Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Ново време", декември 2011 г.

Възмутени и възмутителни : поглед от „Пуерта дел сол”

Къдринка Къдринова


Слънчев испански октомври. Ярки цветове и южна нега. Термометрите в Мадрид показват между 25 и 30 градуса. На централния площад „Пуерта дел Сол” е пълно с хора, както винаги. И както винаги повечето са туристи. Снимки за спомен. Позиране пред символа на Мадрид – изместената след неотдавнашен ремонт в друг край на площада статуя на мечката и ягодовото дърво. Задължително стъпване на Нулевия километър – точката пред сградата на областната управа на Мадрид, от която се изчисляват всички разстояния между столицата и други селища в страната. Гласовити мексикански мариачи в гигантски сомбрера събират плътен пръстен от зяпачи и подсещат за живата връзка между испанската Майка родина и някогашните й отвъдморски колонии. Латиноамериканските имигранти нямат никакво желание да се прибират по родините си – нищо, че е криза, че испанският строителен балон гръмна и ги остави без работа. Все пак могат и да пеят по площадите. Поне някои. Двуетажен автобус за туристически обиколки потегля плавно от сборния пункт край един от магазините за сувенири. Двайсетина русоляви младежи в хипарски аранжимент, насядали в кръг направо на тротоарните плочки, не обръщат никакво внимание на движението наоколо и се отдават на медитация със затворени очи и вдигнати към слънцето лица. Друго си е да почетеш светилото с ритуал точно на „Пуерта дел Сол” („Вратата на слънцето”)...
Денят е 16 октомври. В командировка в Мадрид съм и се опитвам да напипам пулса му. Леко съм объркана. Следила съм новините от предишния ден и знам, че точно тук, на този тъй идиличен сега площад, вчера всичко е било много по-различно. Пълно с гневни демонстранти. Част от които дори окупирали един изоставен хотел. И още го държат. Някъде тук, в една от преките. Къде ли? Ще търся и ще намеря. Но докато се оглеждам, няма как да не се зачудя за пореден път на онова неизменно постоянство, с което всекидневието се връща в познатото русло дори и след най-разтърсващи турбуленции, сякаш видимостта за ред и покой е в състояние наистина да ги произведе.
Как е възможно сега нищо да не подсказва, че само ден по-рано площадът е бил един от десетките световни адреси на протеста?! Именно тук са се събрали мадридските участници в състоялия се на 15 октомври 2011-а в над 900 града от над 80 страни Ден на глобалната революция срещу кризата и срещу оправдаваните с нея антисоциални мерки на правителствата. Обширният „Пуерта дел Сол” – или просто „Сол”, както го наричат мадридчани – е бил изпълнен с народ буквално до пръсване. Снимки на човешкото море заемат първите страници на всички испански вестници. Анализи и коментари припомнят и предишните протести на los indignados – „възмутените”. Това е най-популярното от имената, с които в Испания и Франция наричат сегашното протестно движение. То идва от есето на френския ветеран от Съпротивата Стефан Хесел „Възмутете се!”, което стана библия за младите демонстранти-антикапиталисти в Европа. В Испания движението е известно и като 15-М – от 15 май. Защото точно на 15 май 2011 г. пак на „Сол” е първата му масова и внушителна проява. Тогава млади хора, гневни от 20-процентната безработица в страната, достигаща и до 40 % сред младежите, окупират площада и разпъват там палатки. Остават около два месеца, организирайки „народни асамблеи” – хора, насядали в кръг направо на паважа, но не за да медитират, а за да говорят на висок глас за всичко, което смятат за сериозен обществен проблем, и за да дават своето мнение по възможните решения. Тази пряка демокрация е отговорът на демонстрантите срещу начина, по който управляващите спускат решенията си до народа – без да го питат, следвайки електорални сметки, корпоративни интереси, съюзнически целесъобразности и т.н. Протестът е срещу самия начин на водене на политика през главата на избирателите. Главното послание е политиците дасе откажат от този свой маниер, да поемат отговорностите си като упълномощени да бранят интересите на гражданите, а не да стоварват именно върху тях най-тежката цена на кризата, спасявайки банки и корпорации.
„Възмутените” са възмутени от правителството на Испанската социалистическа партия (ИСРП) на премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро заради забавеното признание, че страната наистина е в криза, заради ухажването на избирателите с нови, непосилни за икономиката социални бонуси при спечелването на втория мандат през 2008 г., заради закъснялото старание положението да се закърпи чрез отмятане от традиционната лява политика и чрез безкритично приемане на курса, наложен от доминиращите в ЕС неолиберали – наливане на държавни средства в банковите институции, безучастност от масовата загуба на ипотекирани жилища, абдикиране от контрола над растящата безработицата, промени в трудовото законодателство, улесняващи уволненията под маската на „повишаване на конкурентоспособността на бизнеса”, социални орязвания и т.н.
„Възмутените” са възмутени и от главната опозиционна сила – консервативната Народна партия (НП), защото голяма част от вината за сегашния икономически срив на Испания се дължи на онзи строителен балон, пренапомпан именно по време на 8-годишното управление на НП начело с премиера Хосе Мария Аснар от 1996 до 2004 г., на бума от неизплатими ипотечни кредити, с които тогава са зарибени толкова испански семейства и малки фирми, на вкарването на пазарни механизми в сфери като образованието и културата и т.н.
„Възмутените” са възмутени от политическия модел, облагодетелстващ тези две големи партии, от тяхното редуване във властта, от отсъствието на морал в действията на политиците, предопределяни единствено от сметките за следващите избори, от ширещата се злоупотреба с власт и на централно, и на местно ниво – независимо от кой от двата политически мастодонта са злоупотребяващите.
Още на 15 май „възмутените” издигат лозунги срещу PPSOE – абревиатура, която слива ведно имената и на Народната партия (на испански съкращението й се изписва като PP), и на ИСРП (на испански –PSOE). Главното им искане е: „Реална демокрация сега!”. И като старт към нея се настоява за „народен референдум като в Исландия”, за „изхвърляне на корумпираните политици от избирателните листи”, за „разпускане на Сената”, за „отмяна на пожизнените заплати за политиците”, за „приемане за свободни само на онези медии, които отразяват и мнението на улицата наравно с мнението на политиците” и т.н.
Няма съмнение, че мнозинството от „възмутените” са традиционни избиратели на левицата, разочаровани от ИСРП и търсещи по-действена лява алтернатива. Но тъй като това улично недоволство избухва точно в навечерието на местните избори от 22 май 2011 г., които ИСРП губи с трясък, изборната обстановка неизбежно влияе и на оценките, и на отношението към движението на „възмутените”. Много граждани спонтанно подкрепят младежите от „Сол”, защото те стават изразители на широко разпространени нагласи. Но от средите на ИСРП звучат и остри критики, че протестиращите де факто наливат вода в меницата на НП. Че отдръпвайки се от ИСРП към други, по-леви, но и по-малки формации, всъщност разчистват пътя към властта за НП.
