Мадрид, слънчев понеделник, хотел „Интерконинентал” – един от най-лъскавите на модерната столичната артерия „Пасео де ла Кастеяна”. Господа в елегантни костюми сноват усмихнати сред нетърпеливи оператори и репортерки, строени на изчакване в мраморното фоайе. В заседателната зала зад тях същото оживление е обзело и участниците във все още не приключилия Иберо-руски форум под дългия надслов „Иберийската перспектива в отношенията ЕС-Русия – очаквания с оглед предстоящите избори в Испания и Русия”. Всички чакат Хосе Мария Аснар – бившия испански премиер от дясната Народна партия (НП), на която сондажите вещаят победа в парламентарните избори на 20 ноември. Кандидатът за премиер на НП е сегашният й лидер Мариано Рахой, който обаче заради предизборната обстановка се е зарекъл да критикува главно икономическата политика на сега управляващите социалисти начело с министър-председателя Хосе Луис Родригес Сапатеро и да мълчи по темата за терористичната баска групировка ЕТА. Но тъкмо в същия този слънчев понеделник група видни международни посредници, между които двама бивши премиери на Ирландия и Норвегия и един бивш генерален секретар на ООН, отправят призив от конференция в Сан Себастиян ЕТА да приключи окончателно въоръжената си дейност, а правителствата в Мадрид и Париж да поведат диалог с нея за предаване на оръжията и за съдбата на нейни излежаващи присъди членове. Журналистите в „Интерконинетал” тръпнат да чуят от Аснар коментар по темата. И по изборите. И по кризата с испанския дълг, за който броени дни по-рано Русия даде знак, че е готова да го изкупи. Аснар продължава да е неоспоримият голям авторитет на НП и у дома, и на международен терен, където през 8-годишния си премиерски мандат между 1996-а и 2004-а е успял да установи доста важни лични връзки. Включително с Владимир Путин – тогава руски президент, днес премиер, а догодина очевидно пак президент.
Аснар е поканен да държи реч на закриването на Иберо-руския форум, който трасира стратегията за бъдещо взаимоизгодно сътрудничество между предизвестените победители в изброрите в Испания и Русия. И той идва, макар и с половинчасово закъснение. Официалните господа го приветстват развълнувано и го водят към залата през блъсканицата от камери и микрофони, сред която репортерки се надвикват да питат за изборите и за ЕТА. Аснар преминава непроницаем до президиума на конференцията и приема усмихнат овациите на участниците. След което произнася от трибуната стегната и многопластова реч, с която отговаря на всички зададени и незададени въпроси по ключови становища на НП.
Започва с ЕТА, защото това много вълнува испанците, а и за руснаците темата за тероризма е сериозна и съществена. Ораторът е категоричен, че е „политическа грешка” и „морален провал” да се води диалог с терористи. Вини екипа на Сапатеро, че се е отклонил от духа на национално единение и помирение, залегнал в конституцията от 1978-а, и че е бил икономически некомпетентен. Дава за пример своите два мандата, през които осигурил икономически разцвет за Испания и я вкарал в еврозоната. (Пропуска обвиненията на противниците си, че тъкмо тогава набъбва балонът в строителния бум, подготвил сегашната криза). Изказва задоволство, че испанците вече са видели в НП алтернатива на сегашното соцправителство и обещава партията отново да поведе страната към модернизация и разбирателство.
Откроява неделимостта на Испания от „Европа като проект за интеграция и политическо сътрудничество, базиран на либералната демокрация и пазарната икономика”. Подчертава, че „Русия е ключова страна за бъдещето на Европа и за стабилността в света” и че въпреки редица различия, с нея може и трябва да се гради конструктивно и позитивно партньорство. Изказва увереност, че „Испания и Русия ще излязат засилени от своите избори, залагайки на икономическата, политическата и социалната модернизация”. Хвали Путин, че „е имал и има проект за развитието на Русия” и уверява, че между двама им отдавна се е установило искрено доверие. Илюстрира го със следния епизод от времето, когато самият той бил премиер на Испания, а Путин – президент на Русия. Путин пристигнал на визита в Мадрид. Съветниците на Аснар му го описали така: „Той е студен, рядко се усмихва, но с него може да се преговоря”. Седнали да си говорят двамата и за да стопи ледовете, Аснар решил да е откровен – разказал на Путин за описанието му. При което гостът бръкнал джоба си, извадил лист и казал: „А виж как моите съветници описаха теб: той е студен, рядко се усмихва, но с него може да се преговаря”.
Заключителните думи на Аснар за испанско-руските отношения също са многозначителни: „И двете ни страни имат велика история. Да продължим да правим история. Да градим бъдещето”.
Стъпка в тази посока бе и самото провеждане на Иберо-руския форум в „Интерконтинентал”. С него бе даден ясен знак, че под предстоящото президентство на Путин Русия ще следва своя ясна стратегия за конструктивно сближаване с ЕС и по т.нар. южна дъга, включваща Италия (с приятеля му Силвио Берлускони начело) и Испания (със съпартийците на приятеля му Аснар, готови да поемат властта след изборите).
