Роденият във Франция през 1943 г. испанец Игнасио Рамоне е общопризнат “гуру” на алтерглобализма – популярното сред левите ителектуалци по света течение, което зове за алтернативен глобализъм, ангажиран със социалните права и борбата с бедността. Рамоне е основател на Световния социален форум, чието първо издание е през 2001-а в бразилския град Порто Алегре. Форумът е трибуна за граждански дискусии по наболели световни проблеми под мотото “Един друг свят е възможен”. Провежда се всяка година и е контрапункт на “сбирката на богатите” в Давос.
Рамоне е завършил Парижкия институт за социални науки. Доктор е по семиология и преподава в Парижкия университет. До 2008 г. е бил директор на седмичника “Монд дипроматик”, смятан за “орган” на алтерглобализма. Автор е на десетки книги по международни отношения и геополитика, като последната –“Перфектният крах”, е посветена на сегашната световна икономическа криза. Рамоне бе в България, за да представи българското издание на книгата си “Сто часа с Фидел” – 780 страници разговори с лидера на Кубинската революция за малко известни факти и подробности около ключови събития и личности в световната история и политика. Това е третото идване на Рамоне в България.
................

Добре дошъл у нас отново, Игнасио. Последната ти книга “Перфектният крах” е за световната икономическа криза, която удря по всички ни. Как да се спасяваме?

САЩ и Япония залагат на икономическите стимули, на кейнсианството. Наливат милиарди за създаване на работни места. Обама току-що лансира план за инфраструктурни проекти, Япония също. Така се инжектират пари в икономиката, намалява се безработицата, икономиката тръгва. Отговорът на Европа е много различен сега. В началото на започналата преди две години криза ЕС също инжектира милиарди за създаване на работа и за инфраструктура. Но от май т.г., когато се разрази кризата с гръцкия дълг, ЕС промени рязко своята политика и под влиянието на Германия вече прилага политика на защита на еврото. Това е приоритетът. Не защита на гражданина, на работника, който създава блага. И всички страни в Европа, включително онези, които още се управляват от левицата, като Гърция, Испания, Португалия, са принудени да вървят по същия път. Всички в Европа сме в един самолет, управляван от автопилот неолиберал. Само за момент той прояви колебание в курса и пробва кейнсианството, но вече се върна към ортодоксалния неолиберализъм под влиянието на Германия. Франция, въпреки че има дясно правителство, не е съгласна с Германия. Но също трябва да се съобразява с наложената обща тенденция. Светът е раздвоен. От едната страна е нобелистът Пол Кругман, който вярва в стимулите, в кейнсианството. От другата е МВФ, оглавяван от социалдемократа Строс-Кан, който иска обратното – икономии и орязвания на разходи.

Социалистите, които управляваха с неолиберални методи, навсякъде в Европа са наказани от избирателите, включително в България...

Когато си социалист и практикуваш неолиберална политика, твоите собствени избаретили не гласуват за теб, печели десницата. Шрьодер изгуби изборите, Браун също, виж и Швеция. В Испания също на следващите избори ще победи десницата.

На липсата на алтернатива ли се дължи засилването на крайната десница и на ксенофобията?

Хората виждат, че протестите им не водят до промени. Ето Гърция – шест общонационални стачки и никакъв резултат. Малко по малко избуяват вечните миражи и заблуди. Малцинствата се привиждат като виновни за всички беди. Това се случва навсякъде – в Холандия, в Швеция. То е и в основата и на политиката на Саркози срещу ромите от България и Румъния. Политика, осъдена от всички френски институции и дори от част от десницата. Но не и от населението. Сондажите сочат, че повечето обикновени хора я подкрепят. Едни бедни решават, че други, още по-бедни от тях, са главните виновници за нещастията им, че идват да им взимат работата и хляба...

Накъде може да ни отведе това?

Тук или там може да се стигне до социална експлозия. Засега ситуацията се контролира психологически от медиите. Но утре? Може би ще видим изблици на насилие. Настъплението на крайната десница застрашава демокрацията в Европа. Наложително е да се търси промяна в баланса на силите. Левицата трябва да се върне на сцената.

Има ли още реална левица?

Имаме успешна партия “Левица” в Германия, имаме напредък на зелените навсякъде. Част от соцалистите продължават да държат на същинските леви ценности. Социалдемокрацията е много разделена. Показателен е случаят с британските лейбъристи. Двама братя, единият ляв, другият десен, в състезание за лидерския пост. В сърцето на демокрацията винаги има двама братя неприятели. Вместо да се разделят, всички видове левици трябва да се обединят, за да изградят ново мнозинство.

Коя страна е най-близко до това?

В Европа вече нищо не се промяня само в една страна. Променя се на общоевропейско ниво или не се променя изобщо. Българите трябва да са наясно, че 70% от законите им се правят в Европейския парламент. Нашата обща страна днес е Европа.