Развитието на събитията потвърждава именно този ход на нещата. Но ИСРП прави много малко, за да го предотврати. Или по-скоро – нищо. Дори го ускорява. Логично би било да се очаква, че след загубата на местния вот на 22 май социалистите ще потърсят промяна в политическото си поведение. Това обаче не се случва. Дори нещо повече – кабинетът на Сапатеро става единственото правителство в ЕС, което още през септември 2011-а лансира промени в конституцията на страната, за да въведе онези „златни правила”, които немската канцлерка Ангела Меркел успя да наложи на останалите в ЕС едва на инфарктния Европейски съвет на 8 и 9 декември, когато бе оповестено, че ще се прави нов бюджетен и фискален съюз. Сапатеро се изявява като предсрочен ударник в това отношение. След като заради ситуацията в страната той се съгласява на предсрочни парламентарни избори и те са обявени за 20 ноември, премиерът социалист се договораря с лидера на опозиционната дясна НП и неин кандидат премиер Мариано Рахой замислените конституционни промени да бъдат прокарани в парламента още преди ноември с консенсус между двете най-големи партии. Така промените, премахващи важни гаранции на трудовите права плюс ред социални преференции и заковаващи крайно свита бюджетна рамка, са утвърдени от раз. Което кара площадите да кипнат с нова сила и увеличава още повече броя на разочарованите от ИСРП избиратели. Големият испански интелектуалец ветеран Хосе Луис Сампедро публикува гневно открито писмо до Сапатеро, в което обвинява и него, и Рахой, и Меркел, и Саркози, и куп европейски и международни финансови институции в престъпно погазване на демокрацията, суверенитета и правото заради наложените без допитване до гражданите конституционни ампутации.
Всъщност този останал малко в периферията на европейското внимание испански епизод беше генералната репетиция за всичко, което последва в края на октомври и началото на ноември вече в разширен европейски мащаб – злощастният опит на Пападнреу да подложи на референдум в Гърция поисканите от „Меркози” драстични рестрикции, принудителната му оставка, заместването му с отгледания от пазарното лоби банкер Лукас Пападимос, спускането на подобен верен брюкселски наместник и в Италия в лицето на Марио Монти и т.н. Всичко това в края на 2011-а си получи и име – „превратът на банкерите”, както го нарекоха доста от големите европейски медии. Много преди те да прогледнат за този феномен за същото крещяха и испанските площади през цялото лято и есен на 2011-а. Стига да имаше кой да ги чуе...
...Беше привечер на 17 откомври, когато свих от „Пуерта дел Сол” по полегатата и тясна уличка „Каретас”, точно покрай сградата на областната управа на Мадрид. И попаднах в друг свят. Само на метри от предалия се на укротеното всекидневие площад, тук властваха буйни младежи, мрачни полицаи, спорещи граждани, объркани репортерки, които отнасяха гнева на протестиращите заради тенденциозните телевизионни репортажи, и... да, снимащи революционна романтика туристи, как без тях в Испания. На ул. „Каретас” 10 се намираше онзи изоставен от собствениците си заради непосилни кредити хотел „Мадрид”, който бе окупиран от „възмутените” на 15 октомври. Окупаторите обявиха, че на част от етажите ще настанят бездомни семейства, изгубили ипотекираните си жилища, а на другите етажи ще се разположи „народен университет”, който да обучава гражданите как да бранят правата си. Над входа в хотела вече висеше и новото му име – „Дом на народа”.
Предпазливата заради предизборната ситуация полиция само навъсено наблюдаваше екзалтацията на младежите без да ги гони, а те въодушевено се окуражаваха, че ако не ги разкарат до 48 ч. след завземането на сградата, тя ще си остане „тяхна”. И оповестиха, че ще я разчистят и ще поправят щетите, нанесени й през времето, докато е била изоставена.
На тротоара, кипяха бурни дискусии между подкрепящи и критикуващи акцията. „Добре, че са тези момчета и момичета – да хвърлят камък в блатото, да се чуе гласът на народа! Политиците загубиха всякакъв срам! Правят каквото си искат! Крайно време беше да им се покаже, че не сме стадо!” – ръкомахаше побелял господин в карирана риза. „Каквото има да се показва, то трябва да става по законен път! Има си парламент, изборни органи – там е мястото да се предлагат алтернативи, а не с окупации и площадни крясъци! Освен това тези хлапета даже не знаят какво искат. Знаят само какво не искат. Несериозно е!” – апострофираше делова дама около 40-е в идеално скроено сако и с цигара в ръка. Спорът им се разля и сред останалите задръстили уличката симпатизанти, критици и просто зяпачи.
Междувременно течеше и подписка за отмяна на закона, който не само позволява на банките да вземат жилищата на закъсали платци, но и ги принуждава да продължават да изплащат ипотеките си. „Тук не е пещерата на Али Баба, тук живее Робин Худ.” Това пък гласеше зелена бележка, лепната на самата врата на завзетия хотел. А на картони от кашони, проснати пред входа му, беше добавено: „Защото вярваме в хората”. От цял куп други лозунги и плакати, провесени по 4-етажната фасада на хотела от покрива му до долу, ставаше ясно още, че „окупаторите” искат смяна на системата и пряка народна демокрация, че клеймят диктата на капитала, че се обявявят за „глобална промяна”.
Хората подпомагаха младежите с бутилки вода и храна (водата в сградата беше спряна заради стара повреда във водопровода). Слагаха ги в торби, които маскирани „окупатори” спускаха с въженца от прозорците до долу и после изтегляха обратно.
Отвън, пред входа, скрит зад маска като на героя от филма „В като вендета” млад „анонимен” се караше с телевизионна журналистка, на която отказваше да дава интервю, защото „вие в телевизиите всичко изопачавате”. Опитах се да го попитам дали ще се съгласи да говори за чуждестранна печатна медия, но дори не получих отговор – само ме стрелна с огнен поглед през процепите на маската и ми обърна гръб.
Но не всички бяха тъй безкомпромисни. Две момчета и момиче със зачервени от безсъние очи на самия вход на хотела обясняваха, че ще пуснат вътре група журналисти с камери, за да се види състоянието на сградата и за да се обяснят намеренията на окупаторите й. „Но първо елате на нашата асамблея, която свикваме след 15 минути на горния ъгъл на улицата, на площад „Хасинто Бенавенте”! Там ще видите какво значи народна демокрация! Там ще чуете какво мисли народът!” – разпалено обясняваше момичето.
Площадът вече бе изпълнен с насядали в кръг стотици хора, които един след друг ставаха да изказват мнението си за съдбата на окупирания хотел и за протестите срещу системата изобщо. Преобладаваха съвсем млади хора – с раста прически и късо подстригани, с татуировки и пиърсинги, в червени комунистически тениски или в зелени, екологични. Не бяха малко и по-възрастните лица, под чиито побелели коси обаче проблясваха по младежки пламнали погледи – и никак не беше трудно по тях да се разпознаят поостарелите някогашни младежи, участвали навремето в много по-рисковани протестни акции срещу франкистката диктатура, а сега въодушевени, че онова време сякаш се е върнало, че и сегашните младежи се оказват способни на битки също като тях, че щафетата е поета... Сред по-неутралната, но очевидно съчувстваща публика, наобиколила стоешком насядалите участници в „народната асамблея”, имаше най-различни хора – и работници с от някаква ремонтна бригада в работно облекло, и ученички, връщащи се от училище, и домакини с пазарски чанти, и очевидно безработтни емигранти с индиански и африкански черти... Имаше дори няколко жрици на любовта в предизвикателни премени, изоставили работното си място на другия ъгъл на площада и заслушани в дискусиите с подчертан интерес.
