Сп. "Тема", брой 41 (570), 22-28 октомври 2012
Н. Пр. Хосе Луис Тапиа, посланик на Испания: Който има повече, трябва и да дава повече
Къдринка Къдринова
Дон Хосе Луис Тапиа е извънреден и пълномощен посланик на Кралство Испания у нас от 29 юни 2012 г. Роден е на 25 август 1948 г. в гр. Бехар, провинция Саламанка, автономна област Кастия и Леон. По образование е икономист. Завършил е и дипломатическа школа. Работи като дипломат от 1978 г. Заемал е различни постове, включително и посланически, в испанските мисии в Делхи, Москва, Монтевидео, Брюксел, Кито, Хавана, Триполи. Последното му назначение, преди да дойде в София, е било като генерален консул на Испания в гр. По, Франция. Женен е, с две деца.
.............................
Уважаеми господин посланик, вероятно в момента голямата Ви грижа е съдбата на Институт „Сервантес” в София. Разбра се, че в Мадрид се обсъжда възможното му закриване заради антикризисните съкращения в испанския бюджет. Това разтревожи многобройните приятели на испаноезичната култура в България, във Фейсбук тръгна подписка в защита на „Сервантес”, до испанския премиер Мариано Рахой от София бе изпратено и писмо с апел за запазване на института. Какво става всъщност?
- Миналата седмица бях в Мадрид. Участвах в семинар, организиран от Испанската конфедерация на предприемаческите организации (CEOE). Сред поканените бяха двама заместник-министъри от България. Пътуването до Мадрид ми даде възможност да се срещна с директора на Институт „Сервантес” Виктор Гарсия де ла Конча и с генералния секретар на институцията Рафаел Родригес Понга. Те потвърдиха, че проектобюджетът, изпратен от правителството до парламента, предвижда значително намаляване на средствата, определени за Институт „Сервантес”, което засяга всичките му центрове по света. Институт „Сервантес” в София заедно с други два в Бразилия са сред ощетените. Няколко дни след тази моя среща в Алкала де Енарес се проведе годишната сбирка на управителния съвет на Институт „Сервантес”, председателстван от техни величества краля и вралицата на Испания. Там бе изразено безпокойството от намаляването на бюджета на Институт „Сервантес”. Проведох срещи тук, в София, с българските власти, за да ги запозная със ситуацията. Радвам се, че срещнах откритост и разбиране за голямото значение на Институт „Сервантес” в София като главно действащо лице в общото испано-българско дело - разпространяването на испанската култура в България и езиковата подготовка на българските ни приятели. В тези времена на криза затягането на коланите е неизбежно. Промяната на параметрите логично ще засегне и Институт „Сервантес”, който би могъл да се разположи на по-скромно пространство, да съхрани най-належащите ресурси, за да продължи преподавателската си дейност. Тя е най-значимата. Испанският език е вторият най-изучаван в света и вторият най-използван в интернет. Испанският е особено важен актив за страни като България, които чрез него може да бъдат активни участници в международната търговия и да навлязат в такива бързо развиващи се региони като Латинска Америка.
Това се знае добре у нас. Испанският в България се преподава на университетско ниво от над 50 г. и наистина е вторият най-популярен чужд език сред българите. Бедата е, че днес и българският бюджет е доста свит. Тук също все няма пари за култура и за образование. Вие как преценявате качеството на живота у нас, г-н посланик?
- Познавам България от 70-те години. Сега виждам огромна разлика с видяното тогава. Свидетели сме на огромния напредък, постигнат от България от момента на демократичния преход до пълната й интеграция в ЕС. За мен е лесно да го установя, защото съм го преживял в Испания. В днешния глобализиран и взаимосвързан свят възприемането на действителността често модулира тази действителност, но я и създава. Когато Испания бе в разгара на собствения си политически и икономически преход, преобладаващото усещане беше, че влизането в демократична Европа ще ни помогне, ще допринесе за развитието на Испания и ще ни посочи новия път към европейската мечта. Това се оказа много важно - то ни отведе до днешната модерна и демократична Испания. Същото усещане имам и спрямо България. Аз съм икономист и отдавам специално значение на правната сигурност за развитието на икономиката. В тази област България постига огромен напредък, който ще благоприятства развитието на една все по-нарастваща икономика и съответно по-бързото покачване на БВП. Без да принадлежи към еврозоната, България днес изпълнява критериите на Маастрихт: ниска инфлация, завидно нисък държавен дълг под 17% от БВП, приемлив бюджетен дефицит. Всичко това доведе до установяването на устойчива и предвидима рамка, привлекателна за чуждестранния инвеститор. Вярно, доходът на глава от населението не е толкова висок като в други европейски страни, което се усеща най-силно от хората с ниски доходи. Но тъй като България е страна от интерес за чуждестранните инвеститори, постепенно ще настъпи осезателно подобряване на положението.
