Дон Хосе Луис Тапиа е извънреден и пълномощен посланик на Кралство Испания у нас от 29 юни 2012 г. Роден е на 25 август 1948 г. в гр. Бехар, провинция Саламанка, автономна област Кастия и Леон. По образование е икономист. Завършил е и дипломатическа школа. Работи като дипломат от 1978 г. Заемал е различни постове, включително и посланически, в испанските мисии в Делхи, Москва, Монтевидео, Брюксел, Кито, Хавана, Триполи. Последното му назначение, преди да дойде в София, е било като генерален консул на Испания в гр. По, Франция. Женен е, с две деца.

.............................

Уважаеми господин посланик, вероятно в момента голямата Ви грижа е съдбата на Институт „Сервантес” в София. Разбра се, че в Мадрид се обсъжда възможното му закриване заради антикризисните съкращения в испанския бюджет. Това разтревожи многобройните приятели на испаноезичната култура в България, във Фейсбук тръгна подписка в защита на „Сервантес”, до испанския премиер Мариано Рахой от София бе изпратено и писмо с апел за запазване на института. Какво става всъщност?

- Миналата седмица бях в Мадрид. Участвах в семинар, организиран от Испанската конфедерация на предприемаческите организации (CEOE). Сред поканените бяха двама заместник-министъри от България. Пътуването до Мадрид ми даде възможност да се срещна с директора на Институт „Сервантес” Виктор Гарсия де ла Конча и с генералния секретар на институцията Рафаел Родригес Понга. Те потвърдиха, че проектобюджетът, изпратен от правителството до парламента, предвижда значително намаляване на средствата, определени за Институт „Сервантес”, което засяга всичките му центрове по света. Институт „Сервантес” в София заедно с други два в Бразилия са сред ощетените. Няколко дни след тази моя среща в Алкала де Енарес се проведе годишната сбирка на управителния съвет на Институт „Сервантес”, председателстван от техни величества краля и вралицата на Испания. Там бе изразено безпокойството от намаляването на бюджета на Институт „Сервантес”.
Проведох срещи тук, в София, с българските власти, за да ги запозная със ситуацията. Радвам се, че срещнах откритост и разбиране за голямото значение на Институт „Сервантес” в София като главно действащо лице в общото испано-българско дело - разпространяването на испанската култура в България и езиковата подготовка на българските ни приятели.
В тези времена на криза затягането на коланите е неизбежно. Промяната на параметрите логично ще засегне и Институт „Сервантес”, който би могъл да се разположи на по-скромно пространство, да съхрани най-належащите ресурси, за да продължи преподавателската си дейност. Тя е най-значимата. Испанският език е вторият най-изучаван в света и вторият най-използван в интернет. Испанският е особено важен актив за страни като България, които чрез него може да бъдат активни участници в международната търговия и да навлязат в такива бързо развиващи се региони като Латинска Америка.

Това се знае добре у нас. Испанският в България се преподава на университетско ниво от над 50 г. и наистина е вторият най-популярен чужд език сред българите. Бедата е, че днес и българският бюджет е доста свит. Тук също все няма пари за култура и за образование. Вие как преценявате качеството на живота у нас, г-н посланик?

- Познавам България от 70-те години. Сега виждам огромна разлика с видяното тогава. Свидетели сме на огромния напредък, постигнат от България от момента на демократичния преход до пълната й интеграция в ЕС. За мен е лесно да го установя, защото съм го преживял в Испания. В днешния глобализиран и взаимосвързан свят възприемането на действителността често модулира тази действителност, но я и създава. Когато Испания бе в разгара на собствения си политически и икономически преход, преобладаващото усещане беше, че влизането в демократична Европа ще ни помогне, ще допринесе за развитието на Испания и ще ни посочи новия път към европейската мечта. Това се оказа много важно - то ни отведе до днешната модерна и демократична Испания. Същото усещане имам и спрямо България.
Аз съм икономист и отдавам специално значение на правната сигурност за развитието на икономиката. В тази област България постига огромен напредък, който ще благоприятства развитието на една все по-нарастваща икономика и съответно по-бързото покачване на БВП. Без да принадлежи към еврозоната, България днес изпълнява критериите на Маастрихт: ниска инфлация, завидно нисък държавен дълг под 17% от БВП, приемлив бюджетен дефицит. Всичко това доведе до установяването на устойчива и предвидима рамка, привлекателна за чуждестранния инвеститор. Вярно, доходът на глава от населението не е толкова висок като в други европейски страни, което се усеща най-силно от хората с ниски доходи. Но тъй като България е страна от интерес за чуждестранните инвеститори, постепенно ще настъпи осезателно подобряване на положението.

Испания бе пример за България в началото на прехода. Как стигнахте до сегашната тежка криза?

