Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Дума", 12 септември 2011 г.

Неудобният Алиенде

Първият президент социалист в света, дошъл на власт с избори и предпочел смъртта пред безчестието, е прекалено висок пример за съвременните политици

Къдринка Къдринова


11 септември не е само денят на атентатите срещу кулите близнаци в Ню Йорк. Много години преди това същата дата бе записана с черни цифри в историята заради извършения на 11 септември 1973 г. военен преврат в Чили. Превратът бе срещу правителството на лявата коалиция Народно единство начело с президента социалист Салвадор Алиенде – първия марксист в света, дошъл на власт с избори. Дал с първия си президентски декрет по половин литър безплатно мляко дневно за всяко чилийско дете. Национализирал притежаваните от американски компании чилийски медни мини. И още тогава кръстен от ЦРУ „Ходещия мъртвец”, както ще стане ясно от разсекретени от американския Конгрес десетилетия по-късно архиви – същите, от които се разбира и че ЦРУ е започнало да заговорничи срещу Алиенде още преди клетвата му като президент на 3 ноември 1970 г. След неуспешен опит да се осуети тази клетва с убийството на висш военен, след последвало неспирно тригодишно нагнетяване на несигурност, конфронтация и хаос, при което „чилийската икономика трябва да пропищи” (по израза на тогавашния американски президент Ричард Никсън), след един провалил се танков пуч, накрая следва и масираният армейски удар от 11 септември 1973-а, осъществен от военна хунта начело с ген. Аугусто Пиночет. Президентският дворец „Ла Монеда” в Сантяго е бомбардиран и щурмуван – също както работническите квартали, предприятията и университетите, в които са се събрали привържениците на Народното единство и Алиенде. Десетки хиляди са арествувани и затворени по стадиони, казарми и тайни центрове за мъчения. Хиляди са избити и „изчезват безследно” в общи безименни гробове или хвърлени от военни хеликоптери в океана. Настъпва черната ера на терора и диктатурата на Пиночет, която ще продължи 17 години.
В ранната утрин на 11 септември 1973-а, когато идват съобщенията за военноморски бунт във Валпараисо, Алиенде с най-близките си сътрудници и с охраната се явява на поста си в „Ла Монеда”. Започват бомбардировките и той организира отбраната на двореца, надявайки се да дочака подкрепа от останали верни на констиуцията военни части. Текат най-драматичните часове за този педиатър по образование и призвание, подчинил целия си политически живот на прокарването на „мирния път на чилийската революция”. Изправен пред стоварваната върху шепата защитници на „Ла Монеда” военна мощ, той е принуден да сложи миньорска каска и да вземе в ръце автомат. Той – противникът на всякакво насилие, убеденият демократ, хуманистът.
Прозрял какво се задава, Алиенде настоява жените и служителите без оръжие да напуснат двореца. И по телефона произнася последното си обръщение към чилийския народ, излъчено от последната работеща лоялна радиостанция – „Магаянес”, на ЧКП. Ето акцентите от обръщението: „На този кръстопът на историята аз съм готов да заплатя с живота си за доверието на народа. Убеден съм – семената, които посяхме в съзнанието на хиляди и хиляди чилийци, вече не могат напълно да бъдат заличени... Силата е на страната на противниците ни, те могат да ни смажат, но общественият напредък няма как да бъде спрян нито със сила, нито с престъпления. Историята ни принадлежи и се прави от народите... Вярвам в Чили и в съдбата на страната ни. Други чилийци ще надживеят това мрачно и горичво време, когато във властта се вкопчва предателството. По-скоро рано, отколкото късно ще се отворят широките булеварди, по които достойни хора ще тръгнат да строят едно по-добро общество. Да живее Чили! Да живее народът! Да живеят трудещите се! Това са последните ми думи. И аз съм убеден – гибелта ми няма да е напразна. Сигурен съм, че тя ще бъде поне морален урок и наказание за вероломството, страхливостта и предателството.”
Така и става. В атакувания от превратаджиите президентски дворец Алиенде избира да се самоубие, но не и да се предаде, което би било за него безчестие, капитулация и легитимиране на насилието. Мъртъв, но не и победен, той вдига толкова високо моралната летва, че и до днес остава като недостижим пример в политиката. И през 2008 г. съвсем закономерно оглавява телевизионната класация „Най-великите чилийци” в родината си. Паметникът му се извисява точно до лобното място – президентския дворец „Ла Монеда” в Сантяго. И служи за контрастен фон на всеки следващ обитател на сградата, както и на всички, възползвали се от благините на новата власт след падането на диктатурата през 1990 г. – не дава на издигналото ги общество да забравя, че демократичните убеждения, спазването на дадените на избирателите обещания, честта и достойнството могат да са нещо много повече от просто излъскани инструменти за пропагандна манипулация.
Паметници на Алиенде, както и многобройни назовани в негова чест площади, улици, училища, болници има в десетки страни на света. Само в общините край Париж над 100 обекта носят името на покойния чилийски президент, а в самата френска столица също има площад „Салвадор Алиенде”, както и в много други френски градове. Същото е и в Германия – в Берлин, Лайпциг, Дрезден, Дюселдорф и т.н. Така е и в Испания, Италия, Холандия, Швеция, Гърция и т.н. Сараево и Скопие също имат своите улици „Алиенде”. Да не говорим за латиноамериканските градове. Много от обектите могат да се видят на сайта www.abacq.org/calle/.
Допреди 20 години паметник на Алиенде имаше и в София. Той бе издигнат на булевард „Салвадор Алиенде” в квартал „Младост 1”. През 1992 г. булевардът бе прекръстен на „Андрей Сахаров”, а паметникът бе демонтиран.
