Педро Олаля (Овиедо, Испания, 1966 г.) е виден испански елинист, писател, преподавател, преводач и фотограф, който от години живее в Гърция. Автор на голям брой оригинални и преводни книги, фотографски изложби и многобройни статии. От 1998 е преподавател в Атинския университет и лектор в Гръцкия парламент. В YouTube от няколко месеца се върти негово видеообръщение, станало известно като „Думи, отправени от Атина”. То е записано доста преди принудителната оставка от премиерския пост на Георгиос Папандреу заради опита му да обяви референдум за „спасителния план” на ЕС за Гърция, последвана от наложеното от Брюксел назначаване за ръководител на гръцкото правителство на банкера Лукас Пападимос. В анализа си Педро Олаля поразително точно предвижда именно такова развитие на събитията. Коментарите и изводите му стават все по-актуални за цяла Европа.
.........................................................


От доста време политическите и медийни изявления в Испания и други европейски страни се свеждаха до това да се каже с облекчение, че ние не сме Гърция, че нашите резултати са по-добри и че гърците всъщност си заслужават това, което става с тях, защото са мързеливи, опърничави и склонни към стачки и манифестации. Да се надяваме, че сега, когато вълната достигна Испания и други географски ширини, когато и там започват да орязват заплати, пенсии, права и помощи, испанците и европейците ще обмислят по-добре оценката си за Гърция и ще осъзнаят истинската същност на положението, което грози всички ни, както и действителния му обхват. Какво се случва? Исторически погледнато то е следното – онези, които държат в света финансовия контрол, завладяват политическата власт посредством създаването и експлоатирането на дълга. И го правят в съгласие с нашите управляващи и при неспособност за организирана реакция от страна на гражданството. Затова проблемът на Гърция не е проблем от местен характер. Това е видимото лице в Европа на една трагедия, която засяга всички ни – постепенното рушене на държавата, на демокрацията от страна на субектите на икономическата глобализация. Това, което се случва, е много опасно, защото, когато икономическите и финансови сили завладеят изцяло политическата власт, ще изчезне политиката като упражняване на суверенитет, демокрацията ще бъде само гротескна химера и независимо от това кой управлява всички ние ще бъдем роби на шепа магнати на парите. Гражданска съпротива срещу този процес - това е дълбокият смисъл на всички демонстрации, с които от около две години ден след ден са заети голяма част от гърците. Гръцкият народ е готов да прави жертви, и то големи, но малко по малко си дава сметка, че всички жертви, които се изискват от него, които му се налагат, не са насочени към слагане край на една перверзна система, а към нейното поддържане и увековечаване. Защо? Защото спасителният план, организиран от твърдото ядро на ЕС и на МВФ, който ни се налага като единствено и отчаяно решение пред заплахата от сигурен банкрут, е план, проектиран за запазване печалбата на спекулантите, за свеждане до минимум на опасностите за тях и за откриване на пътищата за присвояване на националното богатство. Това съвсем не е план за облекчаване на положението на страната, нито за развитие, нито за по-справедливо преразпределение на общото богатство. Тъкмо обратното, това е план, насочен към запазване на положението, при което общото богатство все така несправедливо да се стича към все по-малък брой ръце.
Нека бъдем ясни. Това, което ни се представя като криза, в действителност е организирана икономическа атака. И това, което ни се представя като дълг, е старателно подготвен продукт, замислен като средство за подчинение, който осигурява продължение на колониализма и увековечава същата зависимост. Един от всеки пет долара от световния дълг ние дължим на МВФ и на Световната банка. За всеки, който има понятие от съвременна история, са пределно познати практиките на тези институции в страните, където те са действали до момента. А ако не са, то нека попитат Латинска Америка, Африка на юг от екватора, Магреб, страните от Югоизточна Азия и всички от така наречения Трети свят, които през последните десетилетия се обезкървяват в процес на нарастващо натрупване на дълг, за който плащат на Първия свят седем пъти повече от онова, което получават като помощ за своето развитие.
Тези институции действат като финансови посредници, осигурявайки чрез своите кредити и лихви по-големи гаранции за плащане на инвеститорите от страните, в които те инвестират. Целта на инвеститорите, както е известно, е да се приберат парите. Но понеже частните инвеститори нямат никаква гаранция, че страните, в които те инвестират, ще постигнат очакваната печалба и плащането ще си осъществи, те са подвластни на опасностите от залагането. И възможността да им бъде заплатено се ограничава до част от печалбата, без никога, разбира се, да се разпростира до националното богатство на страната, в която инвестират. И така, за да постигнат гаранции, че ще им бъде платено, тяхната цел е да внесат в страната свой агент бирник, способен да превърне частната спекулация в публичен дълг. Това именно прави от създаването си МВФ.