Испания бе пример за България в началото на прехода. Как стигнахте до сегашната тежка криза?
- Испания много години растеше с темпове, по-високи, отколкото средните за ЕС. Имаше голям балон в строителството, в сектора на недвижимите имоти. Пукването на балона съвпадна по време с фалита на банката „Лемън Брадърс”. Ефектът от настъпилата рецесия не закъсня. Държавата трябваше да се намеси, за да не бъдат парализирани икономиката и бизнесът. Последва дълговата криза, разразила се и в други страни. Отново ще спомена възприемането на действителността. Ако кредиторът, към когото се обръщате на капиталовия пазар, има усещането, че възможностите за връщането на получените ресурси не са големи, следва увеличаване на лихвите. Това води до необходимост от по-голямо финансиране, защото обслужването на дълга черпи повече средства от националния бюджет. Озоваваме се в омагьосан кръг. Ето заради този каприз на възприемането на действителността страната ми започна трудно да достига до капиталовите пазари. Ако се анализира фундаментът на испанската икономика, ясно се вижда необяснимата и невероятната асиметрия между фактическата действителност и начина, по който се възприема по света. Ето само няколко примера: четирите най-големи концесионера на инфраструктури в света са испански фирми, седем от най-големите мениджърски фирми за управление на инфраструктура в света също са испански, испанска компания отговаря и за управлението на една трета от световния авиотрафик. Както виждате, това не се вписва, нито съответства на представата на капиталовите пазари за Испания. Работим, за да бъде коригирана тази асиметрия, тъй като ни нанася голяма вреда.
На реалността вече не отговаря и европейският модел за социална държава – рестрикциите я убиват. А европейските площади кипят от протести.
- Приетите за следващата бюджетна година структурни мерки целят да оздравят, да направят по-ефективен модела за растеж, в още по-голямо съзвучие с духа на европейската солидарност. За да преодолеем евроскептицизма, който може да се дължи на различни причини, трябва да потърсим формули за действителна социална справедливост и устойчиво благополучие, тъй като ЕС е единственият реалистичен начин да се живее в днешния глобализиран свят.
Все пак е странно, че Нобеловият комитет даде наградата за мир на ЕС в момент на толкова очевиден раздор между европейските народи и елитите.
- Наградата е признание за усилията на няколко поколения европейци. Днес Европа е мирен континент, което контрастира драматично с трагичните събития, преживени през миналия век. ЕС е солидарна мечта. И също така е единен пазар, в който всички трябва да участваме при равни условия. Тук имам предвид валутния съюз. Нещо не функционира добре, когато някои членове на валутния съюз се финансират при твърде обременителни лихви, докато за други те са даже с отрицателен знак. Затова е необходимо принципът на хармонизирането - ключов фактор в целия интеграционен процес, да управлява и се прилага и за капиталовите пазари. Трябва да се направи всичко възможно за коригирането на асиметриите във валутния съюз. Който има повече, трябва и да дава повече. Понякога грешно се счита, че някои страни от ЕС не си дават сметка, че трябва да се работи усърдно. Испания го осъзнава. Доказателството е, че правителството ни задейства стриктен план за структурни съкращения, тъй като си дава сметка за сериозността на момента и за неизбежността на мерките. Целта е да преодолеем положението, в което се намираме. Бюджетът бе преструктуриран, извърши се реформа на трудовия пазар и на финансовата система, бяха намалени заплатите в публичния сектор. Вярно е, че в социален план мерките предизвикват безпокойство и тревога. Но са неизбежни и са съпътствани от други мерки, насърчаващи растежа и конкурентоспособността. В този контекст е от особена важност са изследователската, развойната дейност и изследванията - развитието и иновациите. Образованието също е важно. Ефектът вече е налице. Износът от Испания за Германия за 2011 г. се увеличи с 14%, а вносът намаля с 9%.
Протестиращите в Испания сега искат рестриктивните мерки да преминат през референдум. Референдум искаше и Папандреу в Гърция, но под натиска на „Тройката” трябваше да подаде оставка. Дали не изчезва демокрацията от Европа?
- Не, не изчезва. Има демократично избран двукамерен парламент. Парламентът излъчва правителството, което има легитимността да предприеме необходимите мерки. Не е възможно всяко правителствено решение да се подлага на референдум, тъй като страната ще се парализира. В България сега се говори за референдум относно проекта за атомната централа в Белене. Конституционните изисквания са изпълнени, т.е. действащата правна рамка е зачетена. В Испания също има правна рамка – конституцията. И трябва да се придържаме към нея.