- Испания много години растеше с темпове, по-високи, отколкото средните за ЕС. Имаше голям балон в строителството, в сектора на недвижимите имоти. Пукването на балона съвпадна по време с фалита на банката „Лемън Брадърс”. Ефектът от настъпилата рецесия не закъсня. Държавата трябваше да се намеси, за да не бъдат парализирани икономиката и бизнесът. Последва дълговата криза, разразила се и в други страни. Отново ще спомена възприемането на действителността. Ако кредиторът, към когото се обръщате на капиталовия пазар, има усещането, че възможностите за връщането на получените ресурси не са големи, следва увеличаване на лихвите. Това води до необходимост от по-голямо финансиране, защото обслужването на дълга черпи повече средства от националния бюджет. Озоваваме се в омагьосан кръг. Ето заради този каприз на възприемането на действителността страната ми започна трудно да достига до капиталовите пазари. Ако се анализира фундаментът на испанската икономика, ясно се вижда необяснимата и невероятната асиметрия между фактическата действителност и начина, по който се възприема по света. Ето само няколко примера: четирите най-големи концесионера на инфраструктури в света са испански фирми, седем от най-големите мениджърски фирми за управление на инфраструктура в света също са испански, испанска компания отговаря и за управлението на една трета от световния авиотрафик. Както виждате, това не се вписва, нито съответства на представата на капиталовите пазари за Испания. Работим, за да бъде коригирана тази асиметрия, тъй като ни нанася голяма вреда.

На реалността вече не отговаря и европейският модел за социална държава – рестрикциите я убиват. А европейските площади кипят от протести.

- Приетите за следващата бюджетна година структурни мерки целят да оздравят, да направят по-ефективен модела за растеж, в още по-голямо съзвучие с духа на европейската солидарност. За да преодолеем евроскептицизма, който може да се дължи на различни причини, трябва да потърсим формули за действителна социална справедливост и устойчиво благополучие, тъй като ЕС е единственият реалистичен начин да се живее в днешния глобализиран свят.

Все пак е странно, че Нобеловият комитет даде наградата за мир на ЕС в момент на толкова очевиден раздор между европейските народи и елитите.

- Наградата е признание за усилията на няколко поколения европейци. Днес Европа е мирен континент, което контрастира драматично с трагичните събития, преживени през миналия век. ЕС е солидарна мечта. И също така е единен пазар, в който всички трябва да участваме при равни условия. Тук имам предвид валутния съюз. Нещо не функционира добре, когато някои членове на валутния съюз се финансират при твърде обременителни лихви, докато за други те са даже с отрицателен знак. Затова е необходимо принципът на хармонизирането - ключов фактор в целия интеграционен процес, да управлява и се прилага и за капиталовите пазари. Трябва да се направи всичко възможно за коригирането на асиметриите във валутния съюз. Който има повече, трябва и да дава повече.
Понякога грешно се счита, че някои страни от ЕС не си дават сметка, че трябва да се работи усърдно. Испания го осъзнава. Доказателството е, че правителството ни задейства стриктен план за структурни съкращения, тъй като си дава сметка за сериозността на момента и за неизбежността на мерките. Целта е да преодолеем положението, в което се намираме. Бюджетът бе преструктуриран, извърши се реформа на трудовия пазар и на финансовата система, бяха намалени заплатите в публичния сектор. Вярно е, че в социален план мерките предизвикват безпокойство и тревога. Но са неизбежни и са съпътствани от други мерки, насърчаващи растежа и конкурентоспособността. В този контекст е от особена важност са изследователската, развойната дейност и изследванията - развитието и иновациите. Образованието също е важно. Ефектът вече е налице. Износът от Испания за Германия за 2011 г. се увеличи с 14%, а вносът намаля с 9%.

Протестиращите в Испания сега искат рестриктивните мерки да преминат през референдум. Референдум искаше и Папандреу в Гърция, но под натиска на „Тройката” трябваше да подаде оставка. Дали не изчезва демокрацията от Европа?

- Не, не изчезва. Има демократично избран двукамерен парламент. Парламентът излъчва правителството, което има легитимността да предприеме необходимите мерки. Не е възможно всяко правителствено решение да се подлага на референдум, тъй като страната ще се парализира. В България сега се говори за референдум относно проекта за атомната централа в Белене. Конституционните изисквания са изпълнени, т.е. действащата правна рамка е зачетена. В Испания също има правна рамка – конституцията. И трябва да се придържаме към нея.

А как ще коментирате изострянето на сепаратистките нагласи в испанските автономии, което очевидно също е свързано с кризата и с намаляването на бюджетните средства?

