Не можеш два пъти да влезеш в една и съща река, нито два пъти да бъдеш посланик в една и съща страна. Онази България, в която през 1993-а дон Хорхе Фуентес Монсонис-Вилайонга поема първия си 4-годишен мандат като посланик на Кралство Испания, не е като днешната, в която пак “нашия дон Хорхе” приключва своя бърз втори мандат от година и половина. В промените, настъпили в европейския статут на страната ни през тези 17 години, има доста забележима “испанска връзка” и приносът на посланик Фуентес за изрядния й “възел” е несъмнен. Обмяната на испански опит по пътя към ЕС и неизменната подкрепа на Мадрид за българската евроинтеграция са акцентите още в първия мандат на дон Хорхе. “1996-а и 1997-а бяха доста тежки години тук. Малцина тогава ми вярваха, че скоро България ще се присъедини към ЕС. Е, избързах в прогнозата си с няколко години, но все пак фактът вече е налице и аз съм изключително доволен от това развитие,” казва посланик Фуентес. Той дипломатично не изтъква личното си участие при “побутването” на страната ни напред – когато през 2000 г., като посланик за специални поръчения за разширението на ЕС, пристига отново у нас на проучвателна мисия и изготвя благоприятстващ бъдещото ни еврочленството доклад.
Хорхе Фуентес е отличен познавач на България и на целия ни регион още от 70-е и 80-те години, когато отговаря за страните от Източна Европа в испанското външно министерство и нееднократно идва у нас. Заема също различни дипломатически постове в Тунис, в испанската мисия в ООН, в Белград, във Вашингтон. Първото му назначение с ранг посланик е през 1993 г. в София. “Това е като първата любов – никога не се забравя”, спомня си днес с усмивка дон Хорхе. Столицата ни вече го била очаровала при предишните му по-кратки командировки със спокойствието и уюта си. Все пак контрастът с Вашингтон, където до 1993-а работел като заместник-посланик, бил доста осезаем: “Дойдох от най-развитата държава в света и попаднах в страна, преживяваща кипежа на политическия и икономическия преход”. Не пропуска да подчертае колко добре бил посрещнат от българските ръководители, как всички врати се отворили пред него. Важна роля за това изиграва и мащабната организация на визитата на испанския крал Хуан Карлос Първи и на кралица София у нас през 1993 г. – едва на третия месец след назначаването на Хорхе Фуентес за посланик. Кралското посещение преминава много успешно и сближава още повече България и Испания, а за приноса си посланик Фуентес получава от тогавашния президент Желю Желев орден “Мадарски конник” първа степен. Две години по-късно у нас пристига и тогавашният испански премиер Фелипе Гонсалес. В основата и на това гостуване е дон Хорхе. След още година посланикът съдейства и на първото идване на Симеон Сакскобургготски в България. През първия си мандат испанският дипломат става почетен гражданин на София и доктор хонорис кауза на СУ “Св. Кл. Охридски”, а преди отпътуването си през 1997-а получава и орден “Стара планина” първа степен от избрания междувременно за президент Петър Стоянов.
След като още тогава “обира” толкова висши отличия, сега, при втория му мандат, е много трудно да се намерят още неполучавани от дон Хорхе награди. Но не е невъзможно. Тази година той бе отличен със “Златна лаврова клонка” на Външно министерство и със “Златен век” на министерство на културата.
Хорхе Фуентес много цени достъпността и комуникативността на всички нашенски ръководители: “Има страни, в които виждаш президента, само когато му връчваш акредитивните писма, и после още веднъж, преди да отпътуваш окончателно. В България не е така. Тук чуждестранните дипломати имат възможност за преки и интензивни контакти с държавния и правителствения елит”.
Особено наситени са тези контакти по време на тазгодишното испанско председателство на ЕС. То е второто, което се пада по време на “български” мандат на дон Хорхе. Сегашното обаче е по-особено, защото е първото след приемането на Лисабонския договор, действа във формата на “тройка” (в трио със следващите два страни председателки, в случая Белгия и Унгария) и е съпроводено с голямо напрежение. Особено като се има предвид, че преминава в условията на тежка световна икономическа криза, от която Испания е засегната сериозно.
Посланик Фуентес има своя ракурс и към измеренията на кризата в България: “Икономически сте в сложна ситуация. Вашият БВП е едва 34% от средния за Европа. Когато Испания влизаше в ЕС, тя имаше два пъти по-голям от вашия БВП. И пак бяхме бедняците в Съюза заедно с Гърция, Португалия, Ирландия... На вас сега ви е нужен растеж от 6-7%, за да може да догоните останалите в ЕС. Разбира се, ако те междувременно държат растежа си на нула. С настоящите ваши темпове от 2% годшен растеж ще са ви нужни 20 г., за да достигнете 80% от средноевропейския БВП.”