А дискусиите се въртят около това, дали да се търси изява през медиите или те да бъдат пренебрегнати като манипулативни и цялата пропаганда да се съсредоточи в сайта, който вече си бяха направили „окупаторите”; какви да са начините за използване на хотела като „Дом на народа”; какво да ядат участниците в акцията...
„Хората доброволно ни носят храна и това е прекрасно, това е израз на солидарност! Но ние да си искаме храна от тях е абсолютно недопустимо! А някой беше пуснал в сайта, че искаме да ни носят шоколод! Да не сме бебета, ревящи за шоколад?!” – негодува младо момиче в късо потниче и с къса подстрижка. „Трябва да обявим, че изобщо не искаме да ни носят храна! Ние и без това се сменяме в окупацията. Докато едни са навън да вършат разни работи, други са вътре. И обратното. Така че, когато сме навън, ще си ходим до къщите и там ще ядем!” – предлага червенокосо луничаво момче в черна тениска.
Сред насядалото множество периодично се надигат ръце. Някои искат думата, а други правят някакви знакови жестове – оказва се, че си има жест за съгласие с говорещия, за несъгласие, за съмнение, за призив към алтернативно мнение и т.н.
Аз седя между момиче с конска опашка, гушнало в скута си бездомно кутре, и момче с обеца на носа, прегърнало приятелката си. Момчето се казва Артуро Санчес, студент е по кинематография. За разлика от „анонимния” пред хотела е готов да си говори с журналисти – смята, че медиите трябва да се използват, за да се обяснят възгледите на „възмутените”. Ето какво казва: „Движението на „възмутените” се роди спонтанно, но е много важно, то е стъпка към промяна на обществото. В Испания дълго се смяташе, че младите нищо не правим, не участваме в обществения живот. Но сега надигнахме глас, защото младите нямаме бъдеще. Младежката безработица е над 40%. Има и голяма спекулация с жилищните кредити, много семейства остават на улицата. Кризата удря всички ни. Учим, а нямаме реализация. Хората гледат да се махат извън страната или са принудени да учат не неща, за които имат качества и желание, а които ще им дадат по-добри доходи. Искаме промяна на системата. Без насилие, със средствата на гражданското общество. Разочаровани сме, защото изборите се правят с големи манипулации. Особено в крайните квартали и в имигрантските среди хората са по-податливи на натиск. Има силно желание за промяна и големите медии внушават, че тя може да дойде само от десницата. Като го прочетеш сто пъти и сам започваш да вярваш, че е така. Ето защо искаме промяна и на изборния закон, и на закона за рекламата, и на закона за жилищните кредити, които те заробват доживот”.
Факт е, че през цялата 2011-а испанците бяха неспирно облъчвани със сондажи и допитвания, които еднозначно предопределяха като победител в предстоящите парламентарни избори дясната Народна партия. И тези прогнози се засилиха, след като редовните избори, които трябваше да се състоят през пролетта на 2012-а, бяха изтеглени за 20 ноември 2011-а. През моите октомврийски дни в Мадрид излезе поредното проучване, което даваше на НП 46% в бъдещия вот, а на ИСРП отреждаше едва 28% - и месец по-късно, на реалния вот на 20 ноември тези резултати практически се потвърдиха. Нямаше как да не попитам познатата си журналистка от сп. „Виахе” („Пътешествие” – испанския аналог на „Нешънъл Джиографик”) Ана Пуертолас, привърженичка на социалистите, как така при толкова леви нагласи на площадите в крайна сметка избирателските нагласи натежават към дясната НП. Ана се усмихна: „Хората искат промяна, защото кризата наистина е плашеща. И не мислят много, че НП ще им донесе още по-антисоциална политика. А децата по площадите... И на мен са ми симпатични, но те не са мнозинството. Мнозинството си седи по диваните пред телевизорите и просто следва инерцията на махалото”.
На 20 ноември махалото поднесе на НП и на лидера й Мариано Рахой най-голямата победа на партията за всичките 35 г. от възстановяването на демокрацията в Испания. НП получи абсолютно мнозиство от 186 места в 350-членния парламент. Гигантски кредит на доверие. Всъщност – на сляпо доверие. Защото на практика през цялата изборна кампания Рахой запази пълно мълчание относно конкретната си програма за извеждане на страната от кризата. Най-конкретното, което каза, бе, че ще управлява „както Бог повелява”. Плюс клетви, че няма да прибягва до повече социални орязвания и рестрикции. За което, разбира се, отнесе много жлъчни насмешки от социалистите и от техния кандидат за премиер – доскорошния вътрешен министър Алфредо Рубалкаба. Защото още по време на кампанията беше очевидно, че без нови бюджетни вталявания няма как да се мине – Меркел няма да го позволи. Но Рахой съзнателно избра мълчанието и нищонеправенето като своя водеща стратегия при тези избори. Социалистите сами се бяха дискредитирали дотолкова, че на него му оставаше само да не прави излишни движения, за да не сбърка някъде, и спокойно да изчака победата да му падне като зряла круша. Както и стана.
Все пак обаче 57-годишният Рахой, комуто се падна да ръководи новото правителство на Испания, не е за завиждане. Той не е от вчера в политиката и очевидно не иска да си тръгне утре. Но ще му е много трудно да удържи гласуваното му сляпо доверие, защото неизбежно ще трябва да започне да въвежда допълнителни непопулярни „стабилизационни” мерки, вече превърнати в задължителни за целия ЕС от менторката му от ЕНП Ангела Меркел.
Рахой също така е напълно наясно с илюзорността на победата. Да, процентите на НП на този вот изглеждат впечатляващи, но съпоставката на цифрите, обстоятелствата и особеностите на испанската избирателна система очертават една съвсем не тъй лъчезарна за НП картина. Свидетели сме не толкова на победа на НП, колкото на мощен гласоподавателски шамар за ИСРП. НП е увеличила избирателите си по сравнение с вота през 2008-а едва с около 600 000 души – преди 4 г. е взела 10 млн. и 200 хил. гласа, а сега взима 10 млн. и 800 хил. гласа. Докато при ИСРП сривът е зашеметяващ – тя е изгубила над 4 милиона избиратели. През 2008-а за социалистите са гласували 11 милиона испанци, а сега – по-малко от 7 милиона. Наказателният за ИСРП отлив на гласове не е отишъл към НП, а към други, по-малки партии, които в една или друга степен са леви и предлагат по-социална и по-гражданска алтернатива от дискредитиралата се с хлъзгането си към пазарни решения на кризата ИСРП. Голям растеж на гласове има Обединена левица (ОЛ). Ако през 2008-а за нея са отишли 970 хил. гласа, сега тя взима 1 млн. и 700 хил. гласа и се нарежда като четвърта сила в парламента с 11 депутата. Трета е каталунската либерал-християнска партия Convergencia i Unió (CiU). Въпреки че тя има по-малко гласове от ОЛ – само 1 милион, толериращата партиите от автономиите испанска избирателна система й дава повече места в парламента – 16. Подобно е положението и с още няколко такива формации, включително Баската национална партия или Републиканската левица на Каталуня. В парламента влизат още ред екологични и граждански организации и движения, много от които съвсем нови и непознати досега. Общо ще са представени 13 партии. НП получава абсолютно мнозинство заради действащата и в Испания система D’Ont, облагодетелстваща големите партии. Екипът на Рахой обаче ще трябва да прокарва неизбежните си антисоциални решения сред макар и разпокъсана, но доста бойка опозиция, подсилвана и от „възмутени” площади. Шумните уличните опоненти винаги са рисков фактор за държавната стабилност, особено в условията на толкова тежка икономическа криза и толкова висока безработица.
