Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. „Тема”, бр. 19, 17-23 май 2010 г.

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича

Дъщерята на легендарния революционер разказва за любовта между баща й и майка й, за братята и сестрите си, за десетте внуци на “команданте”-то, за трудния му пример, за истините и манипулациите около Куба, за розите и заводите

Къдринка Къдринова


Добре дошла отново в България, Алейда! Интервюирах те и преди 25 години, когато ти беше тук заедно със сестра си Селия. Как се чувстваш сега, пак у нас, след всичките тези промени по света?

Помня София като град с много цветя. А сега, по пътя от летището, не видях нито едно! Къде отидоха онези огромни красиви рози?... Предстоят ми доста срещи, така че тепърва ще опозная живота и промените у вас. Ако става дума за сравнения, наскоро бях в бившата ГДР. Посетих места, където по-рано е имало големи предприятия. Те сега са празни. Малки селища, превърнали се в призраци, защото младежите са отишли да търсят работа другаде... Бях и в Москва, на честване на Великата октомврийска социалистическа революция. Усетих тъгата на хората там, сякаш са загубили нещо важно. Сега Москва прилича на голямо казино... Народният вот и изборът на начина на живот трябва да се уважават. Но независимо от социалните промени никога не бива да губим идентичността си – кои сме, откъде идваме, каква е историята ни.

По какъв повод идваш днес в България?

Поканена съм от Асоциацията за приятелство “България-Куба” за участие в ХV среща на организациите за солидарност с Куба в Европа, която ще се състои на 15 и 16 май в София. Такива форуми се провеждат ежегодно. В софийския ще участват пратеници на над 20 страни. Кубинската делегация се води от председателката на Института за дружба между народите (ИКАП) Кения Серано. Аз също съм част от нашата делегация и ще имам изказване. На такива срещи винаги говоря за кубинската действителност, за хуманитарните ни мисии, за проекта ALBA (“Боливарска алтернатива за нашата Америка”) и, разбира се, разказвам за Че. За онези неща, които той искаше да постигнем и които засега не сме осъществили. Липсва ни още онзи интегрален човек на бъдещето, за който мечтаеше Че.

Какво изпитваш като дъщеря на Че Гевара, когато “срещаш” митичния му образ по света?

Навсякъде има хора, възхитени от Че. Но някои места все пак са ме порязавали. Например скоро бях в Алжир. Общувах с млади алжирци, които имаха Че за напълно “свой”. Те спечелиха един футболен мач срещу отбор от Египет. И когато ги поздравих с победата, те ми отговориха: “Ами спечелихме, защото Че беше с нас!”
Спомням си и случка от България отпреди 25 години. Тогава заедно със сестра ми Селия ни заведоха в един завод, май беше в Перник. Работниците там бяха включили в списъка си и името Ернесто Гевара де Ла Серна. Хората изработваха и неговата норма. А полагаемата се заплата превеждаха във фонд “Антиимпериалистическа солидарност”. Това беше едно от най-красивите преживявания за мен и сестра ми във вашата страна. Все едно баща ни беше жив и работеше, за да помага на потиснатите хора в другите страни – точно както е правел през целия си живот.

Какво означава за теб, за сестрите и братята ти да сте деца на Че?

Ние имаме изключителна майка. Тя ни възпита без никакви привилегии. Когато в Куба нямаше детско бельо, и ние нямахме. Когато нямаше обувки, и ние нямахме. Раснахме по абсолютно същия начин като всеки редови кубинец от нашето поколение. Мама знаеше, че винаги ще получаваме огромна любов от всички, само защото сме деца на Че и затова ни казваше: “Не можете да отхвърлите тази обич, но я оставете да премине покрай вас. Тя не е за вас.” Мисля, че баща ни би бил доволен от начина, по който сме възпитани. Той е държал за децата му да не се прави нищо специално, искал е само да сме достойни хора, да сме част от народа си.

Ти си наследила професията на баща ти – лекарка си, а и си участвала в интернационални мисии в други страни. Разкажи за тях.

Когато следвах медицина, дойде предложение всички от последния курс да заминем за Никарагуа, където имаше остра нужда от лекари. И там, помагайки на хората, да завършим следването си. Заминахме 240 души. Така че ние се дипломирахме в Никарагуа – като истински лекари. После се върнах в Куба. Работех в детска болница, когато се появи необходимост да бъдат изпратени лекари в Ангола. И аз отидох. Защото моят народ също отиваше там да помага. Един италиански журналист ми каза скоро: “Ама ти си заминала, защото си дъщеря на Че!” Аз му отговорих: “Не, заминах, защото моят народ ми даде възможност да се реализирам като човешка личност!” Много се гордея, че съм дъщеря на Че, но винаги съм пояснявала, че това е генетична случайност. Аз самата трябва да се докажа като добро човешко същество с труда си, с всеотдайността си към моята страна. Наистина съм получила прекалено много обич заради името, което нося. Така че сега трябва да я върна на народа си, с който много, много се гордея и който всеки ден ми показва колко е невероятен, как пее, танцува и се смее независимо от всички външни агресии срещу него.

