Хитът на тазгодишния панаир на книгата в Мадрид е новото издание на отпечатания за първи път през 1848 г. „Комунистически манифест” на Маркс и Енгелс, оповести испанският в. „Ел Паис”. Според вестника настървеното търсене на революционната брошура се обяснявало с кризата, докарала на испанците 23-процентна безработица. Хората искали „да научат има ли алтернатива и къде да я търсят”.
В още по-тежко ударената от кризата Гърция алтернативата си има младо и симпатично лице – на 37-годишния Алексис Ципрас, лидер на тръгналата от марксизма Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА) и вероятен бъдещ премиер на страната, ако се сбъднат прогнозите за победа на формацията му в изборите на 17 юни. Но Ципрас не е феномен, изникнал от нищото, нито самотен воин, а само най-популярното днес лице на набиращо ново влияние световно алтернативно движение с дълбоки традиции. Днешното световно изостряне на социално-икономическите антагонизми и наново растящият разрив между бедни и богати придава силна актуалност на тезите за класовата борба. И се оказва, че завехналите след падането на Берлинската стена някогашни компартии из Западна Европа не са изчезнали безследно. Че подхранвалите ги обществени тенденции и нагласи просто са преминали през естествените исторически трансформации и катарзиси. Че днес, прераснали в многобройни и многообразни модерни разклонения, те отново заемат нишата вляво от неолиберализиралата се социалдемокрация. Че изкласяват в широки граждански алтернативни движения с мощен устрем за цялостно преструктуриране на обществените отношения и на симбиозата между политика и капитал.
Точно такъв е генезисът и на движенията на „възмутените”, заели името си от излязлото през 2010-а есе на френския ветеран антифашист Стефан Хесел „Възмутете се!”. Препълнили площадите на Испания, Франция, Гърция, те прескачат и отвъд океана под формата на „Окупирай”. А сега, чрез Ципрас и привържениците му, застават и на крачка от властта в Атина. Нека се взрем в лицата на тази колкото нова, толкова и вечна вълна, вибрираща не само в Гърция, но и във Франция, Германия, Испания и т.н. Вярно, не навсякъде е еднакво интензивна и еднозначна...

Гърция

На големите форуми и в големите медии в Европа непрекъснато се върти заклинанието, че ако Алексис Ципрас стане премиер и изпълни обещанието си да отхвърли задушаващите рестрикции от наложения на Гърция „спасителен план”, страната му ще изпадне от еврозоната, а и цялата единна евровалута може да загине. Самият Ципрас уверява, че държи на еврото и на ЕС, но смята, че те ще бъдат спасени само с отказ от сегашния курс на драконовски орязвания и със стимулиране на производството и потреблението, за да имат с какво да си плащат кредитите задлъжнелите страни. „Няма начин да върнем тези пари, ако сегашната програма продължи”, каза водачът на СИРИЗА в едно от интервютата си по време на своята обиколка из Франция и Германия, предприета именно с цел да изясни пред европейската публика реалните си позиции.
Красноречив, интелигентен, аргументиран и харизматичен, Ципрас донякъде успокои разтревожените от прекалено революционното му минало традиционалисти сред европолитиците. Роден в Атина на 28 август 1974 г., три дни след падането на диктатурата на „черните полковници”, Алексис още като ученик се хвърля в борческия водовъртеж. През учебната 1990-1991 г. той изпъква като лидер в окупационната стачка в своята гимназия в знак на протест срещу тогавашна образователна реформа. По онова време залюбва и младата си съратничка и съученичка Перистера Базиана, която галено нарича Бети. Оттогава са неразделни и в борбата, и в живота. Не са се женили официално, но имат дете на 2,5 г., а през юли т.г. очакват да се роди и второто им бебе. Бети е електронен и компютърен инженер, а Алексис е завършил строително инженерство в атинската Политехника. И двамата са минали през членство в Съюза на обединената комунистическа младеж и в отцепилата се от ортодоксалнага Гръцка комунистическа партия лява формация „Синаспизмос”, която после влиза в основаната през 2004 г. коалиция СИРИЗА. През 2008-а 33-годишният Ципрас е избран за лидер на „Синаспизмос”, най-голямата организация в СИРИЗА, и така става най-младият водач на паламентарно представена партия в историята на Гърция. Бързо печели популярност не само с речовитост и организационни умения, но и с демократизма си – пътува само с мотоциклет и никога не носи вратовръзка. Остро критикува „спасителните” рестрикции, подкрепя уличните протести срещу тях, лансира като алтернативен изход от кризата стимулирането на икономиката и прогресивното данъчно облагане. Така на изборите от 6 май 2012-а водената от него СИРИЗА се класира втора с 16, 78%.
Начело на партийната листа е кумирът на Ципрас – легендарният 90-годишен ветеран антифашист и писател Манолис Глезос. В нощта на 30 срещу 31 май 1941 г. 19-годишният тогава Глезос заедно със своя приятел Апостолос Сантас смъква хитлеристкия флаг от Акропола, където са го закачили окупиралите Атина нацисти. Генерал Шарл де Гол го нарича заради този акт „първия партизанин на Втората световна война”. Осъждан 4 пъти на смърт и лежал общо 16 г. по затворите, включително и след войната, комунистът Глезос се ползва с изключително висок морален авторитет сред гърците. Въпреки напредналата си възраст той активно участва и в сегашните протести срещу социалните орязвания. По време на демонстрация на на 4 март 2010-а полицай изстрелва почти от упор мощна струя сълзотворен газ направо в лицето на ветерана, което предизвиква силно възмущение в Гърция. Въпреки инцидента Глезос продължава активната си дейност. През есента на 2011-а заедно с друга гръцка легенда – композитора и също бивш комунист Микис Теодоракис, излиза с манифест, заклеймяващ „финансовия фашизъм”. Много от тезите му, макар и поомекотени, днес са в програмата на СИРИЗА.