Познайте какво стана с „Дома на народа” в окупирания хотел „Мадрид” в „мъртвото време” между изборите и встъпването в длъжност на новото правителство начело с Рахой! Ами няма никакви 48 часа, след които полицията да не може да гони „окупаторите”. Изгониха си ги като едното нищо на 5 декември – точно 50 дни след завземането на сградата. И то въпреки многобройните и то доста благосклонни репортажи на испанските медии от бита на настанените вътре бездомници, загубили ипотекираните си жилища заради закриляния от държавата банков диктат.
Акцията, възприета като инспирирана от новите управляващи, предизвика противоречиви кометнтари сред привържениците на социалистите. Чуха се например коментари, че ето, може вече да се види колко безскрупулно ще действа НП в лицето на Рахой – „възмутените” му свършиха работа, разсейвайки гласовете за ИСРП и осигурявайки така на НП абсолютно мнозинство, и вече могат да бъдат разгонени... Което не е лишено от логика.
Същевременно обаче гласуването за „по-малкото зло” – в случая, за увлеклите се по неолиберализма социалисти, очевидно вече никак не изкушава хората с леви нагласи в Испания. Те търсят цялостна, а не половинчата алтернатива на системата, която отричат. Просто искат да „преподредят нещата”, както призовава Хосе Луис Сампедро. И в този си стремеж някои стигат до крайния извод, че колкото повече се влошава доминиращият модел на управление и колкото по-тежко бреме се стоварва върху гражданите, толкова по-благоприятна става средата за избухване на истинска революция, за сриване на гнилите основи и за започване на цялата история отначало.
Подобни сътресения обаче не са като рестартиране на компютър, те никога не минават без тежки драми и много жертви. Това ли е перспективата, която ни чака? И накъде може да ни отведе тя? Дали не сме потопени в една глобална стимулация на дестабилизирането и преконструирането на цели държави и региони? „Прасетата” (PIGS – Португалия, Ирландия, Гърция, Испания) от еврозоната, повечето доскоро управлявани от социалисти; Арабската пролет; руското следизборно недоволство...
Доста събития от последната година подтикват към препрочитане на лансираната още през 1992 г. от американския дипломат и геополитик Стивън Ман „Теория на хаоса”. Той развива вижданията си през призмата на американския интерес и на възможностите за използването на тази теория за закрепване на доминиращата роля на САЩ. Ето някои ключови постулати: „Енергията на конфликта е заложена в основата на човешката същност от момента, в който индивидът е станал базов елемент в глобалните структури. Тя отразява целите, усещанията, ценностите и като цяло програмираното в нас идеологическо обезпечение. Изменението на човешката конфликтна енергия може да насочи хората по път, желателен за нашата сигурност. Затова обаче ни е неолходимо да сменим програмното обезпечение. А както казват хакерите, най-агресивният метод за смяна на програмата става с вирус. Не е ли идеологията вирус? С такъв идеологически вирус като наше оръжие САЩ ще могат да водят най-мощната биологическа война. И да избират, изхождайки от стратегията си ца национална сигурност, кои народи да заразят с идеологията на демократичния плурализъм и индивидуалните човешки права. Със силните американски ангажименти, разширените комуникации и увеличените възможности за глобално придвижване вирусът ще се самопроизвежда и ще се разпространява хаотично. Затова най-добрата гаранция за националната ни сигурност е да посветим усилията си на борбата за умовете на народите и културите, които са различни от нашата. Това е единственият път за построяване на нов световен ред”.
Тези думи, написани преди 20 г., идеално пасват на процесите, които наблюдаваме около Арабската пролет. А дали не могат да се съотнесат и към фактическото убийство на европейския модел социална държава, осъществявано пред очите на всички ни чрез ръководения от дуото Меркози „преврат на банкерите”? И съответно към произтичащото от това радикализиране на настроенията в европейските общества?
Може би обаче случващото се днес вече не визира интереса на една отделна държава, пък била тя и САЩ. Още повече, че и самите САЩ са обект на вътрешни антисистемни и дестабилизационни процеси покрай движението „Окупирай Уолстрийт”. По-скоро може да се допусне, че сме свидетели на прилагане на „теория на хаоса” от страна на наднационалната финансова олигархия. Амбицирана да укрепи контрола си чрез дестабилизиране, отричане и подмяна на познатата ни досега държава, олигархията лансира за ключови позиции свои наместници, представяни като „спасители технократи”. И като алтернатива на подложените на тотално дискредитиране традиционни политици, за чието отхвърляне и заместване с „компетентни финансисти и предприемачи” вече открито призовават либертарианците.
Разбира се, никак не ми се иска да омаловажавам будния протестен дух на гражданите на Европа – той винаги е бил двигател в отстояването на демократичните им права. Но още по-малко ми се иска да се озовем в един близък ден в напълно подменена реалност, в която благи (а може и не дотам благи) господа в безупречни костюми (а може и не дотам безупречни) да ни обясняват как са дошли да ни спасят от хаоса на безотговорните политици и на кипналия срещу тях уличен гняв...
Малко в повече ми идват всички тези нови „революционни” герои, изсипали се от нищото през последната година. Кой залива „разобличителя” Джулиан Асандж с всички тези не разкриващи кой знае какво грами на Държавиня департамент? Кой го превърна от безличен хакер в планетарен герой? Кой измисли легендата с „анонимните” и отмъстителните им хакерски атаки срещу сайтовете на сериозни държавни институции? Кой вдъхнови „Тайм” да пусне на корицата си като „личност на 2011-а” протестиращия човек? Нима по-рано не е имало протестиращи? Защо нямаше такава корица след големия бунт на алтерглобалистите в Сиатъл през 1999-а? Или след окървавения Световен социален форум в Генуа през 2001-а?...
Днешните „възмутени” са логично продължение именно на алтерглобалисткото движение. Една от най-дейните в него – френската АТТАК, още преди повече от 10 г. предложи да се въведе т.нар. „данък Тобин” – такса върху всяка международна финансова транзакция. И събраното да отива в световен фонд за подпомагане на бедните страни.
Какво виждаме днес? Дуото „Меркози” въвежда точно „данъка Тобин”, но не за да подпомага бедни страни, а за „спасителни планове”, които да крепят изложилата се с лоши кредити банкова система. За да могат богатите да стават още по-богати.
За да може слънцето на „Пуерта дел Сол” винаги да размеква до нега онези, които обичат да съзерцават от диванчетата си декора на демокрацията. И които ги мързи да станат и да свият в засенчената странична пряка, заразена от кипежа на екзалтирани мечтатели с раста прически и пъстри тениски. Може би, ако тези два свята най-после се срещнат, играчите с „теорията на хаоса” няма да има с какво да играят.