Форумът бе организиран от базирания в Москва Институт за изследване на международната интеграция (ИИМИ) и от регистрираната в Сантяго де Компостела медийна формация „Медиасиете”. Сходството в името с медийната групировка на Берлускони „Медиасет” може би не е случайно. Ръководителят на „Медиасиете” Педро Моуриньо предостави воденето на един от панелите на конференцията на Алесандро Мусолино, своя италиански приятел и съратник от младежката организация на Европейската народна партия, който е и неин почетен председател. „Той ме научи да обичам Русия”, каза Моуриньо, имайки предвид Мусолино, който пък спомена за „личната химия” между Путин и Берлускони.
Във форума участваха изявени руски и европейски политици. Всеки от тях изрично подчерта колко е необходимо конструктивното партньорство между Москва и ЕС, колко е важна предвидимостта на избора на Путин за президент догодина, колко позитивна е ролята му на гарант на стабилността в Русия и в отношенията с чуждите партньори. На испанска почва твърденията звучаха особено убедително. Буквално в навечерието на конференцията помощникът на сегашния руски президент (и бъдещ премиер под президентството на Путин) Дмитрий Медведев Аркадий Дворкович обяви след разговори с испанската министърка на икономиката Елена Салгадо, че страната му не би имала нищо против в перспектива да изкупи дълговите облигации на Испания, за да помогне на Европа в борбата с кризата.
На Иберо-руския форум се изказаха зам.-председателят на Руската Дума Александър Бабаков, вицепрезидентът на ОССЕ Рикардо Мильори, президентът на Карачаево-Черкезката република Рашид Темрезов, депутатът в Европарламента Пабло Ариас Ечеверия, британският депутат Дейвид Ричмънд, съветникът в кметството на Мадрид Давид Ергидо Кано, испанският депутат от НП Антонио Ериас Рей, директорът на ИИМИ Сергей Серебренников, директорът на Руския национален енергиен институт Сергей Правосудов, съветникът в общината на Мадрид Персивал Манглано, губернаторът на Тамбовския регион Олег Бетин, президентът на местния парламент на Ла Коруня Диего Калво, депутатът от Кнесета Леон Литинецки и др.
България бе представена от зам.-председателя на Народното събрание Георги Пирински. Той акцентира върху интереса на България и към проекта „Южен поток”, и към проекта „Набуко”. Припомни ролята на страната ни като гарант на стабилността в нашия регион, както и стартиралия преди 15 г. процес на сътрудничество в Югоизточна Европа. Подчерта, че елемент от протичащото заради кризата реформатиране на ЕС е и пренастройването за нов тип по-ефективно и прагматично сътрудничество с Русия с оглед бъдещото президентство на Путин и променящите се реалности в света.
По същото време, докато течаха обсъжданията на Иберо-руския форум в „Интерконтинентал”, в друг един хотел в самия център на испанската столица, край пл. „Пуерта дел сол”, се разигра доста по-различен сюжет. Представители на т.нар. движение на възмутените – онези младежи, които първи излязоха да протестират срещу кризата и безработицата в Испания още на 15 май и чийто пример днес се мултиплицира от активистите на „Окупирай Уолстрийт”, завзеха изоставения от собствениците си заради непосилни кредити хотел „Мадрид” на ул. „Каретас” 10. И обявиха, че ще настанят там бездомни семейства, изгубили жилищата си, защото не могат да си плащат кредитите.
Предпазливата заради предизборната ситуация полиция не посмя да изгони младежите, а ако това не стане до 48 ч. след завземането на дадена сграда, вече трудно някой ще я освободи от младите „окупатори”. Те се заеха да я разчистват и да поправят нанесените й щети през времето, докато е била изоставена. Навън, на тротоара, непрестанно кипят бурни дискусии на подкрепящи и критикуващи акцията. Тече и подписка за отмяна на закона, който не само позволява на банките да вземат жилищата на закъсали платци, но и ги принуждава да продължават да изплащат ипотеките си. „Тук не е пещерата на Али Баба, тук живее Робин Худ”, поше на вратата на завзетия хотел. А на картони пред входа му е добавено: „Защото вярваме в хората”. „Окупаторите” искат смяна на системата и пряка народна демокрация, клеймят диктата на капитала.
Хората подпомагат младежите с бутилки вода и храна (водата в сградата е спряна). Слагат ги в торби, които маскирани „окупатори” пускат с въженца от прозорците до долу и после изтеглят обратно.
Някои от младежите са доста сърдити на медиите, особено на телевизиите, защото смятат, че те злонамерено отразяват акцията им. И си крият лицата – не искат да попаднат в полицейските архиви. Други с охота обясняват мотивите си и държат да печелят още симпатия. Доста хора – при това от най-различни възрасти, дори и ветерани от демонстрациите срещу диктатурата на Франко, и без това ги подкрепят сърцато. Всички решения – било за хотела, било за други акции – се вземат колективно на т.нар. асамблеи. Събират се на съседния площад „Хасинто Бенавенте”. Сядат в кръг и всеки казва какво мисли. Има и доста крайни мнения.
Дългогодишната журналистка в „Нешънъл джиографик” Ана Пуертолас, участвала навремето в антифранкистки акции, обяснява: „Много са ми симпатични. Ходих да ги подкрепя. Но ги чух да скандират, че това днес не било демокрация, а диктатура. Милите! Те не знаят какво е диктатура! Та полицията не ги докосва! Всичко им е позволено. Но нямат програма. Знаят само какво не искат”.
На въпроса как така с толкова леви площадни нагласи сондажите дават 46% за НП на предстоящите избори и едва 29% на социалистите, Ана отговаря: „Хората искат промяна, защото кризата наистина е плашеща. И не мислят много, че НП ще им донесе още по-антисоциална политика. А децата по площадите... Ами те не са мнозинството. Мнозинството си седи по диваните пред телевизорите и просто следва принципа на махалото”.