Франция

„Френският народ изпрати Саркози на ваканция в Мароко, не за да се продължи със същата политика. Благодарение на този нов и голям европейски ляв фронт Оланд няма да може да се отметне от обещанията си. Трбва да прави обратното на онова, което направи Папндреу, да се съобразява с левицата, иначе ще стане Оландреу”. Това каза Алексис Ципрас на общата пресконференция в Париж на 21 май, дадена заедно с домакините му – Жан-Люк Меланшон, доскорошен президентски кандидат на френския Ляв фронт и пламенен антикапиталист, и Пиер Лоран, лидер на Френската компартия и водач на Европейската лява партия (чийто вицепрезидент пък е самият Ципрас).
Клоритният и остроезичен Меланшон – философ по образование, бивш журналист, бивш троцкист и бивш социалист, бе най-ярката звезда на инак доста предопределените френски избори. И фактът, че за втория тур той открито подкрепи Франсоа Оланд, наистина е обвързващ за новия френски президент. Попадението за „Оландреу” всъщност е патент на самия Меланшон от предизробната кампания. Той напуска ФСП през 2008 г. заради разногласия с ръководството начело със Сеголен Роаял, бивша половинка на Оланд. И веднага основава своя Лява партия. Година по-късно е избран за евродепутат и пак тогава създава по-широкото обединение Ляв фронт, в което се включва и ФКП, и няколко по-малки леви организации. То го издига сега за кандадат-президент. Сред основните точки в програмата на Меленшон беше искането за 100% данък върху всички доходи над 360 000 евро годишно, създаването на 9 нови прогресивни ставки, определянето на 1700-еврова минимална заплата и т.н. Меленшон взе сериозните за Франция почти 12%, но остана четвърти, изпреварен от събралата рекордните 18% лидерка на Националния фронт Марин льо Пен. Резултатите му обаче също са рекорд за по-левите от ФСП сили. На изборите през 2007 г. представител на това течение беше младият Оливие Безансено, връстник на Ципрас, пощальон, блестящ оратор и антикапиталист. За него тогава гласуваха едва 4,6%. По-късно той основа Нова антикапиталистическа партия, но в сегашната кампания не се кавдидатира.
Емблематична фигура за лявонастроената Франция е и нашумелият фермер антиглобалист Жозе Бове. През 90-е той пръв смачква с трактора си ресторант на „Макдоналдс” като символ на хищната глобализация. После излежава и присъда за това. В момента кротналият се Бове е евродепутат от групата на еколозите.

Германия

Освен във Франция, Ципрас, разбира се, отиде да се представи и в Германия. Там го посрещнаха съидейниците му от партия „Левицата”. На които обаче не им беше много до гости. Буквално десетина дни по-късно – на 2 и 3 юни, „Левицата” се събра в Гьотинген на свой извънреден когрес, за да си обнови ръководството. Структурата на партията предвижда по двама съпредседатели начело й – един представител на Източна Германия, и един на Западна. Но застъпилата през 2010-а едното съпредсдателство Гезине Льоч, бивша ГДР-ка, обяви през април т.г., че се оттегля, защото съпругът й е болен. Така се наложи нов конгрес и нов избор. Желание да се бори за председателския пост бе заявил „Червения Оскар” – Оскар Лафонтен, на чиято енергия и политически опит се дължеше големият 11-процентен успех на „Левицата” в изборите през 2009-а. През 2010-а той напусна ръководството, което упражняваше заедно с „оси”-то Грегор Гизи, с обяснението, че му се налага спешна операция. Някои свързват обаче оттеглянето му с една още по-лична история, изплувала вече и публично – нежната връзка на 68-годишния Лафонтен с 42-годишната доскорошна зам.-председателка на „Левицата”, огнената брюнетка Сара Вагенкнехт – дъщеря на персиец и на жителка на източногерманския град Йена. Самият Лафонтен признава за „близкото приятелство” помежду им, след като сам се развежда с досегашната си съпруга, а Сара се разделя със своя мъж. Клюката за близостта им обаче изглежда преждевременно е завъртяна от техен партиен другар. Което дава на немските медии повод да заговорят за отровна атмосфера вътре в „Левицата”, изпълнена със съперничества – между кандидати за лидерство, между източно- и западногерманци, между мъже и жени... Това се отразява и в катастрофално падналите резултати на партията на местните избори в няколко провинции, включително при състоялите се наскоро в Северен Рейн-Вестфалия. Лафонтен потегля към конгреса в Гьотинген със заявената амбиция да поеме отново партийните юзди и да върне „Левицата” към славните й времена. Като основен негов конкурент се явява ГДР-цът Дитмар Барч. Сблъсъкът помежду им нагнетява още повече вътрешнопартийното напрежение – дотолкова, че досегашният председател Клаус Ернст дори започва да говори за задаващо се разцепление. До това все пак не се стига. Лафонтен отправя прочувствена реч за единство към делегатите. А за лидери в крайна сметка са избрани съвсем други хора – родената в източногерманския Дрезден преди 34 г. Катя Кипинг и 57-госишният Бернд Риксингер от западногерманския Леонберг, Баден-Вюртемберг. На тях се пада отговорността да изведат партията в по-стегнат строй на решаващите общи избори в Германия догодина. Редно е вътрешните дрязги бързо да заглъхнат, ако левичарите искат да са в крак с и без това достатъчно сложното европейско време. Ето как го усеща 83-годишният ляво настроен голям немски философ и социолог Юрген Хабермас: „Някъде след 2008 г. разбрах, че процесът на разширяване, интеграция и демократизация не означава, че автоматично се движим напред. Този процес е обратим и за пръв път в историята на ЕС действително преживяваме демонтиране на демокрацията. Не вярвах, че това е възможно. Но стигнахме до важен кръстопът."

