Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. „Тема”, бр. 14, 8-14 април 2013 г.

Целувки от Куба

Пищната природа на карибската перла глези не само с вълшебни плажове, но и с пъстра фауна – гмуркачи откриват феерия от ярки риби, лениви крокодили позират за снимки, весели делфини изскачат на сушата, за да ги помилваш, а срашният морски лъв се оказва гальовено бебе

Къдринка Къдринова


„Яго е нашето любимо бебе. Умира да ни целува и да се гушка”.
Яго веднага потвърждава думите на чаровницата Тамара Нуниес. Лепва й мокра целувка по бузата, после се изправя зад нея и я прегръща недвусмислено, съвсем по мачовски, през бедрата.
Тамара се превива от смях. Тя е нашият гид в Националния аквариум в Хавана. А Яго е 300-килограмов морски лъв (впрочем, тук е прието да наричат неговия вид морски вълк) – звездата на спектаклите, които Аквариумът изнася в своя побиращ 1000 зрители специален „вълкарник”. В представленията участват и по-малки събратя и посестрими на Яго. Виждаме ги да се плискат в съседния на неговия басейн – всекидневното им „жилище”. Те също са важна част от шоуто. Публиката първо вижда именно техния танц във водата и във въздуха. После водещият кани доброволец от седалките да си поиграе със завързани очи с „малкото братче” на току-що видените изпълнители. С кърпа на очите доброволецът преживява същото като току-що демонстрираното ни – мокра целувка, мокра прегръдка. Само дето не вижда от кого. А когато му махат кърпата, човекът се оказва лице в лице с грамадната муцуна на двуметровия Яго. „Повечето хора първо замръзват от ужас, докато осъзнаят, че това е най-доброто създание на света. Случвало се е да се хвърлят в басейна, за да избягат от него. И винаги родителите реагират с повече страх от децата. Малките веднага усещат, че той е безобиден,” разказва Тамара с усмивка, докато Яго дава целувка и на мен, полагайки после за около минута мощна глава някъде между врата и рамото ми. Галя го по лъскавата козина, той примижава и усещането е за пълна хармония помежду ни.
След малко Яго се изтяга до ръба на басейна и се прозява. В зиналата му паст с лекота би се побрала човешка глава. Внушителното морско животно направо се разтапя, подлагайки коремче за почесване на любимия си треньор Армандо Собрадо Лопес.
Всички, които се занимават с морските бозайници в Аквариума, са именно треньори, а не дресьори. „Така е, защото общуването ни с животните е пропито от обич и грижа, а не от стремеж за подчинение,” обяснява Армандо. Тук винаги има и млади стажанти, които минават курс за обучение при всички питомци, а после се специализират по определен вид. Взаимозаменяеми са – ако някой отсъства, веднага друг поема задълженията му и животните го приемат добре, защото са свикнали с всички действащи и обучаващи се треньори.
Армандо също отнася своите целувки от Яго. Дава му поредната порция от ежедневните 18 кг риба и го отпраща да се прибира в обиталището си (басейн и нещо като пещера към него). Яго послушно се затътря по алеята.
Тамара ни повежда покрай изкуственото езерце, заето от около 30 морски костенурки, някои направо гигантски. Най-голямата живее тук от 40 години.
Рождената дата на Националния аквариум на Куба, разположен в хаванския квартал Мирамар, на самия бряг на морето, е 23 януари 1960 г. Това е едновременно и зрелищен атракцион, и средище за възпитание на децата в любов към природата, и вибрираща емоционална връзка между човека и морския свят, и научно звено за изследване на морето и обитателите му, работещо в синхрон с разположения наблизо Океанографски институт.
За различните видове риби е възпроизведена естествената им жизнена среда и всичко в нея е натурално и живо – включително коралите и растенията. Това е една от уникалните черти и голяма гордост на хаванския Аквариум. Другаде по света обикновено се правят изкуствени възстановки.
