Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", 9-15 януари 2012

Българската кубинка

Почти едновременно с 53-ия рожден ден на Кубинската революция посланичката на Острова на свободата у нас закръгли 50 г. от първото си стъпване на българска земя

Къдринка Къдринова


Няма друг такъв посланик в София – да е преплитал съдбата си със страната ни в продължение на 50 години, децата му да са наполовина българи, да е говорил „на ухо” на Фидел Кастро и на Тодор Живков, да пее „Песен моя, обич моя” в дует с Йорданка Христова, да пише поеми за България... Трудно е да се сбърка. Всичко това накуп плюс огнен тропически темперамент и неустоима женствена харизма може да се събере само в една-единствена личност – Тересита Капоте Камачо, посланичката на Куба у нас.
Два дни след националния празник на страната 1 януари – деня, в който през 1959-а побеждава Кубинската революция, прекрачваме прага на софийския дом на Тересита. Поводът за гостуването ни е и нейният личен юбилей, почти съвпаднал с празника – 50 г. откак за първи път е стъпила на българска земя...
„Никакъв протокол! И интервюто ще почака! Първо ви искам на масата – да опитате кубинските манджи, които съм сготвила лично!” – разпорежда посланичката на отличен български още щом ни посреща на вратата на просторния апартамент в един от високите дипломатически блокове на ул. „Жолио Кюри”. И ни води към хола с танцуващата си карибска походка. По стените греят ярки платна от големи кубински художници. В унисон с тях върху дългата маса са подредени живописни блюда. Тересита изрежда: „Това тук е крем-супа от тиква. В тази купа има салата от спагети, риба тон, майонеза, кетчуп, счукан чесън, парченца ананас и зелени маслини. Ето и панирани банани от двата вида – и от сладките, които тук ядете само като плод, и от картофените, които се поднасят само сготвени. „Пикадийо” е приготвено от кайма, запържена с чесън, лук, маслини, стафиди. А без това свинско тук не минава нито една кубинска новогодишна трапеза! Първо се кисне в марината от горчив портокал и чесън, после се задушава в тенджера под налягане с добавени соев сос, риган, кимион, малко захар и вода. Непременно се маринова предварително и това пилешко на хапки, също приготвено в тенджера под налягане и също със соев сос плюс масло. А ето и яденето, без което не може никой кубинец – „конгри” или ориз с черен фасул и добавени при запръжката кръгчета наденица. И за десерт – „торехас”. Нещо като вашите пържени филийки. Но нашите първо се киснат в мляко, поръсват се с канела и чак после се овалват в разбито яйце и се пържат”.
Само опитването на всички гозби вещае сериозно угощение. Предшества го лек аперитив – коктейл „канчанчара” с кубински ром и с мед, докато Тересита довършва последните детайли по специалитетите си на плота в кухнята. От стената под часовника едрите букви на един плакат зоват: „Искаме ги у дома! Свобода за истината!” И отдолу – портретите на петима млади мъже. Тересита улавя погледите ни: „И тези пет момчета са мои деца! Не само дъщеря ми и синът ми! Това са нашите петима посланици на достойнството! Петимата антитерористи! Петимата герои! Невероятни са!” Очите й се насълзяват. Ножът и дъската са изоставени – да не пречат на жестовете. Обядът ще почака. Петимата от плаката са и болка, и гордост за нея и за Куба.
Фернандо Гонсалес, Антонио Гереро, Херардо Ернандес, Рамон Лабанино, Рене Гонсалес в средата на 90-е са внедрени в терористични организации на кубинската емиграция в Маями с цел да предпазват страната си от саботажи и атентати. Информациите им дават нови доказателства за престъпните кроежи на най-радикалните емигрантски групировки и Куба алармира американското ФБР за това. Вместо да погнат терористите обаче, във ФБР засичат кои може да са информаторите и през 1998 г. арестуват петимата агенти. Обвиняват ги в шпионаж и заплаха за националната сигурност на САЩ. През 2001 г. съд в Маями дава две доживотни присъди за Херардо, по една доживотна за Антонио и Рамон, 19 г. за Фернандо, 15 г. за Рене. „Нашите момчета нито са имали достъп до американски тайни, нито са се интересували от тях! Искали са само да попречат на терористи на навредят на родината ни! От саботажи и атентати досега имаме над 5000 убити и осакатени кубински граждани! А страната, която се прави на най-големия борец с тероризма, осъди нашите антитерористи вместо да накаже истинските престъпници!” – пали се Тересита. Тя прави всичко, за да включи колкото се може повече българи в широката международна кампания за освобождаването на петимата, която се разгръща от години. В нея участват и осмина нобелисти, сред които са Надин Гордимър, Жозе Сарамаго, Гюнтер Грас и др. На всяко пето число от месеца Белия дом е бомбардиран от имейли на активисти от цял свят, настояващи за свобода за кубинската петорка.
Тересита води оживена лична кореспонденция по имейла с един от затворниците – Антонио Гереро, когото нарича по майчински Тони. Тя му изпраща свои стихове, посветени на тях, информира го за прояви в тяхна защита. Той винаги й благодари за поезията, за подкрепата на приятелите от България, а в последното си послание й изпраща и „цялата кубинска топлина и обич, натрупана у нас, петимата, за да не усещаш студа в София и за да ти потвърдим, че те обичаме и уважаваме, че нашето братство е нерушимо”.
