Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", бр. 42, 29 октомври-4ноември 2012 г.

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война

Къдринка Къдринова


„Това бе не само най-опасният епизод от Студената война. Това бе най-опасният епизод в историята на човечеството”. Така вижда Карибската ядрено-ракетна криза от октомври 1962-а Артър Шлезинджър, тогавашен съветник на американския президент Джон Кенеди. 50 години след онези 13 дни, които разтърсиха света, вибрациите от избегнатия на косъм ядрен Армагедон все още отекват в свидетелства и ретроспекции. Преките участници в събитията обаче все повече оредяват. От тримата големи протагонисти – лидерите на СССР, САЩ и Куба, жив е само Фидел Кастро. Никита Хрушчов и Джон Кенеди отдавна са покойници. И мнозина свързват преждевременното им изчезване от политическата сцена именно с резонанса от Карибската криза. Когато на 28 октомври 1962-а двамата се споразумяват за разрешаването й, те постигат и допълнителна устна договорка: да задействат процес за пълно ликвидиране на ядрените оръжия. Но не успяват. Единият е покосен от изстрели в Далас през 1963-а, другият е свален от вътрешнопартиен преврат в КПСС през 1964-а.
За начало на Карибската криза, която в САЩ е известна като Кубинска ракетна, а в Куба - като Октомврийска, се смята уводемяването на Кенеди, че на снимки на кубинската територия, направени от разузнавателен американски самолет на 14 октомври 1962-а, са фиксирани съветски ядрени ракети, инсталирани край град Сан Кристобал. Въпросните 13 драматични дни се броят от момента, в който на 16 октомври Кенеди научава това и веднага свиква група свои старши съветници, които по-късно ще се назоват EXCOMМ (изпълнителен комитет) на съвета за национална сигурност.
Но всъщност нещата си имат по-плътна предистория. Година и половина по-рано – през април 1961-а, САЩ подготвят, въоръжават и изпращат срещу революционната власт в Куба бойни части от кубински емигранти. Идеята е те да се закрепят на парче кубинска територия и да поискат американска помощ, което да даде повод за мащабна интервенция на САЩ и за сваляне на правителството на Фидел Кастро. Десантът е стоварен на Плайа Хирон в залива Кочинос (Залива на свинете), но среща мощен отпор и е разгромен само за 72 часа. Кастро триумфира, но разбира, че мощният северен съсед му е вдигнал мерника и ще направи още опити да го смаже. В двуполюсния свят изборът е предопределен – щом САЩ са срещу Фидел, на него му остава само съюзът със СССР. Той това и прави. Но с цялата си патетична реторика за пролетарски интернационализъм и безкорисна помощ СССР си е също имперска сила, която гони своя собствен интерес в епичната надпревара със САЩ. При това лидер на КПСС и съветското правителство е импулсивният Никита Хрушчов. Той кипва, когато през 1961 г. САЩ разполагат край Измир в Турция 15 свои ядрени ракети „Юпитер” с радиус на действие до 2400 км, което означава, че те могат да достигнат и до Москва. За Хрушчов това е почти лична обида и той не спира да обмисля как да отвърне на предизвикателството и „да пъхне таралеж в гащите на американците” (по собствения му израз).

Отговорът му хрумва в... България.