Тук винаги е пълно с деца. Изнесените „на терен” природонаучни кръжоци и живото общуване с морските обитатели са част от училищните програми. А през ваканциите Аквариумът посреща по стотина деца дневно за нещо като летни училища. За малките пациенти с тежки заболявания пък се организират „гастроли” по болниците – там се изнасят видеопредставления на Аквариумните обитатели, съпровождани от обяснения на весели палачовци. Всичко това е без пари – в Куба образованието и здравеопазването са безплатни. Има и специални занимания за малчугани в неравностойно положение, които именно чрез контакта с рибите и животните се учат да се социализират и да преодоляват дори физически проблеми – примерно, в двигателния апарат. Треньорите често водят на работа със себе си и собствените си синове и дъщери, за да помагат именно на проблемните деца чрез увличане в общи игри.
„Никой не бива да остане изолиран или ощетен. Всички деца трябва да растат в любов към природата. Ние сме едно голямо семейство и Аквариумът е вторият ни дом,” казва Тамара. Тя си спомня как по време на т.нар. Специален период – непосредствено след разпадането на бившия соцлагер, когато Куба остава съвсем сама, икономиката й е на ръба на оцеляването и всички разходи са максимално ограничени – питомците на Аквариума нещо не харесват закупената за тях риба, изпълнила складовете, и отказват да я ядат. А средства за друга няма. И треньорите и служителите започват сами да излизат в морето и да ловят нова риба за любимците си...
С делфините се запознаваме по време на тяхна тренировка в работния басейн, а не в делфинариума за 1200 зрители, нито пък в 120-местния ресторант с грамадна стъклена стена, зад която усмихнатите бозайници показват танцовите си умения. Сребристите им гладки тела хвърчат нависоко, обучаващите ги млади треньори и стажанти периодично ги галят, сочат бузите си за целувки или се гмуркат, за да повтарят заедно фигурите за вечерния спектакъл.
Майра Монтойо Фернандес, зам.-директорката на Аквариума по научната дейност, е приятно изненадана да срещне тук българи. Знае, че навремето заработилия през 1984 г. варненски Делфинариум е бил зареден точно с питомци на хаванския Аквариум. Но няма никакви сведения за по-нататъшната им съдба. През 2005 г. изготвила схема с научни данни за хаванските делфини, разпращани от години по света за други сродни центрове. Писала и до Варна. Но не получила отговор и сега се надява на нас за установяване на връзка.
Тамара ме води по стъпалата досами водата. Заставам край младите стажант-треньори и един от делфините с устрем плонжира в краката ми. Удивително гладък и мек е при погалване. Тракащ смях се носи от усмихнатите „бутилконоси” муцунки на приятелчетата му, надничащи от басейна.
На никого от нас не му се тръгва. Позитивната енергия тук е толкова силна, че ти се иска да зарежеш всичко и останеш да живееш с делфините.
Куба е вълшебен остров – и заради слънчевите си хора, и заради отлично съхранената си чиста природа, и заради богатото биомногообразие, изпълващо топлите лазурни води на Мексиканския залив от север и на Карибско море от юг. Всяко заливче, всеки коралов риф или нос по нащърбения релеф на острова, наподобяващ кайман – вид местен крокодил – омайва с флората и фауната си, включително подводните. За любителите на дайвинга или дълбинното гмуркане, наричано тук buсeo, Куба е раят на земята. За тях са изградени специални водолазни центрове във всички водещи хотели и курорти из островния шелф, обхващащ около 70 000 кв. км. Така е и в прочутия Варадеро, разположен в съседната на Хавана провинция Матансас, и в известния с подводната си „коралова градина” Гуардалавака, прославил отдалечената източна провинция Олгин, и из cayos-ите – така се наричат малките рифови островчета, пръснати като огърлици по северното и южното кубинско крайбрежие (почти всеки cayo вече е превърнат в туристически блян), и в дълбоките спокойни заливи по карибския бряг – какъвто е, примерно, влезлият в историята Залив на прасетата (Bahia de Cochinos). Той гръмва в световните новини на 15 април 1961 г., когато именно тук дебаркират около 1500 кубински антикастристи, подготвени и финансирани от ЦРУ, чиято цел е да се закрепят на парче кубинска земя, да обявят временно правителство и да поискат намеса от САЩ за смяна на властта в Куба. Само за 72 часа обаче те са разбити от Революционните въоръжени сили, командвани лично от Фидел Кастро. 1200 от интервентите са пленени, около стотина загиват в сраженията, останалите се оттеглят в морето. По-късно правителството в Хавана разменя пленниците срещу внос на храни.