- Действително, при толкова дълбока криза като сегашната възникват напрежения от всякакъв характер. Много е лесно да изпаднеш в заблудата, че сам ще си по-добре. Все пак днес в света и в самия ЕС една страна, ако е сама, може да направи малко. Поради това съюзът е особено важен. Този принцип е приложим и за моята страна. Испанската конституционна уредба постановява единството на испанската нация. В същото време нивото на самоуправление на автономните области в Испания в много случаи надхвърля това на германските ландове.

Ще поиска ли Испания спасителен план от ЕС?

- Това е възможност, но само една измежду другите. Да помислим какво става в САЩ или във Великобритания. Централните банки инжектират ликвидност във време на криза. Това инжектиране на парична маса се извършва по балансиран начин, за да не се генерира инфлация. Ще има може би някакъв ръст на инфлацията. Но както казва нобелистът Пол Кругман, по време на рецесия инфлацията може да бъде част от решението, а не проблемът. При инжектиране на пари на пазара се инжектира възможност за потребление, което създава търсене и перспективите пред бизнеса са по-добри. ЕЦБ върви по този път. По мое скромно мнение като икономист крайната цел е ЕЦБ да изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция.

Има ли риск от изтичане на мозъци от Испания, след като заради високата безработица много млади и образовани испанци днес заминават на работа в чужбина?

- В момента в Испания се променя тенденцията на миграционния поток. От страна, приемаща емигранти, ние ставаме страна, от която излизат емигранти. Безработицата е социално зло. Най-голямата драма преживяват безработните с ниско образование, чието повторно включване в трудовия пазар, както признава и ЮНЕСКО, ще бъде трудно, даже и трудовият пазар да се възстанови. Испанското общество осъзнава тази драма, както и необходимостта да разреши и тежкия проблем с младежката безработица.
В същото време да работиш в друга страна, в нова среда, в различна фирма обогатява много. Емиграцията има и друг положителен аспект, макар и с материалистичен оттенък - това са паричните преводи на емигрантите. Ето някои данни: преводите на българските емигранти, живеещи в Испания, са тройно по-високи от тези, които България получава от гражданите си, работещи в Германия.

В цели села в България са останали само бабите и дядовците, които гледат децата, а родителите работят някъде в чужбина – най-често в Гърция или в Испания. Има и останали сами мъже с децата, защото единствено жените им са успели да си намерят работа навън. Такива мъже нерядко се и пропиват...

- Винаги съм се възхищавал на невероятната роля на жената. Тя заслужава признание не само като човешки капитал. Онези страни, в които жената не получава това признание, възможностите за всякакво развитие - социално, човешко, икономическо, културно, артистично - са твърде ограничени. Не съм привърженик на изкуствените норми, които налагат механични квоти за участието на жената на трудовия пазар. За мен това е обидно. Излиза, че жената е издигана не заради качествата си, а само заради пола си. Всички сме се възхищавали на жертвоготовността, находчивия ум, всеотдайността на нашите майки. Много съм размишлявал за това около случая с българските медицински сестри в Либия. Те бяха отишли в чужда страна, твърде различна от своята, при изключително тежки условия на труд, за да подобрят материалното състояние на семейстмата си, останали в България. Там бяха отвлечени и подложени на ужасни изпитания. Историята им развълнува дълбоко всички, особено онези, които ги познавахме лично.

Вие сте представлявали Испания в Либия по времето на делото срещу българските сестри и сте били първият чуждестранен посланик, посетил ги в затвора. Разкажете за това.

- Ключовите фигури бяха Румен Петров, тогава съветник в българското посолство в Триполи, и съпругата му Екатерина. Днес Румен Петров е български посланик в Египет. Той е прекрасен дипломат и отличен арабист. В Триполи между нас се установиха отлични приятелски отношения. Той ми обясни драмата на българските медицински сестри. Сторих онова, което всеки на мое място би направил. През 2002 г. Испания председателстваше Съвета на ЕС. Направихме всичко възможно, за да освободим граждани на приятелска европейска страна, заложници на диктаторски режим. Онези, които бяхме в Либия, имахме пълния мандат да защитаваме човешките права на всички и да пречим на системното им нарушаване, какъвто беше случаят с българските медицински сестри. Румен Петров и съпругата му Екатерина работиха неуморно за каузата. Имах щастието моите колеги, други европейски посланици, да предадат и да оповестят случая в своите страни. Тогавашният министър на външните работи на България Соломон Паси често пътуваше до Триполи и имах честта да обменяме мнения по въпроса и как да представим по най-добрия начин случая пред различните международни институции. Тогавашният министър-председател Симеон Сакскобургготски също не жалеше усилия в тази насока. Беше много важно светът да научи истината. Режимът на Кадафи избра българските медицински сестри като изкупителни жертви, тъй като считаше, че България е малка и слаба страна, която няма да получи никаква подкрепа. Постарахме се това да не се случи и защото считахме България за приятелска страна, а и тя вече водеше преговори за присъединяването си към ЕС.

