Новият испански посланик , дон Хосе Луис Тапиа, връчи акредитивните си писма на Президента на Републиката на 29 юни. Роден е на 25 август 1948 г. в Бехар. На дипломатическа служба е от 1978 г. По образование е икономист, завършил е и дипломатическа школа. Работил е в Постоянното представителство на Испания в Европейската Икономическа Общност (ЕИО), както и в мисиите на страната си по целия свят- Ню Делхи, Москва, Монтевидео, Куба, Либия. Последното му назначение преди идването в България е Генерален консул на Испания в гр. По (Франция).

Г-н посланик, снощи станахме свидетели на потресаващ атентат на летището в Бургас. Естествено бяха направени аналогии с атентата на гара Аточа в Мадрид. Според вас, как трябва да реагира оттук нататък Европа срещу тероризма?

Испанското правителство заклейми този мерзък и варварски терористичен акт и заяви пълната си съпричастност с Израел и с България в този тъжен момент. Чрез израелските и българските власти, правителството ни изразява чувството на болка и категорично отрицание на испанския народ, пред семействата и близките на жертвите. Също така заявява безрезервната си подкрепа за всички усилия, насочени към борбата срещу тероризма.
Предадох на Президента на Републиката, г-н Росен Плевнелиев, че испанското правителство категорично осъжда трагичното и варварско покушение срещу група израелски туристи на летище Бургас, в което е загинал и един български гражданин. Изказах съболезнования от името на Посолството на Испания и от мое име и изразих солидарността и подкрепата на испанските власти към приятелския български народ и властите на страната.
Изпратих послание и до българския Министър-председател, г-н Бойко Борисов. В него потвърдих недвусмислената позиция на испанското правителство, което осъжда варварския акт от вчера на летище Бургас, в който една от жертвите е българин и чрез Министър-председателя изказах моите най-дълбоки съболезнования на семейството на загиналия.
Отправих и лично писмо до моя колега, Посланика на Израел в България, в което енергично осъждам атентата срещу израелски граждани в Бургас. Изразявам съпричастието ни от името на Посолството на Испания в България и от мое име и предавам съболезнования на семействата на загиналите, а на ранените пожелавам скорошно възстановяване.
В Европа и в света съществуват механизми, но което е по-важно, на лице е ясната и категорична воля за борба срещу язвата на тероризма, която посяга на най-важното човешко право- животът. Нека прилагаме всички съществуващи механизми за сътрудничество, за да постигнем желания ефикасен резултат срещу това явление.

Бихте ли си припомнили кога за първи път видяхте България?

През 70-те години на миналия век. Бяха тягостни времена. Помня сивия цвят, но не от улиците и града. Сивият цвят в духа и мислите на хората, в начина им на говорене. Българите се чувстваха потиснати, не се осмеляваха да отговорят, ако ги попиташ нещо. Бързам да кажа, че пристигайки като посланик в София, останах очарован от промяната. Наистина е удоволствие да видиш резултата от възвръщането на свободата. Всички можем спокойно да изказваме мненията си. Българският народ доказа на практика огромната си способност да запази идентичността си, въпреки горчивите хапки, които е преглъщал през годините на тоталитарния режим.

И какъв е сега цветът, с който България се налага в съзнанието ви?

(Смее се) Средиземноморски! Пълен с жизненост като в Испания. Цвят, който радва. И двете страни – и Испания, и България, сме в големия съвместен проект, наречен Европейски съюз. Всички европейци пътуваме в един кораб. Имаме своя национална идентичност, но принадлежим на обединена Европа. Да, трудности има – и в Испания, и в България, и навсякъде. Но винаги са налице възможностите да ги преодолеем. Радостното е, че ги преодоляваме. Затова ще кажа, че в България усещам средиземноморския дух, ентусиазма, стремежа да излезем по най-добрия начин и колкото се може по-скоро, от кризата.

Кои ще бъдат приоритетите на вашия мандат?