Когато през май 1962 г. съветският водач гостува у нас, домакините го разходжат из черноморските ни курорти. Докато делегацията се любува на морската гледка, един от помощниците на Хрушчов въздъхва, че колкото и да е красив пейзажът, на отсрещния турски бряг има ракети, способни за 15 минути да нанесат съкрушителни удари по основните промишлени центрове на СССР. На Никита Сергеевич веднага му проблясва, че може и край американската територия да бъдат разположени съветски ракети. Например на „непотопяемия самолетоносач” – революционна Куба, чийто лидер Фидел Кастро настоява за по-обширна съветска материална помощ за страната си. Отпускането й може да се обвърже с условието за разполагане на съветски ядрени ракети на кубинска земя, преценява кремълският властелин. А и мощното оръжие ще играе възпираща роля, предпазвайки Куба от евентуално американско нападение.
Веднага след връщането си от България в СССР, още на 20 май, Хрушчов споделя идеята си с вицепремиера Анастас Микоян, с външния министър Андрей Громико и с шефа на отбраната Родион Малиновски. На 24 май съответното решение вече е прието от президиума на ЦК на КПСС. Пет дни по-късно в Хавана каца шефът на ракетните войски мершал Сергей Бирюзов. Отговорът на Фидел е: „Куба е готова да поеме риска, ако това ще послужи на борбата с американския империализъм”.
Операцията по прехвърляне с кораби до Куба на оборудването и ракетите е наречена „Анадир”. Така се казва столицата на Чукотка. За заблуда на противника е измислена възможно най-противоположната на тропическа Хавана географска точка. А военните екипажи, определени да извършат прехвърлянето, усилено се снабдяват с шуби и полярни якета – за по-голяма достоверност на легендата. На капитаните на корабите със спецбагажа са връчени запечатани пликове със заповедите за истинския маршрут, които трябва да се отворят в присъствието на политическите офицери, едва когато излязат в открито море. Към края на юли вече 60 съветски кораба са на път за Куба. Първата пратка от ракети Р-12 (СС-4 по натовската класификация) е разтоварена в Хавана на 8 септември. Планирало се е инсталирането на 40 ракети на кубинска територия – 24 броя Р-12 със среден радиус на действие от около 2000 км и 16 жт типа Р-16 с междинен, до 4000 км.
Тече и усилена подготовка за сключване на мащабен съветско-кубински договор за материална и военна помощ. С тази цел Раул Кастро е на посещение в Москва от 2 до 16 юли 1962 г., а през август допълненият според кубинските условия текст на договора е докаран в Хавана от също гостувалия в СССР Че Гевара. Според Би Би Си документът бил на микрофилм, скрит в контейнер, който трябвало да се самоунищожи при опасност. Но договорът така и не е сключен. Всичко около разполагането на съветски ракети в Куба става само въз основа на устни договорки.
Цялото това оживление няма как да остане незабелязано от САЩ. След провала на Плайа Хирон американските тайни служби подготвят друг, по-сериозен военен удар по Куба. Затова до септември 1962-а америкнаски шпионски самолети, координирани от ЦРУ, прелитат над територията на Куба по два пъти месечно. В края на август един от тях снима изграждащи се позиции за зенитни ракети, които са само отбранителни оръжия и не предизвикват тревога във Вашингтон.
От 14 октомври полетите над Куба вече са под егидата на американските ВВС. И още първият от тях фотографира ракети Р-12 или СС-4 край кубинския град Сан Кристобал. След като експертите потвърждават заснетото, сутринта на 16 с фактите е запознат и президентът. Той веднага разпорежда полетите над Куба да се увеличат до 6 на ден. И свиква своя съвет от старши съветници. Трите варианта за реакция, предложени от съвета, са да се унищожат съветските ракети с точкови удари, да се подеме пълномащабана военна операция срещу Куба или да се обяви морска блокада на острова, за да не могат да бъдат докарани още ракети. Дипломатически ходове практически не се обсъждат. Изборът пада върху блокадата с ултиматум за незабавно изтегляне на ракетите. Интервенцията остава резервен вариант, до който на Кенеди никак не му се прибягва, въпреки натиска на военните. Президентът смята, че военният удар ще предизвика незабавен контраудар на руснаците с непредвидими последици.
Кризата става световно събитие номер 1 на 22 октомври, когато Кенеди се появява по телевизията, за да изиска от СССР незабавно да си прибере ракетите от Куба. Президентът обявява военноморска блокада, или както той я нарича

„карантина” на Куба.

Тя влиза в сила от 24 октомври. Междувременно още на 19 октомври, след като поредният шпионски полет е показал снимки на 4 готови ракетни пускови устновки, американското военно командване започва конкретна подготовка за интервенция в Куба.
Ескалацията расте. Варшавският договор обявява повишена бойна готовност. Гражданската отбрана в страните от тогавашния соцлагер, включително в България, спешно организира сред населението масови курсове по предпазване от ядрена атака. Семействата са инструктирани да държат готови куфари с най-необходимото в случай на спешна евакуация.
Все пак Хрушчов прави първата крачка назад. За да избегне повишения риск от сблъсък, дава заповед на корабите, които още не са достигнали „карантинната” зона около Куба, да се връщат у дома, към СССР. Това е знак за съветска готовност към компромис. Така е и разчетен във Вашингтон. Но и в Хавана. Кастро е съвсем наясно с голямата игра на суперсилите и не без основание подозира, че в крайна сметка те ще се разберат помежду си, а Куба ще е разменната монета. Загрижен преди всичко за страната си, кубинският вожд държи до последно съветският ракетен щит да остане на Острова на свободата, защото е убеден, че ако го няма, САЩ без притеснение ще атакуват. Признаците за компромис с американците, показани от Москва, му изглеждат като предателство.
Хрушчов познава силно развитото чувство за достойнство у Фидел и затова му изпраща като парламентьор своя най-близък съратник – вицепремиера Анастас Микоян, който в същото време изживява дълбока лична драма. Жена му е на смъртно легло. Но понеже е от поколението на „войниците на партията”, Микоян я оставя и тръгва за Хавана. Щом каца в кубинската столица, научава, че жена му е починала. Ядосаният на Москва Фидел отначало не иска да се среща с пратеника на Хрушчов, но като научава за сполетялото го нещастие, омеква и го приема. Мисията на Микоян излиза успешна – Фидел не къса със СССР и не дава простор на очевидната си обида заради изолирането му от търсенето на решение за кризата. Това решение в крайна сметка се взима само от Хрушчов и Кенеди, след като и двамата проумяват, че са докарали света до ръба на бездната.
След посещение на президентския брат Робърт Кенеди при съветския посланик във Вашингтон Анатолий Добринин на 23 октомври идва интензивна размяна на послания между лидерите на СССР и САЩ, като всяко следващо е по-малко войнствено от предходното. Най-важните са писмата на Хрушчов от 26 и 27 октомври, в които се уточняват условията за изтегляне на съветските ракети от Куба – гаранции, че САЩ няма да нападат Острова на свободата и ще вдигнат военната блокада около него, както и договорка, че ще изтеглят своите ракети от Турция. Кенеди се ангажира и с двете – първо чрез брат си Робърт, който пак се вижда с Добринин на 27 октомври, а после и с писмо, изпратено до Хрушчов на 28 октомври.
Всъщност, 27 октомври влиза в историята като „черната събота” и се смята за най-критичния ден от кризата. Тогава съветската ПВО в Куба сваля американски шпионски самолет и пилотът загива. В същото време американски военен кораб пуска подводни мини край кубинския бряг и по чиста случайност в същия район се оказва съветска ядрена подводница.