........................


Александър Бабаков, зам.председател на Държавната дума:

Стабилна Русия е в интерес на всички

Г-н Бабаков, Русия очевидно следва своя дългосрочна стратегия в деловото сътрудничество със страните от ЕС. Какво е мястото в нея на енергийните проекти, които се очаква да се реализират в България?

Интеграцията е важна за всички – и за Русия, и за Европа. Предлагаме взаимодействие и партньорство. Често се чува, че Русия търси само собствен интерес. В никакъв случай. Проекти, които касаят много страни, не могатда бъдат реализирани без отчитане на интересите на всяка една от тях. Има и стратегия, има и технически решения. Аз се надявам, че между Русия и България няма да има затруднения при реализацията на общите ни проекти.

„Южен поток” ще стигне ли до Испания?

При такива проекти всеки интерес има не само стратегически и политически цели, но и технологически. Ако при разчетите и двете страни установим, че е възможно и необходимо това да се реализира, защо не?

Какви са впечатленията ви от този форум в Мадрид?

Форумът според мен е доста представителен. Разглежданата тема е крайно важна и за Русия, и за Европа. Важно е акцентирането върху стабилната и за себе си, и за партньорите си Русия. От това зависи не само днешният ден, но и бъдещето на нашите отношения. Светът много бързо се променя. И съзнанието на много политици се трансформира в посока към разбирането за многополюсния свят и за произтичащото от това уважение към интересите на всички страни. В дадения случай за мен е важно, че на този форум се чуха мнения не само на руски политици, а и на европейски, които обикновено са много внимателни, предпазливи, даже повече са склонни към критика, отколкото към похвали. Но сега най-често и те признаваха, че стабилна Русия е в интерес на всички.


...........................................

Георги Пирински, зам.-председател на Народното събрание:

Трябва да сме ясни за тръбопроводите


Г-н Пирински, как ще коментирате мястото на България в цялостната стратегия на деловото сътрудничество между Русия и ЕС най-вече в контекста на енергийните проекти? Политиците у нас имат ли комплексен поглед по въпроса?

Според мен няма достатъчно спокойно и обективно разглеждане преди всичко на самите процеси, които протичат, на факторите, които ги движат. И оттам имаме едно несериозно разполагане на българските позиции и стъпки. България наистина се намира на един много централен кръстопът. В район, който, както виждаме, далеч не се е успокоил и където икономическата стагнация взема много тежка цена. От тази гледна точка България трябва да развие достатъчно ясна позиция за изграждането на тръбопроводите, които се планира да минат през нейна територия – и „Южен поток”, и „Набуко”. Както знаем, не е ясно кой в крайна сметка ще се реализира, колко газ ще има, кои са реалните трасета, по които ще се мине. Но ние трябва ясно да кажем: „Да, заинтересовани сме през нашата територия да протича този ресурс”. И да се постараем в разумна степен да го оползотворим в национален и регионален мащаб, около него да развием стратегия за чиста енергия, за ефективни производства и т.н. Вместо това върви познатата караница, грубо казано, което в крайна сметка на никого не служи.

..............................

Артуро Санчес, студент по кинематография, участник в асамблеята на пл. „Хасинто Бенавенте” за съдбата на окупирания хотел „Мадрид”:

Искаме промяна на системата

Движението на възмутените се роди спонтанно, но е много важно, то е стъпка към промяна на обществото. В Испания дълго се смяташе, че младите нищо не правим, не участваме в обществения живот. Но сега надигнахме глас, защото младите нямаме бъдеще. Младежката безработица е над 40%. Има и голяма спекулация с жилищните кредити, много семейства остават на улицата. Кризата удря всички ни. Учим, а нямаме реализация. Хората гледат да се махат извън страната или са принудени да учат не неща, за които имат качества и желание, а които ще им дадат по-добри доходи. Искаме промяна на системата. Без насилие, със средствата на гражданското общество. Разочаровани сме, защото изборите се правят с големи манипулации. Особено в крайните квартали и в имигрантските среди хората са по-податливи на натиск. Има силно желание за промяна и големите медии внушават, че тя може да дойде само от десницата. Като го прочетеш сто пъти и сам започваш да вярваш, че е така. Ето защо искаме промяна и на изборния закон, и на закона за рекламата, и на закона за жилищните кредити, които те заробват доживот.