Прилича на фразата на Хосе Марти “Нашата голяма родина е Америка”. От нея се вдъхновяват доста дейци на “лявата вълна” в Латинска Америка. Мнозина от тях израснаха политически покрай световните социални форуми, чийто инициатор си ти...

Когато лансирахме първия социален форум в Порто Алегре през 2001-а, освен Чавес нямаше никакво друго ляво правителство в Латинска Америка. Бяха все неолиберални. Чавес беше единственият, който променяше системата, но тогава още левицата не го признаваше – бил военен, превратаджия. Поканихме го да говори по време на форума. И много хора промениха мнението си за него, въпреки че той си остана специфична личност. Като участници във форумите идваха Ево Моралес, Рафаел Кореа, Фернандо Луго, Лула... Само Лула беше представител на партия. Другите идваха от социалните движения в страните си. Искахме да променим обществата “отдолу”. А те започнаха да се променят и “отгоре”. Лула стана президент на Бразилия, Моралес на Боливия, Кореа – на Еквадор, Луго – на Парагвай... Тези лидери са продукти на социалните форуми. Хората “отдолу” взеха властта.

А ти как успя да “превземеш” Фидел Кастро? Как реши да напишеш излязлата вече и на български книга “Сто часа с Фидел”?

Всеки журналист по света мечте да интервюира Фидел. Той сигурно е последният жив от свещените политически колоси. Няма ги вече Мао, Ганди, Насър, Тито, Сукарно, Че... Фидел е митичен персонаж, победител в една война, водач на една революция... Книгата стана случайно. Много пъти съм бил в Куба. Правил съм репортажи. Срещал съм се с Фидел нееднократно в рамките на професионалната ми дейност. Но през 2003 г. Панаирът на книгата в Хавана поиска да издаде на испански книгата ми за масовите комуникации “Мълчаливата пропаганда”. Поканиха ме да отида на панаира и да я представя там. Фидел прочел книгата, харесала му и пожела да се види с мен. Интересуваше се и от световните социални форуми, а аз бях сред инициаторите им. Покани ме на вечеря, помоли да говоря за книгата си на една среща с партийни кадри и тогава прекарахме часове заедно. Предложих му да направим интервю, голямо като книга. Той отговори, че ще помисли, че ще отнеме много време и на двама ни. Влязох във връзка с помощниците му и те подкрепиха идеята ми. Накрая и Фидел я прие, защото имал да казва много неща, които още не бил казвал. Книгата излезе през 2006-а.

Преди Фидел да се разболее?

Да, непосредствено преди да се разболее. Уговорихме се, че няма да я публикувам, докато той не я прочете. Исках да съм точен с фактите. Когато бях готов, се обадих на неговия най-близък помощник, сега вече покойник, който ме увери, че всичко е одобрено, може да се издава. В Куба подготвиха свое издание и ме поканиха за представянето. Отидох, видях се с Фидел и той каза: “Не съм чел книгата, но ти имам доверие”. Аз отговорих, че не може така, че и без това разни журналисти говорят как разговорите ни били фалшиви, измислени от мен по негови речи, а пък за самия Фидел уверяваха, че бил вече умрял. А той дори още не се беше разболял. Фидел обеща да прочете книгата и да нанесе своите корекции. И после дойде болестта. Чак когато започна да се възстановява, Фидел започна да чете и книгата. Направи много поправки, но само в детайлите, в стила. Не промени нищо по съдържанието. Така напривхме второто издание. Именно то стига сега и до българския читател.

На колко езика е излизала книгата досега?

На около 30. Едно от първите издания беше на турски. Има и на гръцки, словенски, сръбски, унгарски, чешки, руски, английски, немски... В Германия направиха и CD издание с двама актьори, които четат текста. Единият е интервюиращият, а другият е Фидел. Книгата има и пиратска версия в Индонезия. Предстои да излезе в Иран. Бях на представянето й в Израел. Проф. Венко Кънев, директорът на българското издание на “Монд Дипломатик”, предложи да излезе и на български. Фидел е идвал в България, много български специалисти са работили в Куба, имало е голям обмен на хора. Персонаж като Фидел не оставя никого безразличен. Личността му интересува българи интелектуалци, професори, политици. Издателството на “Монд Дипломатик”-България положи големи усилия заедно с екип преводачи да направи много добро издание, включително и визуално. Илюстрирано е със снимки от визитата на Фидел в България през 70-те.

Какъв е Фидел от книгата ти?

Образът на Фидел е много замърсен от идеологически атаки. Едни го имат за бог, други за дявол. Той не е бог, но не е и дявол. Това е изключителен ръководител и преди всичко много интересна личност. Каквато и представа да има читателят за Фидел, нека прочете книгата без предразсъдъци. Тогава ще види един образован човек, много отворен, с голям критичен капацитет, с отлично съхранена памет, с познаване на историята, обогатен от уникален опит. Фидел е изключителен политически философ и стратег.

Контактувахте ли след разболяването му?

