Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. „Тема”, брой 3, 21-27 януари 2013 г.

Ремонтът на Куба

Актуализация на социалистическата икономика, децентрализация с участието на работниците, планиране, съобразено с пазарните тенденции – това са паролите на обширната програма за промяна, осъществявана на Острова на свободата

Къдринка Къдринова


„Няма да кажа, че сме забогатели, но живеем добре, нищо не ни липсва и се занимаваме с онова, което ни харесва. Друг на наше място сигурно би се закахърил за нова кола, но това са глезотии, на нас и тази още ни върши работа. Ако останат излишни пари, по-добре да ги дадем за пътуване до България например.” И засменият Маурисио, който от няколко години издържа семейството си, давайки под наем на чужди туристи двата фамилни, слети ведно апартамента на брега на Хаванския залив, шляпва гальовно волана на москвича от 80-те. Той го върти със замах, докато ми прави показна обиколка из вечерния Мирамар (в превод – „Виж морето”), прелестния резиденциален квартал на Хавана. Сега всичките тези елегантни вили с чудни градини и басейни са посолства или „къщи за гости”. А преди Кубинската революция от 1959-а са принадлежали на най-големите богаташи и поддръжници на диктатора Фулхенсио Батиста, побегнали като него в чужбина от партизаните на Фидел Кастро.
„Виж, виж, това е българската посланическа резиденция,” протяга ръка от задната седалка Диана, жената на Маурисио, и сочи потънала в зеленина ограда. Диана е завършила туризъм в България в началото на 80-те и още говори отлично езика ни. Мъжът й пък е с диплома по ядрена физика от бившия СССР. С двамата сме стари приятели и още от предишното ми идване в Куба преди 4 г. знам, че от над една петилетка си осигуряват прилични доходи, отдавайки се на семейно хотелиерство. Нарекли са „Бея виста” („Красив изглед”) двата си апартамента, заели целия последен етаж на един от високите блокове точно на устието на вливащата се в Хаванския залив река Алмендарес. Панорамата към града и морето оттам наистина е прекрасна. Прозорците от едната страна посрещат изгрева, а терасата от другата изпраща залеза. В уютните и просторни стаи с всички съвременни удобства са гостували хора от най-различни части на света. Само българи още не са идвали. Но пък са имали млада двойка от Македония, с която Диана се разбирала с лекота на български. С повечето от туристите стават добри приятели, някои от тях повтарят и потретват остядането в „Бея виста” при други идвания в Куба.
Всъщност, докато учел навремето ядрена физика, Маурисио се канел да работи в замислената първа кубинска АЕЦ в град Сиенфуегос, която щяла да се издига със съветска помощ. Дошла обаче горбачовата перестройка, после рухването на соцлагера и изтеглянето на всички бивши „братя” от Острова на свободата – и Куба така си и останала без ядрена централа. В началото на 90-е изоставените от бившите си съюзници сами на себе си кубинци преживяват кошмарен период, наричан „специален”. Ето как го описва Маурисио: „Под несекващата американска блокада, без разработени алтернативни външни пазари, без резервни части за машините ни, които все бяха съветски или от соцстраните... Нямаше бензин, минахме на велосипеди, пускаха тока само отвреме-навреме, водата също спираше, защото електрическите помпи нямаше с какво да работят. Въпрос на оцеляване беше бързо да тръгнат промени в икономиката, да се стимулира личната инциатива, да се установят нови външни партньорства, да се осигурят инвестиции”.
Това и започва да се прави още в средата на 90-е, когато в Куба се появяват първите частни хотели и ресторанти и страната се отваря се за капитали и смесени предприятия от Канада, Европа, Латинска Америка. През 1995 г. е приет Закон за чуждите инвестиции. Започва бум най-вече в туризма. В него инвестират компании от Канада, Испания, Италия, Франция, Великобритания и т.н. Смесени предприятя обаче има и в други отрасли – например, в добива на никел, където участват канадски капитали. Днес в 37 сектора на кубинската икономика действат над 400 смесени фирми с ресурси и предприемачи от 45 страни. Общият обем на чуждите инвестиции е около 5 милиарда долара. Делът на латиноамериканските страни в тях непрекъснато расте. Широко известен е приносът през последните години на венесуелския петрол за икономическата стабилност на Куба, която пък се отплаща с медицински и образователни програми в родината на Уго Чавес, а и из цял Латинска Америка. Много успешно се развива и сътрудничеството с Бразилия. При визитата на Дилма Русеф в Хавана в началото на 2012-а бе даден старт на мащабна бразилска инвестиция в размер на около един милиард долара за модернизиране на кубинското пристанище Мариел на 40 км от Хавана и за изграждане на свободна икономическа зона около него заедно с цялата транспортна инфраструктура.