Темата за петимата логично прелива към дългата история на сложните отношения между САЩ и Куба – още от края на ХІХ век, когато големият северен съсед бърза да замести испанската колониална власт със собствения си апетит към „перлата на Карибите”. И за над половин век напълно успява. Нещата се преобръщат с победата на Кубинската революция през 1959-а, която за първи път в Западното полукълбо скъсва със зависимостта от САЩ, залага на социалното равенство, осигурява безплатно образование и здравеопазване. Става пример за цяла Латинска Америка.
„За мен революцията бе и лично освобождение!” – казва Тересита. Тя е родом от „Пепеляшката на Куба” – бедната в онези времена провинция Пинар дел Рио, където върлува туберкулозата, а хората не виждат ни лекари, ни лекарства. Едва 7-годишна е, когато майка й – хубавата мулатка Пилар Камачо, умира именно от туберкулоза на 33-годишна възраст. Баща й – високият и строен Кресенсио Капоте, чиято външност е изкопирала Тересита, се жени втори път. Тормозът на мащехата е като по приказките – момичето дори се пренася да живее при леля си и чичо си. Победата на революцията пробива пред Тересита врата към цял нов свят. Тя е сред хилядите млади доброволци, които заминават из планинските села на Куба и за една година успяват да ликвидират 30-процентната неграмотност в страната. Насред кампанията баща й идва да й съобщи, че е одобрена да замине на обучение в една от тогавашните социалистически страни и да я насърчи.
Така, в състава на една от първите групи кубински младежи, изпратени да учат у нас, Тересита каца в България през люто мразовития декември на далечната 1961-а. Заедно с още петима души я разпределят в техникума по черна металургия към металургичния завод „Ленин” в Перник. След 6-месечен курс по български идва и директното 2-годишно обучение в заводска среда. Специалността на Тересита е „Силикатни анализи”. Спомените оттогава са ярки и 50 г. по-късно: „Бяхме заобиколени от грижи, внимание, любов и голям интерес към Куба. Мен например все ме питаха защо съм бяла, не сме ли всички у нас мулати и негри. Много съм благодарна за топлотата, с която българският народ ни обгърна, за всичко, на което ни научи! На мен точно тук, в България, ми се вдигна и самочувствието като жена. Тогава бях много слаба и висока. В Куба обичат по-закръгленичките и там никой не ме заглеждаше. А тук най-красивият доктор на света ме погледна и се влюби в мен...”
Докторът е акушер-гинекологът Георги Петров, първият съпруг на Тересита. Когато се женят, тя няма 20 г. Той е с 12 г. по-голям.
Междувременно Куба вече е стегната в обръча на американската блокада. Неоценима е помощта на соцстраните и на многобройните техни специалисти, които заминават на работа на острова.
През 1963 г. Тересита и българският й съпруг пристигат в Куба. Д-р Петров бързо научава испански, става търсен специалист, пред АГ кабинета му винаги има опашки. През 1964 г. се ражда синът им Асен, когото всички наричат Ачо. Тересита започва работа като преводачка в българското посолство в Хавана. През 1966 г., когато второто им дете – дъщеричката Росио или Роси, е едва на 22 дни, Тересита и д-р Петров се връщат в България. Тересита става секретарка и преводачка в кубинското посолство. Четири години по-късно бракът с доктора се разпада и тя се прибира в Хавана с Роси, а Ачо остава у нас. Влагата отново проблясва в погледа: „Половинката от сърцето ми остана в България! Бях едновременно и на двата бряга на океана. Лесно се казва, но никак не е лесно да се изживее...”
Канят Тересита да превежда на Тодор Живков и Фидел Кастро при посещението на българския лидер на Острова на свободата през 1970 г. В последната вечер на визитата, по време на програмата в бар „Тропикана”, моли Фидел да я вземе, когато тръгне с ответна визита към България. Кубинският водач й обещава: „Няма да забравя!” И наистина, когато през 1972-а поема към София, Тересита е включена в делегацията като преводач. И майчиното й сърце отново получава своята порция щастие.
Спомените от самата визита са кой от кой по-колоритни. Как дори поройният дъжд в Пловдив не успял да прогони човешкото множество, струпало се по маршрута на кортежа, за да зърне Фидел. Как високият кубински гост редовно бягал от охраната си, за да поиграе на воля пинг-понг или баскетбол с непознати българи. Как за поредното си бягство – изкачване чак до Черни връх, Кастро взел за компания и самата Тересита, и още няколко сътрудници, а срещнатите по пътя хора зяпвали от почуда и се скъсвали да черпят легендарния команданте с чай, сирене, кисело мляко. Как въодушевено аплодирал заедно с цялата делегация песните на Йорданка Христова, изпълнени на официалната вечеря...
Тересита и Данчето са близки приятелки и до днес, обичат да пеят заедно и български, и кубински песни. Данчето е председател на фондация «Хосе Марти» и има голям принос за поддържането на обичта към Куба у цели поколения българи.
Тересита завършва Института за външнополитически отношения в Куба и става професионален дипломат. През 1986 г. отново идва на работа в кубинското посолство в София – отначало като втори, а после и първи секретар. Става свидетел на промените у нас през 1989 г. Същата година се ражда и първият й внук – Георги, синът на Ачо. Самият Ачо вече е дипломиран икономист – започнал да следва в Куба, а завършил в България. Роси пък започва да учи в България биология и фармация, а завършва в Куба. Днешната й професия обаче е съвсем друга – Роси работи в туристическата агенциа AMISTUR към кубинския Институт за дружба с народите.