Голямата цел е да се даде на хората възможност да работят. Да живеят достойно и след приключването на активния си живот, да се наслаждават на това, което са постигнали. За това е нужен ресурс, а работата е най-добрият. Нека се разделим с идеята за патриархалната държава. Държавата трябва да предостави на обществото само юридическия контекст - сигурен, постоянен, стабилен, защото тази сигурност ще окуражи частния предприемач, икономическия агент, да инвестира. Средствата идват от работата – значи в страната трябва да има достатъчно работни места. Благодарение на юридическата и законовата сигурност, която държавата е осигурила, ще дойдат инвестициите, създаващи заетост и нови възможности.
Чуждата инвестиция във всяка страна е нещо много положително - носи нови технологии, дава достъп до други пазари. Затова като посланик съм си поставил за цел повече испански фирми да се установят в България. Ето защо е необходимо от България към Испания да бъдат изпратени достатъчно ясни послания, че испанските фирми са добре дошли тук. Да дойдат, да се установят и да работят. Това е валидно за всички страни. Нямам предвид само испанския или българския пазар. Живеем в един и същи свят, пазарът е глобален и отворен.

Много испански фирми дойдоха в България, но си тръгнаха разочаровани...

Ключовият фактор е ясната, сигурна и предвидима юридическа и икономическа рамка. Обикновено, когато дадена фирма се установява в чужбина, се изправя пред нови предизвикателства, които трябва да преодолее. Предприемачите следва да потърсят решенията. В случая, ние не можем да бъдем страна или съдии. Особено в началото, когато се инвестира в чужда страна, е необходимо да се проучат терена, ситуацията, законодателството. Фирмите не са неправителствени организации. Ясно е, че идвайки в България, ще желаят инвестицията им да е рентабилна. Следователно трябва да направят оценка и на риска, и на очакваните печалби. Всяка чуждестранна инвестиция създава работни места, в страната идват капитали, има трансфер на технологии, отварят се пазари, изграждат се платформи за излизане в други страни. Това е добре е за всички.

От чисто икономическа гледна точка сме в криза. Страдат и България, и Испания.

Да, сега сме в криза, но Европа ще излезе по-силна от кризата, защото взема решенията, които наистина трябва да вземе. Да не забравяме методологичния подход на бащите на Европа – Шуман и Mоне – те бяха за политиката на малките крачки. Т.е., като искаме да издигнем едно голямо здание, първо трябва да построим една стая, после още една, след това да направим двора и накрая сградата ще е готова.
Сега сме в един валутен съюз, имаме обща парична единица. Но е необходимо да направим голяма стъпка напред. Министърът на външните работи на Испания, г-н Хосе Мануел Гарсия Маргальо, я определи като преосмисляне на Европа. Става дума за политическо преосмисляне, защото проблемът на еврото не е икономически, а политически. Трябва да се вземат необходимите решения с цел поставяне на монетарната политика върху здрави основи, така че да бъдат коригирани асиметриите, между отделните страни - членки на Европейския съюз. По думите на министъра, в извънредна ситуация, като сегашната, без забавяне трябва да се направят четири неща: да се подсигури достигането на кредитите до фирмите; да се възстанови спокойствието на пазарите; чрез политики на растеж да се избегне рецесията и да се установи банков съюз. Преосмислянето на Европа, по негово мнение, трябва да протече в три фази: фискална конвергенция, създаване на европейски валутен фонд и предефиниране на валутния съюз. Централната Европейска Банка би трябвало да се структурира като една истинска централна банка, т.е. като кредитор от последна инстанция, както Федералния резерв на САЩ или Централната банка на Англия.

В Испания работи внушителна българска колония. Как оценявате българското присъствие в родината си?

Тази колония е изключително важна. Българите са емигрирали по обясними причини, същите заради които и испанците емигрираха през 60 те години в Германия. Като работят в Испания, българите получават пари, издържат си семействата, пращат и в родината си, но освен това научават един много полезен за тях език, който им отваря други пътища. А като се завърнат в България, може да е полезен за професионалната им дейност. Чрез испанския език страната ви може да се възползва от възможностите на испанския и латиноамериканския пазар. Това обяснява силния интерес към испанския в България. За мен е много ценна високата квалификация на българските работници – и тези, които са в България, и другите, които са в Испания. Изобщо аз мисля, че е дошло време да се опознаем повече. В България се знае повече за Испания, в Испания се знае по-малко за България, но напоследък все по често срещам оферти за туристически пътувания в България. Поддържате традицията и за посланик в Испания бе назначен отличен дипломат, г-н Костадин Коджабашев, преди това генерален консул във Валенсия. Владее перфектно испански и познава много добре Испания. Той е много важен фактор и благодарение на ефикасния начин, по който изпълнява задълженията си, ще се опознаем по-добре и взаимно ще използваме по-активно опита си. В туризма например ние натрупахме доста опит, а вие можете да се поучите от него, но не само от постиженията, а и от грешките!

