Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. „Тема”, бр. 39, 7-11 октомври 2010 г.

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал

Къдринка Къдринова


Роденият във Франция през 1943 г. испанец Игнасио Рамоне е общопризнат “гуру” на алтерглобализма – популярното сред левите ителектуалци по света течение, което зове за алтернативен глобализъм, ангажиран със социалните права и борбата с бедността. Рамоне е основател на Световния социален форум, чието първо издание е през 2001-а в бразилския град Порто Алегре. Форумът е трибуна за граждански дискусии по наболели световни проблеми под мотото “Един друг свят е възможен”. Провежда се всяка година и е контрапункт на “сбирката на богатите” в Давос.
Рамоне е завършил Парижкия институт за социални науки. Доктор е по семиология и преподава в Парижкия университет. До 2008 г. е бил директор на седмичника “Монд дипроматик”, смятан за “орган” на алтерглобализма. Автор е на десетки книги по международни отношения и геополитика, като последната –“Перфектният крах”, е посветена на сегашната световна икономическа криза. Рамоне бе в България, за да представи българското издание на книгата си “Сто часа с Фидел” – 780 страници разговори с лидера на Кубинската революция за малко известни факти и подробности около ключови събития и личности в световната история и политика. Това е третото идване на Рамоне в България.
................

Добре дошъл у нас отново, Игнасио. Последната ти книга “Перфектният крах” е за световната икономическа криза, която удря по всички ни. Как да се спасяваме?

САЩ и Япония залагат на икономическите стимули, на кейнсианството. Наливат милиарди за създаване на работни места. Обама току-що лансира план за инфраструктурни проекти, Япония също. Така се инжектират пари в икономиката, намалява се безработицата, икономиката тръгва. Отговорът на Европа е много различен сега. В началото на започналата преди две години криза ЕС също инжектира милиарди за създаване на работа и за инфраструктура. Но от май т.г., когато се разрази кризата с гръцкия дълг, ЕС промени рязко своята политика и под влиянието на Германия вече прилага политика на защита на еврото. Това е приоритетът. Не защита на гражданина, на работника, който създава блага. И всички страни в Европа, включително онези, които още се управляват от левицата, като Гърция, Испания, Португалия, са принудени да вървят по същия път. Всички в Европа сме в един самолет, управляван от автопилот неолиберал. Само за момент той прояви колебание в курса и пробва кейнсианството, но вече се върна към ортодоксалния неолиберализъм под влиянието на Германия. Франция, въпреки че има дясно правителство, не е съгласна с Германия. Но също трябва да се съобразява с наложената обща тенденция. Светът е раздвоен. От едната страна е нобелистът Пол Кругман, който вярва в стимулите, в кейнсианството. От другата е МВФ, оглавяван от социалдемократа Строс-Кан, който иска обратното – икономии и орязвания на разходи.

Социалистите, които управляваха с неолиберални методи, навсякъде в Европа са наказани от избирателите, включително в България...

Когато си социалист и практикуваш неолиберална политика, твоите собствени избаретили не гласуват за теб, печели десницата. Шрьодер изгуби изборите, Браун също, виж и Швеция. В Испания също на следващите избори ще победи десницата.

На липсата на алтернатива ли се дължи засилването на крайната десница и на ксенофобията?

Хората виждат, че протестите им не водят до промени. Ето Гърция – шест общонационални стачки и никакъв резултат. Малко по малко избуяват вечните миражи и заблуди. Малцинствата се привиждат като виновни за всички беди. Това се случва навсякъде – в Холандия, в Швеция. То е и в основата и на политиката на Саркози срещу ромите от България и Румъния. Политика, осъдена от всички френски институции и дори от част от десницата. Но не и от населението. Сондажите сочат, че повечето обикновени хора я подкрепят. Едни бедни решават, че други, още по-бедни от тях, са главните виновници за нещастията им, че идват да им взимат работата и хляба...

Накъде може да ни отведе това?

Тук или там може да се стигне до социална експлозия. Засега ситуацията се контролира психологически от медиите. Но утре? Може би ще видим изблици на насилие. Настъплението на крайната десница застрашава демокрацията в Европа. Наложително е да се търси промяна в баланса на силите. Левицата трябва да се върне на сцената.

Има ли още реална левица?

Имаме успешна партия “Левица” в Германия, имаме напредък на зелените навсякъде. Част от соцалистите продължават да държат на същинските леви ценности. Социалдемокрацията е много разделена. Показателен е случаят с британските лейбъристи. Двама братя, единият ляв, другият десен, в състезание за лидерския пост. В сърцето на демокрацията винаги има двама братя неприятели. Вместо да се разделят, всички видове левици трябва да се обединят, за да изградят ново мнозинство.

Коя страна е най-близко до това?

В Европа вече нищо не се промяня само в една страна. Променя се на общоевропейско ниво или не се променя изобщо. Българите трябва да са наясно, че 70% от законите им се правят в Европейския парламент. Нашата обща страна днес е Европа.