А как ще коментирате изострянето на сепаратистките нагласи в испанските автономии, което очевидно също е свързано с кризата и с намаляването на бюджетните средства?
- Действително, при толкова дълбока криза като сегашната възникват напрежения от всякакъв характер. Много е лесно да изпаднеш в заблудата, че сам ще си по-добре. Все пак днес в света и в самия ЕС една страна, ако е сама, може да направи малко. Поради това съюзът е особено важен. Този принцип е приложим и за моята страна. Испанската конституционна уредба постановява единството на испанската нация. В същото време нивото на самоуправление на автономните области в Испания в много случаи надхвърля това на германските ландове.
Ще поиска ли Испания спасителен план от ЕС?
- Това е възможност, но само една измежду другите. Да помислим какво става в САЩ или във Великобритания. Централните банки инжектират ликвидност във време на криза. Това инжектиране на парична маса се извършва по балансиран начин, за да не се генерира инфлация. Ще има може би някакъв ръст на инфлацията. Но както казва нобелистът Пол Кругман, по време на рецесия инфлацията може да бъде част от решението, а не проблемът. При инжектиране на пари на пазара се инжектира възможност за потребление, което създава търсене и перспективите пред бизнеса са по-добри. ЕЦБ върви по този път. По мое скромно мнение като икономист крайната цел е ЕЦБ да изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция.
Има ли риск от изтичане на мозъци от Испания, след като заради високата безработица много млади и образовани испанци днес заминават на работа в чужбина?
- В момента в Испания се променя тенденцията на миграционния поток. От страна, приемаща емигранти, ние ставаме страна, от която излизат емигранти. Безработицата е социално зло. Най-голямата драма преживяват безработните с ниско образование, чието повторно включване в трудовия пазар, както признава и ЮНЕСКО, ще бъде трудно, даже и трудовият пазар да се възстанови. Испанското общество осъзнава тази драма, както и необходимостта да разреши и тежкия проблем с младежката безработица. В същото време да работиш в друга страна, в нова среда, в различна фирма обогатява много. Емиграцията има и друг положителен аспект, макар и с материалистичен оттенък - това са паричните преводи на емигрантите. Ето някои данни: преводите на българските емигранти, живеещи в Испания, са тройно по-високи от тези, които България получава от гражданите си, работещи в Германия.
В цели села в България са останали само бабите и дядовците, които гледат децата, а родителите работят някъде в чужбина – най-често в Гърция или в Испания. Има и останали сами мъже с децата, защото единствено жените им са успели да си намерят работа навън. Такива мъже нерядко се и пропиват...
- Винаги съм се възхищавал на невероятната роля на жената. Тя заслужава признание не само като човешки капитал. Онези страни, в които жената не получава това признание, възможностите за всякакво развитие - социално, човешко, икономическо, културно, артистично - са твърде ограничени. Не съм привърженик на изкуствените норми, които налагат механични квоти за участието на жената на трудовия пазар. За мен това е обидно. Излиза, че жената е издигана не заради качествата си, а само заради пола си. Всички сме се възхищавали на жертвоготовността, находчивия ум, всеотдайността на нашите майки. Много съм размишлявал за това около случая с българските медицински сестри в Либия. Те бяха отишли в чужда страна, твърде различна от своята, при изключително тежки условия на труд, за да подобрят материалното състояние на семейстмата си, останали в България. Там бяха отвлечени и подложени на ужасни изпитания. Историята им развълнува дълбоко всички, особено онези, които ги познавахме лично.
Вие сте представлявали Испания в Либия по времето на делото срещу българските сестри и сте били първият чуждестранен посланик, посетил ги в затвора. Разкажете за това.
- Ключовите фигури бяха Румен Петров, тогава съветник в българското посолство в Триполи, и съпругата му Екатерина. Днес Румен Петров е български посланик в Египет. Той е прекрасен дипломат и отличен арабист. В Триполи между нас се установиха отлични приятелски отношения. Той ми обясни драмата на българските медицински сестри. Сторих онова, което всеки на мое място би направил. През 2002 г. Испания председателстваше Съвета на ЕС. Направихме всичко възможно, за да освободим граждани на приятелска европейска страна, заложници на диктаторски режим. Онези, които бяхме в Либия, имахме пълния мандат да защитаваме човешките права на всички и да пречим на системното им нарушаване, какъвто беше случаят с българските медицински сестри. Румен Петров и съпругата му Екатерина работиха неуморно за каузата. Имах щастието моите колеги, други европейски посланици, да предадат и да оповестят случая в своите страни. Тогавашният министър на външните работи на България Соломон Паси често пътуваше до Триполи и имах честта да обменяме мнения по въпроса и как да представим по най-добрия начин случая пред различните международни институции. Тогавашният министър-председател Симеон Сакскобургготски също не жалеше усилия в тази насока. Беше много важно светът да научи истината. Режимът на Кадафи избра българските медицински сестри като изкупителни жертви, тъй като считаше, че България е малка и слаба страна, която няма да получи никаква подкрепа. Постарахме се това да не се случи и защото считахме България за приятелска страна, а и тя вече водеше преговори за присъединяването си към ЕС.