През 1989 г. Тересита се запознава и със сегашния си съпруг – кубинеца Берман Алеман, който е на специализация в България по електроника. Двамата са семейство вече от 23 години, допълват се отлично и много държат един на друг. Изкарват заедно изключително тежкия «специален период» в Куба от началото на 90-е, когато островът е изоставен от разпадналия се соцлагер. «Ние, кубинците, се оказахме в положението на човек, качил се на стълба да си боядисва тавана, комуто рязко са дръпнали стълбата,» казва Тересита. Заради липсата на бензин жителите на Хавана масово преминават на велосипеди. Берман всеки ден трябва да върти педалите по 35 км до местоработата си и обратно. Постепенно страната се съвзема, ориентирайки се към нови търговски партньорства с ЕС, Канада, Латинска Америка, Китай и към отваряне на икономиката за чужди инвестиции, което води до сериозни успехи в туризма. Американската блокада обаче продължава да бъде голяма пречка. Тя дори е ожесточена със закон, който санкционира и трети страни, търгуващи с Куба. «Представете си – у нас не може да се внасят никакви продукти, съдържащи над 10% американски компоненти! Дори да става дума за животоспасяващи медикаменти и апаратура! Това не е ли чудовищно?! А блокадата продължава вече половин век и днес 7 от всеки 10 кубинци са родени именно в условията на блокада!» - гневи се Тересита.
Следващият й мандат в България е между 1994 и 2001 г. Изпращат я като временно управлявящ посолството на Куба у нас. Когато й го съобщават, тя е толкова щастлива, че не мигва цяла нощ и написва поемата си «Послание към България». Разбира се, най-много се радва, че ще може пак да е край Ачо. Провървява й да е с него, когато през 1999 г. се ражда вторият му син и неин втори внук Борис. Две години по-късно и Роси я дарява с още едно внуче – Хавиер Алехандро.
Тересита изкарва 7 г. активна дипломатическа работа в София в един не особено лесен период на официалните ни отношения, но успява да организира обмен на редица делови визити, да поддържа и разширява кръга на приятелите на Куба у нас. Би могла още тогава да е посланик, но по онова време дипломатическият ранг в нашата мисия в Хавана е свален с една степен и реципрочно същото прави и кубинската страна. По-късно рангът отново е вдигнат, но Тересита вече е посланик на страната си в Казахсатн.
През лятото на 2006-а участва в среща в Хавана на държавното ръководство с кубинските посланици по света. Фидел се спира при нея и започва с удоволствие да й припомня епизоди от някогашното им изкачване на Черни връх. Той е в отлично настроение и нищо не подсказва, че броени дни по-късно ще го сполети тежкото заболяване, заради което ще се оттегли от активна политическа дейност. «Фидел е изключителна личност. Признават го дори неприятелите му. Невероятно прозорлив е, предвижда развитието на процесите сякаш с крачка напред. Личи и в коментарите, които сега пише по световните събития. Позна предварително всичко, което стана в Либия. Хората у нас го обичат, защото властта не го промени. Остана си способен да ги окрилява, но и земен, скромен, достъпен,» казва Тересита.
Когато през есента на 2010-а тя е назначена за извънреден и пълномощен посланик на страната си в България, Куба вече е ръководена от Раул Кастро и преживява динамичен период на дълбоки преобразования, целящи да обновят кубинския модел социализъм, да го изчистят от бюрокрацията, корупцията, непроизводителността. Точно за тези недъзи алармира и Фидел още през 2005 г., когато в една реч в Хаванския университет предупреждава, че социализмът може сам да се разруши отвътре по-успешно, отколкото могат да го сторят враговете му, ако не се предприемат промени. Тересита обяснява: «През 2010-а из цяла Куба се организират широки обсъждания на проектонасоките на VІ конгрес на ККП в икономическата и социалната политика. Предлага се редуциране на раздутите щатове, пренасочване на съкратените към друг род дейности, включително в селското стопанство, стимулиране на личната инициатива и на работата за собствена сметка и т.н. Същевременно над половината от държавния бюджет се заделя за образование, здравеопазване, култура, социални дейности. В дискусиите се включват 8 913 838 кубинци от общо 11, 2 млн. население. 68% от насоките са преформулирани с оглед предложенията на хората и именно така са приети от VІ конгрес, състоял се в началото на 2011-а. В резултат до края на 2011-а производителността на икономиката ни нарасна с 2,8%. Отбелязан бе растеж на БВП с 2,7%. За 2012-а този растеж е планирано да достигне 3,4%. Социализмът ни добива повече жизнени сили и ни прави оптимисти. Но за жалост информацията за Куба в чужбина е предимно изкривена. Който иска да види истината, да заповяда в страната ни! Миналата година сме посрещнали 2,5 млн. туристи. Огромното мнозинство си тръгват влюбени в нашия остров и мечтаят да се върнат. И аз много си го обичам! Но да знаете как обичам и България! Много искам да стане по-усмихната!...»