Прилича на фразата на Хосе Марти “Нашата голяма родина е Америка”. От нея се вдъхновяват доста дейци на “лявата вълна” в Латинска Америка. Мнозина от тях израснаха политически покрай световните социални форуми, чийто инициатор си ти...

Когато лансирахме първия социален форум в Порто Алегре през 2001-а, освен Чавес нямаше никакво друго ляво правителство в Латинска Америка. Бяха все неолиберални. Чавес беше единственият, който променяше системата, но тогава още левицата не го признаваше – бил военен, превратаджия. Поканихме го да говори по време на форума. И много хора промениха мнението си за него, въпреки че той си остана специфична личност. Като участници във форумите идваха Ево Моралес, Рафаел Кореа, Фернандо Луго, Лула... Само Лула беше представител на партия. Другите идваха от социалните движения в страните си. Искахме да променим обществата “отдолу”. А те започнаха да се променят и “отгоре”. Лула стана президент на Бразилия, Моралес на Боливия, Кореа – на Еквадор, Луго – на Парагвай... Тези лидери са продукти на социалните форуми. Хората “отдолу” взеха властта.

А ти как успя да “превземеш” Фидел Кастро? Как реши да напишеш излязлата вече и на български книга “Сто часа с Фидел”?

Всеки журналист по света мечте да интервюира Фидел. Той сигурно е последният жив от свещените политически колоси. Няма ги вече Мао, Ганди, Насър, Тито, Сукарно, Че... Фидел е митичен персонаж, победител в една война, водач на една революция... Книгата стана случайно. Много пъти съм бил в Куба. Правил съм репортажи. Срещал съм се с Фидел нееднократно в рамките на професионалната ми дейност. Но през 2003 г. Панаирът на книгата в Хавана поиска да издаде на испански книгата ми за масовите комуникации “Мълчаливата пропаганда”. Поканиха ме да отида на панаира и да я представя там. Фидел прочел книгата, харесала му и пожела да се види с мен. Интересуваше се и от световните социални форуми, а аз бях сред инициаторите им. Покани ме на вечеря, помоли да говоря за книгата си на една среща с партийни кадри и тогава прекарахме часове заедно. Предложих му да направим интервю, голямо като книга. Той отговори, че ще помисли, че ще отнеме много време и на двама ни. Влязох във връзка с помощниците му и те подкрепиха идеята ми. Накрая и Фидел я прие, защото имал да казва много неща, които още не бил казвал. Книгата излезе през 2006-а.

Преди Фидел да се разболее?

Да, непосредствено преди да се разболее. Уговорихме се, че няма да я публикувам, докато той не я прочете. Исках да съм точен с фактите. Когато бях готов, се обадих на неговия най-близък помощник, сега вече покойник, който ме увери, че всичко е одобрено, може да се издава. В Куба подготвиха свое издание и ме поканиха за представянето. Отидох, видях се с Фидел и той каза: “Не съм чел книгата, но ти имам доверие”. Аз отговорих, че не може така, че и без това разни журналисти говорят как разговорите ни били фалшиви, измислени от мен по негови речи, а пък за самия Фидел уверяваха, че бил вече умрял. А той дори още не се беше разболял. Фидел обеща да прочете книгата и да нанесе своите корекции. И после дойде болестта. Чак когато започна да се възстановява, Фидел започна да чете и книгата. Направи много поправки, но само в детайлите, в стила. Не промени нищо по съдържанието. Така напривхме второто издание. Именно то стига сега и до българския читател.

На колко езика е излизала книгата досега?

На около 30. Едно от първите издания беше на турски. Има и на гръцки, словенски, сръбски, унгарски, чешки, руски, английски, немски... В Германия направиха и CD издание с двама актьори, които четат текста. Единият е интервюиращият, а другият е Фидел. Книгата има и пиратска версия в Индонезия. Предстои да излезе в Иран. Бях на представянето й в Израел. Проф. Венко Кънев, директорът на българското издание на “Монд Дипломатик”, предложи да излезе и на български. Фидел е идвал в България, много български специалисти са работили в Куба, имало е голям обмен на хора. Персонаж като Фидел не оставя никого безразличен. Личността му интересува българи интелектуалци, професори, политици. Издателството на “Монд Дипломатик”-България положи големи усилия заедно с екип преводачи да направи много добро издание, включително и визуално. Илюстрирано е със снимки от визитата на Фидел в България през 70-те.

Какъв е Фидел от книгата ти?

Образът на Фидел е много замърсен от идеологически атаки. Едни го имат за бог, други за дявол. Той не е бог, но не е и дявол. Това е изключителен ръководител и преди всичко много интересна личност. Каквато и представа да има читателят за Фидел, нека прочете книгата без предразсъдъци. Тогава ще види един образован човек, много отворен, с голям критичен капацитет, с отлично съхранена памет, с познаване на историята, обогатен от уникален опит. Фидел е изключителен политически философ и стратег.

Контактувахте ли след разболяването му?

