Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. „Тема”, бр. 49, 2012 г.

Кубинската великолепна петорка

Международна среща в град Олгин настоя за освобождаването на 5-ата кубинци, които от 14 г. са в затвори в САЩ. Участниците от 44 страни, подслонени в хотел „Перник”, видяха и романтичния, и обновяващия се Остров на свободата

Къдринка Къдринова



„Ще се върнат! Ще се върнат! Ще се върнат!”
Скандирането на залата прилича на заклинание под сплетените ръце и развяващите се знамена. От гигантския плакат на стената гледат лицата на петима мъже. Те са тези, които трябва да се върнат. Петимата антитерористи, Петимата герои или просто Петимата, както ги наричат всички в Куба. Антонио Гереро, Фернандо Гонсалес, Херардо Ернандес, Рамон Лабанино, Рене Гонсалес. Те са в затвори в САЩ от 14 г. Арестувани са през 1998 г. като агенти на Хавана, внедрени в радикалните среди на антикастристката емиграция в Маями, за да събират информация за плановете й за саботажи и атентати в страната им. Получават от пристрастен съд пак в Маями крайно тежки присъди (трима от тях – доживотни), които след дълги обжалвания са заменени с малко по-леки, с изключение на случая на Херардо. Куба не спира да твърди, че Петимата са невинни, че обвиненията срещу тях са скалъпени, че те не са шпионирали тайни на САЩ, а само са пазели родината си от терористи. Каузата за освобождаването им е основен акцент в кубинската външна и вътрешна политика и е приета наистина присърце от кубинците. По емоционален градус случаят може да се сравни с делото срещу нашите петима медици в Либия. За разлика от българската „тиха дипломация” обаче Куба залага точно на обратното – колкото се може повече да вдига шум.
Това е и целта на разгърнатото по света доста внушително движение за солидарност с Петимата. Негови представители ежегодно се събират в около 300-хилядния кубински град Олгин (в източната част на острова) на международни колоквиуми под надслов „За освобождението на Петимата и против тероризма”. Осмото поредно издание премина от 28 ноември до 1 декември т.г. В него участва и пратеник на активно действащата у нас Асоциация за приятелство „България-Куба”. Събитието регистрираха и трима български репортери, гостуващи в страната с група на Съюза на българските журналисти.
Над 300-ата чужди участници от 44 страни от петте континента бяха настанети в хотел... „Перник”. Перник и Олгин са градове побратими още от времената на соцлагера, а хотелът е дело на български проектанти и строители. Някогашните наши специалисти, работили в различни сфери в града, са оставили топли спомени у жителите на Олгин. Това важи и за цяла Куба. Навсякъде ни посрещат сърдечно, с истории за стари приятелства и смесени бракове, с грейнали погледи и с носталгия към изчезналите от пазара българска козметика и български консерви. Сега по щандовете има реномирани световни марки, но нашите още се помнят. Срещаме в Олгин и двама кубински работници, живели в България преди три десетилетия. Кресенсио работел в завод „Мадара” в Шумен, а Рейналдо – в жп завода в София. И двамата чудесно говорят български, а Рейналдо има и двама пораснали сина от бившата си жена българка. Единият е в Олгин, другият е в София...
Но топлата връзка България-Куба е достойна за отделен репортаж. Сега ще спомена само, че кубинците много се интересуват как се живее в България и се вълнуват защо не сме съхранили безплатното си здравеопазване и образование в новите условия. Те си ги пазят и са горди с това. Кубинската държава гарантира този социален фундамент. Същевременно в страната от няколко години тече т.нар. процес на актуализация на социализма с цел икономиката да стане по-ефективна и производителна без да се променя политическата система. Отвори се път за частната инициатива (тук я наричат „работа за собствена сметка”) главно в селското стопанство, услугите, търговията, туризма. Почти всички фризьорници и бръснарници вече са частни, пълно е с частни ресторанти и таксита, масово се дават жилища под наем на чужденци. Селскостопанската земя пък се дава безвъзмездно от държавата за ползване на частни стопани, които се задължават само да я обработват и да осигуряват реколта и продукция. Ако спрат – земята се взима и се дава на друг, оставайки държавна собственост. Резултатът е, че пазарите са пълни с плодове и зеленчуци, а селяните са станали една от най-заможните прослойки. Впрочем, диференциацията по доходи и по изкласяване на предприемачески дух напредва в познато и нам темпо - като в етапа на късния соц и на „постановление 56” за „стопанската сметка”. Засега е трудно да се прецени доколко кубинците ще успеят да избегнат нашите последвали турбуленции. Самите те повтарят, че социализмът им не е закостеняло клише, а процес на постоянно развитие въз основа на ценностите на социалната справедливост.
Нито парче необработена земя не се видя от автобуса по пътя между Олгин и разположения на 86 км от него Маяри – едно от селищата, сериозно засегнати от урагана „Санди”, който преди да съсипе Ню Йорк вилня и в Източна Куба. В Маяри, както и в още 6 общини на прониция Олгин, участниците в колоквиума за Петимата отидоха, за да помогнат с доброволен труд за преодоляване на щетите от бедствието. Работата бе да се пренесе и пресее пясъкът за реконструкцията на пострадалия местен мотел. Включиха се делегати от България, Аржентина, Венесуела, Колумбия, Куба, Никарагуа, Пуерто Рико, Салвадор, САЩ, Чили и т.н. Радиоуредбата стимулираше с кубински ритми трудовия ентусиазъм и един от бригадирите не издържа – завъртя пламенна румба с местна журналистка.
По време на самите делови заседания на колоквиума в конгресния център на Олгин южният темперамент също често избиваше в бурни скандирания и просълзени изказвания. Най-много емоции бликаха около участващите във форума майки и съпруги на Петимата. Там бяха майките на Тони и Рене, сестрата на Тони, жените на Херардо и Рамон. Липсваха само роднините на Фернандо, които бяха на посещение при него в затвора в САЩ.
