии, намаляване на лихвите при студентски кредити и т.н. ФЕЧ обаче отхвърли проекта, защото не предлага структурни промени. Камила Вайехо обясни: „За съжаление виждаме още от същото, само с няколко песос отгоре. А нашето движение настоява за дълбоки институционални промени, за дълбоки промени в образвателната система и това го прави политическо, защото чрез промяната в образованието цели изграждането на нов модел общество”.

* * *

„Неда” от Консепсион

Помните ли иранското момиче Неда, което бе простреляно по време на протести в Техеран и стана символ на смазания младежки бунт? Чили също си има своята „Неда”, макар и световните медии почти да не я забелязаха. Тя се казва Паулина Рубилар. Студентка е по социология в университета на град Консепсион. На 12 май т.г. участва в 10-хилядно протестно шествие из града. По-късно на територията на нейното автономно висше учебно заведение незаконно нахлуват спецчасти на карабинерите и атакуват студентите с водомети и сълзотворен газ. Един от карабинерите от разстояние около 20 метра изстрелва сълзотворна гилза директно към лицето на Паулина и я уцелва в дясното око пред стотици свидетели. Въпреки тежкото състояние на момичето, то е арестувано и държано от карабинерите часове наред без медицинска помощ. Едва по-късно е настанено в болница. Силите на реда отричат вина за раняването на Паулина и твърдят, че то е причинено от хвърлен незнайно от кого камък. Самата Паулина обаче излиза със специална декларация, описвайки случая.


Видяно: 197Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















24.3.2017 г.

Visitor: 1104387