Видяно: 4093Мнения: 0

Общи данни
ИСПАНИЯ
Видяно: 1876   Мнения:0


Видяно: 49   Мнения:0

Данни за ИСРП от испанския печат
Видяно: 221   Мнения:0


Видяно: 0   Мнения:0

Известни личности
Аснар събира световни лидери за сватбата на щерка си
Видяно: 868   Мнения:0

Балтасар Гарсон - кошмарът на прегрешилите големци
Видяно: 1242   Мнения:0

Испанският крал иде пак 10 години по-късно
Видяно: 934   Мнения:0

ПАБЛО ПИКАСО - (1881-1973)
Видяно: 6129   Мнения:1

Хосе Луис Родригес Сапатеро - един прагматичен лидер
Видяно: 1369   Мнения:0

Салвадор Дали е имал проблеми със закона
Видяно: 1003   Мнения:0

Дон Леополдо де Луис, поетът между два ангела
Видяно: 801   Мнения:0

Анхел Мария де Лера
Видяно: 817   Мнения:0

Сватбата на испанския престолонаследник - едно жизнерадостно ново начало
Видяно: 1854   Мнения:0

Летисия - журналистката, която един ден ще стане кралица на Испания
Видяно: 1895   Мнения:0

Принц Фелипе - най-желаният ерген в Европа
Видяно: 1387   Мнения:0

Жозеп Борел - новият председател на Европарламента
Видяно: 706   Мнения:0

Отиде си Антонио Гадес - кралят на фламенкото
Видяно: 1479   Мнения:0

Калина става нестинарка
Видяно: 870   Мнения:0

Китин и Калина възродиха празник в пустинята
Видяно: 1674   Мнения:0

Крал Хуан Карлос на лов за мечки в Румъния
Видяно: 937   Мнения:0

Бракът на Симеон с Маргарита разбунил духовете в Мадрид
Видяно: 2013   Мнения:0

Децата на Симеон сред 2-ма крале в Мароко
Видяно: 1045   Мнения:0

Дани Алкайде - испанският Стоичков
Видяно: 779   Мнения:0

Конституциони вълнения заради бременна принцеса
Видяно: 789   Мнения:0

Антонио Бандерас в София: Няма да изиграя само онази роля, която не ми предложат
Видяно: 0   Мнения:0

Карлос Саура, испански кинорежисьор: Важното е не коя роля ще ти се падне в живота, а как ще я изиграеш
Видяно: 0   Мнения:0

Как испанският премиер изневери на прякора си “Бамби“
Видяно: 669   Мнения:0

Кралски вълнения
Видяно: 203   Мнения:0

Сестри за милиони
Видяно: 365   Мнения:0

Сапатеро – човекът, който държи на думата си
Видяно: 217   Мнения:0

Амазонките на Сапатеро
Видяно: 208   Мнения:0

Педро Крус Виялон, генерален адвокат на Съда на ЕС
Видяно: 194   Мнения:0

Хабанерата на Тринидад
Видяно: 208   Мнения:0

Неукротимата маха
Видяно: 247   Мнения:0

Испански шах
Видяно: 209   Мнения:0

Балтасар Гарсон срещу Франсиско Франко
Видяно: 210   Мнения:0

Балтасар Гарсон осъден в Мадрид
Видяно: 233   Мнения:0

Слонският гаф на краля
Видяно: 211   Мнения:0

Галисийският касиер
Видяно: 224   Мнения:0

Добре дошъл, мистър ЕвроВегас!
Видяно: 234   Мнения:0

За едни криза, за други миза
Видяно: 170   Мнения:0

Артур Мас, премиер на Каталуня - отцепникът
Видяно: 98   Мнения:0

Катарската връзка на Иняки Урдангарин
Видяно: 145   Мнения:0

Отиде си Пако де Лусия - фламенкото осиротия
Видяно: 0   Мнения:0

Хавиер Бардем скара Мароко и Франция
Видяно: 0   Мнения:0

Отиде си Адолфо Суарес, Рицарят на демокрацията
Видяно: 0   Мнения:0

Новият преход на краля
Видяно: 0   Мнения:0

Педро Санчес е новият лидер на испанските социалисти
Видяно: 0   Мнения:0

Интервю с Колумб
Видяно: 0   Мнения:0

Отиде си най-титулованата аристократка в света
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Награди "Принцът на Астурия 2003"
Видяно: 976   Мнения:0

Испанският абстракционист Жорди Тейшидор представя в София изложба от музика, поезия, ред и геометрия
Видяно: 851   Мнения:0

Оскар Тускетс Бланка в неговия лабиринт
Видяно: 919   Мнения:0

В Барселона поставят операта "Да бъдеш Бог"
Видяно: 876   Мнения:0

Студенти представят България на "Барселона 2004"
Видяно: 678   Мнения:0

Нов президент на агенция ЕФЕ
Видяно: 884   Мнения:0

Изложба на Хоан Миро в София
Видяно: 1069   Мнения:0

Джон Малкович дебютира като постановчик в Барселона
Видяно: 700   Мнения:0

Изложба за Рафаел Алберти в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Видяно: 2467   Мнения:0

Виола и пиано на финала на испанската културна програма
Видяно: 713   Мнения:0

В ИСПАНИЯ Е ВРЕМЕ ЗА ДЖАЗ
Видяно: 747   Мнения:0

Испанският посланик откри концерт на световноизвестен китарист в зала "България"
Видяно: 1972   Мнения:0

Юбилейна седмица на испанското и ибероамериканското кино в София
Видяно: 0   Мнения:0

Хавиер Марискал: Дизайнът е общуване
Видяно: 0   Мнения:0

Айтор де Мендисабал с изложба в София
Видяно: 0   Мнения:0

Испански авангардист събра елита на “Шипка” 6
Видяно: 667   Мнения:0

Графики и офорти на Миро в НДК
Видяно: 699   Мнения:0

Мануел Идалго представи новата си книга
Видяно: 620   Мнения:0

Испански сарсуели в зала “България”
Видяно: 713   Мнения:0

Дон Кихот 400 години по-късно
Видяно: 697   Мнения:0

Седмица на иберамериканското кино
Видяно: 695   Мнения:0

Цигуларката-виртуоз Летисия Морено в София
Видяно: 1050   Мнения:0

Публикуваха неиздавани поеми на Хуан Рамон Хименес
Видяно: 985   Мнения:0

С ТАЛАНТ СРЕЩУ МРАКА
Видяно: 197   Мнения:0

Изложба на Пикасо в София
Видяно: 233   Мнения:0

Испанска изложба “dissenyes o diseñas?”(“ДИЗАЙН/ДИЗАЙН?”)в Съюза на българските художници
Видяно: 223   Мнения:0

Три цвята: червено
Видяно: 270   Мнения:0

“Капричос” на Гоя в София
Видяно: 209   Мнения:0

КРАЛЯТ НА АКОРДЕОНА ПРИСТИГА ЗА КОНЦЕРТ У НАС
Видяно: 240   Мнения:0

ВИЗИ ЗА СВОБОДА. ИСПАНСКИТЕ ДИПЛОМАТИ И ХОЛОКОСТЪТ
Видяно: 244   Мнения:0

СПОДЕЛЕНИ ПЪТИЩА. 10 испански фотографи
Видяно: 213   Мнения:0

Пътят на Сантяго. Първият европейски културен маршрут
Видяно: 208   Мнения:0

ПЕТ ГОДИНИ ИНСТИТУТ "СЕРВАНТЕС"-СОФИЯ
Видяно: 227   Мнения:0

Луис Гарсия Монтеро: Когато много бързаш, започваш да мислиш с краката
Видяно: 256   Мнения:0