Как реагират пациентите ти, когато разберат, че ги лекува дъщеря на Че?

Аз съм педиатър алерголог. Много се забавлявам, когато някое от моите пациентчета отиде да се хвали в училище, че лекуващата му лекарка е дъщеря на Че. Обикновено не му вярват, а то се сърди, настоява... Имах и случай с едно 5-годишно момченце, което показало на майка си рецептата ми с пълното ми име. Майката обяснила коя съм. И то дойде на проверка: “Вярно ли е, че си дъщеря на Че?” Казвам: “Да”. А то: “Ето значи защо си толкова добра!”

Когато те канят в различни страни по света, какво разказваш за днешна Куба?

Благодарение на името на баща ми привличам вниманието и мога да бъда чута, да казвам истини за Куба, да засягам теми, които “големите” медии по света често манипулират и изопачават. Ето например сега много се шуми около смъртта на осъдения за квартирни кражби и улични побоища криминален затворник Орландо Сапата в резултат на обявена от него гладна стачка. Онези, които наричам продажници, защото плюят по страната си срещу пари от чужбина, го обявиха за дисидент чак на 75-ия ден от гладуването му, когато разбраха, че могат да го използват за политически цели. Той почина на 86-ия ден. Бяха му осигурени максимални медицински грижи – факт, който собствената му майка призна, но той категорично отказа да се храни. Знаеш ли какви бяха исканията му? Да му се предоставят в килията персонални телефон, телевизор и готварска печка. Как да стане, след като Куба вече пет десетилетия живее в сурова икономическа блокада и още не може да гарантира такива блага на всеки от честните си секачи на захарна тръстика, та ще глези един престъпник?! Разбира се, страната ни много съжалява за смъртта му – като за смъртта на всяко човешко същество. Но в измислиците, които сега се множат около името на Сапата, няма истина – той никога не е бил политически затворник.
Сбъркахме. Този случай трябваше веднага да се разгласи такъв, какъвто е. Вместо това допуснахме той да бъде злонамерено раздут и изкривен в чуждите медии. Сега по инерция се спекулира и с друг любител на гладни стачки – Гийермо Фариняс. Този пък е осъден за нападение над жена и за побой над старец, на който после трябваше да се прави тежка операция, за да бъде спасен. Трудно ми е да изброя за кой път Фариняс обявява и прекъсва поредната си гладна стачка. Прави го от собствения си дом в Санта Клара. Защото моята обвинявана в какви ли не грехове държава вместо да приложи ефективна присъда за неговите криминални деяния го остави да си живее у дома. Има си там телефон, по който раздава интервюта, интернет, по който води свой блог, приема лично чужди посланици и т.н.

Как реагират обикновените кубинци на темата за дисидентите?

На кубинския народ това не му е интересно, той си има други грижи. Икономически ситуацията в страната ни никак не е лесна. Към последствията от блокадата сега се добавя и ефектът от световната криза. Да не говорим за нашите си вечно болни проблеми като дупките по улиците или лошия градски транспорт. Ние всички сме много критични и взискателни към нашата действителност, казваме си открито недостатъците и искаме да ги поправим. Не може 50 години след революцията все още да има селяни, които с труда си изхранват страната, а пък продължават да живеят в кирпичени бараки. Възниква и друг сложен казус. Куба винаги се е гордяла с отличното си и безплатно здравеопазване. Доскоро един доктор се грижеше за здравето на 190 семейства. Днес обаче му се падат вече тройно повече пациенти. Защото нашата страна е много солидарна, постоянно изпраща лекари да помагат на други народи – във Венесуела, Боливия, Еквадор, Алжир и т.н. Това е чудесно, но налага известни лишения на Куба. А нашият народ е свикнал с перфектно медицинско обслужване и сега му е трудно. Необходимо е да му се разяснява всекидневно кое и защо се прави, да се чувства осъзнат участник във всички процеси.
Забелязала съм, че най-точният термометър за температурата на кубинското общество са САЩ. Винаги, когато у нас се усети умора, там се активизира поредната антикубинска кампания. Но понеже за толкова години САЩ така и не ни опознаха, още се изненадват, че щом ни подложат на нов натиск – и народът ни веднага се мобилизира, скача, отърсва се от дребнавото и им връща ударната вълна. Така и сега – манифестациите около 1 май из цялата страна бяха зашеметяващи. Аз бях на тържествата в Санкти Спиритус, едно малко градче в централна Куба с население около 135 000 души. И 100 000 от тях излязоха по улиците да покажат, че държат на родината си. Това няма как да се режисира. Никой не може да принуди 100 000 души да пеят и да танцуват, да се смеят и да се забавляват заедно.