В кои години бяхте посланик в Либия?
- Бях посланик на Испания в Либия от февруари 2000 до октомври 2004 г. Не беше лесна за работа страна, но научих много от предизвикателството да съм посланик в Триполи. Когато сестрите получиха свобода, вече бях на работа във Франция. Развълнувах се, когато ги видях да слизат по стълбичката на самолета. Това бе победа на международното действие. Когато поех поста си в България, незабавно се свързах с тях. Те бяха мои гостенки в резиденцията и срещата беше много вълнуваща. Те са прекрасни жени, които изстрадаха много. Мога да кажа, че благодарение на тях опознах България в дълбочина, истинската България, България на хората. Желая им най-доброто, защото никой не може да си представи цената, която заплатиха с решението си да работят в Либия, за да помогнат на семействата си.
Голямата сърдечност и непосредственост на вашата съпруга доня Пилар прави впечатление на всички, които я познават. Пилар на испански означава стълб. Тя ли е „стълбът” на вашето семейство?
- Да, Пилар на испански език означава стълб, колона, на която се опира цялата сграда. Името е типично испанско, тъй като Девата Пилар, покровителката на Испания, се появила върху колона и оттам идва името й. Без съпругата ми трудно бих могъл да живея в толкова много страни.
Разкажете и за децата си.
- Дъщеря ни Марина се роди в Индия, живяла е в Москва, в Монтевидео, в Брюксел и в Кито. Следва в Испания и във Франция, където работи за френска фирма, а след това и за друга компания в Милано. Владее 4 езика. Не е учудващо, че създаде „многонационално семейство”, тъй като съпругът й, южноафриканец, работи в мултинационална англо-холандска фирма със седалище в Швейцария. Тъй като е запален спортист и скиор, скоро ще дойде и ще посети и зимните ски курорти в България. Синът ми Хайме е инженер с испанска и френска диплома. Той живее в Мадрид, но работи за френска компания.
Г-н посланик, Вие сте роден в град Бехар. Предполагам знаете, че сред евреите в България, повечето от които са сефарадски, тоест – дошли са у нас след прогонването им от Испания през 1492 г., има мнозина с фамилия Бехар...
- Това е малък град с текстилна индустрия, с 15 000 жители. Градът е красив, с исторически ценности и арабска крепостна стена от XI в. Срещу града се издигат два върха. Единият се казва точно като вашия Черни връх –Пеня негра. Благодарение на кристално чистите води от снеговете в Бехар се е развила индустрията за прането на вълна от отглежданите овце. За това е доплинесло и обстоятелството, че през Бехар преминавал кралският път, по който стадата овце отивали до големите средновековни тържища на добитък, където се събирали занаятчиите и решавали въпроси за търговията с добитък. Първоначално необработената вълна отивала във Фландрия за изработването на скъпи платове. С течение на годините майсторите от Бехар „внесли” тъкачи от Холандия, които им предали уменията си и така в моя роден град се зародила тексилната индустрия. Град Бехар участва активно във войните на Реконкистата, които прогонват арабите от Иберийския полуостров. И до днес в градското шествие за ежегодния католически празник Corpus Cristi в Бехар непременно участват мъже, покрити с... мъх. Това е, защото през ХІІ век, по време на битката за отвоюването на града от арабите, испанците, които го били обкръжили, през нощта се покрили със зелен мъх, какъвто имало много в околността. На сутринта, когато арабите видели тези странни създания, се уплашили, избягали и им оставили града. Още един интересен факт е посвещението, направено от Сервантес на първата страница на романа „Дон Кихот”. То е за херцога на Бехар, граф на Беналкасар и маркиз на Хибралеон – дон Алонсо Диего Лопес де Сунига и Сотомайор, кръстник на крал Филип ІІ. Като дете живеех в скромен квартал на Бехар близо до училището „Ла Антигуа”, в което учител беше дядо ми по майчина линия - Хесус Висенте дел Арко. Именно на дядо ми дължа и избора на професия. Беше му приятно да разказва на най-големия си внук за света. Слушах го в захлас. Тогава – през 1953-54 г., още нямахме телевизори, а местният вестник беше от 4 страници, само с кратки новини. Пазя в дома си в Испания като съкровище свидетелството за присвояване на учителска титла на дядо ми. То е подписано от големия испански философ и писател Мигел де Унамуно. Годината е 1903-а. Дядо ми е бил назначен в село, наречено Кабрерисос, с годишна заплата от 500 песети, сума равна на... 3 днешни евро. За мен той бе пример за учител с цялото измерение на тази дума.