ПОРЕДНА СЕДМИЦА НА ИСПАНСКОТО И ИБЕРОАМЕРИКАНСКОТО КИНО В ЗАЛА "ЛЮМИЕР", 9 – 15 МАЙ 2011 Г.
Видяно: 208   Мнения:0

Фотоизложба на Луис Рамон Марин
Видяно: 218   Мнения:0

Ладино дива ще омайва София
Видяно: 283   Мнения:0

ОГНЕНО ФЛАМЕНКО С РОХАС, РОДРИГЕС И NUEVO BALLET ESPANOL
Видяно: 209   Мнения:0

Бернардо Ачага, баски писател: Проблемът не е в идентичността, а в бедността
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Испанският посланик се изявява като PR-агент на България
Видяно: 1619   Мнения:0

Испанският крал иде пак 10 години по-късно
Видяно: 934   Мнения:0

Георги Първанов участва в траурната церемония за жертвите от 11 март в Мадрид
Видяно: 653   Мнения:0

Консултации между българското и испанското МВнР
Видяно: 658   Мнения:0

Испанският абстракционист Жорди Тейшидор представя в София изложба от музика, поезия, ред и геометрия
Видяно: 851   Мнения:0

Испания и България - приоритетна програма за културни прояви
Видяно: 953   Мнения:0

ИСПАНСКИ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ
Видяно: 1044   Мнения:0

"Рока" представи новата си дизайнерска линия "Дама Сенсо"
Видяно: 803   Мнения:0

Юбилеен випуск на Испанската гимназия
Видяно: 3224   Мнения:0

Шумен превзе Мадрид
Видяно: 1765   Мнения:0

Зоя Пенкова, оцеляла при атентатите в Мадрид: Помня лицeто на смъртта
Видяно: 918   Мнения:0

Станишев на гости на Сапатеро
Видяно: 693   Мнения:0

ИСПАНСКИ ТАНЦИ ВЪВ ВАРНА
Видяно: 1151   Мнения:0

Срокове за изпитите DELE
Видяно: 1284   Мнения:0

Адела Клементе де Педрет, почетен консул на България в Барселона:Научете се да се продавате
Видяно: 2493   Мнения:2

Испанската преса за предстоящата визита на Симеон Сакскобургготски в Мадрид
Видяно: 710   Мнения:0

Българският премиер Симеон Сакскобургготски подари на испанския крал Хуан Карлос Първи малко куче, порода българска овчарка
Видяно: 986   Мнения:0

Визита на Симеон Сакскобургготски в Мадрид
Видяно: 672   Мнения:0

Симеон рекламира България като "Елдорадо" на Нова Европа
Видяно: 668   Мнения:0

България е в плановете на испанските инвеститори, според Лидия Шулева и Павел Езекиев
Видяно: 925   Мнения:0

Симеон: Ключът за Ирак е в Палестина
Видяно: 660   Мнения:0

Сапатеро: България и Испания са в стратегически съюз
Видяно: 669   Мнения:0

Българите в Мадрид: дойдох, видях, усвоих
Видяно: 2460   Мнения:1

Неосиновените синове на Мадрид
Видяно: 807   Мнения:0

Хосе Анхел Лопес Хорин: В един лагер сме за Ирак, но преследваме целта по различен начин
Видяно: 786   Мнения:0

Музикална фиеста за празника на Испания
Видяно: 2135   Мнения:0

Слушаме испански сарсуели в зала "България"
Видяно: 766   Мнения:0

Сеговия – българската следа
Видяно: 1521   Мнения:0

БЪЛГАРИЯ И ИСПАНИЯ ИМАТ ОБЩИ ПРОБЛЕМИ
Видяно: 1129   Мнения:0

Президентът Георги Първанов награди испанския посланик Хосе Анхел Лопес Хорин с орден "Мадарски конник" - първа степен
Видяно: 690   Мнения:0

Мигел Анхел Моратинос, Министър на външните работи на Испания: Без да вдига шум, Испания ви помага за делото в Либия
Видяно: 658   Мнения:0

Фернандо Ариас Гонсалес, испански посланик у нас: АКО СХВАЩАТЕ БУКВАЛНО СИМЕОН, НЕ ГО РАЗБИРАТЕ
Видяно: 1327   Мнения:0

Фернандо Ариас: НАДЯВАМ СЕ УСПОРЕДНО С ИЗБОРИТЕ ДОГОДИНА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ И ПОДГОТОВКАТА ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС
Видяно: 649   Мнения:0

Посланикът на Испания връчи акредитивните си писма
Видяно: 670   Мнения:0

Първанов подкрепя за инициативата на Сапатеро за "Съюз на цивилизациите"
Видяно: 612   Мнения:0

Испанският посланик очаква децата си за празниците
Видяно: 1062   Мнения:0

Испанската Гражданска гвардия иззе 137 кг кокаин близо до мястото, където бяха задържани български трафиканти на дрога
Видяно: 1752   Мнения:0

МВР на Испания благодари за тясното и ползотворно сътрудничество с българската полиция
Видяно: 725   Мнения:0

Фернандо Ариас Посланик на Кралство Испания: Вие си знаете, че имате испанско лоби за ЕС
Видяно: 688   Мнения:0

Българските служби са в постоянна връзка с испанските си колеги за разбитата престъпна мрежа, заяви ген. Борисов
Видяно: 724   Мнения:0

“Рока” с 5 млн. артикула за баня
Видяно: 728   Мнения:0

Фернандо Ариас, посланик на Кралство Испания: Няма катастрофа за ЕС, не се вторачвайте в дати, на прав път сте
Видяно: 697   Мнения:0

Най-големият завод на “Рока Груп” на Балканите е в Каспичан
Видяно: 1088   Мнения:1

Антонио Бандерас в София:Няма да изиграя само онази роля, която не ми предложат
Видяно: 0   Мнения:0

Карлос Саура, испански кинорежисьор: Важното е не коя роля ще ти се падне в живота, а как ще я изиграеш
Видяно: 0   Мнения:0

Хавиер Марискал: Дизайнът е общуване
Видяно: 0   Мнения:0

Мануел Муньос Идалго, испански поет и драматург: Боли ме, че България е тъй разединена
Видяно: 0   Мнения:0

Испански ордени за две българки
Видяно: 0   Мнения:0

Айтор де Мендисабал с изложба в София
Видяно: 0   Мнения:0

Пепел от стих - изложба на Фернандо Ервас и Нина Николова в Експо Баня Център
Видяно: 0   Мнения:0

Игнасио Рамоне, директор на “Монд дипломатик”: Влезте в Европа на народите
Видяно: 1936   Мнения:0

Старото посолство на САЩ стана институт “Сервантес“
Видяно: 724   Мнения:0

Двуезична книга сравнява българи и испанци
Видяно: 879   Мнения:0

Нови пътища стимулират туризма в Родопите с испанска помощ
Видяно: 760   Мнения:0

Българите в Испания - от моряка Алонсо де Охеда, през Гражданската война, та до днешните имигранти
Видяно: 1176   Мнения:0