Основната битка се води на Плая Хирон (плажа Хирон – името идва от френския пират Жилбер Жирон, подвизавал се в района през ХVІІ в.). Днес на мястото има музей за събитията от 1961-а със самолет и танк, пракирани отпред. А цялата околна зона с белите пясъци край ултрамариновия прибой и с кораловите скали за гмуркачи е любима туристическа дестинация. Такова едно магическо кътче е и близкият комплекс за отдих и дайвинг „Калета Буена” („Хубаво заливче”). Стена от рифове спира вълните далеч от брега, а прозрачната спокойна вода е пълна с многоцветни риби, костенурки, ракообразни, чудни водорасли и други подводни растения.
Всичко това е част от издадения в Карибието полуостров Сапата. На него пък е разположен закриляният от ЮНЕСКО природен резерват „Сиенага де Сапата” или „Тресавището на Сапата”. Това наистина е пълно с блата, езера, реки и буйна растителност място, ширнало се на 6000 кв. км и обитавано от 15 вида бозайници, 258 вида птици, 43 вида рептилии, над 1000 вида безгръбначни и т.н.
Хората обаче тук са малко – едва около 9000. Това са предимно рибари и служители в туристическия бранш. Преди революцията районът е бил един от най-бедните в страната, а след нея – един от първите, благоустроен с болници и училища като най-нуждаещ се.
Голяма местна гордост днес е езерният курортен комплекс Гуама, който включва най-голямата в Куба ферма за крокодили (тук се отглеждат около 40 000 зъбати хищника с ценна кожа), почивни бунгала, имитиращи индиански наколни колиби във водата, но снабдени с климатици и с всички други удобства, както и възстановка на древно селище на избитите от конкистадорите индианци таинос.
Гуама е името на индиански вожд, предвождал битките на своите с испанците. До нареченото на него ерзац-село със сламени колиби като някогашните се стига с моротница, която лети в продължение на 11 км из речни ръкави сред гъмжащи от птици и животни тропически гори. Селото е разположено на тинесто островче насред Езерото на съкровището (Laguna de Tesoro). Според легендата таиносите потопили богатствата си в езерото, за да не ги дадат на испанците. И до днес никой не ги е намерил.
Из острова, край който стърчат наколните туристически бунгала плюс ресторант, бар и дискотека, се ходи само по сковани от дъски пътечки. Крачка встрани означава риск от засмукване в блатистата почва. Артистично пръснати наоколо статуи в човешки ръст – дело на прочутата скулпторка Рита Лонга, починала през 2000 г. – възпроизвеждат индианци в традиционни занимания: лов, риболов, шаманство, игри, майчини грижи и т.н. В една от колибите докарани като таинос актьори по набедрени превръзки и пера изиграват пред туристите и магически ритуал за „прогонване на зли духове”. Всеки гост излиза от него, мацнат по лицето с местна червена глина.
Когато катерът върне посетителите на сушата, следва посещение на основания през 1962 г. развъдник за крокодили. На входа срещу десет кука (кукът е конвертируемо песо, равно на един долар) може да си направите снимка за спомен с предлагани от гледачите малки и все още безобидни крокодилчета, със залепени за всеки случай с тиксо муцунки. Големите езкемпляри, достигащи до 4-5 метра, се наблюдават само през гъста метална мрежа, ограждаща езерото им. По глинестия бряг са налягали, често един върху друг, стотици крокодили, припичащи се на слънцето. Изглеждат лениви и сънени, сякаш нарочно застинали, за да са по-удобни за снимане. Но когато един от гледачите започва да ги храни, хвърляйки пилешко от специално мостче над мрежата, светкавичните реакции на страховитите им челюсти смразяват кръвта на зяпачите. За реванш на финала на екскурзията можете да се отбиете в един от двата ресторанта до изхода, в които сервират специалитети от крокодилско месо. На вкус напомня пилешко.
Заради крокодиловия силует на Куба зъбатото и своенравно земноводно се смята за национален символ, а най-популярното младежко списание за култура се нарича „Кайман барбудо” („Брадатият кайман”) – брадат като партизаните на Фидел Кастро...