ИСПАНИЯ
Данни за ИСРП от испанския печат
Аснар събира световни лидери за сватбата на щерка си
Балтасар Гарсон - кошмарът на прегрешилите големци
Испанският крал иде пак 10 години по-късно
ПАБЛО ПИКАСО - (1881-1973)
Хосе Луис Родригес Сапатеро - един прагматичен лидер
Салвадор Дали е имал проблеми със закона
Дон Леополдо де Луис, поетът между два ангела
Анхел Мария де Лера
Сватбата на испанския престолонаследник
- едно жизнерадостно ново начало
Летисия - журналистката, която един ден ще стане кралица на Испания
Принц Фелипе - най-желаният ерген в Европа
Жозеп Борел - новият председател на Европарламента
Отиде си Антонио Гадес - кралят на фламенкото
Калина става нестинарка
Китин и Калина възродиха
празник в пустинята
Крал Хуан Карлос на лов за мечки в Румъния
Бракът на Симеон с Маргарита разбунил духовете в Мадрид
Децата на Симеон сред
2-ма крале в Мароко
Дани Алкайде - испанският Стоичков
Конституциони вълнения заради бременна принцеса
Антонио Бандерас в София: Няма да изиграя само онази роля, която не ми предложат
Карлос Саура, испански кинорежисьор: Важното е не коя роля ще ти се падне в живота, а как ще я изиграеш
Как испанският премиер изневери на прякора си “Бамби“
Кралски вълнения
Сестри за милиони
Сапатеро – човекът, който държи на думата си
Амазонките на Сапатеро
Педро Крус Виялон, генерален адвокат на Съда на ЕС
Хабанерата на Тринидад
Неукротимата маха
Испански шах
Балтасар Гарсон срещу Франсиско Франко
Балтасар Гарсон осъден в Мадрид
Слонският гаф на краля
Галисийският касиер
Добре дошъл, мистър ЕвроВегас!
За едни криза, за други миза
Артур Мас, премиер на Каталуня - отцепникът
Катарската връзка на Иняки Урдангарин
Отиде си Пако де Лусия - фламенкото осиротия
Хавиер Бардем скара Мароко и Франция
Отиде си Адолфо Суарес, Рицарят на демокрацията
Новият преход на краля
Педро Санчес е новият лидер на испанските социалисти
Интервю с Колумб
Отиде си най-титулованата аристократка в света
Награди "Принцът на Астурия 2003"
Испанският абстракционист Жорди Тейшидор представя в София изложба от музика, поезия, ред и геометрия
Оскар Тускетс Бланка в неговия лабиринт
В Барселона поставят операта "Да бъдеш Бог"
Студенти представят България на "Барселона 2004"
Нов президент на агенция ЕФЕ
Изложба на Хоан Миро в София
Джон Малкович дебютира като постановчик в Барселона
Изложба за Рафаел Алберти в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Виола и пиано на финала на испанската културна програма
В ИСПАНИЯ Е ВРЕМЕ ЗА ДЖАЗ
Испанският посланик откри концерт на световноизвестен китарист в зала "България"
Юбилейна седмица на испанското и ибероамериканското кино в София
Хавиер Марискал: Дизайнът е общуване
Айтор де Мендисабал с изложба в София
Испански авангардист събра елита на “Шипка” 6
Графики и офорти на Миро в НДК
Мануел Идалго представи новата си книга
Испански сарсуели в зала “България”
Дон Кихот 400 години по-късно
Седмица на иберамериканското кино
Цигуларката-виртуоз Летисия Морено в София
Публикуваха неиздавани поеми на Хуан Рамон Хименес
С ТАЛАНТ СРЕЩУ МРАКА
Изложба на Пикасо в София
Испанска изложба “dissenyes o diseñas?”(“ДИЗАЙН/ДИЗАЙН?”)в Съюза на българските художници
Три цвята: червено
“Капричос” на Гоя в София
КРАЛЯТ НА АКОРДЕОНА ПРИСТИГА ЗА КОНЦЕРТ У НАС
ВИЗИ ЗА СВОБОДА. ИСПАНСКИТЕ ДИПЛОМАТИ И ХОЛОКОСТЪТ
СПОДЕЛЕНИ ПЪТИЩА. 10 испански фотографи
Пътят на Сантяго. Първият европейски културен маршрут
ПЕТ ГОДИНИ ИНСТИТУТ "СЕРВАНТЕС"-СОФИЯ
Луис Гарсия Монтеро: Когато много бързаш, започваш да мислиш с краката
ПОРЕДНА СЕДМИЦА НА ИСПАНСКОТО И ИБЕРОАМЕРИКАНСКОТО КИНО В ЗАЛА "ЛЮМИЕР", 9 – 15 МАЙ 2011 Г.
