- Г-н Фери, вие сте един от най-дейните и упорити чуждестранни инвеститори в България. От няколко години сте тук, но се прочухте едва наскоро, покрай разгласения от вас опит да ви се поиска подкуп от 2 милиона евро за одобрение на сделката ви с терени за строеж на голф-комплекс в Кътина...
- Не бих искал да акцентирам на този епизод. Не познавам нито една държава, в която да няма корупция. За нещастие. Така че, това, което става тук, просто е част от растежа и развитието. България все пак е разрешила много от своите проблеми в рамките на едно десетилетие, докато при други страни това отнема много повече време. В Испания, уви, също е имало и има проблеми с корупцията. Но това не бива да замъглява добрите неща.
- Все пак случката с поискания ви подкуп е емблематична. Колкото заради безочието на корумпираното лице, толкова и заради вашата твърда реакция. Не се поддадохте, не се обезсърчихте, не премълчахте – и успяхте да неутрализирате опита за корупция. Как стана всичко?
- Тъй като нещата вече се решиха и то добре, искам да съм много ясен. Моята категорична позиция е, че в която и страна да си, трябва да спазваш правилата. Да си чист и почтен пред закона. Именно така действаме и в България. Ние не сме в състояние да влезем в играта на хора, които имат други критерии, защото всичко, вкарано от нас тук, е станало по легален начин – чрез митницата на летището или банковите транзакции. Не сме предвидили съмнителни “странични разходи”.
Когато от нас се иска нещо по този мафиотски начин, нашите принципи не ни позволяват да го приемем. Освен че е престъпление, това е и аморално – някой да иска комисионна, която е толкова голяма, колкото цената, на която се купува. Според мен това е директно за съд.
Онази нощ, когато това се случи, аз не мигнах. Будувахме заедно с нашия съветник тук и се терзаехме, защото виждахме как се опитват да хвърлят зад борда години труд. Да хвърлят един перспективен за развитието на тази страна бизнес и откриването на над 2000 работни места.
Призори стигнахме до два варианта. Единият – да си стегнем куфарите и да се махнем оттук. Другият, който избрахме - да разкажем какво става на някого, който може да ни разбере и е достатъчно влиятелен, за да се опита да помогне. Естествено не разполагахме с документи и доказателства, които да ни позволят да отидем направо при съдия. Ако имах такива документи, бих ги дал, независимо от имената в тях. Но нямах никакъв начин да докажа пред съда, че онзи господин ми е поискал това. Нито грозния начин, по който ми го поиска. Затова и сега няма да споменавам имена.
Е, намерихме човека, който да ни изслуша и да прояви разбиране. Отидохме при него в 9 сутринта. Прие ни, чу всичко. Не каза, че ще реши въпроса, а че ще опита да го реши. После, разговаряйки с други хора, които го познават по-добре, разбрах, че той никога не казва “да”, докато нещата наистина не са за твърдо “да”. Така че излязох с убеждението, че поне съм бил разбран и че човекът ще се опита да помогне, но нямах спокойствието, че нещата реално ще се оправят.
Трябва да знаете, че документът за сделката ни вече беше при нотариуса, готов за подписване. Имахме само 24 часа дотогава. Времето за маневри беше прекалено късо. Слава богу, на следващия ден всичко с подписването мина гладко. Не знам как се реши, какво направи онзи човек. Мога да кажа само, че всичко се подписа на светло, прозрачно, платиха се терените, отидохме при нотариуса, получихме заверка - всичко беше както си му е редът.
- Няма ли да кажете поне името на човека, който ви помогна?
- Може би ще се сетите.
- Говори се, че е бил Бойко Борисов.
- Вие го казвате, не аз.
- Поискалият подкупа беше ли наказан?
- Не знам. Не бих могъл да посоча с пръст тази личност, защото нямам никакъв документ, нито имам запис на разговора. Трябва да кажа, че и пред човека, който ме изслуша, аз не споменах име, но той го знаеше. Защото е имало и други случаи. Но явно винаги се действа достатъчно интелигентно, без да се оставят следи.
Ако трябваше отново да го изживея, пак бих действал по същия начин. Първо, защото вярвам, че тази страна заслужава прозрачност и доверие. И второ, заради децата ми. Ние сме семейна фирма. Държим да гледаме хората в очите. Бих искал децата ми да продължат моя стил в тази страна.