Видяно: 85Мнения: 0

Общи данни
Куба
Видяно: 2292   Мнения:0

Полезни връзки
Видяно: 858   Мнения:0

Известни личности
Фидел: Историята ще ме оправдае
Видяно: 1757   Мнения:0

И на 75 години Фидел Кастро налита на битки
Видяно: 1473   Мнения:0

Повечето известни деца на Кастро носят имена, започващи с А
Видяно: 3026   Мнения:0

Филм на Оливър Стоун за Фидел Кастро
Видяно: 878   Мнения:0

ФИДЕЛ КАСТРО, КОГОТО АЗ ПОЗНАВАМ
Видяно: 777   Мнения:0

ХОСЕ МАРТИ, АПОСТОЛ НА КУБИНСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ
Видяно: 2363   Мнения:0

Триумфът на патриарха
Видяно: 632   Мнения:0

Фидел значи “верен”
Видяно: 628   Мнения:0

"Папата" на латионамериканската левица
Видяно: 576   Мнения:0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ФИДЕЛ!
Видяно: 613   Мнения:0

Баретата и лулата на Че Гевара дойдоха в България
Видяно: 826   Мнения:0

Ягода и шоколад от племеничката на Фидел
Видяно: 143   Мнения:0

Кубинска магия
Видяно: 155   Мнения:0

Йорданка Христова: Фидел има магнетични очи
Видяно: 136   Мнения:0

Кубинци връщат зрението на убиеца на Че Гевара
Видяно: 160   Мнения:0

Свети Ернесто от Игера, 40 години по-късно
Видяно: 133   Мнения:0

Сбогуването на патриарха
Видяно: 129   Мнения:0

Аржентина вдигна паметник на Че за юбилея му
Видяно: 135   Мнения:0

Алейда Гевара: Че Гевара имаше дарбата да обича
Видяно: 128   Мнения:0

Игнасио Рамоне: В Европа управлява автопилот неолиберал
Видяно: 131   Мнения:0

Перестройка по кубински
Видяно: 2484   Мнения:0

Антишистовият команданте
Видяно: 156   Мнения:0

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида:Един свят на мир и братство е възможен
Видяно: 147   Мнения:0

Папата порица блокадата на Куба
Видяно: 149   Мнения:0

Анхел Каромеро - като Джони Инглиш в Куба
Видяно: 75   Мнения:0

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP): Куба е дисидентка в днешния еднополюсен свят
Видяно: 101   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 93   Мнения:0

Кубинският рай на Хемингуей
Видяно: 99   Мнения:0

Бебе талисман укрепва размразяването Куба-САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Сенел Пас Мартинес
Видяно: 773   Мнения:0

Йорданка и Рей - 100% българско латино
Видяно: 1055   Мнения:0

САЩ спряха кубински музиканти за "Грами"
Видяно: 641   Мнения:0

Задочно "Грами" за кубинците с отказани от САЩ визи
Видяно: 696   Мнения:0

Рей Гонсалес омайва Варна с латиноритми
Видяно: 934   Мнения:0

Кубинска магия с “Буена Виста”
Видяно: 144   Мнения:0

Чучо Валдес: И без „Грами” щях да съм същият
Видяно: 98   Мнения:0

Контакти с България
Посланикът на Куба е влюбен в България от 25 години
Видяно: 1406   Мнения:0

Хосе Росадо: Неравенството в света храни тероризма
Видяно: 625   Мнения:0

Тересита и Берман - сближаване на темпераментите
Видяно: 1263   Мнения:0

Българо-кубинската комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество ще заседава през 2004 г. в София
Видяно: 606   Мнения:0

Липсата на достатъчно информация е причина за ниския стокообмен между България и Куба, според кубинския посланик в София
Видяно: 650   Мнения:0

Площад "Хосе Марти" открит в София
Видяно: 1628   Мнения:0

Кубана де Авиасион каца в България
Видяно: 794   Мнения:0

ИНТЕРИНТЕЛЕКТ ООД И ИНТЕРТРАВЪЛ ООД КАНЯТ НА СЕМИНАР ВЪВ ВАРАДЕРО
Видяно: 1411   Мнения:0

Смесената българо-кубинска комисия активизира икономическото сътрудничество
Видяно: 1301   Мнения:0

Хайме Кромбет на посещение в България
Видяно: 683   Мнения:0

Буена виста, буен сонидо*
Видяно: 888   Мнения:0

Тересита Висенте, директор на Дирекция “Европа” в кубинското МВнР:Куба е врата към Латинска Америка за българския бизнес
Видяно: 623   Мнения:0

Барбара Сарабия: СЕДЕМНАДЕСЕТ ПЪТИ ГЛЕДАХ ВИОЛЕТА ЯКОВА
Видяно: 1181   Мнения:0

Делегация на БСП в Куба
Видяно: 788   Мнения:0

София одобри резултатите от петата смесена българо-кубинска комисия
Видяно: 686   Мнения:0

Румен Петков настоява за активизиране на отношенията с Куба
Видяно: 603   Мнения:0

Кубинска делегация кани български участници на младежки фестивал във Венецуела
Видяно: 823   Мнения:0

Филип срещу Фидел
Видяно: 761   Мнения:0

Блокадата на Куба носи щети за близо 2 млрд. долара годишно
Видяно: 606   Мнения:0