Фотоизложба на Луис Рамон Марин
Ладино дива ще омайва София
ОГНЕНО ФЛАМЕНКО С РОХАС, РОДРИГЕС И NUEVO BALLET ESPANOL
Бернардо Ачага, баски писател: Проблемът не е в идентичността, а в бедността
Испанският посланик се изявява като PR-агент на България
Испанският крал иде пак 10 години по-късно
Георги Първанов участва в траурната церемония за жертвите от 11 март в Мадрид
Консултации между българското и испанското МВнР
Испанският абстракционист Жорди Тейшидор представя в София изложба от музика, поезия, ред и геометрия
Испания и България - приоритетна програма за културни прояви
ИСПАНСКИ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ
"Рока" представи новата си дизайнерска линия "Дама Сенсо"
Юбилеен випуск на Испанската гимназия
Шумен превзе Мадрид
Зоя Пенкова, оцеляла при атентатите в Мадрид:
Помня лицeто на смъртта
Станишев на гости на Сапатеро
ИСПАНСКИ ТАНЦИ ВЪВ ВАРНА
Срокове за изпитите DELE
Адела Клементе де Педрет, почетен консул на България в Барселона:Научете се да се продавате
Испанската преса за предстоящата визита на Симеон Сакскобургготски в Мадрид
Българският премиер Симеон Сакскобургготски подари на испанския крал Хуан Карлос Първи малко куче, порода българска овчарка
Визита на Симеон Сакскобургготски в Мадрид
Симеон рекламира България
като "Елдорадо" на Нова Европа
България е в плановете на испанските инвеститори, според Лидия Шулева и Павел Езекиев
Симеон: Ключът за Ирак е в Палестина
Сапатеро: България и Испания са в стратегически съюз
Българите в Мадрид: дойдох, видях, усвоих
Неосиновените синове на Мадрид
Хосе Анхел Лопес Хорин: В един лагер сме за Ирак, но преследваме целта по различен начин
Музикална фиеста за празника на Испания
Слушаме испански сарсуели в зала "България"
Сеговия – българската следа
БЪЛГАРИЯ И ИСПАНИЯ ИМАТ ОБЩИ ПРОБЛЕМИ
Президентът Георги Първанов награди
испанския посланик Хосе Анхел Лопес Хорин
с орден "Мадарски конник" - първа степен
Мигел Анхел Моратинос,
Министър на външните работи на Испания:
Без да вдига шум, Испания ви помага за делото в Либия
Фернандо Ариас Гонсалес, испански посланик у нас:
АКО СХВАЩАТЕ БУКВАЛНО СИМЕОН, НЕ ГО РАЗБИРАТЕ
Фернандо Ариас:
НАДЯВАМ СЕ УСПОРЕДНО С ИЗБОРИТЕ ДОГОДИНА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ И ПОДГОТОВКАТА ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС
Посланикът на Испания връчи акредитивните си писма
Първанов подкрепя за инициативата на Сапатеро за "Съюз на цивилизациите"
Испанският посланик очаква децата си за празниците
Испанската Гражданска гвардия иззе 137 кг кокаин близо до мястото, където бяха задържани български трафиканти на дрога
МВР на Испания благодари за тясното и ползотворно сътрудничество с българската полиция
Фернандо Ариас
Посланик на Кралство Испания:
Вие си знаете, че имате испанско лоби за ЕС
Българските служби са в постоянна връзка с испанските си колеги за разбитата престъпна мрежа, заяви ген. Борисов
“Рока” с 5 млн. артикула за баня
Фернандо Ариас, посланик на Кралство Испания:
Няма катастрофа за ЕС, не се вторачвайте в дати, на прав път сте
Най-големият завод на “Рока Груп” на Балканите е в Каспичан
Антонио Бандерас в София:Няма да изиграя само онази роля, която не ми предложат
Карлос Саура, испански кинорежисьор: Важното е не коя роля ще ти се падне в живота, а как ще я изиграеш
Хавиер Марискал: Дизайнът е общуване
Мануел Муньос Идалго, испански поет и драматург: Боли ме, че България е тъй разединена
Испански ордени за две българки
Айтор де Мендисабал с изложба в София