Не се предавам лесно. Аз съм гъвкав, проявявам разбиране, но има неща, за които не влизам в преговори. В определени моменти парите не са всичко. Това е моят начин на работа.
Но както споменах, не ми се иска да фокусирам повече вниманието върху тази случка. Смятам, че имам много по-позитивни неща за споделяне от моя опит в България.
- Тогава споделете ги. Как виждате страната ни от позицията на чужд инвеститор?
- Вашата страна е преживяла много важни структурни промени в много къс период. Смятам, че бързината се дължи на високата професионална подготовка на хората тук и на голямото желание да се включите в концерта на европейските нации. Виждам България като страната с най-добри преспективи на Балканите, по-добри дори и от Гърция, която, както знаете, отдавна е член на ЕС. И това е главно заради българския народ, заради открития му средиземноморски характер.
Българите и испанците имаме много общи черти – гостоприемни сме, работливи. Близостта ни личи дори по отношение на имиграцията. В нашите фирми в Испания работят доста българи. Много съм доволен от качествената работа, която вършат. Ситуацията е сходна с испанската имиграция във Франция, Германия, Швейцария през 50-60-те години. И ние по онова време сме усещали на собствен гръб нетолерантността на много европейски страни, които са обобщавали, също както сега става с българите, че испанците сме “престъпници”. Дълго сме страдали от това неразбиране.
Смятам, че днес в Испания не се гледа с такова пренебрежение на имигрантите. Двете големи имигрантски вълни у нас идват от една страна от Южна Америка, на която дължим историческо уважение и разбиране, и от друга – от Източна Европа, предимно от България и Румъния. Толерантни сме и към двете, защото самите ние сме били в сходно положение. Това предопределя отношението в човешки план.
А в професионален план съм се убедил, че България може да е бедна, но е много културна и образована страна, с впечатляваща история. Може да се гордее с големите си професионалисти, въпреки че е фрустрирана от политическите движения от доста време.
- Споменахте, че ни виждате в най-привлекателна светлина на Балканите. Какви са перспективите ни в ЕС?
- Смятам, че двата основни сегмента, които ще прогресират в България, са туризмът и селското стопанство. Налице са всички условия за това. Сега, когато тук започват да идват структурните фондове за развитие на селското стопанство, това ще става много лесно. Имате полусредиземноморски климат. С изключение на трите зимни месеца, когато е трудно да се развива интензивно земеделие, през останалите девет можете да разчитате на много рентабилно производство на селскостопански продукти. Единственото, което липсва, е техниката и ноу-хауто.
Ще ми позволите да припомня, че испанските селскостопански предприятия имат голям опит в присъединяването към ЕС. Феноменът на аграрния бум в Испания навремето бе свързан именно с идването на европейските помощи. Но дайте си сметка, че ние имаме и нерешени проблеми – като например сушата, от която страдаме от години, скъпата работна ръка, изчезването на социалната маса на селските производители. Има много солидни испански селскостопански фирми, от най-големите износители за Европа, които поради тези причини местят своите производства в Мароко. С цялото ми уважение към Мароко там все пак е Африка, има по-различен поглед към живота от европейския. Има и големи ограничения в ползването на земята. Докато всичко това в България е по-лесно.
- Въпреки че проектът ви в Кътина, с който започнахме разговора, е ориентиран към туризма, изглеждате доста ентусиазиран и от възможностите в селското ни стопанство...
- Така е. Разработваме доста амбициозна кампания в сътрудничество с Агенцията за инвестиции в България. Подготвяме оферта и за Министерството на земеделието, за да привлечем още испански инвеститори в развитието на българското селско стопанство. Вече действаме за осигуряването на терени, които да ни позволят производство на продукция, 90 % от която ще е за износ в Германия, Швейцария, Франция, Англия.
Може би изглежда парадоксално да говорим едновременно за интереси и в туризма, и в земеделието. Но аз вярвам, че селското стопанство е изключително важно за вашата страна. В това също България все повече прилича на Испания. Защото първото “чудо”, което се случи навремето у нас, беше бумът на индустрията, на големите предприятия в автомобилостроенето – нещо, което вече изчезна. Второто испанско “чудо” обаче бе селскостопанският сектор, а третото – туризмът и строителството.