Посъветвайте ни как да се възползваме от вашия опит в туризма!

Като прочетох, че две трети от България са гори, останах изумен, защото обожавам природата. Роден съм в планинска местност с гори. България има чудесни условия за всички видове туризъм, така че сезонният им характер да не се отрази толкова силно върху тази индустрия. Можете да предложите летен и зимен, селски и планински туризъм, водни спортове, голф...Позволете един съвет – това богатство трябва да бъде пазено. Внимавайте с джиповете за планинско каране. На едно дъбово дръвче му трябват 14 години, за да порасне 30 см. А джипът нахлува в гората и ако се отклони от позволения маршрут, разрушава биоразнообразието. Значи, законодателството трябва да е такова, че тези превозни средства да се движат само по определените за целта пътеки. Защото тази горска природа е огромна ценност!
Селският туризъм има голям потенциал в България. Сигурен съм, че има кредитни улеснения и преференциални условия за онези, които решат да превърнат селската си къща в къща за гости. Достатъчно е помещенията да са обзаведени и пригодени за този вид почивка. Туристът иска да има удобен подслон, да пробва местните кулинарни специалитети. Убедих се лично, че българските вина – и червеното, и бялото, са чудесни, имате условия и за винопроизводство. Значи и туризмът, свързан с енологията също е многообещаващ. Като чужденецът дойде у вас и пътува из селските райони, ще се наслади на гората, на планината, ще вземе вино, ще посети музеите и ще изхарчи повече, отколкото онзи, който прекарва дните си само на плажа. Пак искам да повторя- страната ви е благоприятна дестинация за всякакъв туризъм –селски, планински, културен и свързан с гастрономията и виното. Това е съкровището на България.

Голфът е занимание за хора с по-големи финансови възможности. Ще бъде ли добре, ако привличаме повече такива туристи?

Голфът не е спорт само за избрани, или за много богати. Практиката показва, че и хора от средната класа могат да го практикуват. Пример за това е големият испански шампион Севериано Балестерос, който е започнал като носач на стикове, но с дисциплина и воля е стигнал до върховете на този спорт. Когато имам възможност, аз също играя голф и вече членувам в голф клуб близо до София. Посетих и друго прекрасно място- гр. Банско. Ето още един вид туризъм, който България може да предложи благодарение на природните дадености на релефа си. Според известни проучвания, едно работно място в селското стопанство струва пет пъти повече, отколкото работно място в сферата на голф индустрията. А работното място в голфа дава 20 пъти повече приходи. Освен това, и ловците, и играчите на голф и любителите на планината съхраняват природата, даже и това да е само от егоистични подбуди. Спортовете на открито са природосъобразни.

През недалечната 2004 г. като посланик на Испания в Либия вие категорично защитихте българските медици. Вие бяхте първият чужд дипломат, посетил медицинските сестри в затвора Джудейда.

Вярно е. И съм безкрайно щастлив, че отново се видяхме сега, в София, в качеството ми на Посланик на Испания. Срещата ни в моята резиденция бе много вълнуваща. А спомените ми от процеса са драматични – в очите на медицинските сестри четях ужаса от драмата, която преживяваха, мъката от едно неистинско обвинение и какво представлява нарушаването на основното човешко право на свобода.
Заедно с европейските посланици изработихме обща позиция за защитата на българските медици и палестинския лекар Ашраф. По време на испанското председателство на Европейския съюз, през първото полугодие на 2002, канех на срещите и българския посланик Людмил Спасов, защото всички бяхме убедени, че България скоро ще се завърне в голямото европейско семейство, към което винаги е принадлежала.
Бях в постоянна връзка с друг български дипломат, Румен Петров, който работеше много активно по случая и има голям принос за решаването му. Срещах се и с г-н Соломон Паси, външен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски, при всяко негово пътуване до Либия. Той често посещаваше българските медици в Триполи и в Бенгази и настояваше пред правителството на либийския диктатор за освобождаването на сънародниците си. Правителството на Симеон Саксгобугготски, министърът на външните работи и Посолството на България изпълниха отлично мисията си при извънредно тежки обстоятелства и под голям натиск.
Сега медицинските сестри са свободни, но тоталитарният режим в Либия открадна 8 години от живота им. Дано никога повече не се случват толкова драматични и трагични неща!