Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
ДРЕВНИТЕ ОЧЕРТАНИЯ НА НАСТОЯЩЕТО

Някои културни хоризонти на Латинска Америка

НИКОЛА ИНДЖОВ


Колкото и да е разнообразно и разнопосочно универсалното развитие на Латинска Америка, колкото и да е активен авангардът в съвременното изкуство, почти във всяко творческо дело, почти във всеки по-дълготраен процес (например магическият реализъм в литературата или монументализмът в живописта) мощно и непреодолимо се долавя влиянието на културната древност на континента. Необозримото минало облъчва книги, филми, театрални спектакли, художествени изложби, концерти, балетни постановки, а също така масови народни тържества като карнавалите и традиционни художествени занаяти като тъкачеството, керамиката, резбарството, наивистичните украшения.
Днешните културни хоризонти на Латинска Америка са видима проекция на три хилядолетни доиспански духовни пространства във времето, а именно:
- културата науатъл с кулминация в Теотиуакан (периода ІV-ІХ в.) и при толтеките (периода ІХ-ХІІ в), прекъсната със завоюването на Мексико;
- културата на маите, процъфтяваща в периода ІІІ – ХІІ в. на полуостров Юкатан, в източната част на мексиканския щат Чиапас и на териториите на Гватемала, Хондурас и Белиз, спряла развитието си по неизяснени все още причини;
- андинската цивилизация, чийто класически период е между ІV и Х в., обхващаща днешните територии на Перу, Еквадор и Боливия до северни чилийски и аржентински региони.
Особено място в креативното съзнание на континента заема афроамериканската перспектива. В Бразилия, Венецуела, Никарагуа, Панама и по архипелазите, предимно на Големите Антили, съвременното изкуство е синтез от фолклора на древните отечества с креолския фолклор.
В началото на двадесет и първи век съдбоносни общественополитически събития предопределят развитието на духовния латиноамерикански живот. Не е пресекнало все още могъщото влияние на кубинската революция, която по подобие на мексиканската е и революция интелектуална. Силно пулсира патриотичния подем във Венецуела и Боливия, където се създава нова социална база за културата. Там се извършва историческо приобщаване на червенокожите и чернокожите слоеве от населението към себеизразяване, а средствата за това са строителство на училища и културни центрове дори в най-затънтените региони, ликвидиране на неграмотността сред възрастните поколения, морална и икономическа подкрепа на образованието.
Това е “Нашата Америка”, както я нарича кубинецът Хосе Марти, идеолог на единното латиноамериканско отечество. Той пише: “Кой може да се гордее със своята родина повече от нас - гражданите на многострадалните американски републики, издигнали се сред безмълвните индиански маси, сред шума на битката между книгата и кандилото... Никога досега в историята за толкова кратко време не са се създавали от толкова разнородни елементи толкова напреднали и сплотени нации...”
Към контекста на цитата от Хосе Марти прибавям и надписа, поставен на знаменития Площад на трите култури в столицата на Мексико: “На 15 август 1521 година, героично защитаван от Куаутемок, падна Тлателолко под ударите на Ернан Кортес. Не бе победа, нито бе поражение – бе мъчителното раждане на народа, който е Мексико днес!”
Разбира се, латиноамериканската култура не се развива в изолация, чрез Испания или директно от Париж в нея са намирали резонанс и дадаизмът, и сюрреализмът, и ултраизмът, и символизмът, и имажинизмът, и футуризмът с общовалидните им белези. Но от времената на перуанския поет Сесар Вайехо европейският авангард придобива локални отлики и днес например може да се говори за латиноамерикански сюрреализъм като за специфична естетическа система с местен произход.
Ето защо днес в словесна емблема на латиноамериканизма се превръща мисълта на мексиканския философ и педагог Васконселос “За моята раса ще говори духът!”
Идеята на Хосе Васконселос Калдерон за петата раса, възникнала в ибероиспанския ареал на континента Америка, намира нов импулс в днешния глобален свят. Защото извън всички други характеристики свидетели сме на небивало досега антропологическо смешение на народите. В планетарен мащаб все повече и повече деца се раждат от родители с различна националност. В Латинска Америка расовото смешение е перманентно, то е започнало преди петстотин години от испанските завоеватели, които с индианците и негрите създадоха нов човешки тип и сега на континента и островите всички народи са местиски. И като отчетем единният асимилационен испански език, ще проумеем защо от Рио Браво до Огнена земя е налице безспорна етнокултурна спойка. По дух и по разум латиноамериканци са големи писатели като чилиецът Пабло Неруда, колумбиецът Габриел Гарсия Маркес, перуанецът Марио Варгас Йосса, мексиканецът Хуан Рулфо, аржентинецът Хорхе Луис Борхес, гватемалецът Мигел Анхел Астуриас, уругваецът Марио Бенедети, кубинецът Николас Гийен. Всички те са патриоти на своите отечества, но в златното сечение на личността всички са латиноамериканци! Както са латиноамериканци по глас и сърце големи певци като чилийката Виолета Пара, аржентинката Мерседес Соса, перуанката Имма Сумак, кубинецът Бени Море. Както са латиноамериканци по взор и по възглед големи художници като мексиканците Хосе Клементе Ороско, Давид Алфаро Сикейрос, Диего Ривера, Хуан О’Горман, Хорхе Камарена, венецуелецът Габриел Брачо, еквадорецът Освалдо Гуясамин, кубинците Кармело Гонсалес, Мариано Родриогес, Рене Портокарреро, Уилфред Лам, колумбиецът Фернандо Ботеро...
Много са дълбоки корените на съвременния латиноамериканска култура. Някои прорастват от митичната Атлантида, от необятните бездни на червенокожия човек, който е притежавал познания като че ли привнесени от космически цивилизации, макар че днес в родовата му памет са изтрити астрономически и математически формули. В човешката безкрайност на континента се разтваря и капката кръв на негъра, забравил старото си отечество, но приобщен към новите си родини с песни и танци, с наречия и вярвания от изгубената историческа глъбина на своя Дахомей, на своята Гвинея, на своя Бряг на слоновата кост. Чувства се и монголоидът с неговото остроъгълно око, фиксиращо нови пропорции и нови измерения във всекидневието. Мощно въздейства ясният разум на белия човек, по чието лице лека-полека се открояват еврейски черти, скрити преди това в кастилската кръв на завоевателите. Проявява се меланхолията на арабина - остатък от болезнената чувствителност на мюсюлманина. Проличава божествената промисъл и премислената етика на индусите. Открояват се и последните може би пришълци - славяните, създали с труд, според надписа на един паметник в аржентинското градче Лас Бреньяс, “Величието на Чако!”
Преди години наблюдавах в Лима група млади художници, които изографисваха със силуети от Мачу Пикчу къщицата на Чабука Гранда – певицата, изпяла знаменитата песен “Цветът на канелата”. Целта им бе необикновена – със своето изкуство те превръщаха скромната обител в паметник на културата като част от цивилизацията на инките. Единственият начин да я спасят от разрушаване заради планиран строеж на супермаркет...
Оттогава ми се струва, че Латинска Америка, превърнала хилядолетната си древност в жива съвременна култура, спасява от разруха своя необикновен духовен свят, а може би и нашия...