Бойко Борисов зарадва испански инвеститор
Видяно: 626   Мнения:0

ФАКТИЧЕСКИ БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Видяно: 747   Мнения:0

Испания хвана бос на родната автомафия
Видяно: 876   Мнения:0

Мадрид разби наша наркобанда
Видяно: 692   Мнения:0

Наш мафиот в Испания бере душа с 3 куршума в главата
Видяно: 1307   Мнения:0

Испания закопча шестима наши трафиканти на хероин
Видяно: 680   Мнения:0

Посланик хвали свободата на словото у нас
Видяно: 661   Мнения:0

БЪЛГАРИЯ ВЪРВИ ПО СТЪПКИТЕ НА ИСПАНИЯ
Видяно: 604   Мнения:0

Рока България АД получи наградата за перфектна фирма сред големите предприятия с чуждестранно участие
Видяно: 802   Мнения:0

Рока придобива 50 процента от Козмик Груп
Видяно: 561   Мнения:0

Рока България АД е една от първите компании, отличени с Business Superbrands награда в България
Видяно: 581   Мнения:0

Рока затвърди лидерската си позиция на Индийския пазар на продукти за баня
Видяно: 555   Мнения:0

НОВОСТИ РОКА БЪЛГАРИЯ 2008
Видяно: 921   Мнения:0

Poка придоби тайванска високотехнологична компания
Видяно: 24   Мнения:0

Серхио Кастро е новият Изпълнителен директор на Рока България АД
Видяно: 576   Мнения:0

Звезда на фламенкото в НДК
Видяно: 602   Мнения:0

Негово Превъзходителство ХОРХЕ ФУЕНТЕС МОНСОНИС-ВИЛАЙОНГА, посланик на Кралство Испания: БУКВИТЕ ВИ МЕ ЗАТРУДНЯВАТ, НО АЗБУКАТА ВИ Е КРАСИВА
Видяно: 417   Мнения:0

Испания ще ни помага за еврофондовете
Видяно: 222   Мнения:0

Безплатна порция алтернативно кино от Испания и Латинска Америка в “Люмиер”
Видяно: 232   Мнения:0

Сертификат за Фери Груп
Видяно: 192   Мнения:0

На гурбет в Испания
Видяно: 237   Мнения:0

Фери Груп представи проектите си в България
Видяно: 261   Мнения:0

Българско участие във форум на ОССЕ в Кордоба
Видяно: 190   Мнения:0

Поезията на Живка е дъщеря на болката
Видяно: 235   Мнения:0

Изгубени в превода на еврофондовете
Видяно: 190   Мнения:0

България – пример за “Алианса на цивилизациите”
Видяно: 212   Мнения:0

Стипендии за испанските гимназии
Видяно: 218   Мнения:0

Мануел Фери, президент на “Фери Груп”: Туризмът и земеделието ще са чудесата на България
Видяно: 185   Мнения:0

Испанцине видяха Елдорадо в България
Видяно: 253   Мнения:0

Проектът “Етния Комуникасион” и България
Видяно: 191   Мнения:0

Късметът да си българин в Мадрид
Видяно: 242   Мнения:0

Вечер на съвременната българска поезия в Мадрид
Видяно: 226   Мнения:0

Българска авторка взе литературна награда в Мадрид
Видяно: 198   Мнения:0

Изпълнителният директор на “Рока България” АД Серхио Кастро: Докосвам се до хубостта и при всяко свое влизане в изложбената зала на “Рока” в София
Видяно: 184   Мнения:0

Смях без граница
Видяно: 185   Мнения:0

Автономното правителство на Мадрид финансира създаването на младежки социално-образователен център в Търговище
Видяно: 209   Мнения:0

Хорхе Фуентес, посланик на Испания в България: Не губете повече нито едно евро!
Видяно: 236   Мнения:0

Аплаузи от испанското председателство на ЕС за “Октопод”
Видяно: 208   Мнения:0

Министър Николай Младенов удостоява испанския посланик Хорхе Фуентес със “Златна лаврова клонка”
Видяно: 202   Мнения:0

Седмица на испанското и ибероамериканското кино - за 17-и път в София (16 МАЙ 2010 г.)
Видяно: 205   Мнения:0

Испанска връзка
Видяно: 247   Мнения:0

Кръгла маса “Интегрирането на българските граждани в Испания”
Видяно: 194   Мнения:0

Българче поема към Перу и Испания с Рута Кетцал
Видяно: 450   Мнения:0

Българите в Испания нямат намерение да се връщат
Видяно: 206   Мнения:0

МИЕТ показва потенциала на България за културен и СПА туризъм на международното изложение FITUR в Мадрид
Видяно: 206   Мнения:0

Н. Пр. Рафаел Мендивил Пейдро: Ако Европа не е единна, ще потъне
Видяно: 220   Мнения:0

Испанският посланик издигнат на висш пост в Мадрид
Видяно: 205   Мнения:0

Българската Пасионария от Мадрид
Видяно: 232   Мнения:0

Българче поема из Колумбия и Испания
Видяно: 234   Мнения:0

Чалга ли е цветистият език?
Видяно: 230   Мнения:0

В обновената след ремонт Испанска гимназия „Мигел де Сервантес”: НА УРОК С ДОН КИХОТ
Видяно: 416   Мнения:0

Испанският посланик дон Хосе Луис Тапиа пред Klassa.bg: Целта на моя мандат е да доведа повече испански фирми в България
Видяно: 159   Мнения:0

Ще се намери ли медиатор, който да попречи на закриването на Института "Сервантес"?
Видяно: 191   Мнения:0

Н. Пр. Хосе Луис Тапиа, посланик на Испания: Който има повече, трябва и да дава повече
Видяно: 98   Мнения:0

Испанци идат за бизнес в България
Видяно: 90   Мнения:0

Испански паралели
Видяно: 88   Мнения:0

Кризата: българският и испанският ракурс
Видяно: 118   Мнения:0

Софийският пример на „Сервантес”
Видяно: 84   Мнения:0

Дипломира се двадесетият випуск на Испанската гимназия
Видяно: 62   Мнения:0

РОКА дава стипендии на студенти да учат испански
Видяно: 7   Мнения:0

Изпълнителният директор на Рока България АД, Серхио Кастро вече отговаря за мениджмънта на компанията Рока на Балканите
Видяно: 0   Мнения:0

Композицията We Are Water на Теодосий Спасов звуча в изпълнение на кавал, гайда и тъпан в Световния ден на водата
Видяно: 0   Мнения:0

Варненче тръгва с Рута Кетцал из Панама, Испания и Белгия
Видяно: 0   Мнения:0

Коледен концерт с класическа музика, организиран от Институт Сервантес и Рока България
Видяно: 0   Мнения:0

Испански реверанс към сефарадските евреи
Видяно: 0   Мнения:0

Дарение на Рока България за бежански центрове
Видяно: 0   Мнения:0

Пищен спектакъл в София на Националния балет на Испания
Видяно: 0   Мнения:0

Кралски отличия за двама испански бизнесмени у нас
Видяно: 0   Мнения:0

Рафаел Алварадо - седем десетилетия по моста на думите
Видяно: 0   Мнения:0

Испанска пролет в София
Видяно: 0   Мнения:0

Пикасо с изложба у нас
Видяно: 0   Мнения:0

Живка Балтаджиева, поетеса: Ще преобразим света, ако започнем от себе си
Видяно: 0   Мнения:0

