Спете спокойно, еврофермери! Няма да има вече внезапни проверки дали случайно маслиновата ви горичка, за която сте взели субсидия, не е всъщност картонен макет за заблуда на контролните спътникови снимки, или пък стадото ви овце, за което сте получили пари от еврофондовете, не е заето временно от съседа оттатък баира, докато мине инспекцията. Край на безсънните нощи и студената пот! Селскостопанските министри на ЕС решиха в началото на седмицата в Брюксел, че този мониторинг секва, тъй като “предизвиква прекомерен, действителен страх сред земеделските производители”. Занапред изненадващи ревизори ще се появяват, само ако има “достоверни данни от агенцията за плащанията”, че в едно или друго стопанство нещо не е наред. Единствено черногледци могат да изтълкуват това като подбуждане на служителите в областните разплащателни агенции на страните членки към съгледвачески страсти и рушветчийски наклонности...
Инак от Брюксел пришпорват фермерите в новоприсъединилите се към ЕС държави да се приспособят в съкратени срокове към новата система за субсидиране чрез “кръстосано съответствие”. Досега помощите се даваха само според размера на селскостопанската земя. “Кръстосаното съответствие” вече ще включва и изпълнението на цели 18 критерия като опазване на околната среда, безопасност на храните, хуманно отношение към животните и т.н. Българските фермери ще трябва скоростно да се пренастроят към новата генерална линия още между 2012 и 2014 г., а не както се предвиждаше от 1 януари 2016 г.
Решенията от Брюксел засега действат на българската публика като досаден, но задължителен за шоуто сценичен дим около магическата дума “еврофондове”. Превеждането й на говорим български все още е първосигнално - каквото и да искат там от нас, нали все пак парите идват! Многото пари! Ето, и шефът на Държавен фонд “Земеделие” Димитър Тадъръков потвърди тази седмица пред “Дарик”, че още от януари от европейския рог на изобилието над селските стопани у нас ще започнат да се сипят 6,4 млрд. евро. “С проекти по Програмата за развитие на селските райони ще може да се кандидатства още от началото на януари по най-голямата одобрена мярка – за подобряване на конкурентноспособността”, уточни Тадъръков. И не се поколеба да увери: “Няма да допуснем да бъде излъгана Европа нито с едно евро”.
Каква ли магия ще направи, за да удържи на обещанието? Защото доста по-напреднали с материала потребители на еврофондове из другите братски страни на ЕС са достигнали бляскави върхове тъкмо във фокусите с източването им съвсем не по предназначение. Споменатата картонена маслинова горичка например е случайно разкрита при наземна проверка на спътникова снимка в Андалусия, Испания, а летящото стадо овце, което оправдава субсидиите ту на една, ту на друга кошара, е гръцки патент.
Впрочем, Гърция по начало се прочу с изобретателността и размаха на своите играчи с европарите. Още преди две години тя дори бе принудена от Еврокомисията да върне 518 млн. евро от еврофондовете заради злоупотреби с тях и неефикасен държавен контрол. Южната ни съседка направи опит да стегне юздите с шумен процес това лято, запомнил се като “делото “Червено ферари”. Протагонистът в него бе главният счетоводител на Атинския университет Анастасиос Куцодимитропулос, който си напазарувал червено ферари с пари от еврофондовете, отпуснати за изследователски програми на университета. Заедно с десетина свои авери той успял да източи общо 8 милиона евро. Мащабната операция обаче беше пресечена от съда, който вкара зад решетките 10 от 13-те подсъдими, а на самия Куцодимитропулос отреди три доживотни присъди.
Склонността към подобни изкушения из нашите географски ширини е прекомерно изявена и затова в Брюксел определено предпочитат да се ориентираме към опита на по-малко или никак не злоупотребявали с еврофондовете отличници като Испания, Ирландия, Естония, Словения.
Голямата дилема е по кой от двата водещи пътя да се засилим – по испанския или по ирландския? Испанците, влезли в ЕС през 1986 г., харчат европарите си главно за инфраструктура и за стимулиране на малкия и среден семеен бизнес, докато ирландците залагат на ниските данъци, на развитието на иновациите, науката, образованието, без, разбира се, да пропускат и инфраструктурата. Факт е, че и двете страни имат зашеметяващ напредък спрямо показателите си отпреди присъединяването към ЕС.