Изключително топли и интензивни са и връзките на Куба с Китай и Виетнам. Редовно се обменят визити на най-високо ниво и с подчертан интерес се опознава доста богатия опит на двете азиатски страни в „пазарния социализъм”. Китай присъства и във видимото всекидневие – със спретнатите китайски автобуси на вече доста по-уредения от по-рано хавански градски транпорт или пък с изпъстрените с йероглифи шарени опаковки на различни бисквити и сухи пасти по магазините.
А Виетнам, който исторически и като размери е по-близък до Куба, влезе с ярък нагледен пример дори в едно от ключовите изказвания на кубинския лидер Раул Кастро пред лансиралия новия етап на промените в страната VІ конгрес на ККП през април 2011-а. Критикувайки слабостите в кубинското селско стопанство, Раул припомня на делегатите на конгреса, че навремето кубински специалисти научили виетнамците как да отглеждат кафе. И продължава: „Днес Виетнам е вторият в света износител на кафе. Висш виетнамски служител наскоро попитал свой кубински колега: как е възможно вие да сте ни показали как расте кафето, а пък сега да го купувате от нас? Не знам какво е отговорил кубинецът. Сигурно е казал: заради блокадата е”. Така Кастро иронизира увлечението да се извиняват всякакви вътрешни неуредици с продължаващото вече пет десетилетия антикубинско търговско ембарго на САЩ. То наистина нанася своите сериозни поражения по икономиката на острова и се изчислява на стотици милиарди долари преки щети. Но има и чисто вътрешни грешки – бюрократизъм, раздути държавни щатове, нехайство, нерентабилно боравене с ресурсите. Кубинците си ги признават открито. Именно коригирането им е целта на предприетия курс към „актуализация на социалистическата икономика”, „децентрализация с участието на работниците”, „планиране, съобразено с пазарните тенденции”.
Преди да бъдат приети последните промени, те са подложени на няколкомесечно широко обсъждане из цялата страна през 2010-а. В дискусиите на около 163 000-те събрания в кварталите и по месторабота се включват 8 милиона от общо 11-е милиона кубинци. 3 милиона от изказаните мнения се вземат предвид при изработването на обширната програма с около 300 ключови промени в икономиката и социалния живот на Острова на свободата, приета на конгреса на ККП през 2011-а. Селското стопанство, туризмът, услугите са отварят за частната инициатива, наричана „работа за собствена сметка”. Към тези сфери се пренасочват около 500 000 служители, които постепенно се съкращават от държавния сектор, като за старта на новите им инициативи зе осигуряват преференциални кредити. Специални улеснения вече има и за създаването на кооперации, включително за дребни производства.
Днес всички фризьорници и бръснарници в Куба са частни, много таксиджии също работят „за собствена сметка”, да не говорим за уютните семейни ресторантчета, които тук се наричат „паладарес” – по името на заведението на главната героиня от един популрен бразилски сериал.
Селското стопанство видимо е дръпнало напред. При пътуване из страната трудно може да се види необработена земя. Из Хавана е пълно с колички, от които се търгува с пресни плодове и зеленчуци. Яйцата, маслото, сиренето, месото са със забравен от нас натурален вкус и аромат. След изказването на Раул за виетнамското кафе на рафтовете в магазините се е завърнало и кубинското – сортът „Кубита” е направо вълшебен. Но все още има недостиг на разнообразни меса. Преобладава пилешкото, въпреки че кубинците много обичат и свинско – да им се не начуди човек при техния климат. На доста места в провинциалните градове е нормално някое семейство да си гледа прасенце, вързано за колче в двора на блока.
В Куба се отглеждат и собствени сортове ориз, без които хората тук също не могат. Най-любимото и супервуксно ястие е „конгри” – ориз, сварен заедно с черен боб, като при сервиране отгоре се сипва сос с кълцано месо.