През 2008-а – годината, в която бяха отбелязани 100 г. от рождението на Алиенде и 35 г. от смъртта му в пламтящия „Ла Монеда”, на конференция по този повод в СУ „Св. Кл. Охридски” спонтанно се зароди инициативен комитет за възстановяване на името на булевард „Салвадор Алиенде” в София и на издигалия се на него паметник. В подписката се включиха личности като Любомир Левчев, Светлин Русев, Иван Маразов, Георги Константинов, Никола Инджов, Виктор Самуилов, Димитър Бежански, Искра Баева, Велислава Дърева, Ивайло Диманов и много други. По инициатива на тогавшната председателка на парламентарната група за приятелство с Чили Силвия Алексиева към подписката се присъединиха и много народни представители от тогавашния състав на Народното събрание – Андрей Пантев, Янаки Стоилов, Стела Банкова, Евгения Живкова, уви, покойният вече Дончо Цончев и т.н.
Събраните подписи, придружени от еднотипни писма, адресирани до кмета на София, до председателя на СОС и до ръководителите на всички партийни групи в СОС, бяха подадени в Столичния общински съвет на 15.12.2008 г. с входящ номер 94-К-3278. Поради липсата на движение по повдигнатия въпрос допълнителни писма на тази тема бяха подавани в СОС и на 06.03.2009 г., и на 08.04.2009 г., като последното по съвет на общински съветници от БСП бе адресирано до занимаващата се с такива въпроси Комисия по образование, наука, култура и вероизповедания към СОС. Резултатът? Никакъв.
Очевидно освен притесняващо недостижим пример като демократ до мозъка на костите си, Салвадор Алиенде е и съмнителен елемент за софийските общинари, след като те вече трета година се разсейват за отправеното от достатъчно внушителна и достатъчно авторитетна група граждани искане.
Нищо необичайно. Страховете и игрите около името на чилийския президент не са изключение и в родината му. На 4 юли т.г., по време на тържествено заседание в чест на 200-годишнината на чилийския Национален конгрес, депутатът консерватор Патрисио Мелеро, който изброява сенаторите, заемали и президентския пост, „забравя” да спомене името на Алиенде. Въпреки че Алиенде е бил сенатор от 1945 до 1969 г., от 1966 до 1969 г. е председателствал Сената, а от 1970 до 1973 г. е законен президент на Чили и предпочита смъртта, вместо да се подчини на незаконни превратаджии.
Заради опитите да се спекулира и с тази смърт, чилийски съдия, разследващ случаи на жертви на диктатурата, разпореди медицинска експертиза и тялото на Алиенде бе есхумирано на 23 май т.г. Заключението на екип чилийски и чуждестранни специалисти бе оповестено на 19 юли т.г. и потвърди вече известното от предишната есхумация на президента през 1990 г. – че той се е самоубил с автомата си. Дъщерята на Алиенде – сенаторката Исабел Алиенде, накара с коментара си да замълчат и онези, които пускаха слухове, че го е застрелял някой от охраната му, „за да го героизира”, и онези, които мърмореха, че самоубийството не е достатъчно „геройско”. Тя каза: „Стигна се до истината, която всъщност вече се знаеше. Важното е, че раната, причинала смъртта, е нанесена в условията на престъпление срещу мира. Имаме определен контекст – куршумът е изстрелян по време на бомбардировка над двореца „Ла Монеда” и по време на държавен преврат”.
Когато на 12 септември 1973 г. военните предават трупа на президента Алиенде на съпругата му Ортенсия Буси, днес също вече покойница, и я принуждават да го погребе набързо в присъствието само на още трима най-близки роднини в семейна гробница в курорта Виня дел Мар, те не разрешават ковчега да бъде отворен. Чак след падането на диктатурата е направена първата есхумация и експертиза, а тялото е препогребано с почести на Централното гробище в Сантяго. След тазгодишната есхумация тялото трябваше за трети път да бъде погребано с церемония, планирана за 4 септември – деня, в който се навършваха 41 години от победата на Алиенде в президенстките избори през 1970 г. Но в последния момент церемонията бе отложена заради обявения в Чили траур по повод гибелта на 21 души в самолетна катастрофа край архипелага Хуан Фернандес. В крайна сметка Алиенде бе положен отново в мемориала си на Централното гробище на Сантяго на 8 септември т.г., изпратен единствено от членове на фамилията си – по решение на самото семейство. Дъщеря му – сенаторката Исабел Алиенде, благодари публично на всички чилийци, изказали желание също да изпратят любимия си президент, и ги помоли да проявят разбиране към чувствата на близките му, избрали церемонията да бъде само семейна.
Тялото на Алиенде вече почива в мир. А духът му е точно там, където трябва – зарежда с идеализъм и борбеност стачкуващите вече четвърти месец чилийски студенти, които изискват от правителството на десния президент Себастиан Пиниера преструктуриране на разпределението на благата в обществото така, че образованието да е достъпно за всекиго. Сега наследената от диктатурата на Пиночет неолиберална система предвижда ежемесечни такси от по 600-800 долара за обучение в държавни гимназии и университети, което заробва семействата на гимназистите и студентите с непосилни кредити. Младежите, подкрепяни от 80% от чилийското общество, са решени да се преборят за правата си. По митингите си те носят плакати с лика на Алиенде, а родителите им се радват като на онези достойни хора, които ще тръгнат по широките булеварди да строят едно по-добро общество – като в последните президентски думи, изречени от пламтящия „Ла Монеда”. Младежите не оставят съмнение, че споделят веруюто, оповестено от Алиенде навремето на една пресконференция. Когато го попитали за коя идея си струва да се умре, той отговорил: „За онази, без която не си струва да се живее”.

Видяно: 257Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















20.7.2017 г.

Visitor: 1277048