26 z.r 2006 г.


Видяно: 139Мнения: 0

Известни личности
Великолепната четворка от Ложата “Лаутаро”
Видяно: 352   Мнения:0

Отиде си съвестта на Латинска Америка
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Ацтеките живеели в свой социализъм
Видяно: 3005   Мнения:0

Инките - римляните на Америка
Видяно: 1587   Мнения:0

Маите гонели врага си с музика
Видяно: 1058   Мнения:1

ПРЕВОДИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ ИСПАНСКИ СЛЕД 1991 г.
Видяно: 3263   Мнения:0

Бактерии рушат руини от паметници на маите в Мексико
Видяно: 736   Мнения:0

Град на 1300 години открит в перуанската джунгла
Видяно: 942   Мнения:0

Предколумбови руини на дъното на Титикака
Видяно: 713   Мнения:0

НЕРАЗГАДАНИТЕ ТАЙНИ НА СЪКРОВИЩАТА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 519   Мнения:0

ДРЕВНИТЕ ОЧЕРТАНИЯ НА НАСТОЯЩЕТО
Видяно: 138   Мнения:0

Контакти с България
Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 1024   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 702   Мнения:0

В магическата реалност на Никола Инджов
Видяно: 653   Мнения:0

Латинска Америка в българските медии – какво липсва?
Видяно: 150   Мнения:0

Безплатна порция алтернативно кино от Испания и Латинска Америка в “Люмиер”
Видяно: 156   Мнения:0

Авторът на най-добрия превод на "Сто години самота" Румен Стоянов на 70 години - или 70 години НЕсамота
Видяно: 116   Мнения:0

Авторски анализи
Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб
Видяно: 727   Мнения:0

Социалистическият интернационал ухажва Латинска Америка, но флиртът може да се окаже бурен
Видяно: 602   Мнения:0

Партизаните в Латинска Америка - стари хитове и нови митове
Видяно: 1864   Мнения:0

Южна Америка - континент на победилия социализъм
Видяно: 1016   Мнения:0

Латинска Америка копира модела на Европейския съюз
Видяно: 1020   Мнения:0

Трептежи на латиноамериканското махало
Видяно: 576   Мнения:0

ЛЯВА ВЪЛНА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Видяно: 907   Мнения:0

Дуелът на двете Америки
Видяно: 578   Мнения:0

Латиноамериканската алтернатива
Видяно: 943   Мнения:0

Демокрация и лидери в Латинска Америка
Видяно: 7770   Мнения:0

Китай и Русия изкушени от Латинска Америка
Видяно: 283   Мнения:0

Латиноамерикански тайфуни с нежни имена
Видяно: 630   Мнения:0

Латинска Америка в търсене на собствени модели на обществено развитие
Видяно: 12288   Мнения:0

Латиноизненади за всички от сърце
Видяно: 98   Мнения:0

Другият възможен свят
Видяно: 18528   Мнения:0

Междуамериканска перестройка
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















25.9.2017 г.

Visitor: 1380560