За да се постигне това, трябва да е налице съгласието на определени политици. И това именно стана в Гърция. Сега, благодарение на конвертиращия ефект на МВФ, Гърция вече не дължи пари директно на частните спекуланти, а на други страни, което прави по-трудно неизплащането. Сега трябва да се отговори на този съмнителен дълг с труда на данъкоплатците и, което е по-привлекателно за инвеститорите, с националното богатство, което самото правителство е ангажирало като гаранция, прекрачвайки границата на неотчуждаемото, в текста на неотдавна подписаните протоколи.
Да видим сега - Гърция ли е най-задлъжнялата страна в Европа и в света, както искат да ни втълпят от известно време насам? Разбира се, че не. Тя е на осемнадесето място по външен дълг в милиони долари. На девето място е по дълг, съотнесен към брутния вътрешен продукт, и на петнайсето – по дълг на глава от населението. Много по-назад е от Франция, Германия, Англия или Швейцария и дори на доста голямо разстояние от Испания. Не е на първо място и що се отнася до частната задлъжнялост. Нито в публичните разходи, нито дори по броя на държавните служители. Но това е страната в Европа с най-високи потребителски цени на стоките от първа необходимост. И по-голямата част от гърците отдавна трябва да прибягват до помощта на роднини, до допълнителна или временна работа, за да изкарат месеца. Какъв е тогава този дълг? Този дълг, в името на който Гърция е принудена да договорира най-големия заем в историята на човечеството, се състои на 90% от държавни облигации. А държавните облигации не са точно дълг, те са инвестиционни механизми, търгувани свободно на пазара на ценни книжа. С други думи това са залози с пари, при които може да се печели или да се губи и в това има голяма разлика. Понастоящем капиталът, с който се оперира на световния пазар на дълга, е един милиард долара. А годишното производство на планетата е едва 57 милиона. Тази огромна разлика обяснява причината за „задлъжняването” на света. Причината не е в реален дефицит, а в необходимостта едва 1600 инвеститора да експлоатират този капитал. През последните десетилетия икономически погледнато ние сме построили един не само несправедлив, но и абсурден свят. И при все това изглежда трябва да се прави всичко възможно той да не сгромоляса. Така съвсем неотдавна, преди едва две години, Гърция „спаси” банките със 70 милиарда евро на данъкоплатците, за да се избегнели по-големи бедствия. А сега трябва да се спасява и финансовия сектор, отново с пари от платените от хората данъци. Междувременно обаче – внимание! – 50% от парите, с които се оперира в света, осъществяват движението си през офшорни компании, създадени в страните от данъчния рай, с цел да се избегнат данъците и да се поддържа пълна анонимност на собствениците им. Само в Гърция действат повече от 4 хиляди офшорни компании, а през последните 10 години с света са създадени повече от един милион компании от този тип, измислени от англосаксонските спекуланти. Днес превратите се правят от финансистите. А гръцкия народ, съгласно диктата на Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ, е подложен на повишаване на данъците, орязване на заплатите, гонене от работа, намаляване на социалните и здравни придобивки, приватизиране на държавните предприятия, принуден е да постави в ръцете на чуждите инвеститори националното богатство на страната си, да купува оръжие от кредиторите си и на всичкото отгоре от него се иска да плаща солидарни такси. А междувременно банките са субсидирани и дори не се поставя въпроса за въвеждането на минимална такса от 0,1% върху транснационалните финансови транзакции – такса, с която биха могли да се събират годишно над 600 милиарда евро, повече от предполагаемия гръцки дълг, без да се накърнява джоба на данъкоплатеца, нито душата на бедните. Но това не се прави, защото вероятно е неморално. Докато светът действа по този начин, нито политиците, нито финансистите ще имат моралния авторитет да наложат изискваните жертви.
Какво може да се направи, ще кажете вие. И какво е онова, което не се прави? Преди всичко европейското гражданство, ако то действително съществува в Гърция, в Испания и във всички страни от Европа, трябва да направи общ фронт срещу злоупотребите; трябва да изисква от правителствата да спрат спекулантите, или да си ходят, да принудят инвеститорите да рискуват повече при своите неразумни операции, вместо да ги подпомагат с публични средства всеки път, когато се наложи, за да може те винаги да извличат печалби. Трябва да си изисква от тях да управляват за народа, който им поверява управлението, а не за собствените си интереси.