Мините се разминават на косъм от корпуса й,

а нейният командир на своя отговорност решава бързо да изплува и така пламването на опасната искра се разминава. Инцидентите допълнително нажежават обстановката и американският президент е притиснат силно от „ястребите” в Пентагона да удари по Куба. Той прави необходимото чрез Добринин това да се разбере в Москва и реакцията на Хрушчов на посланието му от 28 октомври да е бърза и добре разгласена. Хрушчов наистина реагира светкавично, задължава се да изтегли ракетите при уговорените условия и за по-сигурно, освен че изпраща официално писмо, прочита всичко и по радиото. Още докато говори в ефир, в Куба започва демонтирането на ракетите.
Това е началото на края на Карибската криза. Тя затихва постепенно, докато на 20 ноември е вдигната и американската военноморска блокада на Куба. Икономическото ембарго срещу острова обаче остава в сила и до днес.
Мирният изход от най-опасната игра на ядрена рулетка между двете свърхсили не е еднозначен – позволява на света да си отдъхне, дава старт на „размразяването” между Вашингтон и Москва, вдъхновява Кенеди и Хрушчов да заговорят за пълно ликвидиране на ядрените оръжия, но и спъва личните им траектории. В САЩ изпъква мощното влияние на военното лоби. А една от най-популярните версии за убийството на Джон Кенеди е, че го премахва антикастристката емиграция в САЩ съвместно с мафията, загубила хазартния си рай в Хавана, защото не посмял да атакува Куба. В Москва пък Хрушчов е свален само 2 г. по-късно заради непремерените действия по изпращането на ракетите в Куба и последвалите отстъпки пред Вашингтон. Политолозите смятат, че най-важният позитивен резултат е установяването на т.нар. червен телефон между Вашингтони Москва – за да могат лидерите в двете столици да се свързват незабавно един с друг при кризисни ситуации. За да се поддържа в исправност линията, по нея непрекъснато върви четене на творби от руски и американски класици.
Единственият останал жив от тримата замесени в онази драма лидери – вече 86-годишният Фидел Кастро, тази седмица се появи отново на серия снимки, за да опровергае поредния слух за смъртта си. В интервю за сайта „Кубадебате” той обяви, че е в добра форма и дори е забравил какво е главоболие. Коментра и юбилея на Октомврийската криза: „Когато приехме съветската помощ от оръжия, петрол, храни и други стоки, то беше, за да се защитим от плановете на янките да превземат острова ни... Оттогава мина половин век и ние все още сме тук, с вдигнато чело”. Оттогава се смениха 10 президенти на САЩ, а СССР изчезна. Но Куба още е социалистическа.
След като преживя тежка операция през 2006 г., Фидел се отгегли от активната политика. Днес начело на Куба е по-малкият му брат Раул Кастро, който провежда „актуализация на социализма”. През последните години многобройни държавни служители бяха пренасочени към „работа за собствена сметка”, засилиха се мерките за повече ефикасност и производителност в икономиката. Една от последните промени е премахването от 14 януари 2013 г. на изходните визи за кубинците, желаещи да пътуват в чужбина. Както пише обаче испанецът Хосе Мансанеда, създател на сайта „Кубаинформасион”, тепърва ще проличи, че всъщност главният проблем за пътуването на кубинците по света, е трудността да получат входна виза за желаните от тях страни. Мансанеда цитира многобройни случаи, когато Испания например отказва визи на кубинци под предлога „потенциален мигрант”.
Дори и 50 години след Карибската криза светът още не може да се отърве от разделителните линии, блокадите и карантините...

Видяно: 113Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















23.3.2017 г.

Visitor: 1101549