Сп. „Тема”, бр. 28, 19-25 юли 2010 г.
Няма ненаказано добро
Испания се видя в чудо със седемината освободени с нейно посредничество кубински затворници, които прие на територията си – те негодуват срещу жилищните условия и статута, който им предлагат домакините
Къдринка Къдринова
Във вторник – радостна от сътворено добро, а в четвъртък – вече огорчена от неблагодарността на облагодетелстваните. Такива преживелици сполетяха Испания в седмицата на общонационалната й еуфория от победата в Мондиала. Отначало всичко изглеждаше чудесно. След дълги посреднически усилия, положени съвместно с кубинската католическа църква, испанската дипломация начело с министър Мигел Анхел Моратонис постигна забележителен пробив – правителството на Куба се съгласи поетапно, в рамките максимум на 4 месеца, да освободи всичките арестувани през 2003 г. 75 дисиденти, заради които навремето бяха приети рестриктивни мерки спрямо Острова на свободата от страна на САЩ и ЕС. Първите седем затворници бяха освободени още във вторник и съгласилата се да ги приеме на своя територия Испания ги посрещна като герои. В Мадрид вече ги чакаха и семействата им. Освободените благодариха за направеното за тях на емоционална пресконференция и призоваха да не се спира натиска срещу Хавана. Посланието им бе не само да се освободят 75-те, но и да се действа за “пълно освобождаване” на Куба. Испанските, а и световните медии се напълниха с техни снимки и с вдигнатите им в знака victory ръце... Два дни по-късно умилителният тон бе заместен от стъписване дори в клонящия надясно испански всекидневник “Ел Мундо”. Седмината кубинци бяха проглушили ушите на всички, че условията в мадридския хостал, в който са настанени заедно с други имигранти, не им харесват –
баните са общи, няма климатици и не можели да се усамотят с жените си.
Показателни за реакцията на испанците на тези претенции са коментарите във форума на електронното издание на “Ел Мундо”. Ето един от тях: “Ами да се върнат в затвора в Куба, явно там им е било по-добре. Това са неблагодарници. Трябва да целуват ръката, която ги извади на свобода, а не да мрънкат за удобства, каквито зад решетките никога не биха имали”. А ето и още един коментар: “А какво да кажат испанците, които изгубиха ипотекираните си жилища и сега нощуват в кашони по улиците? Не си ли дават сметка тези кубинци колко пари прахосва за тях държавата ни, докато кара собствените си граждани да затягат коланите заради кризата?” Нощувката на човек във въпросния хостал е 13,90 евро на вечер и надвишава средната заплата в Куба, припомня “Ел Мундо”. Бившите затворници имат и друго недоволство. Не приемат статута на имигранти, който им предлага Испания. Те държат да получат политическо убежище. Тази процедура обаче е дълга и изисква много документи, не всички от които те могат да предоставят. “В пълна неизвестност сме какво ще стане с нас. В юридическа дупка сме. Не сме истински свободни. Не сме и имигранти. Кубинското правителство ни предупреди, че за да се върнем на острова, ще трябва да искаме разрешение,” обясни един от освободените – Хулио Сесар Галвес, цитиран от “Ел Мундо”. Подкрепи го и споделящият съдбата му Омар Родригес Салудес: “Това беше депортация, експулсираха ни от страната ни. Не е имало амнистия. Ако се върнем, могат пак да ни арестуват”. Нормандо Ернандес, който пристигна в Мадрид последен от групата освободени, недоволства, че испанските власти му предлагат да се установи в село край Валенсия, където ще трябва да споделя подслона с още 40 души. Обобщението му е следното: “Щом правителството на Сапатеро се е ангажирало да ни приеме, трябва да осигури онова, което ни се полага като политически изгнанници”. Той, както и повечето от освободените кубинци
вече изявиха желание да се прехвърлят в САЩ,
където са готови да им предоставят желания статут. Всички те също нарекоха “неприемливо” намерението на министър Моратинос да предложи на ЕС да се откаже от приетата още през 1996 г. Обща позиция по отношение на Куба, в която освобождаването на политическите затворници и зачитането на човешките права се поставят като главно изискване. “Не може нашето освобождаване да се приема като знак за подобрение на положението с човешките права,” заяви Салудес. Испанските медии пишат също, че междувременно организацията “Дамите в бяло”, която бе създадена в Куба от жени, дъщери и сестри на 75-те арестувани дисиденти, е пред разпадане. Част от активистките й обявили, че смятат мисията си за изпълнена, щом правителството е поело ангажимента да освободи близките им. Очевидно съвсем не случайно именно в дните около шумотевицата с пускането на първите седмина затворници историческият лидер на Кубинската революция Фидел Кастро поднови и публичните си изяви. Той изчезна от обществения живот през 2006-а, навръх 80-годишнината си, когато бе подложен на тежка стомашно-чревна операция. Оттогава в кубинския печат се появяваха само редки кадри на негови срещи с висши политици от различни страни, а освен това редовно се публикуваха неговите коментари по актуални външнополитически теми под рубриката “Размисли на другаря