Испания

Най-голяма масовост движението на „възмутените” от прехвърлянето на най-тежката цена на кризата върху най-зле осигурените членове на обществото доби в Испания. Централните градски площади там бяха окупирани от протестиращи още на 15 май м.г., точно в навечерието на испанските местни избори . Затова испанският вариант на това движение е известнво и като 15-М. Младежката безработица в страната, която вадхвърля вече 50%, изведе на демонстрации, граждански асамблеи, окупации и обществени дебати преди всичко младите испанци. Но къде индиректно – чрез публикации, петиции и декларации, а къде и директно към тях се присъединиха и многобройни ветерани още от борбата с диктатурата на Франко, и изтъкнати писатели, учени, артисти, преподаватели. Голям отзвук например добиха изявите на „възмутения” изключителен испански интелектуалец, икономист, писател и хуманист Хосе Луис Сампедро, който навърши 95 г. през февруари т.г. Яркото му перо продължава и сега да изобличава сговора на политическата класа да не се посяга на финансовата олигархия и коланът да се затяга само върху стомаха на редовия гражданин. Сампедро преведе на испански и книгата-манифест на своя почти връстник ог Франция Стефан Хесел „Възмутете се!” Двамата заедно я представиха на премиерата й в Мадрид, която се превърна в ярък форум на търсачите на алтернативни изходи от кризата.
На същото търсене е посветена и още една нашумяла в Испания книга под ясното заглавие „Има алтернативи. Предложения за създаване на работни места и социално благополучие в Испания.” Неин издател е алтерглобалистката организация ATTAC, а автори са трима авторитетни испански учени – социологът и политологът Винсенс Наваро и икономистите Хуан Торес Лопес и Алберто Гарсон Еспиноса. Последният е най-младият от тримата, роден е през 1985-а и можем да очакваме в близко бъдеще да стане „испанския Ципрас”. Освен че е блестящ учен и преподавател от университета „Пабло де Олавиде” в Севиля, Алберто също е и активист на ATTAC (заедно с Хуан Торес Лопес), деен член на лявата коалиция „Обединена левица” (чийто гръбнак е някогашната Испанска комунистическа партия), а от ноември 2011-а е и избран за депутат от „Обединена левица” в испанския парламент. Ярък и подготвен оратор е, лесно печели доверието и симпатиите на аудиторията, удивително телегеничен е и медиите в Испания постоянно го търсят за интервюта и изявления около левите антикризисни алтернативи и позициите на „възмутените”. Включително „Тема” пусна интервю с него своя брой 25 от 2011 г.
„Обединена левица”, която много дейно се включи в протестното движение в Испания, постигна на последните избори голям успех, вкарвайки цели 11 депутати в новия парламент. В предишния тя имаше едва двама. Сред новите 11 е и сегашният координатор на коалицията, комунистът и доскорошен синдикалист Кайо Лара. Той отвори организацията към широкото гражданско движение и й спечели настоящата популярност и авторитет сред испанците.
Много интересни процеси текат в по-левите от социалдемокрацията обществени слоеве в Италия, Португалия, Словения, Хърватия и т.н. Поне за част от тях вероятно ще може да се научи на международната конференция „ЕС, кризата и Балканите”, която се организира на 9 юни в конгресния център на хотел „Родина” в София от партия „Българската левица” и Европейската лява партия. Ще участват и пратеници от сродни организации от Гърция, Испания, Германия, Сърбия.