Легендата за благородния разбойник от Шервудската гора, който обира богатите и раздава парите им на бедните, никога не е умирала и винаги е вдъхновявала романтици от близо и далеч. Но сегашната световна финансова криза я направи по-актуална от всякога. Особено покрай историята на “антибанковия Робин Худ”, както стана известен 32-годишния каталунец Енрик Дуран.
Момчето публично обяви още миналата есен от своя личен сайт, че с цел да разобличи спекулативната, несъстоятелна и нечестна капиталистическа система е използвало луфтовете й и е успяло без затруднение да изтегли около 500 000 евро от 39 банки в Испания. Нито един от заемите никога не е бил обслужван. Парите били вложени в социални каузи. Една част от средствата финансирала алтерглобалисткия Каталунски социален форум, а друга отишла за издаването на безплатния антикапиталистическия вестник “Криза? Можем!”, който дава рецепти как да се живее

без банки, без капиталисти и даже въобще без пари.

Енрик започва да осъществява акцията си, която нарича “Не на банките”, още през 2006-та, но преди това 3 години проучва как точно действа банковата система. За реализиране на замисъла му способстват цяла серия от фактори, включително едно разминаване между времето на изтеглянето на кредита от дадено лице и появата на името му в съответния регистър на испанската централна банка. Енрик използва не само тази пролука, но и множество други несъвършенства, които правят възможно отпускането на кредити без никаква гаранция за тяхната възвръщаемост. В някои от банките отива като частно лице, в други – като представител на фирма. Чрез незатруднителни документни подмени успява да получи всичко, което иска.
Ето как самият Ерик обяснява мотива за действията си в своя сайт: “Става дума за моя лична акция на неподчинение спрямо банките, която предприех, за да изложа на показ неетичната им дейност и за да финансирам с присвоените пари начинания за оповестяване на актуалната криза в системата и за изработване на модел на алтернативно общество. Пояснявам, че става дума за акция на тотално ненасилие, за една нова форма на гражданско неподчинение в тези тежки времена. След като финансирането на консуматорството и спекулата преобладават в нашето общество, какво по-добро можем да направим от това

да крадем от тези, които ни крадат,

и да разпределим парите между социалните движения и групи, които работят за изобличаването на тази ситуация и за създаването на алтернатива?! ... Преди три години се запознах с предвижданията за изчерпване на петрола и помислих, че в момента, в който кризата се развихри, е много важно да сме подготвени за нея. Този момент може да е и възможност за глобална социална промяна, която не трябва да се пропилее. Но ако не сме подготвени, нашето бъдеще може да бъде много по-лошо от настоящето. Не бива да забравяме, че когато на политическите и икономически власти се налага да управляват в условията на криза и лишения, системата може да се изроди в нов фашизъм. Често, когато говорим за социално преобразуване, нашето слабо място е, че не успяваме да установим кои точно са нашите главни врагове. Неслучайно те вече са изиграли своите карти така, че да не бъдат лесно разпознати. Има скрити механизми, които позволяват на едно малцинство да контролира създаването на нови пари и оттук нататък да движи финансовата система в ритъма, в който му е най-изгодно за дадения момент. Разкриването на това малцинство, на върхушката на тази банкова система, която ни води към екологична катастрофа, за мен е основна цел. Това е и моята лична мотивация, за да предприема акцията си на банково неподчинение и да я направя публично достояние. Тя всъщност е призив към всички, които смятат, че могат да променят системата в рамките на възможното, а защо не и на невъзможното... Трябва да осъзнаем, че само ние самите, от дъното, можем да променим състоянието на нещата.”
Каталунският Робин Худ е наясно, че действията му срещу банките са подсъдни и сам оповестява, че според испанското законодателство може да бъде обвинен за измами в големи мащаби и за присвояване. И по двете обвинения му се полага затвор – от 2 до 6 години по първото и от 1 до 3 по второто. Въпреки това той нарочно обявява публично какво е извършил, надявайки се да провокира обществена реакция. За да избегне ареста, Енрик “изчезва” за известно време от Испания. Смята се, че е бил в Латинска Америка. Връща се в Барселона през март т. г. и на 17-и същия месец дава пресконференция в Барселонския университет. Там представя безплатния вестник “Криза? Можем!” и оповестява намерението си да продължи антикапиталистическите си действия. Часове по-късно е арестуван, изправен пред съда и оставен зад решетките.
Това отприщва вълна от протести в защита на младежа, най-вече от страна на негови съмишленици алтерглобалисти. Но не само. Зле ударената от кризата Испания е благодатна почва и

симпатията към Енрик

и неговата нетрадиционна акция се разраства към най-широки слоеве на обществото. Което несъмнено е било и неговата цел, подтикнала го към завръщането у дома. “Запазвам си правото да се върна в Каталуня, ако каталунското общество докаже, че е готово да защитава свободата на тези от нас, които се осмеляваме да се противопоставим публично на икономическите и политическите власти”, оповестява Енрик още преди своето “изчезване”. Пак тогава той очертава и очакванията си при евентуален съдебен процес по следния начин: “Единствената присъда, която бих приел, е безусловното ми оневиняване, имайки предвид етичните ми мотиви на солидарност при моето противопоставяне на тези, които най-много вредят на обществото. Нямам намерение да сключа каквото и да е извънсъдебно споразумение, нито ще платя евентуална гаранция, нито глоба, нито ще искам преразглеждане на дълга. Ако държавата е неспособна да се справи с натиска на финансовата система, нека всички видят как ме държат в затвора.”
Случаят с Ерик Дуран е емблематичен на фона на сегашната криза, но не е изключение. Синдромът “Робин Худ” никога не е излизал от мода, особено в общества с по-будна гражданска съвест. В съседна нам Гърция например младите анархисти от години редовно

нападат супермаркети и раздават продуктите на бедните.

Там отдавна ги наричат “робинхудовци”. Една от последните им акции бе в началото на април в атинския квартал Неа Филаделфия. Закачулен “ударен отряд” бързо напълнинл няколко колички със стоки, оставил бележка “Ще раздадем богатството ви” и избягал от магазина. След което на съседен пазар разпределил “плячката” между нуждаещи се. Отличителен белег на гръцките “робинхудовци” е, че никога не крадат пари в брой, а само хранителни продукти и стоки от първа необходимост, които наистина могат да послужат на бедните.
Пребогата традиция в този тип “благородно разбойничество” има в Латинска Америка. Тя е естествена хранителна среда и за многобройните партизански движения на континента през ХІХ и ХХ век. Една от най-екзотичните й и оцелели и до днес прояви е експериментът на маскирания субкоманданте Маркос в Мексико. Той предвожда Сапатистката армия за национално освобождение (по името на героя от Мексиканската революция Емилиано Сапата) в южния мексикански щат Чиапас. Първата акция на тази “армия” е извършена на 1 януари 1994 г. Сапатистите начело с Маркос, всичките маскирани и яхнали коне, превземат град Сан Кристобал де лас касас, столица на Чиапас. Пускат затворниците, главно задължняли на господарите си местни индианци, и заключват на тяхно място кмета и градските богаташи. После реквизират продуктите от магазините и ги раздават на бедните.
Сапатистите от години са изградили нещо като паралелна власт в Чиапас, възраждайки структурата на индианските общини и отказвайки да живеят по правилата на капитализма. А субкоманданте Маркос отдавна е станал легенда и гуру на алтерглобалистите по света, които четат есетата му в интернет като нова библия на бунта срещу системата. И като несекващо вдъхновение за нови и нови “робинхудовци”...