Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. „Тема”, бр.47, 29ноември-5декември 2010 г.

Вятърът на промяната над Куба

Мащабна програма за преобразования дава простор на частната инициатива, но запазва безплатните здравеопазване и образование

Къдринка Къдринова


Признаване и стимулиране на различните форми на собственост, децентрализиране на икономиката, автономия на предприятията, по-благоприятна среда за чуждите инвеститори, повече икономическа самостоятелност за общините, отмяна на купонната система, създаване на специални зони за развитие... Това са само част от акцентите на един мащабен документ за икономически преобразования в Куба, който в момента приковава вниманието на жителите на острова и на света.
Официалното наименование на документа е “Проект за тезиси на икономическата и социалната политика”. Изработван е в продължение на месеци от специализирани работни групи под ръководството на Комисията за икономическа политика, председателствана от президента на страната и втори секретар на управляващата ККП Раул Кастро. От 1 декември т.г. до 28 февруари 2011 г. проекто-тезисите, които се разпространяват масово като брошура, ще преминат през всенародни обсъждания из цялата страна. След като се отчетат изказаните за документа мнения, той ще бъде внесен за разглеждане на VІ конгрес на ККП, свикван през април догодина. Отсега се знае, че основната задача на форума ще е да се фокусира именно върху предлаганите икономически промени в Куба.
Те се приемат нееднозначно, особено в чужбина. В България е неизбежно да предизвикат асоциация с някогашния Указ 56 от януари 1989 г., смятан за първа крачка към пазарните механизми у нас. В други европейски страни също витаят тълкувания, че Куба се насочва към вид пазарен социализъм и “либерализация”. Според Би Би Си предложението за промени “има много общо с опита на Виетнам”, който от над 20 години строи “социалистическа пазарна икономика”. Зле настроените срещу властта в Хавана ликуват, че социализмът на острова се е провалил и затова завива към капитализма. Подобен завой обаче съзират и почитатели на Кубинската революция, стреснати, че тя отстъпва от идеалите си.
Последното важи и за част от кубинските граждани, подкрепящи общественополитическия модел в страната. Свикнали с революционната лексика и с всеобщото преклонение пред образци като отдадения на доброволния труд и на саможертвата Че Гевара, на много хора днес им е трудно да се пренастроят на по-прагматична вълна. Ето защо Хавана не се вълнува толкова от бонусите, които би могла да спечели примерно пред ЕС, ако представи замислените промени като “пазарни реформи”, а се стреми преди всичко да убеди собствения си народ, че преобразованията са продължение и актуализиране на революцията в новите условия на променящия се свят.
Тези аргументи не звучат за първи път на Острова на свободата. До пазарни елементи се прибегна още през 1996-1997 г., когато Куба се отвори за чужди инвестиции и благодарение на последвалия бум най-вече в туризма започна да бележи растеж от около 7%. Страната нямаше друг изход насред несекващата американска блокада и след изпитанията на “специалния пероид”, последвал рухването на световния соцлагер. Този подход й позволи да съхрани големите социални плюсове за населението си като безплатното здравеопазване и образоване.
Световната икономическа криза от последните години обаче сви потока от туристи към Куба и съответно приходите в този бранш. Последва и спад в международните цени на никела – основния износен продукт на страната. Ето защо по-дълбокото преструктуриране на икономиката се обмисля сериозно от кубинските власти още от началото на 2008 г. Тогава, след избирането си за председател на Държавния съвет от Националното събрание Раул Кастро, изрично набляга на нуждата да се подобри стопанската ефективност, производителността, стимулирането на качествения труд.
В същата посока са и доста от “Разсъжденията на другаря Фидел” – така се нарича коментарната рубрика на по-големия от братята Кастро и исторически водач на Кубинската революция, който след тежко боледуване и дълго възстановяване тази година се върна на активната политическа сцена. С неоспоримия си авторитет Фидел лично подкрепи и аргументира сегашните предложения за дълбоки икономически промени в преки срещи със студенти и работници. Ето и едно от последните му изявления: “В този реален свят, който трябва да бъде променен, всеки революционен стратег и тактик е длъжен да възприеме такива стратегия и тактика, които да го отведат именно до фундаменталната цел за промяна на този реален свят. Никоя тактика или стратегия, която разединява, не е добра”. В една от наскоро излъчените по кубинската телевизия срещи на Фидел с младежи той се самоцитира – припомня своя показателна реч от 2005-а, за която казва, че е “по-актуална от всякога”. Ето го и цитатът: “Провалихме се в борбата със злоупотребите, с отклоняването на средства, с кражбите. Сред допуснатите грешки най-съществената бе да си мислим, че знаем какво е социализмът или как се строи социализъм. Това са грешките, които трябва да поправим”.
