На Сапатеро му трябваха шест години за да направи завой от 180 градуса и да започне да върши неща, обратни на онези, които е обещавал. На Рахой му потрябваха за същото само шест дни.
Така започва коментарът на в. „Ел Паис” по повод обявените от новото испанско правителство в самото навечерие на Нова година драстични орязвания на бюджетните разходи и покачвания на данъци.
Факт е, че партията на доскорошния испански премиер социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро катастрофално загуби извънредните избори на 20 ноември заради недоволството на испанците от изневярата му на социалните ангажименти и от обръщането му през последните 2 г. на общо 8-годишното му управление към десния арсенал за овладяване на кризата –съкращения и вдигане на данъчното бреме. Факт е също, че сегашният премиер Мариано Рахой, чиято Народна партия грабна абсолютното парламентарно мнозистно на вота на 20 ноември, не спря да уверява избирателите по време на цялата предизборна кампания, а и месеци преди нея, още докато беше в опозиция, че политиката на социалистите е погрешна и че лично той е принципен противник на орязванията и повишаването на данъците. И по-малко от седмица (шест дни, както е изчислил „Ел Паис”) след като встъпи в длъжност направи точно това – прибегна до свиване на бюджета с 8,9 млрд. евро и до скок в редица основни данъци, включително ДОД, които да внесат хазната допълнителни 6,2 млрд. евро.
Мерките бяха оповестени на 30 декември и вгорчиха новогодишните празници най-вече на средната класа, по чийто стандарт удрят най-силно и от чиито редици всъщност са голяма част от избирателите на Рахой. Няма съмнение, че мнозинството от тези хора са се почувствали жестоко разочаровани. Сол в раната им досипаха и социалистите – тяхната парламентарна говорителка по икономическите въпроси Инмакулада Родригес-Пиниеро директно обвини Народната партия на Рахой в „подмяна на програмата, измама на собствените избиратели и лъжа пред всички испанци”.
По-департизираният поглед върху решението на новия кабинет обаче предполага и други изводи – например, че дори с цената на загубата на електорална подкрепа Рахой е предпочел да действа бързо, за да се покаже като решителен лидер. Очевидно посланието е най-вече към международните агенции за кредитен рейтинг и към ЕС, по-точно към германската канцлерка Ангела Меркел – менторка де факто на всички европейски консерватори и предводителка на наложения от нея в цялата еврозона курс тъкмо на рестрикции. Испанският премиер незабавно бе възнаграден с похвали от Берлин и Брюксел. Но рейтинговата агенция „Голдмън Сакс” бе по-предпазлива – тя приветства действията на Мадрид, като обаче предупреди, че те ще доведат до спад в икономическия растеж и до понижаване на БВП с около 1,5%. Предрече също, че дефицитът за 2012-а вероятно ще надхвърли 8%.
Именно последният показател бе избран от новото испанско правителство като повод за обявяването на стряскащите за населението мерки. Заложеният от екипа на Сапатеро в бюджета за 2012-а дефицит е 6%. Но след поемането на властта от кабинета на Рахой и преглед на разчетите експертите на новите управляващи стигат до извода, че дефицитът няма как да се задържи под 8%. Следващият им ход явно е било спешното пресмятане с колко трябва да се намали бюджетът при тези обстоятелства, за да не се заговори за фалит на Испания. Според испанската преса всичко това се е вършило в крайна дискретност и зад плътно затворени врати – с цел да не се създава паника в обществото и в международните финансови институции. Калкулацията извежда цифрата от 8,9 млрд. евро, с които трябва да олекне бюджетът, и 6,2 млрд. евро, с които да нараснат данъците.
Рахой не рискува лично да оповести черната новина. Праща на абразурата – пардон, на пресконференцията, най-миловидното лице на своя кабинет и своя дългогодишна „дясна ръка” Сорая Саенс де Сантамария, която медиите вече кръстиха „суперминистърка”, „най-влиятелната жена в Испания” и „номер 2 в правителството”. Формално едно от ключовите й задължения е именно това – да озвучава решенията на министерския съвет, защото е назначена за негов говорител. Но освен това и за вицепремиер, и за министър на председателството (има се предвид министър-председателя), като в нейния ресор влизат и разузнавателните служби.