Чрез неговите помощници. Фидел преживя много трудни моменти. Когато излезе ново издание на книгата, му го пращам. Има ги всичките. Но не съм ходил в Куба повече от 2 години и не съм го виждал. Смятам да замина в началото на следнащата година.

Ти как се чувстваше редом с Фидел?

Интервютата вървяха в течение на 3 години. Пътувах често до Куба, прекарвах по няколко седмици с Фидел, живеех с него. Закусвахме, обядвахме и вечеряхме заедно. Придружавах го на всичките му прояви. Той пътува с един блиндиран мерцедес, много стар, от 1976-а година. Има картечница на пода. Самият Фидел ходи с пистолет. Нали постоянно има заплахи от атентати. Придружавах го и в чужбина. Ходихме в Еквадор със стария “Илюшин”, много стар самолет. Питах го откъде намират резервни части. А той обяснява как винаги имало някой приятел в Русия, Беларус или Казахстан да вземе от някое старо летище нужната част и да я изпрати.

Не е ли опасно да се лети с такъв самолет?

И аз го питах същото. Той казва: “Не, обиколил съм с тази машина три пъти света!” Даже давал своя “Илюшин” на заем на Чавес, когато на онзи му се повредил супермодерния аербъс. Ходихме със същия самолет в Еквадор. Самолетът целия се тресеше. Дойде командирът и каза, че не може да се кацне в Кито, времето е лошо и е много опасно, затова се пренасочват от столицата в Андите към Гуаякил – най-големия еквадорски град на брега на Тихия океан. Фидел пита: “А как ще стигнем после от Гуаякил до Кито?” Отговарят му: по шосето. А той: “Ще е сложно. Я пробвайте все пак да се приземите в Кито”. Имаше няколко министри и 30 бодигардове. Всички бяха мъртви от страх, налягали по пода, защото самолетът се тресеше. Аз не можех да легна долу, нали бях до Фидел, но и аз умирах от страх. А Фидел продължаваше да си говори с мен, сякаш няма нищо. Накрая все пак самолетът канца в Кито.

Притеснителен пример... Подсеща за катастрофата със самолета на полския президент Лех Качински...

Е да, очевидно...

Други интересни детайли?

Никой не ми поиска списък с въпросите, които ще задавам на Фидел. Интервюирал съм много държавни глави. Винаги ти искат точните въпроси поне седмица по-рано, за да се подготвели. С Фидел нямаше нищо такова. Само отначало помощникът му ме попита за какви теми ще искам да си говорим. Казах му, че ще е за всичко – за детството, за фазите на кубинската революция, за света. Предупреждаваха ме, че на някои въпроси нямало да иска да отговаря. Аз обаче засегнах всички теми, включително най-неудобните – за хомосексуалистите, политическите затворници, репресиите, расизма и т.н. Всичко. Той не отказа да отговаря на нито един въпрос. Включително за смъртните присъди. Всеки може да прочете в книгата как той смята, че смъртните присъди са безполезни, не спират престъпниците. Куба е обявила мораториум върху смъртните присъди. От 7 години няма нито една, приведена в изпълнение.

Как се отнасяше Фидел към теб?

Фидел има голямо уважение към интервюиращия. Когато един журналист застане пред него, чувства се като пред паметник, пред катедрала от рода на “Александър Невски”. Той може да те смаже с някой свой отговор. Но никога не го прави. Водеше с мен диалог, разговор, интересен и за двама ни. Във Франция много журналисти ме нападаха: как можеш да разговаряш с това чудовище, с този диктатор! Смятам, че журналистът не е съдия, нито полицай, а Фидел Кастро не е обвиняем. Исках да избегна тази позиция – той обвиняем, аз обвинител. Много журналисти се мислят за обвинители. Беше разговор – аз казвах каквото мисля и той каквото мисли. Много пъти не бяхме съгласни един с друг. Личи си в книгата.

Фидел изглежда вече укрепи здравето си. Какво ще прави?

Няма да се върне в активната вътрешна политика. Има вече статута на политически философ, на стратег. Разбира много добре Латинска Америка. Основното му притеснение днес е екологята, обсебен е от мисли за климатичните промени. Убеден е, че ако не променим начина на производство, човечеството е заплашено. Второто му притеснение е международната политика. Не говори много за вътрешната, но продължава да е първи секретар на ККП. Много личности от неговия екип междувременно се смениха. Естествено, Раул иска да има свой собствен екип.

Как тълкуваш фразата на Фидел, която съвсем наскоро нашумя в новините – че “кубинският модел вече не върши работа дори на кубинците”?

Той го каза съвсем спокойно пред един американски журналист, когото много уважава. В книгата ми Фидел обяснява, че социализмът няма модели. Това не е мебел от ИКЕА, която може да се сглоби от различни части тук и там. Това е процес, който постоянно преодолява трудности, адаптира се към условията. Да се говори за модели на социализъм е догматизъм. А ако някой е антидогматик, то това е Фидел.


Видяно: 132Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















25.5.2017 г.

Visitor: 1198358