ПРИЯТЕЛИТЕ НА КУБА В БЪЛГАРИЯ СА ХИЛЯДИ
Видяно: 1143   Мнения:0

НАЙ-СЕТНЕ ПАК ПОСЛАНИЦИ В СОФИЯ И ХАВАНА
Видяно: 750   Мнения:0

Тересита Капоте Камачо, посланик на Куба: НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СОЦИАЛИЗМА!
Видяно: 519   Мнения:0

Българската кубинка
Видяно: 204   Мнения:0

Българо-кубински ритми за пострадали от ураган
Видяно: 63   Мнения:0

Куба – далечна и близка
Видяно: 0   Мнения:0

Българската песен заплени Куба и Еквадор
Видяно: 0   Мнения:0

Йорданка Христова: Политиката ни е битак, не е дори бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Синият скопрпион пробожда рака
Видяно: 0   Мнения:0

Високо българско отличие за Тересита Капоте
Видяно: 0   Мнения:0

Опасният пример на Острова на свободата
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе: Промените в Куба отварят нови възможности за българския бизнес
Видяно: 0   Мнения:0

Посланикът на Куба: Високо ценим обективността на българските медии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Музей в Хавана разказва за 637 атентата срещу Кастро
Видяно: 707   Мнения:0

ХАВАНА - ключ към Мексиканския залив
Видяно: 1055   Мнения:0

Магиите на Хавана
Видяно: 685   Мнения:0

Кубинска приказка
Видяно: 539   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 89   Мнения:0

Авторски анализи
Куба героизира свои агенти като Петимата от РМС
Видяно: 1367   Мнения:0

За Куба с обич
Видяно: 758   Мнения:1

ПО СТЪПКИТЕ НА КОЛУМБ
Видяно: 1066   Мнения:0

ГИГАНТЪТ САЩ И ДЖУДЖЕТО КУБА
Видяно: 726   Мнения:0

Пепеляшки по кубински
Видяно: 939   Мнения:0

КУБА – РАЙ ЗА ТУРИСТИТЕ
Видяно: 1223   Мнения:0

КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ КУБИНЦИТЕ
Видяно: 925   Мнения:0

Бригадир в Куба
Видяно: 572   Мнения:0

КУБА ДНЕС
Видяно: 1515   Мнения:2

Страсти под слънцето на Америка заради Елиан
Видяно: 454   Мнения:0

Влиянието на Кубинската революция в Латинска Америка
Видяно: 643   Мнения:0

Кой се страхува от истината за драмата с “Петимата”?
Видяно: 741   Мнения:0

Между кубинските Йорданки и “българския син” на Раул
Видяно: 887   Мнения:0

Вечни митове, модерни хитове
Видяно: 419   Мнения:0

Слънце, салса, стопанска сметка
Видяно: 3237   Мнения:0

В очакване на кубинския Указ 56
Видяно: 131   Мнения:0

Отваряне към Куба
Видяно: 135   Мнения:0

От София – с любов към Острова на свободата
Видяно: 148   Мнения:0

Няма ненаказано добро
Видяно: 126   Мнения:0

Вятърът на промяната над Куба
Видяно: 124   Мнения:0

Кубинската латиноамериканска революция
Видяно: 166   Мнения:0

Кубинският път
Видяно: 157   Мнения:0

Борбата на синия скорпион срещу рака
Видяно: 1951   Мнения:0

Пет кубински истории за коварство и любов
Видяно: 3381   Мнения:0

Карибската криза: 13-те най-горещи дни на Студената война
Видяно: 112   Мнения:0

Кубинската великолепна петорка
Видяно: 87   Мнения:0

Записки за Петимата от Куба и за Олгин
Видяно: 79   Мнения:0

Ремонтът на Куба
Видяно: 81   Мнения:0

Целувки от Куба
Видяно: 84   Мнения:0

Мариела Кастро, дъщеря на Раул Кастро: Ще се опитаме да стигнем до сърцето на Обама
Видяно: 6940   Мнения:0

Наследството на Мандела
Видяно: 0   Мнения:0

Реваншът на Куба
Видяно: 0   Мнения:0

Историческо размразяване между Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Куба, за която свърхсилите едва не се сбиха
Видяно: 0   Мнения:0

Куба - половин век фронтова държава
Видяно: 0   Мнения:0

Куба се размразява начело с Раул
Видяно: 0   Мнения:0

На какво се радват кубинците
Видяно: 0   Мнения:0

Как се сдобриха Куба и САЩ
Видяно: 0   Мнения:0

Салса – да, ембарго – не
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016

Солидарност с Барселона, отговорност пред хуманизма




Партньори и спонсори















21.10.2017 г.

Visitor: 1425669