Пепел от стих - изложба на Фернандо Ервас и Нина Николова в Експо Баня Център
Игнасио Рамоне, директор на “Монд дипломатик”:
Влезте в Европа на народите
Старото посолство на САЩ стана институт “Сервантес“
Двуезична книга сравнява българи и испанци
Нови пътища стимулират туризма в Родопите с испанска помощ
Българите в Испания - от моряка Алонсо де Охеда, през Гражданската война, та до днешните имигранти
Бойко Борисов зарадва испански инвеститор
ФАКТИЧЕСКИ БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Испания хвана бос на родната автомафия
Мадрид разби наша наркобанда
Наш мафиот в Испания бере душа с 3 куршума в главата
Испания закопча шестима наши трафиканти на хероин
Посланик хвали свободата на словото у нас
БЪЛГАРИЯ ВЪРВИ ПО СТЪПКИТЕ НА ИСПАНИЯ
Рока България АД получи наградата за перфектна фирма сред големите предприятия с чуждестранно участие
Рока придобива 50 процента от Козмик Груп
Рока България АД е една от първите компании, отличени с Business Superbrands награда в България
Рока затвърди лидерската си позиция на Индийския пазар на продукти за баня
НОВОСТИ РОКА БЪЛГАРИЯ 2008
Poка придоби тайванска високотехнологична компания
Серхио Кастро е новият Изпълнителен директор на Рока България АД
Звезда на фламенкото в НДК
Негово Превъзходителство ХОРХЕ ФУЕНТЕС МОНСОНИС-ВИЛАЙОНГА, посланик на Кралство Испания: БУКВИТЕ ВИ МЕ ЗАТРУДНЯВАТ, НО АЗБУКАТА ВИ Е КРАСИВА
Испания ще ни помага за еврофондовете
Безплатна порция алтернативно кино от Испания и Латинска Америка в “Люмиер”
Сертификат за Фери Груп
На гурбет в Испания
Фери Груп представи проектите си в България
Българско участие във форум на ОССЕ в Кордоба
Поезията на Живка е дъщеря на болката
Изгубени в превода на еврофондовете
България – пример за “Алианса на цивилизациите”
Стипендии за испанските гимназии
Мануел Фери, президент на “Фери Груп”: Туризмът и земеделието ще са чудесата на България
Испанцине видяха Елдорадо в България
Проектът “Етния Комуникасион” и България
Късметът да си българин в Мадрид
Вечер на съвременната българска поезия в Мадрид
Българска авторка взе литературна награда в Мадрид
Изпълнителният директор на “Рока България” АД Серхио Кастро: Докосвам се до хубостта и при всяко свое влизане в изложбената зала на “Рока” в София
Смях без граница
Автономното правителство на Мадрид финансира създаването на младежки социално-образователен център в Търговище
Хорхе Фуентес, посланик на Испания в България: Не губете повече нито едно евро!
Аплаузи от испанското председателство на ЕС за “Октопод”
Министър Николай Младенов удостоява испанския посланик Хорхе Фуентес със “Златна лаврова клонка”
Седмица на испанското и ибероамериканското кино - за 17-и път в София (16 МАЙ 2010 г.)
Испанска връзка
Кръгла маса “Интегрирането на българските граждани в Испания”
Българче поема към Перу и Испания с Рута Кетцал
Българите в Испания нямат намерение да се връщат
МИЕТ показва потенциала на България за културен и СПА туризъм на международното изложение FITUR в Мадрид
Н. Пр. Рафаел Мендивил Пейдро: Ако Европа не е единна, ще потъне
Испанският посланик издигнат на висш пост в Мадрид
Българската Пасионария от Мадрид
Българче поема из Колумбия и Испания
Чалга ли е цветистият език?
В обновената след ремонт Испанска гимназия „Мигел де Сервантес”: НА УРОК С ДОН КИХОТ
Испанският посланик дон Хосе Луис Тапиа пред Klassa.bg:
Целта на моя мандат е да доведа повече испански фирми в България
Ще се намери ли медиатор, който да попречи на закриването на Института "Сервантес"?