Очевидно именно такова едно “поправяне” е и целта на сегашния “Проект за тезиси на икономическата и социалната политика”. И Фидел, и Раул подчертават, че мерките се налагат, за да може революцията да оцелее сред обзелата света икономическа криза, но че социализмът остава водеща идеология.
В Куба не се говори за тезисите като за “реформи”. Авторитетният писател и анализатор Енрике Убиета в статията си “Революция или реформа в Куба” се аргументира с факти от историята, че в кубинското национално самосъзнание революционният подход се свързва с независимостта (още от епохата на Хосе Марти), а реформитският – със зависимостта. За Убета сегашните преобразования са просто “актуализация на икономическия модел”. Обобщението е следното: “Капитализмът стимулира индивидуализма; социализмът не винаги е умеел или можел да освободи максимално и в обществен интерес заложбите на индивида. Актуаризацията на кубинската икономика вдъхва сила именно на тези възможности”.
Сегашните мерки бяха предшествани от оповестяване през август на поетапно свиване на раздутите щатове в държавните предприятия. До април догодина ще бъдат съкратени около 500 000 души. Очаква се те да се влеят в стимулирания сега частен сектор.
В самите тезиси изрично се подчертава, че ще доминира социализмът и планирането, “а не пазарът”; че “няма да се позволи концентрация на собственост” (тоест появата на скорострелни “нови богаташи”); че в трансформиращите се в самостоятелни дружества досегашни държавни фирми онзи, “който решава, няма да преговаря” с евентуалните местни или чужди партньори – с цел да се избегне корумпиране и т.н.
Специално внимание е отделено на купонната система, която досега предоставяше на 100% от жителите на страната всички основни хранителни и битови продукти за месеца на съвсем символични цени. Това бе гаранцията на държавата, че за всеки кубинец е осигурен жизненият минимум. Местните хора го възприемаха като бонус. Сега това отпада. Явно с напредъка на останалите промени, които отварят по-широк простор на съществувалия и досега, но в свити форми частен бизнес, ще се множат кубинците с по-високи доходи. И държавата няма защо да се натоварва със субсидиране на купони и за тях – те сами ще могат да си осигуряват същите продукти и на “свободни” цени. Все пак се запазва система за подпомагане на онези, чиито доходи ще останат ниски по една или друга причина.
Дава се тласък на икономическото развитие на общините. Фирмите, разположени на тяхна територия, ще плащат данъци на местните съвети, а те от своя страна могат да ги инвестират в разработвнето на локални туристически обекти и също да печелят.
Ще бъдат “признавани и стимулирани” смесените предприятия, кооперативите, арендаторите, работещите за собствена сметка и “всички останали форми на собственост”. Общо 178 специалности се отварят за частния бизнес, а на 83 от тях е разрешено да имат и наемни работници. Държавните предприятия ще се радват на по-голяма автономия, никой няма да се намесва във финасовите им операции, но онези, които не успеят да донесат печалби, ще бъдат закрити. Ще се съкрати броят на предприятията на държавна издръжка. Ще продължи финансирането само на онези, които извършват държавни дейности, както и всичко в сферата на здравеопазването и образованието, които остават безплатни.
Очевидно от 1 декември нататък за кубинците предстоят 3 месеца на оживени дебати по предложенията от проекто-тезисите. Тази форма на “пряка демокрация” заслужава специално вглеждане. Както припомня кореспондентът на Би Би Си в Хавана, “макар и да не е задължително, кубинските комунисти събират мненията на населението по въпросите от най-голям обществен интерес, поради което се свикват масови събрания по квартали, по месторабота и по учебни заведения”. Ще е повече от интересно да се чуе гласът народен за вятъра на промяната над Куба.

Видяно: 125Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















27.6.2017 г.

Visitor: 1250710