Проф. Мануел Торес Агилар, зам.-ректор на Университета в Кордоба, Испания, и директор на катедрата на ЮНЕСКО по разрешаване на конфликти към същия университет, гостува у нас по покана на Института “Сервантес”, който съвместно с Нов български университет стана инициатор на семинара “Европа – идентичност и интеграция”.
....................

Каква е тази катедра на ЮНЕСКО по разрешаване на конфликти в университета в Кордоба, която оглавявате?

- Катедрата е създадена в нашия университет преди около година по иницатива на външния министър на Испания Мигел Анхел Моратинос, който е депутат от Кордоба. Целта й е да разпространява идеите на мира, на културното многообразие и на проекта за съюз между цивилизациите, лансиран в ООН през септември 2004 г. от испанския премиер Сапатеро и от турския му колега Ердоган. ЮНЕСКО ни подкрепи и така стана възможно функционирането на катедрата. Кордоба е идеален град за целта, защото в него през вековете са съжителствали трите големи култури – юдаизмът, ислямизмът, християнството.

Как коментирате със студентите си днешния свят? Той е пълен с конфликти.

- Тръгваме от времето на Студената война и двуполюсното противопоставяне. След падането на Берлинската стена се очакваше да заживеем в по-хубав и сигурен свят. Но не стана така. Сега светът е по-лош отпреди. Защото победителят веднага се изяви като хегемон, пожела да наложи свои правила, а те удариха по международната стабилност. Двуполюсното напрежение изчезна, но се появиха многобройни напрежения в различни точки на света.
Развитието на новите технологии отвори нови пространства, победи километрите. Всички народи могат да влизат в пряк контакт. Другият, който има различна култура, не е далеч, а на прага на дома ти. И трябва да се научиш да живееш с него. Това провокира много конфликти. Налце е и радикализация на някои сектори на ислямизма срещу експанзионистичната политика на САЩ – главната виновничка за сегашните напрежения.

Как на този фон може да се реализира хубавата иначе испанска идея за съюз на цивилизациите?

- Има едно ключово решение – образованието. Трябва да се учим от малки да живеем в новия свят, да приемаме, че има хора с различна религия, с различни ценности, и те не са далеч, а са до нашите къщи. Второто задължително условие е да се ликвидира младежката берзаботица, липсата на перспектива, мизерията. Това е средата, от която произлиза отхвърлянето на Запада. Нужни са международни политики, които да развиват икономически страните, позволяващи младежи без перспективи да се заразяват от радикалния ислямизъм. Не можем да искаме развитие на демократичмните права, ако нямаме икономически подготвено за това общество, ако хората не се хранят. И третият стълб е гражданското общество и междууниверситетският обмен като елемент от него. Университетите като духовни и интелектуални средища са над държавите. Взаимното опознаване и обменът на идеи ще улесни диалога ни включително с ислямския свят.

Явно процесът ще е дълъг. А междувременно виждаме ужасни атентати като най-новата серия в Казабланка, в Алжир, в Багдад...

- Налице е радикализация на голям сектор от недоволни младежи извън структурите на обществото. Те виждат в Запада свой враг, защото го идентифицират с политиката на Буш. Ето кое провокира тези варварски атентати. За нас, испанците, е особено болезнено. Ние имаме много тесни връзки с Мароко, с другите страни от Северна Африка.

А проблемът с емиграцията? Оттам ви заливат вълни преселници.

- Испания не беше подготвена да посрещне тази реалност. Но имигрантите не идват да заемат работните места на испанците, а онези работни места, които испанците не искат. Какво ще стане с Мадрид или Барселона, ако изгоним всички имигранти? Колапс. Пришълците са в строителството, в чистотата, в услугите, в селското стопанство и т.н. Имиграцията дава своя осезаем принос за икономическия напредък на страната. Вярно, той тръгна от присъединяването на Испания към ЕС през 1986 г. Затова окуражавам българите също да вярват в ЕС. Това е добро решение.
Сега е важно да се регламентира имиграцията. Не бива да се позволява ужасната драма хиляди човешки същества да умират в морето, докато се опитват да прекосяват Гибралтар с лодки и салове.
У дома си те гледат по сателит нашата телевизия. И вярват, че живеем в рай. Един етиопец примерно знае, че може да падне на улицата в своята страна зле ранен и там да си остане. Но вижда по телевизията – по новините или в сериала – че при нас е различно, идва “Бърза помощ”, карат пострадалия в болница... Ами и етиопецът иска да живее като нас.
Европейците сме отговорни пред Африка, защото нашето отиване там е разбъркало техния свят. Затова трябва да проявим политическа солидарност с инвестиции за развитие на тяхната икономика. Когато даваме стипендии на младежи от тези страни, те идват, обучават се при нас, но не се връщат обратно да развиват родините си, а остават тук...
Не че не бива да идват, напротив, нуждаем се от тази работна ръка. Аз съм на 43 г., от поколението на бейби бума, в нашите семейства имаше по 4-5 деца. Ако чакам обаче днешните испански младежи да ме осигурят с пенсия, няма да стане. Те са много по-малко заради демографския срив. Ако не са имигрантите, как ще се издържаме?

В Испания има и много българи.

- Така ли? На мен не ми се струват много.

Това е предпочитана дестинация за нашите емигранти.

- Испанското общество приема нормално вашите сънародници. Има по-голяма расистка реакция срещу идващите от ислямския свят и от Румъния. Вашите ги асоциират повече с мафиите за кражби и измами. Но мафии и престъпници има навсякъде, имаме си ги и в Испания. Така че това не създава настроения срещу българите.

Вашата прогноза за кризата около Иран?

- Иран неизбежно ще влезе в ядрения клуб. И виновен ще е Буш. С какво право САЩ си позволяват да нареждат на една суверенна държава да не развива своята ядрена енергетика?
За голямо съжаление международните отношения се предопределят от страни, които разполагат с ядрено оръжие. Във Франция при предаването на властта от стария на новия президент двамата се събират насаме и отиващият си предоставя ядрения ключ на новия. Това значи – ето, давам ти реалната власт. Как тогава може да се забрани на Иран да посяга към тази реална власт?
Разбира се, необходимо е да има ограничения. Но как да няма ответна реакция на агресивната политика на администрацията на Буш? Всички видяхме какво стана в съседния на Иран Ирак. Беше обявено, че тъм има химическо оръжие, оръжие за масово поразяване и това бе използвано като предлог за нахлуване. После се оказа, че всичко е лъжа.

Какво решение виждате за Ирак?

- Няма да е лесно. Необходима е опеката на Запада, но тя не бива да е доминирана от САЩ. Реално изтеглянето на войските днес е лошо решение, защото там няма добре организирана местна сила, която да гарантира сигурност. Налага се реорганизиране на страната, която е много разпокъсана религиозно, етнически. Нужно е единно ръководство. Администръцията на Буш трябва да напусне Ирак, но не може да го направи незабавно, защото това само ще влоши ситуцаията.