Сорая, която още на предишния си пост на говорител на парламентарната група на Народната партия е доказала отличните си комуникативни умения, и сега прави всичко възможно, за да смекчи острието на секирата, извадена от Рахой. Преди всичко обяснява колко неприятно е било изненадано правителството от обстоятелството, че бюджетният дефицит ще се окаже с около 2% по-висок от очакваното и как именно това го принуждава „да вземе извънредни решения, които не са били предвиждани” и до които „иначе никога не би прибегнало”. Младата и симпатична Сорая, която роди точно 9 дни преди изборите на 20 ноември, не пропуска да подчертае, че всички усилия на кабинета ще са насочени към грижа „за най-слабите” в обществото и че той няма да изисква жертви от „онези, които не могат да дадат повече”. Преди да каже лошите новини „суперминистърката” изрежда онези, за които се знае, че ще се харесат на доминиращото обществено мнение. Например, съкращаването с 20% на висшия управленски персонал от ранга на генералните директори, както и 20-процентното намаляване на държавните субсидии за партиите и профсъюзите. Оповестява също, че въпреки затрудненията с дефицита няма да се отмени актуализирането на пенсиите с 1%, а също така ще бъде удължено с 6 месеца и получаването на помощите от 400 евро за безработни, които са прехварлили вече полагаемия им се срок, но все още преминават курс на преквалификация.
Чак след това Сорая пристъпва към оповестяване на най-болезнените от правителствените мерки. Сред тях е повишаването на данък общ доход, което ще е прогресивно – с 0,75% ще се покачат данъците на най-ниско платените и процентът ще расте постъпателно с оглед на доходите, като за хората, които получават по 300 00 евро годишно, нарастването ще е със 7%. Вдига се също данък сгради – но главно за по-луксозните сгради, които надхвърлят средностатистическите параметри. ДДС за купуване на ново жилище остава 4%. Елиминират се бонусите при акцизите на дизела за промишлени цели. Държавните служители ще преминат от сегашната 35-часова работна седмица на 37,5-часова. А ако все пак искат да останат да предишния си хорариум, ще получават съответно и по-ниско заплащане. Държавната администрация като цяло ще трябва да редуцира структурата си с 18%. Първото орязване на разходите на министерствата ще възлезе общо на 8,9 млрд. евро.
Участващият също във въпросната пресконференция министър на финансите Кристобал Монторо взема думата, за да обясни с по колко точно се орязва бюджетът на всяко отделно министерство. Най-много се взема от министерството на развитието – 1,6 млрд. евро. Министерствата на индустрията и икономиката олекват с по около 1,1 милиарда. Външното министерство губи 2/3 от досегашния си бюджет или 1 млрд. евро. От местните власти също зе взема 1 млрд. евро. Министерството на образованието остава с 485 млн. евро по-малко, на труда – с 439 млн., на финансите – с 432 млн., на здравеопазването – с 409 млн., на селското стопанство – с 401 млн., на отбраната – с 340 млн., на вътрешните работи – с 163 млн., на правосъдието – с 48 млн., на председателството (ресорът на Сорая) – с 19,6 млн.
Когато журналистите питат Сорая дали правителството не се чувства измамено от предшествениците си, които до последно са твърдяли, че дефицитът ще е 6%, а се оказва, че той ще е 8%, „суперминистърката” отговаря, че „не е моментът да се търсят виновни”. И подчертава: „Сега има ново правителство и то трябва да се справи със ситуацията. Бюджентният дефицит е тук, независимо от произхода си. И тук е също едно правителство, готова да взима решения, да се справя с проблема такъв, какъвто е, да гледа гражданите в очите и да казва истината”.
Едва ли има по-разумен начин от именно такова поднасяне на толкова непопулярни решения. Испанската преса вече ги нарече „най-голямото орязване в историята на испанските финанси”. Очевидно е старанието всичко да се поднесе в ключа „ще плащат най-много онези, които имат най-много”. Макар че нещата не са съвсем така. „Мерките изобщо не засягат компаниите, които реализират най-големи печалби. Нито пък се планира данък за банките, какъвто искат социалистите и какъвто има в други страни в Европа,” сочи в. „Ел Паис”. Позовавайки се на източници от правителството, вестникът пише, че подобни въпроси въобще не се повдигат. Същото издание обяснява как решенията ще засегнат най-вече средната класа, но това очевидно не безпокои особено Рахой, който е по-готов да отблъсне традиционните избиратели на партията си, отколкото още в началота на мандата си да ядоса профсъюзите с антисоциални мерки спрямо по-нископлатените слоеве на населението, и без това достатъчно изнервени от 23-процентната безработица. „Рахой иска колкото се може повече да отдалечи обябяването на война на синдикатите и сблъсъка с улицата. Точно това би станало, ако би засегнал темата за безработицата. Народната партия продължава да се бои от улицата и иска да предотврати конфликта, доколкото е възможно. Дори това и да означава да настрои срещу себе си средната класа, която все пак няма да излезе на улицата,” пише „Ел Паис”.