Дон Хорхе хвали сегашното правителство за борбата му с престъпността и смята, че то има най-добри намерения да овладее бюджетния дефицит, без който няма влизане в еврозоната. Но според испанския дипломат бюджетът ни е доста суров с 20-те процента съкращения на разходите, които тъй болно удрят по “най-важните сектори” – образованието и здравеопазването, и могат да предизвикат “опасни последствия”.
Важното е бързо и ефективно да се усвоят средствата по еврофондовете и да се развие инфраструктурата у нас, подчертава посланик Фуентес. Той уверява, че един от ключовите проекти в тази сфера – вторият мост над Дунава, който се изгражда от испанската фирма FCC, ще бъде готов до 2012 г.
На испанския опит в усвояването на европейски пари особено по регионите бе посветена специална конференция с участието на испански експерти и на български настоящи и бивши министри, която се състоя в НДК на 18 ноември. На 26 ноември подобен форум ще фокусира вниманието върху имиграцията, а на 29 ноември официално ще приключи туининговата програма по правосъдието с участието на Испания, която изигра своята важна роля най-вече в предприсъединителния период. Работният график на посланик Фуентес остава много сгъстен до самото му отпътуване от България, планирано за началото на декември.
В крайно напрегнатата година и половина, откакто за втори път бе назначен за посланик в България, на дон Хорхе не му остана никакво време, за да се посвети на любимото си хоби – рисуването. От българския му период през 1993-1997 г. са останали много спомени от изложби с негови картини. Сега, при второто му идване у нас, много галеристи настоятелно, но безрезултатно го канели да излага при тях свои творби. Дори съпругата на посланик Фуентес – полякинята Кристина Леха (която пази чудесни младежки спомени от нашето Черноморие), все питала мъжа си защо не намира време да рисува. Ето как отговаря той: “Защото за това се исква специална нагласа на духа, а аз нямах нито миг покой през последнага година и половина. Освен това още при миналия си мандат аз май нарисувах всичко в София, което си заслужаваше. Вярно, сега има доста промени в облика на града, но не мога да седна да рисувам молове, нали? Любопитно ми беше все пак да виждам къщи, които съм рисувал и които сега са с реновирани фасади. Или дървета, които са пораснали и са променили гледката например към площад “Славейков” – мястото, което увековечих в една от най-любимите ми картини.”
Краткият сегашен мандат на посланик Фуентес приключва с очакваното му пенсиониране след успешно финализиране на испанското председателство на ЕС. Двамата с доня Кристина се прибират първо в мадридския си дом, а в началото на идната година ще заминат за къщата, която са купили в курортното градче Беникасим край родната за фамилията на дон Хорхе Валенсия. Домът там е достатъчно просторен, за да посреща деца и внуци. Двойката има две дъщери – Патрисия и Лаура, и един син – Хавиер. Филоложката Патрисия и инженерката Лаура са дипломирани в САЩ и са омъжени за американци, едната има три дъщери (най-малката е на 2 месеца и носи българското име Мая), а другата – двама сина. Жененият за шведска дипломатка Хавиер също е дипломат и вече е част от екипа на новата дипломатическа служба на ЕС. Живее със съпругата си в Брюксел.
Дон Хорхе не смята да преминава на “пенсионерски ритъм”. Иска да се посвети на писането на книгата си за Балканите, а и отново да се върне към рисуването. Има също покани за участие в телевизионни и радиопрограми, както и за изнасяне на лекции в различни испански университети. В СУ “Св. Кл. Охридски” също се надяват да го посрещат като гостуващ лектор. И той обещава, че ще идва. Но не веднага. Първо иска тактично да остави следващия испански посланик да се утвърди спокойно у нас.
Убеден е, че в София, а и въобще в България винаги ще се чувства като у дома си заради “гостоприемството и щедростта на българите”. Няма да забрави как веднъж преди конференция в СУ “Св. Кл. Охридски” се отбил при художниците на “Шипка” 6, изпил едно кафе и чак тогава разбрал, че си е забравил портфейла. Видял обаче сред другите клиенти един познат и човекът веднага му поел сметката... Дон Хорхе с наслада си спомня разходките заедно със своята съпруга из софийските улици, любимите им кафета, спектаклите в операта, обиколките из най-различни къчтета на страната – “дори там, където няма асфалт”, и най-вече омайня дух на българските манастири, “където винаги има някой отзивчив самотник, за да те посрещне сърдечно”...