Хората в Куба познават майките и жените на Петимата по лице, всички искат да ги прегърнат и да е снимат с тях. Същото важеше и за чуждите участници в колоквиума. Най-оживено винаги бе около най-красивата от „половинките” на затворниците – дребничката, но много силна духом Адриана Перес, съпруга на най-тежко осъдения Херардо, който е с две доживотни присъди плюс 15 г. Допълнителна беда е, че двамата са били съвсем млади при ареста и така и не са успели да си родят дете, а много мечтаели за това. И още: наред с Ола Салануева, жената на Рене, Адриана е другата съпруга, на която американците отказват виза. Двете не са могли да посетят любимите си нито веднъж за изтеклите 14 г. Адриана ми каза: „Всяка сутрин се будя с вярата, че това ще е последният ден без Херардо. Тя ме крепи. Но все пак 14 откраднати от живота ни години са прекалено много...”
Сп. „Тема” стана изключително популярно на срещата в Олгин, защото се разбра, че през 2012-а е взело и отпечатало интервю с Тони Гереро, дадено от него по имейла от затвора му в САЩ. Майката и сестрата на Тони специално благодариха за публикацията. Голямата болка на семействата и на движението в подкрепа на Петимата е, че рядко каузата им успява да стигне до големи световни медии. А само широкото разгласяване на случая и то най-вече в САЩ, където обществеността засега е слабо информирана, може да създаде по-благоприятни условия за евентуалното освобождаване на петорката. Вероятността това да стане чрез помилване от Барак Обама е доста ефимерна – просто антикастристкото лоби в САЩ е прекалено силно и държи в клещи обитателя на Белия дом, който и да е той. Все пак Обама е много по-симпатичен на кубинците от всички други американски президенти досега. Иска им се да вярват, че в сърцето си той би избрал хуманния изход.
По делото на Петимата интензивно работят американски юристи и адвокати. Те лансират сега нова линия в защитата – събрани са доказателства, че повлиялите на съда вестникарски публикации преди, по време и след съдебния процес срещу Петимата са били всъщност поръчкови и платени, като са тиражирали лъжливи твърдения. При други казуси в САЩ подобни факти веднага са довеждали до анулиране на процеса, каквото е и изискването на американското законодателство. Но понеже случаят е прекалено политизиран, роднините на Петимата са скептични и не очакват бърза и позитивна развръзка. „Нямаме особено доверие в американската праводсъдна система. Повече разчитаме на силата на международната солидарност,” каза ми Елизабет Палмейро, съпругата на Рамон, с която се познаваме от предишното ми пътуване до Острова на свободата преди 4 г. Елизабет бе и на Европейската среща за солидарност с Куба в София през 2010.
Суперлативи за България и за организацията на „нашата” среща чух от белгийски, швейраски и австрийски делегати, гостували и у нас, като швейцарецът специално се беше парфюмирал с мускалче розова есенция в чест на българската група.
Организаторите на колоквиума от Кубинския институт за дружба между народите (ИКАП) много се радваха на нас и на руснаците от „Коммунисты России” (алтернативна на партията на Генадий Зюганов формация), защото бяхме единствените от бившия соцлагер. Към славянската компания се самозачисли и словенец, който от 48 г. живее в Канада с жена германка, но въпреки това обяви: „Аз съм югославянин!” Най-колоритен от канадската делегация бе предводителят на... Партията на носорога, който ходеше със сплетена на плитка дълга брада и с вързан на лента рог върху челото. Уверяваше, че така пародира буржоазната партийна система – защото допускала всякакви карикатури на сцената, но не и в задкулисието, където се взимат решенията.
В Олгин имаше и голяма група италианци, и испанци, и французи, и германци, и ливанци, и палестинци, и южноафрканци, и дори перфектно говорещ испански бивш виетнамски посланик в Хавана...
Специален гост на колоквиума бе испаноезичната американка Долорес Уерта – легендарна синдикалистка и боркиня за граждански права в САЩ, която преди броени месеци лично Обама награди със специален президентски медал. Смята се, че именно нейният авторитет му е донесъл голяма част от гласовете на „латинос”-ите на президентските избори, които наклониха везните в негова полза. Кубинците, естествено, много разчитат на Долорес да намери начин да размърда общественото мнение в САЩ в полза на Петимата и изобщо на нормализирането на американско-кубинските отношения.
Привличането на известни американци към солидарността с Куба и с петорката нейни затворници е основната задача, която си е поставила една от най-дейните активистки на движението в САЩ – аржентинката от Окланд, Калифорния, Алисия Храпко. (Дядо й и баба й били украинци...) Алисия се оказва в САЩ случайно, когато съвсем млада бяга с гаджето си от военния преврат в Аржентина през 1976 г. Днес, вече майка на три пораснали деца и координатор на държавни социални програми, тя посвещава цялото си свободно време на кубинската кауза. Именно Алисия е издействала 23 холивудски знаменитости да подпишат петиция за освобождаване на Петимата. Пак тя заедно със сегашния си мъж вече 10 г. редовно посещава Херардо в затвора му в Калифорния. „Срещите в Олгин са много важни за мен, защото тук разменяме информация с другите комитети за Петимата по света, кой какво е направил, споделяме идеи, зареждаме се един друг. И най-важното – потапяме се сред живота на усмихнатата и спокойна Куба. С всичките му недостатъци той е много по-човечен от дискредитиралия се и в самите САЩ неолиберален модел,” каза ми Алисия след митинга и поднасянето на цветя пред паметника на Че Гевара в края на колоквиума в Олгин. А Кения Серано, председателката на ИКАП, обобщи: „Нашата, на кубинците, битка не е, за да казваме на някого „да, господине”. А за да сме свободни, суверенни, да запазим достойнството си – това е ключът към разбирането на Куба. Опитват се да ни вкарат в своето клише за еднополярен свят. Но ние сме дисиденти в този техен свят. Имаме си нашето собстнвено разбиране какъв да е животът ни, затова ги плашим”.
Коя е всъщност кубинската великолепна петорка, може би олицетворявана днес от петимата мъже от плакатите? Това са петте стожера на кубинския начин на живот: съпричастието („Бъдете способни да почувствате като своя болката от всяка несправедливост, извършена където и да е по света,” пише Че Гевара в прощалното писмо до децата си), пиететът към човека – и особено към децата (които тук са обожавани от всички!), високото ниво на образованост и култура (провинциална продавачка на сергия може да ви изреди големите градове в България – я опитайте същото в Белгия, примерно!), безплатното здравеопазване, радостта от живота. Ако бяха други, кубинците нямаше да издържат 50-те години блокада и нямаше така неистово да вярват, че техните Петима герои наистина ще се върнат.

