Броени дни след като бе назначена на мястото на предшественика си Мигел Анхел Моратинос, новата външна министърка на Испания Тринидад Хименес излезе пред прожекторите на министерската среща на ЕС в Люксембург на 25 октомври. 48-годишната блондинка с диплома на юрист и с дълъг актив в партията на испанските социалисти вече бе позната от предишния си пост начело на испанското здравно министерство. Но след като премиерът Хосе Луис Родригес Сапатеро сбъдна детската й мечта да стане дипломат, и то първи, Тринидад Хименес с лекота очарова колегите си от ЕС и в новото амплоа. Според испанския в. “Ел Мундо” министърката ги спечелила с пламенност и с усърден английски, с които се впуснала да отстоява испанската позиция за необходимостта от стопляне на отношенията между ЕС и Куба. Това е линията, чийто стратег и реализатор бе Моратинос. Хименес не пропусна да го подчертае в Люксембург и така спечели още симпатии заради приемственост и признание към предшественика.
Големият пробив на Моратинос бе договорката с Куба до ноември да се освободят повечето политически затворници там, както и да се предприемат икономически реформи. Такива изисквания дълго бяха поставяни от страна на ЕС като условие за нормализиране на отношенията с Острова на свободата. Всичко това вече е факт. Хименес настоя ЕС да отчете напредъка и “да даде сигнал, да потърси промяна във формата на отношенията си с Куба, за да може по-ефикасно да я подкрепи в реформите”.
Срещата в Люксембург откликна като натовари външната министърка на ЕС Катрин Ащън в идните два месеца да проучи извършените промени и да сондира мнения за сближаване с Хавана, включително за евентуално сключване на споразумение за широко сътрудничество, каквито ЕС има с повечето други латиноамерикански страни. Ащън трябва да представи становището си на министерската среща на ЕС през декември. Въодушевена от това решение, Хименес го нарече “нов етап в отношенията с острова”.
Ентусиазмът й е симпатичен, но прибързан. Промяната в отношението на ЕС към Куба би настъпила само при консенсус между всичките 27 държави членки. А някои от тях никак не са склонни да споделят испанския позитивизъм. Най-безкомпромисни са Германия, Полша, Чехия, Швеция, които смятат, че предприетото от Хавана не е достатъчно. Те продължават да държат и на т.нар. Общо становище на ЕС по кубинския въпрос, прието още през 1996 г. В него се постановява подкрепа за дисидентите на острова и се зове за многопартийна система. Документът силно дразни кубинците, които го смятат за намеса във вътрешните работи и подтик към дестабилизиране на държавната власт. Хавана отдавна настоява Общото становище да бъде анулирано. В Люксембург обаче валидността на документа бе потвърдена, а Катрин Ащън, поемайки кубинската си мисия, подчерта: “Ще мислим и ще разсъждаваме в рамките на Общото становище, но признаваме и направеното от Куба”.
Сигналът в каква посока върви мисленето дойде на 21 октомври, когато Европейският парламент присъди тазгодишната си награда “Андрей Сахаров” на стойност 50 000 евро на кубинския дисидент Гилермо Фариняс. Той 23 пъти е започвал и прекратявал гладни стачки срещу властите у дома си. В ЕП вече бе обявено и че от това, дали Хавана ще разреши на Фариняс да се яви на 15 декември на церемонията по връчването на наградата в Страсбург, ще се съди доколко демократична е Куба.
На острова това бе прието зле. Там наричат Фариняс и другите като него “наемници” и не спират да разпространяват информации за финансовите помощи, които дисидентите получават от чуждестранни фондации. Фариняс е третият враг на властите в Куба, награден с “Андрей Сахаров” – след Освалдо Пая (2002) и “Дамите в бяло” (2006).
Куба е гневна от двойните стандарти, защото е убедена, че голямото нарушение на човешките права спрямо кубинци идва от над половинвековното вече американско ембарго, което лишава гражданите й от внос на жизненоважно стоки и материали, включително медицински. За премахване на ембаргото за пореден път бе гласувано в ООН на 26 октомври. 187 държави бяха “за”, Маршалските острови, Палау и Микронезия се въздържаха, а “против”, както винаги, бяха САЩ и Израел... Пак от ООН кубинският външен министър Бруно Родригес даде и отговор на решението от Люксембург. Той каза, че ЕС “сънува”, ако смята, че може да нормализира отношенията с Куба без да отмени Общата позиция. Според него ЕС няма какво да се занимава с човешките права другаде, докато не се е справил със собствените си проблеми с имиграцията, с депортацията на малцинства и с полицейското насилие срещу демонстранти.
Тринидад Хименес несъмнено е наясно с всички тези сложности между Куба и ЕС. През 2006-2009 г. тя беше държавен секретар по отношенията на Испания с Латинска Америка и нееднократно е придружавала Моратинос до Хавана. Тепърва ще проличи какъв опит е натрупала край безспорния ас в дипломацията. Но испанската преса не пропусна да напомни, че Сапатеро чак до 2009-а, когато я слага начело на здравеопазването, се въздържа да й доверява министерски длъжности. Въпреки че инак я цени изключително много. Задължен й е още от зората на политическия си възход – когато през 2000 г. тя не само го подслонява в квартирата си в Мадрид като млад депутат, дошъл от Леон, но му отваря и вратите към партийния елит на социалистите, чак до Фелипе Гонсалес. А после, благодарение и на усилията на Тринидад, движението “Нов път” в ИСРП налага Сапатеро като лидер на партията. През 2003-а той й връща жеста като я лансира за кандидат-кмет на Мадрид. Тя се бори всеотдайно, но губи от кандидата на десницата Алберто Руис Гаярдон, който е градоначалник и досега. ИСРП идва на власт през 2004-а, но Тринидад остава на партийна работа чак до 2006-а, когато Сапатеро я прави държавен секретар за Латинска Америка. Вярно, в партията тя отговаря за международната дейност – любимото й поприще, заради което дори навремето се омъжва за дипломат и обикаля с него из Африка. 30-годишна се развежда и тръгва да гради собствена кариера. Сега Сапатеро й дава шанс да докаже какво може. Но на дебютната й хабанера в Люксембург според “Ел Мундо” френският й колега Бернар Кушнер непрекъснато питал: “Защо, защо смениха Моратинос?...”