Фидел”. Сега, в рамките на по-малко от седмица, Кастро се появи оживен и деен на две места – в Националния център за научни изследвания на Куба (CNIC), който отбеляза 45 г. от основаването си, и по националната кубинска телевизия, където даде дълго интервю на двама водещи журналисти. В интервюто Фидел обрисува вижданията си за положението в света и заяви, че според него САЩ подготвят война срещу Иран. Прогнозата му обаче бе, че при такъв сблъсък съпротивата, която ще срещнат американците, ще е много по-сериозна, отколкото в Ирак. Тълкуванията за съвпадението между “отварянето” на Куба по въпроса за освобождаването на затворници и възобновяването на активността на Кастро са най-разнообразни. Най-вероятно първото е знак към външния свят, а второто е насочено към вътрешната публика. Внушението може би трябва да е омекотен вариант на сагата “Мариел”. Така се наричаше онова кубинско пристанище, от което през 1980 г. Кастро пусна да заминат към САЩ всички желаещи – “мръсната пяна”, както ги нарекоха на острова. Факт е, че тогава в Маями пропищяха от залялата ги вълна на престъпници и проститутки, а в Хавана обявиха: получихте си “дисидентите”, ние пък ще си продължим революцията. Може би и сега посланието е подобно:
ето ви пуснатите затворници, но и Фидел пак е тук.
В същите тези интересни за Куба и кубинците дни българският читател пък получава преведената на български книга на Игнасио Рамоне “Сто часа с Фидел” – уникален, близо 800-страничен том с разговори между известния френски журналист и дългогодишен главен редактор на в. “Монд дипломатик” с лидера на Кубинската революция. Темите на беседите между двамата, проведени между 2003 и 2005 г., засягат най-широк кръг от въпроси. Какво е било детството на Фидел? Къде и как става бунтовник? Какви са били връзките му с Че Гевара? Бил ли е светът на ръба на атомна война по време на кризата с ракетите през 1962 г.? Колко пъти са се опитвали да го убият? Какво впечатление му е направил папа Йоан-Павел II, посетил Куба през 1998 г.? Какво мисли за неолибералната глобализация? Какво се случва в Куба след разпадането на социалистическата система? Има ли корупция в Куба? Неотменим ли е кубинският социализъм? Какво ще стане след Фидел Кастро?...
Куба
Полезни връзки
Фидел: Историята ще ме оправдае
И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Триумфът на патриарха
Фидел значи “верен”
"Папата" на латионамериканската левица
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Кубинска магия
Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Сбогуването на патриарха
Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Перестройка по кубински
Антишистовият команданте
Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Папата порица блокадата на Куба
Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Кубинският рай на Хемингуей
Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Сенел Пас Мартинес
Йорданка и Рей - 100% българско латино
САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Кубинска магия с “Буена Виста”
Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Площад "Хосе Марти" открит в София
Кубана де Авиасион каца в България
ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Хайме Кромбет на посещение в България
Буена виста, буен сонидо*
Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Барбара Сарабия:
СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Делегация на БСП в Куба
София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Филип срещу Фидел
Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Българската кубинка
Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Куба – далечна и близка
Българската песен заплени Куба и Еквадор
Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Синият скопрпион пробожда рака
Високо българско отличие за Тересита Капоте
Опасният пример на Острова на свободата
Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Магиите на Хавана
Кубинска приказка
Целувки от Куба
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
За Куба с обич
ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Пепеляшки по кубински
КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Бригадир в Куба
КУБА ДНЕС
Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Вечни митове, модерни хитове
Слънце, салса, стопанска сметка
В очакване на кубинския Указ 56
Отваряне към Куба
От София – с любов към Острова на свободата
Няма ненаказано добро
Вятърът на промяната над Куба
Кубинската латиноамериканска революция
Кубинският път
Борбата на синия скорпион срещу рака
Пет кубински истории за коварство и любов
Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Кубинската великолепна петорка
Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Ремонтът на Куба
Целувки от Куба
Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Наследството на Мандела
Реваншът на Куба
Историческо размразяване между Куба и САЩ
Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Куба - половин век фронтова държава
Куба се размразява начело с Раул
На какво се радват кубинците
Как се сдобриха Куба и САЩ
Салса – да, ембарго – не
|