..........

Малката голяма „суперминистърка”

Миловидната 39-годишна и 150-сантиметрова миньонка Сорая Саенс де Сантамария от 11 години е най-вярната и най-близка съратничка на Мариано Рахой. Родена е на 10 юни 1971 г. във Валядолид, където 23 г. по-късно завършва право. Работи като държавен адвокат и университетски преподавател, докато през 2000 г. не влиза като юридическа съветничка в екипа на Рахой, който по онова време е министър в правителството на премиера Хосе Мария Аснар. Инициативата за ангажирането й в политиката е на самата Сорая – тя изпраща своето CV на тогавашния влиятелен шеф на кабинета на Рахой Пако Вияр, днес покойник. Вияр харесва качествата й – най-вече нейната харизма и напористост – и я взима в отбора. Оттогава малката на ръст, но неудържима по дух, перфектна в организацията и в документацията, дискретна и позитивна в общуването, интелигентна и със светкавични реакции Сорая става най-довереният човек на „шефа”, както тя винаги нарича Рахой.
През 2004 г. Народната партия губи тогавашните избори, Аснар се оттегля от партийното лидерство и за водач е избран Рахой. Но той дълго не успява да се еманципира, да излезе от сянката на силно влиятелния в партийните структури Аснар, да издигне свои собствени кадри. Чак на изборите през 2008 г. Рахой най-после решава да се отърси от аснаризма и да изгради собствен партиен актив. Сорая не само е избрана в парламента, но е лансирана от „шефа” като парламентарен говорител на Народната партия. Личноста й доста стряска най-големите консерватори в партията. Не само е жена, подозирана дори в симпатии към соцалистите в младежките й години, но и живее с мъжа си – адвоката Иван Роса, без католически брак, а само с граждански, при това сключен в Бразилия. Все пак Рахой успява да се наложи и по-нататъшните изябви на Сорая в парламента бързо убеждават във верността на избора му всички скептици. Тя се откроява като изключителен оратор и комуникатор, а в дебатите със социалистите слага буквално в малкия си джоб опонентите си. Особено запомнящи се са споровете й с вицепремиерката в екипа на Сапатеро и практически нейна предшественичка като „суперминистърка” Мария Тереса Фернандес де ла Вега.
Дейната миньонка бързо става любимка на медиите, а умее да се възползва от всички екстри, които дават и лайф-стайл изданията. Преди две години се появява на корицата на испанската версия на Elle в силно фотошопиран облик. Интервюто й на вътрешните страници е пълно с интересни откровения. Например: „Някои си мислят, че ако си жена и си висока 1,50, значи си по-уязвима... Всъщност съм силна, много силна, дори мъжът ми никога не ме е виждал да плача”. В същото интервю Сорая признава, че й харесва „ролята на лошата” – „приляга ми съвсем естествено”. А ето какво казва за мъжа си: „Имам невероятен късмет. Той не само пуска прахосмукачката, но и бърше прах по-често от мен, а в същото време издържа и къщата”.
Сорая събра очите на електората на Народната партия, след като роди на 11 ноември 2011-а сина си Иван (кръстен на таткото) и два дни по-късно цъфна в изборния щаб на Рахой да показва снимки на бебето и да довлее енергията си в предизборните прояви в последните дни преди вота, състоял се на 20 ноември. След победата на Народната партия Рахой определи именно нея да води целия процес по прехвърляне на властта от правителството на Сапатеро към новия екип. Така че малцина бяха изненадани, когато при оповедтяването на новото правителство на 21 декември Рахой я направи „най-влиятелната жена в Испания” – вицепремиер, говорител на кабинета и министър на председателството с включени към ресора й разузнавателни служби. Предавайки й щафетата, предишният министър на председателството Рамон Хауреги й пожела успех, но я предупреди, че днес „управлението означава да избираш не между добро и лошо, а между лошо и най-лошо” и че е е „дошло време за големи политици”.
„Ел Паис” на свой ред писа за Сорая така: „Никой не се съмнява в нейния капацитет за работа. Но все още не е било изпробвано на дело политическото й равнище в правителството. Тя вече не е в опозиция, има реална власт, трябва да я упражнява в тежки обстоятелства и да доказва лидерството си пред доста ветерани. Дойде време да се намокри”.

.................

Аснар пак е тук – с жена си

След като досегашният кмет на Мадрид Алберто Руис-Гаярдон бе назначен за министър на правосъдието в новото правителство на премиера Мариано Рахой, градоначалническият пост на испанската столица отиде при Ана Ботея, съпруга на бившия премиер Хосе Мария Аснар. Ботея, която е била втора в листата на Народната партия на местните избори през май 2011 г., бе определена да го замести. Досега тя бе съветничка в кметството по околната среда. Новата кметица отиде на номинацията си заедно със своя съпруг.