Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. „Тема”, бр. 37, 18-24 септември 2006

Кубинска магия

След като спечели голямата награда на тазгодишните “Стружки вечери на поезията”, уникалната Нанси Морехон от Острова на свободата покори със стиховете и утопиите си и София, Варна, Банско. И закле публиката: “Не продавайте идентичността си!”

Къдринка Къдринова


Нито едно копче на бялата є блуза не прилича на другото. По тънките й и тъмни китки и пръсти матово просветват магически бижута. На тила й подскачат миниатюрни къдрави плитчици. Усмивката й заслепява с всичките неудържими лъчи на карибското слънце.
Нанси Морехон, най-известната днес кубинска поетеса, стъпи в България с походката си на мулатка извън времена, пространства, ограничения и дребнавости, способна да превърне в уникат всичко, докоснато от носещия я над вълните на живота дух. Тя дойде у нас от Македония, където бе удостоена с тазгодишната голяма награда – “Златен венец” – на международния фестивал “Стружки вечери на поезията”. Има и доста други отличия – като националната награда на Куба за литература за 2001 г. или приза “Яри-Яри” на Университета в Ню Йорк през 2004 г.
Самата тя смята за най-голям дар на съдбата дългогодишната си близост с патриарха на кубинската поезия Николас Гилен, чиято асистентка и изследователка на творчеството му е до неговата смърт през 1989 г. Гилен много пъти е гостувал у нас и е автор на едно от най-нежните стихотворения, писани от чужденец за България –

“Малка балада за Пловдив”

Нанси обаче не само едва сега за първи път идва в страната ни, но и искрено се изненадва, че по “Малка балада за Пловдив” е написана една от най-популярните сред поколението на днешните 40-годишни българи любовна песен с незабравимия рефрен: “Там, далеч... Там, далеч...”
Там, далеч, в Куба, и днес продължава кипежът не само на превзелите целия свят музикални ритми, но и на амбициозните проекти и на художници, и на творци на словото. Едно от най-благодатните средища за тях е “Каса де лас Америкас” (“Домът на Америките”) – културна институция, учредена през 1959 г. с цел да подпомага и издава предимно латиноамерикански и карибски автори. Нанси, която е специализирала френска литература в Хаванския университет и е може би най-добрият познавач на френскоезичното, а и на англоезичното словесно творчество в Карибието, дълги години оглавява Центъра за карибски изследвания към “Каса де лас Америкас”. Ръководила е и издателство “РМ” на фондация “Пабло Миланес”, работила е и в Съюза на писателите, и в Националния театър на Куба. Има запомнящи се изяви в журналистиката, есеистиката, драматургията. Но най-блестяща е в поезията.

Първата си стихосбирка “Мутизми. Дванайста нощ на Уилям Шекспир”
издава едва 18-годишна – през 1962 г. Следват още 11 нейни книги в мерена реч сред които “Ричард донесе флейтата си и други аргументи” (1967), “Полиран камък” (1986), “Прочут пейзаж” (1993), “Бутилка в морето” (1997), “Чифликът с мелниците” (2000) и т.н.
Почитателите й остават упоени от строфите й, просмукани от ароматите на кръстосалите се в Карибието африканска и испанска култура. Любимото й стихотворение, белязано още навремето от Гилен като “най-доброто ти”, е емблематичното “Черна жена”.
И днес – насред разпънатия между войни и търговски центрове свят – Нанси продължава да смята, че времето винаги е подходящо за поезия. И обяснява: “Но не поетите или политиците ще променят света. Не, това ще стане с усилията на всеки – и на поета, и на политика, но и на дърводелеца, и на клисаря, и на химика. Безпардонността на онези, които нахлуват в чужди страни, защото искат петрола или розите им, може да бъде спряна само с гражданска съпротива. Също както навремето американският народ с протестите си срещу войната във Виетнам наложи спирането й. Подобно развитие очаквам и за Ирак. Аз искрено обичам народа, студентите, интелектуалците в САЩ, те са

истинската велика сила на тази страна, а не администрацията .”