Най-популярното питие е местната бира „Буканеро” в два вида – по-силна и по-слаба. Ромът, разбира се, също е тук. Но прочутият у нас „Хавана клуб” го нямат за нищо – ширпотреба е. Истински стойностните марки са „Каней” и „Сантяго де Куба”. Цената е горе-долу еднаква. 3-годишният ром е около 3 евро, а 7-годишният – към 6.
Чужденците често се объркват с двойната кубинска валута и курсовете й. Циркулират два вида песо – обикновено и конвертируемо, наричано кук (CUC – cubano convertible). Кубинците получават заплатите си в обикновени песос, допълнени от купонна книжка, която им осигурява пакет от основни стоки на символични цени. 24 обикновени песос са равни на 1 кук. А 1 кук е равен на около 1,25 евро. С кукове може да се купи всичко, но ако кубинецът е само на държавна заплата, която в добрите случаи е около 500 песос, пазаруването в кукове му излиза много солено. Реално обаче почти всяко семейство има роднини в чужбина, които редовно пращат парични преводи и доста помагат. Добре са и кубинците от смесените фирми, които получават част от заплатите си в кукове. Все повече от работещите „за собствена сметка” също се радват на прилични доходи.
Двойната валута дразни доста хора в Куба, защото създава разслоение. Усилено се обсъжда замяната й с единна и явно това ще е една от следващите промени. Те не спират, станали са постоянен процес. Буквално преди дни влезе в сила и отмяната на изходна виза за кубинците, желаещи да пътуват в чужбина. Така изчезва едно от главните обвинения на критиците на кубинското управление отвън – че липсвала свобода на пътуванията. Всъщност Хавана винаги е повтаряла, че по-големите пречки идват от малкото издавани входни визи за кубинци от други страни. Най-честият отказ от Испания например е „потенциален имигрант”.
Кубинците са любопитни към околния свят, биха отишли навсякъде, биха поработили навън срещу по-добро заплащане, но са и пламенни патриоти и много държат на семейните връзки. Нищо, че могат да имат по няколко брака – децата от всичките са равнопоставени и обожавани. Изобщо децата са най-привилегированите на острова. Освен че са обградени с искрена обич от всички големи, разполагат и с всички естри на всеобщото безплатно здравеопазване и образование. Буквално всяко дете е обхванато и от широката мрежа кръжоци и специализирани школи за изкуства и спорт. Няма кубинче, което да не пее, рисува, танцува, играе бейзбол, плува, пише стихове...
Държавната политика за насърчаване на млади таланти е дала „рамо” и на изгряващата звезда на кубинската анимация – 32-годишния Ернесто Пиня Родригес, гостувал и на варненския анимационан фестивал у нас. „Пробивът” му идва на един кубински фестивал за начинаещи аниматори още преди 11 г. Сега вече Ернесто е в журито му, а творбите му, третиращи с хумор най-вълнуващите младите кубинци теми, са изключително популярни в страната и печелят награди в чужбина – в Германия, Аржентина, Бразилия, Италия и т.н. Особен успех има образоветелният сериал за пубертета. Новият му проект е весело анимационно представяне на детството на известни личности под надслова „Когато бях на 10”. Убеден е, че хубавият пример е чудесен стимул не само за децата, но и за цялото общество.
Днешна Куба оставя впечателние на страна в усилен ремонт. Най-видими сега са скелетата по хаванския крайбрежен булевард „Малекон”, чиито красиви сгради една след друга грейват с обновени фасади. В Старата Хавана, която е под закрилата на ЮНЕСКО, вече е приключила една от най-мащабните реконструкции и основните й площади вече сияят с автентичното си архитектурно достолепие. Не секва туристическата блъсканица около двете любими заведения на Хемингуей тук – „Бодегита дел медио”, където си пиел мохитото, и „Флоридита”, където му поднасяли дайкирито. Но понеже Куба е много повече от всичко това, оставям за следващия път докосването до уникалните й плажове, природните й резервати, крокодилите, делфините и целувката на морския лъв...

Видяно: 82Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в Четвъртия журналистически конкурс на СИЖБ „Светове и цветове” - 2016

СИЖБ обявява номинациите в Петия конкурс „Светове и цветове” - 2017




Партньори и спонсори















18.12.2017 г.

Visitor: 1539237