Не виждам България като суперсила в индустрията. В Европа индустриалните сектори вече са разпределени. Но виждам отлични перспективи пред селското стопанство. За годините, прекарани тук, съм избродил страната ви надлъж и нашир. И когато пътувам например из долината на Сливен, аз се радвам на всичките тези праскови, сливи, круши, ябълки и т.н. Вие имате най-важното - земята и разнообразието на онова, което тя ражда. Нямате само нужната техника, за да комерсиализирате производството и продажбата навън на тези продукти.
Вярвам в частната инициатива. Вярвам в селскостопанския предприемач, който инвестира и играе с парите си, комерсиализира производството, търси пазари. Новите технологии и интернет дават отлични възможности.
- Как започнахте бизнеса си в България?
- Когато дойдохме тук, знаехме какво искаме, но не бяхме сигурни, че ще го постигнем. Първата година посветихме на опознаването на страната. Оглеждахме възможностите. Установявахме контакти. Тук имаше вече австрийски, немски, италиански фирми. Опитахме се да разберем в кой сектор можем да приложим нашето ноу-хау, което функционираше добре в Испания. Ориентирахме се към туризма и селското стопанство. Установихме контакт с българска фирма, учредена през 1990 г., направихме смесено предприятие, купихме нейни акции. Паралелно инциирахме и купуването на терени в Кътина за развитие на нашия голям проект с голф-комплекса.
Всичко обаче се забави във времето. Аз преживях тук избори няколко пъти. Смениха се и кметове. Помощта и разбирането на сегашната кметска управа в София и лично на кмета Бойко Борисов улесни решаването на много от въпросите. Той приведе в изпълнение едно отдавна взето решение на общинския съвет. Всеки кмет във всяка община зависи от общинския съвет.
- Имате ли проекти извън София?
- Да, имаме два важни проекта в Банско за изграждане на апартаменти за ски-курортисти. С тези икономични авиополети, които сега вече са нещо обичайно, човек за 100 евро може да се окаже в коя да е европейска държава. Така за един жител на Мадрид излиза по-евтино да дойде на ски в Банско, отколкото да отиде в Сиера Невада.
- А имате ли планове за Черноморието?
- Имахме проект за Поморие, но няма да го развием. Конкурентите ни там предложиха много по-висока цена от нашата. Ние се различаваме от много инвеститори, защото не правим спекулативни инвестиции. Правим инвестиции само тогава, когато можем да развием собствен проект. Някои купуват терени и ги препродават на по-висока цена. Ние не влизаме в подобен тип преговори. Предпочитаме проекти за продукция.
Държа да кажа, че заедно с нас тук са и други инвеститори, които ни познават и ни имат доверие. Сега няма да спомена имената им, но става дума за две испански банки, една много важна осигурителна компания, трима много влиятелни европейски туроператори с интереси както към голф-проекта ни, така и към ски-проекта.
- Значи сте тук за дълго?
- Тук сме, защото вярваме във вашата страна. Вие заслужавате доверието на Европа. А Испания след 2008-а вече ще е страна, която ще трябва да връща полученото по линия на ЕС. И за самата испанска държава ще е по-добре вместо да дава пари на ЕС, да ги влага в джойнт-венчъри между испански и български фирми, подкрепяйки програми по линия на ЕС. Ето, аз имам още един проект, за производство на биомаса – и испанското правителство би могло да финансира реализирането му в България на базата на смесено предприятие. Вместо да плаща кеш, ще инвестира у вас. Вече имаме споразумения за това с Агенцията за инвестиции, със земеделски асоциации в Испания.
Интересуват ни и българските домати. Не само за износ за директна консумация, но и за консервна преработка. Тези белени и небелени домати, които правите сега, са стара технология, тя вече не се изполва в Европа. Сега е актуален доматеният концентрат. И има начини тук да се изградят нужните за целта фабрики.
- Има ли риск от сериозни злоупотреби с еврофондовете?
- Не вярвам, че хора с лоши намерения могат да провалят България, злоупотребявайки с еврофондовете. Единственото, което могат да постигнат, е да забавят развитието на страната си, да погазят интересите й. Няма много такива хора, а и времето ще сложи всекиго на мястото му. Ще проличи, че успехът идва, когато се действа по правилата.