В кои години бяхте посланик в Либия?

- Бях посланик на Испания в Либия от февруари 2000 до октомври 2004 г. Не беше лесна за работа страна, но научих много от предизвикателството да съм посланик в Триполи. Когато сестрите получиха свобода, вече бях на работа във Франция. Развълнувах се, когато ги видях да слизат по стълбичката на самолета. Това бе победа на международното действие. Когато поех поста си в България, незабавно се свързах с тях. Те бяха мои гостенки в резиденцията и срещата беше много вълнуваща. Те са прекрасни жени, които изстрадаха много. Мога да кажа, че благодарение на тях опознах България в дълбочина, истинската България, България на хората. Желая им най-доброто, защото никой не може да си представи цената, която заплатиха с решението си да работят в Либия, за да помогнат на семействата си.

Голямата сърдечност и непосредственост на вашата съпруга доня Пилар прави впечатление на всички, които я познават. Пилар на испански означава стълб. Тя ли е „стълбът” на вашето семейство?

- Да, Пилар на испански език означава стълб, колона, на която се опира цялата сграда. Името е типично испанско, тъй като Девата Пилар, покровителката на Испания, се появила върху колона и оттам идва името й. Без съпругата ми трудно бих могъл да живея в толкова много страни.

Разкажете и за децата си.

- Дъщеря ни Марина се роди в Индия, живяла е в Москва, в Монтевидео, в Брюксел и в Кито. Следва в Испания и във Франция, където работи за френска фирма, а след това и за друга компания в Милано. Владее 4 езика. Не е учудващо, че създаде „многонационално семейство”, тъй като съпругът й, южноафриканец, работи в мултинационална англо-холандска фирма със седалище в Швейцария. Тъй като е запален спортист и скиор, скоро ще дойде и ще посети и зимните ски курорти в България.
Синът ми Хайме е инженер с испанска и френска диплома. Той живее в Мадрид, но работи за френска компания.

Г-н посланик, Вие сте роден в град Бехар. Предполагам знаете, че сред евреите в България, повечето от които са сефарадски, тоест – дошли са у нас след прогонването им от Испания през 1492 г., има мнозина с фамилия Бехар...

- Това е малък град с текстилна индустрия, с 15 000 жители. Градът е красив, с исторически ценности и арабска крепостна стена от XI в. Срещу града се издигат два върха. Единият се казва точно като вашия Черни връх –Пеня негра.
Благодарение на кристално чистите води от снеговете в Бехар се е развила индустрията за прането на вълна от отглежданите овце. За това е доплинесло и обстоятелството, че през Бехар преминавал кралският път, по който стадата овце отивали до големите средновековни тържища на добитък, където се събирали занаятчиите и решавали въпроси за търговията с добитък. Първоначално необработената вълна отивала във Фландрия за изработването на скъпи платове. С течение на годините майсторите от Бехар „внесли” тъкачи от Холандия, които им предали уменията си и така в моя роден град се зародила тексилната индустрия.
Град Бехар участва активно във войните на Реконкистата, които прогонват арабите от Иберийския полуостров. И до днес в градското шествие за ежегодния католически празник Corpus Cristi в Бехар непременно участват мъже, покрити с... мъх. Това е, защото през ХІІ век, по време на битката за отвоюването на града от арабите, испанците, които го били обкръжили, през нощта се покрили със зелен мъх, какъвто имало много в околността. На сутринта, когато арабите видели тези странни създания, се уплашили, избягали и им оставили града. Още един интересен факт е посвещението, направено от Сервантес на първата страница на романа „Дон Кихот”. То е за херцога на Бехар, граф на Беналкасар и маркиз на Хибралеон – дон Алонсо Диего Лопес де Сунига и Сотомайор, кръстник на крал Филип ІІ.
Като дете живеех в скромен квартал на Бехар близо до училището „Ла Антигуа”, в което учител беше дядо ми по майчина линия - Хесус Висенте дел Арко. Именно на дядо ми дължа и избора на професия. Беше му приятно да разказва на най-големия си внук за света. Слушах го в захлас. Тогава – през 1953-54 г., още нямахме телевизори, а местният вестник беше от 4 страници, само с кратки новини. Пазя в дома си в Испания като съкровище свидетелството за присвояване на учителска титла на дядо ми. То е подписано от големия испански философ и писател Мигел де Унамуно. Годината е 1903-а. Дядо ми е бил назначен в село, наречено Кабрерисос, с годишна заплата от 500 песети, сума равна на... 3 днешни евро. За мен той бе пример за учител с цялото измерение на тази дума.