В случая с Гърция, европейското гражданство трябва да я подкрепи в отказа й да признае този дълг. Всеки план за предоговориране на дълга ще доведе до банкрут и подчинение на условията на лихварите. За всички, не само за Гърция. Пътят на задлъжняването е бездънна яма, както историята неведнъж е доказала.
И така, трябва да се изисква промяна на сегашната политическа практика, трябва незабавно да се спре плащането на дълга, трябва да се изясни произхода и природата на този дълг, за се види дали има извършители на престъпления сред хората, отговорни за задлъжняванет. И трябва точно да се определи каква част от това значително количество не е нищо повече от един омразен дълг, сключен против интересите на населението на определена страна при пълна осведоменост на кредитора – така, както САЩ дефинира това понятие и го употреби за своя собствена облага след войната, водена срещу Испания за независимостта на Куба. Едва след като всичко това бъде изяснено и виновниците бъдат наказани, ще се реши спокойно и справедливо,посредством какви заеми, какви продажби и какви нови мерки трябва да се справим с легитимния дълг. Реалният дефицит на страната през последното десетилетие е едва 4% от този предполагаем дълг.
Една от възможните мерки би могло да бъде например категоричното изискване на репарациите, които Германия е била осъдена да плати на Гърция след края на Втората световна война. Въпреки военната окупация, масовото депортиране на хора в лагерите на смъртта и онези на един милион жертви репарациите все още не се изплатени. Други мерки, по-икономични и не така исторически, биха могли да бъдат като начало забраната за създаване на офшорни предприятия на гръцка територия, блокирането на имуществото им и задължаването на анонимните акционери да се идентифицират и да плащат данъци с цел да се деблокира собствеността им. Вероятно половината от тях няма да се осмелят дори да се покажат. Би трябвало също така да се изиска от банките да върнат средствата, изхарчени за спасяването им; бе трябвало да се обложат с такси международните финансови транзакции; да има справедливи такси за срамните влогове в Швейцария и други страни от данъчния рай. Цяла серия от данъчни мерки е необходима, за да се избегне истинската измама - тази, която се осъществява посредством банките, борсата и офшорните предприятия. И едновременно с това ще трябва да се преразгледа самата връзка с Европейския съюз и с валутата, еврото, замислено с неолиберални критерии в полза преди всичко на Германия и на някои други страни членки. Ако ние не признаем дълга, ще ни отдалечат от пазарите за известно време, ще ни бойкотират в рамките на възможното, но ще си спестим парите от спекулацията с ценните книжа и ще спасим голяма част от националното богатство, което изтича към големите групи инвеститори. Само лихвите от облигациите за настоящата година са 16 милиарда долара. Толкова, колкото в Гърция се отделя за образование и здравеопазване. Ако решим да не признаваме дълга вместо да подхранваме спекулациите, ние можем да посрещнем дефицита, да подкрепим реалната икономика на страната, да облекчим натиска върху гражданите, да съживим търговията и да стимулираме спестяванията. И най-вече нашите жертви, които ще бъдат големи, тогава наистина ще са насочени към събаряне на една несправедлива система и построяване на друга, по-добра.
А сега, вече накрая на тези мои Думи, отправени от Атина, искам да ви помоля за нещо важно. Да помогнете за глобализиране на съпротивата срещу злоупотребите на глобализираната икономика. Европейското общество е твърде приспано и приспособенчески настроено относно политическото управление на недостатъците на своята демокрация. То има спешна нужда да пренастрои убежденията си на прогресивна вълна и да реагира решително срещу новите превратаджии. Да започне да се бори успешно с несправедливостта и невежеството, вместо да ги прикрива или фаворизира съгласно тъмни интереси. И трябва да направи това за доброто на всички. Защото ние, които се радваме в по-голяма степен от други на свобода, образование и култура, сме в дълг към останалата част от човечеството. Да, признавам, че съм настроен срещу системата, защото не разбирам как в свят, в който петдесет предприятия натрупват по-голямо богатство от сто страни, човек, способен на солидарност, може все още да подкрепя системата. Мисля, че във времето, в което живеем, нашата система има повече от всякога нужда от дисиденти, от хора, готови на високи мисли, дълбоки чувства и ясни думи. Приемете силна прегръдка от Гърция.

Превод от испански: Мария Пачкова