Н. Пр. Хосе Луис Тапиа, посланик на Испания: Който има повече, трябва и да дава повече
Испанци идат за бизнес в България
Испански паралели
Кризата: българският и испанският ракурс
Софийският пример на „Сервантес”
Дипломира се двадесетият випуск на Испанската гимназия
РОКА дава стипендии на студенти да учат испански
Изпълнителният директор на Рока България АД, Серхио Кастро вече отговаря за мениджмънта на компанията Рока на Балканите
Композицията We Are Water на Теодосий Спасов звуча в изпълнение на кавал, гайда и тъпан в Световния ден на водата
Варненче тръгва с Рута Кетцал из Панама, Испания и Белгия
Коледен концерт с класическа музика, организиран от Институт Сервантес и Рока България
Испански реверанс към сефарадските евреи
Дарение на Рока България за бежански центрове
Пищен спектакъл в София на Националния балет на Испания
Кралски отличия за двама испански бизнесмени у нас
Рафаел Алварадо - седем десетилетия по моста на думите
Испанска пролет в София
Пикасо с изложба у нас
Живка Балтаджиева, поетеса: Ще преобразим света, ако започнем от себе си
Поетични срещи между Испания и България
Мигел Саенс, член на Испанската кралска академия: Силата на думите може да преобърне света
Испански министър лансира у нас „Марката Испания”
Светът през „Лявото око” на 12 фотографки
Как испанските социалисти опряха до Станишев
Доайенът на българската испанистика
ЗЛАТНО ПЕРО от СБЖ и ОБЕДИНИТЕЛ НА КУЛТУРИ от СИЖБ за Хавиер Валдивиелсо
Барселона - най-космополитният град в Испания
Виното на Испания
Блясък и романтика по испански
Испанските фиести - безкраен празник
Гранада - Диадемата на ислямския свят в Испания
Мадрид - градът на мечката и ягодовото дърво
Саламанка - Исторически център на знанието
Севиля - вратата на Испания към Новия свят
Толедо - градът на Ел Греко
Кулинарни традиции на Испания
Валенсия - очарованието на много векове в един град
Лас Файас - карнавал, заря и огън
Памплона - рога, копита и тръпка
Ще върне ли Дон Домат туристите в Испания?
Барселона - една мечта, превърнала се в реалност
Барселона на един дъх
Световният младежки фестивал в Барселона изгражда нов свят
С билет от “Аламбра” Колумб поел към Америка
Коледа и Нова година в Мадрид – 4 години по-късно
Изборите в Испания - махмурлук за войнолюбците
Испания с ключова роля за Европа след изненадващата смяна в Мадрид
Много шум за една магданозена скала
Сапатеро станал политик заради дядо си
ИЗМАМНИЯТ СИМВОЛ НА ИСПАНИЯ
Испанците се прехласнаха по Летисия - принцесата на Астурия
Гибралтар - препъникамъкът между Лондон и Мадрид
Ще сдобри ли Симеон Сапатеро с Буш?
ИСПАНИЯ: ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
У нас не виреят политици като Сапатеро
Ужасът в Мадрид: Година по-късно
Мадрид 11 март: Кой е виновният?
“Бяла нощ” в Мадрид
Щурм по суша от Мароко хвърли Европа в паника
Българите в Испания - от моряка Алонсо де Охеда, през Гражданската война, та до днешните имигранти
Испания променя конституцията си заради бъдеща кралица
Косовски синдром налегна Испания
Да се пренесеш в миналото в Бехар
Проф. Мануел Торес: Съюзът на цивилизациите ще дойде с образованието
ЕТА нокаутира Сапатеро
Сапатеро се засилва за втори мандат
Антъни Бийвър, историк: “Насилието се ражда от страха”
Левица, демокрация и гласове
Нова сцена
Криза с дъх на ягоди
Робин Худ пак е тук
Диего Лопес Гаридо, държавен секретар на Испания за Европейския съюз: Това ще е най-важният Европейски парламент
Мануел Ривас: Европа трябва да се роди отдолу
Анхел Виняс: Не чакайте лява политика от дясна Европа
Сърдитите млади хора от площадите
Мистерия с бактерията убиец
Защо „испанската революция” не стига до България
Емилиано Гарсия-Пахе Санчес: Някогашният интернет е бил в Толедо
Спасяването на Испания
Мълчанието на Рахой
Думи на Педро Олаля, отправени от Атина
Рахой извади секирата
Българската Пасионария от Мадрид
Възмутените идат
Възмутени и възмутителни : поглед от „Пуерта дел сол”
Пропукването на Испания
Игра с огъня в Южна Европа
Рахой в черната дупка на черната каса
Хосе Игнасио Торебланка: Нужна е светла перспектива, за да се издържи кризата
Проф. Хавиер Самора от Университета „Комплутенсе“ в Мадрид: Капитализмът продължава да функционира като казино
Нови лица и ветрове в Испания
Сатурновата дупка на Испания
Рахой в троен обръч
Podemos – генезис и перспективи
Да, те могат. На ред е Испания
„Подемос” изведе народа на улицата
Как „Подемос” събра Дон Кихот и Санчо Панса
„Подемос” е първа сила в Испания, сочи сондаж
По следите на „Подемос” в Мадрид
Цунамито "Подемос"
Андалуското огледало
Часът на „Подемос” и „Сюдаданос”
Испанският обрат
Сбогом на достойнството
|