Чрез неговите помощници. Фидел преживя много трудни моменти. Когато излезе ново издание на книгата, му го пращам. Има ги всичките. Но не съм ходил в Куба повече от 2 години и не съм го виждал. Смятам да замина в началото на следнащата година.

Ти как се чувстваше редом с Фидел?

Интервютата вървяха в течение на 3 години. Пътувах често до Куба, прекарвах по няколко седмици с Фидел, живеех с него. Закусвахме, обядвахме и вечеряхме заедно. Придружавах го на всичките му прояви. Той пътува с един блиндиран мерцедес, много стар, от 1976-а година. Има картечница на пода. Самият Фидел ходи с пистолет. Нали постоянно има заплахи от атентати. Придружавах го и в чужбина. Ходихме в Еквадор със стария “Илюшин”, много стар самолет. Питах го откъде намират резервни части. А той обяснява как винаги имало някой приятел в Русия, Беларус или Казахстан да вземе от някое старо летище нужната част и да я изпрати.

Не е ли опасно да се лети с такъв самолет?

И аз го питах същото. Той казва: “Не, обиколил съм с тази машина три пъти света!” Даже давал своя “Илюшин” на заем на Чавес, когато на онзи му се повредил супермодерния аербъс. Ходихме със същия самолет в Еквадор. Самолетът целия се тресеше. Дойде командирът и каза, че не може да се кацне в Кито, времето е лошо и е много опасно, затова се пренасочват от столицата в Андите към Гуаякил – най-големия еквадорски град на брега на Тихия океан. Фидел пита: “А как ще стигнем после от Гуаякил до Кито?” Отговарят му: по шосето. А той: “Ще е сложно. Я пробвайте все пак да се приземите в Кито”. Имаше няколко министри и 30 бодигардове. Всички бяха мъртви от страх, налягали по пода, защото самолетът се тресеше. Аз не можех да легна долу, нали бях до Фидел, но и аз умирах от страх. А Фидел продължаваше да си говори с мен, сякаш няма нищо. Накрая все пак самолетът канца в Кито.

Притеснителен пример... Подсеща за катастрофата със самолета на полския президент Лех Качински...

Е да, очевидно...

Други интересни детайли?

Никой не ми поиска списък с въпросите, които ще задавам на Фидел. Интервюирал съм много държавни глави. Винаги ти искат точните въпроси поне седмица по-рано, за да се подготвели. С Фидел нямаше нищо такова. Само отначало помощникът му ме попита за какви теми ще искам да си говорим. Казах му, че ще е за всичко – за детството, за фазите на кубинската революция, за света. Предупреждаваха ме, че на някои въпроси нямало да иска да отговаря. Аз обаче засегнах всички теми, включително най-неудобните – за хомосексуалистите, политическите затворници, репресиите, расизма и т.н. Всичко. Той не отказа да отговаря на нито един въпрос. Включително за смъртните присъди. Всеки може да прочете в книгата как той смята, че смъртните присъди са безполезни, не спират престъпниците. Куба е обявила мораториум върху смъртните присъди. От 7 години няма нито една, приведена в изпълнение.

Как се отнасяше Фидел към теб?

Фидел има голямо уважение към интервюиращия. Когато един журналист застане пред него, чувства се като пред паметник, пред катедрала от рода на “Александър Невски”. Той може да те смаже с някой свой отговор. Но никога не го прави. Водеше с мен диалог, разговор, интересен и за двама ни. Във Франция много журналисти ме нападаха: как можеш да разговаряш с това чудовище, с този диктатор! Смятам, че журналистът не е съдия, нито полицай, а Фидел Кастро не е обвиняем. Исках да избегна тази позиция – той обвиняем, аз обвинител. Много журналисти се мислят за обвинители. Беше разговор – аз казвах каквото мисля и той каквото мисли. Много пъти не бяхме съгласни един с друг. Личи си в книгата.

Фидел изглежда вече укрепи здравето си. Какво ще прави?

Няма да се върне в активната вътрешна политика. Има вече статута на политически философ, на стратег. Разбира много добре Латинска Америка. Основното му притеснение днес е екологята, обсебен е от мисли за климатичните промени. Убеден е, че ако не променим начина на производство, човечеството е заплашено. Второто му притеснение е международната политика. Не говори много за вътрешната, но продължава да е първи секретар на ККП. Много личности от неговия екип междувременно се смениха. Естествено, Раул иска да има свой собствен екип.

Как тълкуваш фразата на Фидел, която съвсем наскоро нашумя в новините – че “кубинският модел вече не върши работа дори на кубинците”?

Той го каза съвсем спокойно пред един американски журналист, когото много уважава. В книгата ми Фидел обяснява, че социализмът няма модели. Това не е мебел от ИКЕА, която може да се сглоби от различни части тук и там. Това е процес, който постоянно преодолява трудности, адаптира се към условията. Да се говори за модели на социализъм е догматизъм. А ако някой е антидогматик, то това е Фидел.