....................

Писма на любовта

„...Когато сутрин отварям очи, първата ми мисъл винаги е за теб, да знам, че съществуваш, че те имам, че си ми опора... Ние имаме най-важното, нежност моя, ние се имаме един друг, имаме тази безкрайна любов, издържала на всякакви изпитания, вече всичко е по силите ни... Обичам те, кралице. Нямаш представа как се разтърсва цялото ми тяло, когато само помисля как ще те държа в прегръдките си и ще целувам челото ти и тези очища, в които потъвам. Знаеш ли кой е най-важният проект в живота ми? Най-важната причина, заради която трябва да се върна? Основният мотив да искам да живея много години?... Това е да те направя щастлива и да мога да отговоря на всички твои жертви и на цялата любов, която ми дари през тези години...”
Това е част от писмо на Херардо Ернандес до жена му Адриана Перес, излязло в уникалното книжно издание „Писма на любовта” в чест на форума в Олгин. То е отпечатано само в 250 екземпляра и съдържа послания на Петимата от затвора до техните любими същества – жени, майки, деца. Всяко писмо е на отделен лист хартия, произведен ръчно и съдържащ пресовани листенца от рози. Всичко е подредено в папка пак от същата хартия, вързано с панделка и забодено с роза от кована мед. Изданието бе връчено на почетните гости на колоквиума, включително пратенчката на „Тема”.



Видяно: 88Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















29.4.2017 г.

Visitor: 1160084