Имаш две дъщери. Те бяха ли с теб в Санкти Спиритус?

Да! По-малката, Селия, която навършва 20 г. на 15 май, направо омая публиката там – излезе, яхнала кон, и всички ахнаха: “Вижте, вижте как язди внучката на Че!” Всъщност нито тя, нито сестра й – 21-годишната Естефания или Фани, не обичат да се афишират като “внучките на Че”. Прекланят се пред него, но го пазят дълбоко в душите си. Селия следва медицина, а Фани – икономика. Всяка е взела по една от професиите на дядото. И двете са много критични като всички младежи, но са и много отговорни. Доволна съм като майка. Не претендирам да стават нещо изключително. Претендирам само да са честни, да са всеотдайни, да помагат на хората и на революцията ни. И с двете се разбираме прекрасно. Баща им, с когото бяхме разведени, почина още преди години. Но имам опората на майка ми, която обожава всичките си внуци. Селия може би й е любимката – бабата учи заедно с нея за всеки изпит, направо и тя ще завърши медицина! Иначе майка ми има диплома на историк и оглавява Изследователския център “Че Гевара”.

Разкажи повече за майка си, за братята и сестрите си, за племенниците си.

Майка ни Алейда Марч е жена от село, била е партизанка в Ескамбрай, сражавала се е заедно с баща ни, влюбили са се, след победата са се оженили и после сме започнали да се раждаме ние. Аз съм най-голямата. После е роден Камило, след него е Селия и последният е Ернесто. Имахме и по-голяма сестра – Илда, от първия брак на баща ни, но преди години почина от рак.
Камило и Ернесто са адвокати, а Селия е ветеринарен лекар, работи в Националния аквариум. Тя има две дъщери като мен. Дъщерите на Камило са три. Ернесто също има три деца – две момичета и едно момче, единственото мъжле сред общо десетте внуци на майка ни и баща ни. И името му, разбира се, е Ернесто, Ернесто Гевара, на 15 години.

Преди две години майка ти издаде книга за баща ти, наречена “Възпоменание”. Какво пише в нея?

Книгата на майка ми е най-хубавият романтичен роман, който съм чела. Защото е за дълбоката любов между две човешки същества с високи идеали. За Че е изписано страшно много – като за революционер, за икономист, за ръководител... Но все се пропуска, че главното у него е човечността му. Именно това го е правело толкова цялостна личност. Никой досега не се беше приближавал тъй плътно до същността му, както майка ни в своята чудесна книга. Тя ни го дължеше и на нас – децата им. Нищо не знаехме за любовта им. Аз съм най-голямата и бях на 4,5 г., когато татко потегли към Конго. После, когато бях на 5, той отново дойде у дома, но вече дегизиран като “стария Рамон”, непосредствено преди да отпътува за Боливия. Не знаех, че е той, не го познах. Най-малкият от нас – Ернесто, беше едва на 1 месец, когато татко замина. Той пък няма абсолютно никакви живи спомени. Благодарение на прекрасната книга на майка ни сега тази празнина е запълнена. А как плачеше тя, докато я пишеше... По едно време даже й казахме: “Стига, ако така ще плачеш непрекъснато, по-добре не я пиши”. Но тя я написа – с цялата си искреност и обич.

Несъмнено баща ти много ти е липсвал...

Да, винаги! Не само като малка, но и по-късно, когато започнах да уча медицина. Толкова би ми се искало да мога да си говоря с него на професионални теми, да се съветвам... После, когато се родиха децата, си мислех колко хубаво би било да могат да сядат на коленете му, да му казват: “Дядо...” Но когато обичаш някого истински, обичаш го такъв, какъвто е. Щом е оставил семейството и децата си, които толкова е обичал, за да даде живота си за доброто на другите хора, значи това е неговият начин да ни покаже пътя. И аз съм горда от избора му.

Какво щеше да прави баща ти, ако беше жив днес?

Прекалено уважавам баща си, за да се поставям на негово място и да гадая. Съдейки от живота му и от всичко, което е написал, той е бил много критичен човек. Несъмнено днес щеше да се опитва да подобри положението на хората – със собствен пример. Защото той никога не е казвал какво трябва да се прави, той директно го е правел.

Какво според теб е най-универсалното, с което светът помни Че?

Дарбата му да обича. Ако не можеш да обичаш, не си способен да дадеш живота си за друго човешко същество. За мен най-важното и ценното у моя баща е именно това негово вътрешно единство. То е и най-красивото, което ни е оставил. Трудно е да се следва този пример, но той не спира да вдъхновява.

Видяно: 129Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















23.8.2017 г.

Visitor: 1320880