Каквито и коментари за днешния свят да прави, Нанси не пропуска да подчертае: “Не съм политик, не се занимавам с такива неща, но в същото време не познавам поет, който да е за войната.” А тя познава доста творци на словото. Когато чува, че най-издаваната в България латиноамериканска писателка днес е чилийката Исабел Алиенде, Нанси грейва: “А! Моята приятелка! Запозна ни Габо – Габриел Гарсия Маркес. А първата й книга, с която се прочу – “Къщата на духовете”, бе издадена от “Каса де лас Америкас”.
Нанси изброява и други имена на пишещи латиноамериканки, които много цени: още една чилийка – Даниела Елтит, венецуелката Лаура Антияно, колумбийката Лаура Рестрепо, мексиканката Летисия Луна, аржентинката Грасиела Араус. Повечето от тях освен авторки са и съставителки на латиноамерикански антологии.
С дълбок пиетет Нанси се отнася към Европа и европейската култура, чийто хуманистичен заряд според нея е основната спънка за опитите “за субординиране от страна на американската администрация”. В същото време обаче недоумява защо балканските народи са обсебени от идеята “да влязат в Европа”: “Къде ще “влизате”?! Та вие сте си в Европа! По вашите земи има толкова много древна култура, толкова цивилизации – ако това не е Европа, тогава какво е?!” Много държи да подчертае, че
“идентичността не е за продан”

и че трябва зорко да я пазим. “Ще ми е мъчно, ако утре видя българите или някои други от балканските народи като обслужващия персонал на Европа, а не като равни сред равни участници в общоевропейския хор. Не го допускайте. Пазете идентичността си”.
При подмятането за старата закачка, че българите са “кубинците на Европа”, а кубинците – “българите на Латинска Америка”, Нанси я улавя буквално във въздуха: “Така е. И вие, и ние сме хора на морето и планините. Затова у вас съм си като у дома.”
Българското море й се разкри по време на престоя й във Варна, а докосването й до планините ни е от Банско. И на двете места тя остави замаяни от карибската й жар и от пленителните й утопии фенове. Но най-“тежката” й изява у нас бе рециталът по нейни творби в София, в НДК, на който поздравления й поднесе и нейната българска колежка – поетесата Надежда Захариева, зам.-министър на културата. Чувствените строфи на Нанси, преведени от Тамара Такова, омагьосаха публиката и дадоха знак на издателите, че е

време за книга на магнетичната кубинка и на български

И понеже напоследък нито един разговор за Куба не минава без темата за здравето на Фидел Кастро, няма как тя да не се подхване и на срещата с Нанси. Поетесата свива рамене: “Не разбирам защо всички очакват някакви сензации и така се увличат по спекулациите? Аз обичам Фидел като всички кубинци и му желая бързо възстановяване. Обаче той все пак е простосмъртен. Един ден ще си иде. И това по никакъв начин не значи, че държавата ще рухне. Тя си има стабилно изградени механизми за действие. Налице са и много млади кадри, които вече са поели ключови лостове. Просто продължаваме напред. На когото не му харесва, проблемът си е негов.”
Подобен бил и отговорът й на пресконференцията в Македония, на която я попитали за същото. А живият образ на Куба, който материализирал словата и строфите й, бил на пламенния дамски квартет “Сиксто сентидо” (“Шесто чувство”), съвсем наскоро представил Острова на свободата и у нас. Край устието на Черни Дрин четирите шоколадови момичета от състава изпълнили и песни по стихове на Нанси – в чест на удостояването й с наградата на Стружките поетични вечери.
Със сигурност е било вълнуващо преживяване за всички, а за самата Нанси – повод може би да повтори словата, изречени при връчването й на националната кубинска награда за литература преди 5 години: “Търся красотата навсякъде и в същото време се въздържам да напусна осезаемата утопия, белязала нашия живот и епохата, в която ни се падна да живеем. Това е красотата, за която Габриела Мистрал писа: “Красотата няма да бъде за теб приспивателен опиум, а ще бъде щедро вино, разпалващо те за действие, защото ако престанеш да бъдеш мъж или жена, ще престанеш да бъдеш творец.”


Дивертименто
Както би се харесало
на Рафаел Алберти
(За китара)

Аз между сабята и карамфила
обичам хората на утопиите.
Обичам хвърчилата и дъгите,
и песента на странника обичам.
Обичам аз идилията между мечката и игуаната.
Паспортите обичам. Но кога ще ги премахнат?
Обичам тръгналите дни и кръчмите,
китарата на свечеряване обичам.
Обичам острова, заседнал в гърлото на Голиат
и все така на палма в центъра на залива приличам.
Давид обичам.
И като цветето безсмъртниче обичам свободата.

Превод: Тамара Такова


Видяно: 156Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















17.8.2017 г.

Visitor: 1311665