ПОСЛАНИЕ КЪМ БЪЛГАРИЯ

Тересита Капоте Камачо

Ще ми повярваш ли, ако призная,
че те съзирам в моите въздишки,
на спомена в ъглите най-потайни,
как стопляш, галиш ме и бдиш ти...

Че промени завинаги съдбата
на млада чайка, в полет наранена,
плени я с красотата на цветята
и сви гнездо тя, с обич упоена.

Че нито вятър, нито люта зима
не охладиха в нея топлината,
с която твойте хора я дариха
и потопиха сред гори и аромати.

Че даже там, в далечните Кариби,
под слънцето на пролетта безкрайна
тя в мислите си кацаше щастлива
по върховете снежни на Балкана.

Че твоята история препълна е
с беди, тревоги, но и с добродетели,
с достойнство, подобно мълния,
пронизващо тъмата на столетия.

Че не една сълза по теб изплака,
защото в теб е влюбена, омаяна,
та всяка твоя болка, радост сладка
отеква в нея и от разстояние.

Че надали ще срещнеш друга чайка,
която уж е чужда, но обича те
тъй, както дъщеря обича майка.
И в онзи ден, когато към Карибите,

към тропиците родни и уханни,
тя литна над моря и океани,
сърцето й, на две разполовено,
при теб остана да пулсира
с едната си небесна половина.



Видяно: 205Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















25.6.2017 г.

Visitor: 1247156