Поетични срещи между Испания и България
Видяно: 0   Мнения:0

Мигел Саенс, член на Испанската кралска академия: Силата на думите може да преобърне света
Видяно: 0   Мнения:0

Испански министър лансира у нас „Марката Испания”
Видяно: 0   Мнения:0

Светът през „Лявото око” на 12 фотографки
Видяно: 0   Мнения:0

Как испанските социалисти опряха до Станишев
Видяно: 0   Мнения:0

Доайенът на българската испанистика
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Барселона - най-космополитният град в Испания
Видяно: 2053   Мнения:0

Виното на Испания
Видяно: 5731   Мнения:0

Блясък и романтика по испански
Видяно: 996   Мнения:0

Испанските фиести - безкраен празник
Видяно: 946   Мнения:0

Гранада - Диадемата на ислямския свят в Испания
Видяно: 1014   Мнения:0

Мадрид - градът на мечката и ягодовото дърво
Видяно: 2980   Мнения:0

Саламанка - Исторически център на знанието
Видяно: 1375   Мнения:0

Севиля - вратата на Испания към Новия свят
Видяно: 865   Мнения:0

Толедо - градът на Ел Греко
Видяно: 1284   Мнения:0

Кулинарни традиции на Испания
Видяно: 7860   Мнения:4

Валенсия - очарованието на много векове в един град
Видяно: 4626   Мнения:0

Лас Файас - карнавал, заря и огън
Видяно: 2459   Мнения:0

Памплона - рога, копита и тръпка
Видяно: 1442   Мнения:0

Ще върне ли Дон Домат туристите в Испания?
Видяно: 686   Мнения:0

Барселона - една мечта, превърнала се в реалност
Видяно: 819   Мнения:0

Барселона на един дъх
Видяно: 766   Мнения:0

Световният младежки фестивал в Барселона изгражда нов свят
Видяно: 654   Мнения:0

С билет от “Аламбра” Колумб поел към Америка
Видяно: 1762   Мнения:0

Коледа и Нова година в Мадрид – 4 години по-късно
Видяно: 1148   Мнения:0

Авторски анализи
Изборите в Испания - махмурлук за войнолюбците
Видяно: 648   Мнения:0

Испания с ключова роля за Европа след изненадващата смяна в Мадрид
Видяно: 677   Мнения:0

Много шум за една магданозена скала
Видяно: 691   Мнения:0

Сапатеро станал политик заради дядо си
Видяно: 2137   Мнения:0

ИЗМАМНИЯТ СИМВОЛ НА ИСПАНИЯ
Видяно: 2706   Мнения:0

Испанците се прехласнаха по Летисия - принцесата на Астурия
Видяно: 1900   Мнения:0

Гибралтар - препъникамъкът между Лондон и Мадрид
Видяно: 691   Мнения:0

Ще сдобри ли Симеон Сапатеро с Буш?
Видяно: 644   Мнения:0

ИСПАНИЯ: ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
Видяно: 1710   Мнения:0

У нас не виреят политици като Сапатеро
Видяно: 610   Мнения:0

Ужасът в Мадрид: Година по-късно
Видяно: 737   Мнения:0

Мадрид 11 март: Кой е виновният?
Видяно: 650   Мнения:0

“Бяла нощ” в Мадрид
Видяно: 760   Мнения:0

Щурм по суша от Мароко хвърли Европа в паника
Видяно: 684   Мнения:0

Българите в Испания - от моряка Алонсо де Охеда, през Гражданската война, та до днешните имигранти
Видяно: 2962   Мнения:0

Испания променя конституцията си заради бъдеща кралица
Видяно: 770   Мнения:0

Косовски синдром налегна Испания
Видяно: 713   Мнения:0

Да се пренесеш в миналото в Бехар
Видяно: 13993   Мнения:1

Проф. Мануел Торес: Съюзът на цивилизациите ще дойде с образованието
Видяно: 192   Мнения:0

ЕТА нокаутира Сапатеро
Видяно: 169   Мнения:0

Сапатеро се засилва за втори мандат
Видяно: 181   Мнения:0

Антъни Бийвър, историк: “Насилието се ражда от страха”
Видяно: 213   Мнения:0

Левица, демокрация и гласове
Видяно: 208   Мнения:0

Нова сцена
Видяно: 209   Мнения:0

Криза с дъх на ягоди
Видяно: 192   Мнения:0

Робин Худ пак е тук
Видяно: 189   Мнения:0

Диего Лопес Гаридо, държавен секретар на Испания за Европейския съюз: Това ще е най-важният Европейски парламент
Видяно: 167   Мнения:0

Мануел Ривас: Европа трябва да се роди отдолу
Видяно: 190   Мнения:0

Анхел Виняс: Не чакайте лява политика от дясна Европа
Видяно: 186   Мнения:0

Сърдитите млади хора от площадите
Видяно: 219   Мнения:0

Мистерия с бактерията убиец
Видяно: 193   Мнения:0

Защо „испанската революция” не стига до България
Видяно: 207   Мнения:0

Емилиано Гарсия-Пахе Санчес: Някогашният интернет е бил в Толедо
Видяно: 209   Мнения:0

Спасяването на Испания
Видяно: 205   Мнения:0

Мълчанието на Рахой
Видяно: 180   Мнения:0

Думи на Педро Олаля, отправени от Атина
Видяно: 179   Мнения:0

Рахой извади секирата
Видяно: 205   Мнения:0

Българската Пасионария от Мадрид
Видяно: 206   Мнения:0

Възмутените идат
Видяно: 218   Мнения:0

Възмутени и възмутителни : поглед от „Пуерта дел сол”
Видяно: 4092   Мнения:0

Пропукването на Испания
Видяно: 78   Мнения:0

Игра с огъня в Южна Европа
Видяно: 81   Мнения:0

Рахой в черната дупка на черната каса
Видяно: 81   Мнения:0

Хосе Игнасио Торебланка: Нужна е светла перспектива, за да се издържи кризата
Видяно: 9343   Мнения:0

Проф. Хавиер Самора от Университета „Комплутенсе“ в Мадрид: Капитализмът продължава да функционира като казино
Видяно: 0   Мнения:0

Нови лица и ветрове в Испания
Видяно: 0   Мнения:0

Сатурновата дупка на Испания
Видяно: 0   Мнения:0

Рахой в троен обръч
Видяно: 0   Мнения:0

Podemos – генезис и перспективи
Видяно: 0   Мнения:0

Да, те могат. На ред е Испания
Видяно: 0   Мнения:0

„Подемос” изведе народа на улицата
Видяно: 0   Мнения:0

Как „Подемос” събра Дон Кихот и Санчо Панса
Видяно: 0   Мнения:0

„Подемос” е първа сила в Испания, сочи сондаж
Видяно: 0   Мнения:0

По следите на „Подемос” в Мадрид
Видяно: 0   Мнения:0

Цунамито "Подемос"
Видяно: 0   Мнения:0

Андалуското огледало
Видяно: 0   Мнения:0

Часът на „Подемос” и „Сюдаданос”
Видяно: 0   Мнения:0

Испанският обрат
Видяно: 0   Мнения:0

Сбогом на достойнството
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















29.6.2017 г.

Visitor: 1253864