Испанският консултант по еврофондовете Манел Риера от MTM Grup, който през последните месеци усилено пропагандира внедряването на испанския опит сред малките общини в България, е категоричен, че страната ни има дори още по-бляскави перспективи за успех в тази посока, отколкото родината му. Наред със сходствата – преживян тоталитарен режим, евтина работна ръка, ние имаме сега предимството да живеем в ерата на интернет и глобализацията, на вече изградения и функциониращ общ европейски валутен пазар, а освен това населението ни като цяло е с по-висока степен на образованост, отколкото са били испанците през 1986-а, твърди Риера. Той е категоричен оптимист, че “до пет години в България ще има големи позитивни промени”. Според него най-добрият начин за бързия напредък на страната е развитието на малките общини. Убеден е: “Човек трябва да има еднакви възможности за развитие, независимо дали живее в населено място с 300 или 300 000 жители. В Испания вече е така – именно защото употребяваме еврофондовете в тази посока. Образованието и здравното обслужване, което получават обитателите на малките градчета, понякога дори е с по-добро качество, отколкото в големите градове. Масово хората у нас живеят на по 100-150 км от работните си места и пътуват всеки ден. Но пътищата са такива, че това им отнема на повече от час-час и половина – толкова, колкото днес живеещите в София губят в задръстванията, докато се придвижат до работата си. Ако аз съм предприемач и мисля две години напред, още отсега ще изнеса производството си извън София, където е по-евтино, а и скоро ще се появи ново шосе, което ще заобикаля столицата, ще дава възможност, например, да се стига до летището, без изобщо да се влиза в града.”
Испанските кооперативи за социални дейности също са полезен опит, добре приложим в българските условия, уверява Манел Риера. Той се кани да доведе в Бобов дол испански кмет, който да сподели ноу-хау в усвояването на еврофондове и така да накара западналия миньорски град да зацъфти. Амбициозни идеи има и за Кюстендил. “Българинът трябва да спре да чака партиите или Големия брат да му казва какво да прави. По-добре просто да се залавя за работа и да използва възможностите на еврофондовете за малкия и средния бизнес. Точно той е фундаментът за благоденствието на Испания, а така може да стане и при вас”, съветва испанецът.
С не по-малко ентусиазирани пропагандатори на собствения си опит разполага и Ирландия. Посланикът у нас на страната, която в момента е втора по богатство в ЕС след Люксембург, Джефри Кийтинг е неуморен в контактите си с кметове от Сдружението на общините в България. Идеята е те да се запознаят с всички тънкости на от превръщането на Ирландия в “келтски тигър”. А той има съвсем конкретни етапи: намаление на държавните разходи и на държавните чиновници, нисък данък върху печалбата, ниско облагане на труда и ниски осигуровки, либерализация на пазарите и на международната търговия, минимална административна намеса, гъвкав пазар на труда, чужди инвестиции. И най-важното: използване на еврофондовете за развитие не само на инфраструктурата, но и на иновациите, образованието, науката. Ориентирането към този стратегически избор според посланик Кийтинг е дошло така: “Ние слушахме много внимателно какво искат нашите инвеститори. В случая например с големите американски компании, които дойдоха в Ирландия и инвестираха във високите технологии, ние ги попитахме какви точно умения изискват от хората, които ще работят при тях. Така приспособихме образователната система, особено професионалните гимназии, да отговарят на техните изисквания”.
Запазена марка на “ирландския модел” е и загрижеността на държавата да се осигуряват равни възможности за реализация на всеки гражданин – подход, който е крайно време да приложат и у нас многобройните наши държавни чиновници, изредили се в Ирландия на курсове по европрограми за обмяна на опит.
Засега, уви, държавната ни администрация, която би трябвало да ни води в усвояването на еврофондовете, изглежда повече като изгубена в превода им – било от испански, било от ирландски...