Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Меню", бр. 59, 2012

Чили - луда география и уникална храна

Къдринка Къдринова


Най-дългата и тясна страна в света е Чили. Опънала се е като сабя из над 4000 км между безводната пустиня Атакама на север, през сочните гори и бистрите езера в централната си част и е опряла южното си извито острие в суровата патагонска пампа и ледниците на Анатрктида. Всичко това – затиснато от грамадата на Андите на изток и брулено от ветровете и студените вълни на Пасифика на запад. Тази „луда география” (по израза на чилийския поет нобелист Пабло Неруда) плюс кръстоската между много нации, оплели тук емгрантските си носталгии с дълбоките корени на „хората на земята” (така се превежда наименованието на местните индианци мапуче), предопределя и пъстрото многообразие от традиции в чилийската култура и върху чилийската трапеза.

Ах, морето...

В чилийската кухня има всичко – и сочно месо, и великолепни плодове и зеленчуци, и вкуснотии от царевица, и тестени изделия... Но дългото океанско крайбрежие е превърнало в неин може би най-отличителен белег широкото присъствие на морски продукти или „марискос”, както ги наричат тук. Те се консумират с наслада и между глътки отлично чилийско вино по протежение на цялата страна. Всички чилийци умират например за супата от морски таралежи. Не всеки чужденец обаче я приема със същата охота заради доста специфичния й вкус. За сметка на това никой гост, нито пък местен жител може да устои на омарите от архипелага Хуан Фернандес (на един от неговите острови, казват, е живял прототипът на Робинзон Крузо) или на „манчас-а-ла-пармезана” – миди, поднесени в собствените им отворени ветрилообразни черупки, запечени с поръсен отгоре им пармезан.
Разнообразието от риби е удивително. Наред с океанските има и доста сладководни – от високопланинските езера и бурните реки в централната част на страната. Но най-масирано присъстващата във всички рибни рецепти е сьомгата. Чили отдавна вече е задминала Норвегия като световен първенец по производството й. Из фиордите в Южно Чили е пълно с развъдници на розовата риба.
Много вкусни и съвсем пресни морски дарове могат да се опитат в ресторантчетата на Централния пазар в Сантяго, разположен в обширен комплекс в колониален стил. А който иска да съчетае океанския аромат и с гледка към вълните, и със соления мирис откъм рибарските лодки, и с повея на Пасифика, може да отскочи до самото крайбрежие, отдалечено от столицата на около час-час и половина с кола. Много красиво преживяване предлага пристанището Валпараисо с неговата терасовидна градска архитектура, следваща контура на слизащите към морето хълмове. Но познавачите предпочитат развилия се през последните години като по-голям риболовски център Сан Антонио. Оживеното търговско пристанище там се съчетава със запазилите идилията на провинциалната лежерност предимно едноетажни пъстри къщички и тихи слънчеви улички, сред чиито жители преобладават рибари и моряци. Такива раци, „морски ушички” (вид миди) или супа от „марискос” с бяло вино, каквито ще ви поднесат в прочутото с автентичната си и вкусна кухня ресторантче „Хуанита” в Сан Антонио, наистина трудно ще опитате другаде.

Кухни от всички страни, обединявайте се!

Чилийската нация исторически се е формирала от смесването на много емигрантски общности, дошли от различни европейски страни заедно със своите традиции, навици и кухни. Векове наред обаче доста кастовата обществена йерархия на страната почти не е допускала индианска кръв в „бялата” прослойка на населението. Дори в по-демократизираните последни десетилетия тази тенденция се е запазила. Така че в Чили физическите белези все още са знак кой на коя социална стълбица се намира. Индианците мапуче продължават да живеят в сравнително затворени общности и да нямат достъп до много от гарантираните на „белите” обществени възможности.
Тази особеност обаче изобщо не важи за националната кухня, в която внушителното европейско присъствие с лекота и отдавна се е кръстосало със заварените индиански продукти и рецепти. В това отношение чилийската трапеза е повече от демократична.
Разбира се, испанското влияние в нея и до днес е едно от най-силните. Именно испанците докарват тук някога пшеницата, гроздето, маслиновите дръвчета, кестените, орехите, чесъна, много подправки. Тяхно дело е и развъждането на новото място на пренесени от Европа кокошки, овце, телета. Всичко това днес е неразделна част от менюто на чилийците. Но също толкова неразделни са и заварените индиански специалитети, творчески усвоявани и дообогятавани навремето от католическите монаси. В много от тях преобладава царевицата. Така е например при типичните днес чилийски блюда като т.нар. „умитас” – увита в царевични листа смес от царевица и подправки, или „пастел дел чокло” – запечено в гювече пюре от царевица с говеждо месо, маслини и парчета варени яйца вътре. Да не говорим за разпространените и в други латиноамерикански страни емпанадас – нещо като банички, направени предимно от царевично брашно, но напоследък и от пшеничено, с пълнеж от кълцано месо, лук и пак маслини с нарязани на дребно варени яйца. Е, в древните индиански времена тези рецепти, естествено, са били без маслини, яйцата са били не от кокошки, а от местни горски птици, а месото – от високопланински лами.
Тестените изделя в Чили са обогатени и от сладкишите, ашладисани на местна почва от многобройните немски емигранти, заселвали се в свои колонии в централната и южната част на страната. Щруделите и тортите тук са винаги с много захар и много орехи, но в някои разновидности се слага и гъст палмов мед, кондензирано мляко, разбити жълтъци, сладко от местни плодове и т.н.
Италианските преселници пък са автори на неустоими сладоледи, комбинирали замразена глазура със сочни и ароматни плодове, отгледани в плодородните долини на централно Чили. Арабите на свой ред са докарали много свои характерни треви и подправки, вписали се органично в чилийския вкус. А англичаните са завещали традицията в пет следобед да се пие чай с мляко и бисквити. Чили е единствената латиноамериканска страна, където този навик се е вкоренил до общонационална необходимост.

Всичко на скарата

Чилийците много обичат месо, особено на скара. Наричат го също като съседите си в Аржентина „асадо” (печено) или „парияда” (скара). Но винаги подчертават, че макар аржентинците и да произвеждат най-доброто телешко и говеждо в света, чилийците пък най-добре умеят да го приготвят и изпечат. Защото го мариноват с лук и чесън и му добавят всевъзможни ароматни подправки и люти сосове.
Релефът на Чили не е предоставил на страната обширните и богати пасища на Аржентина, затова наистина повечето от месото за печене е внос. Но в хладния юг, в чилийската част на Патагония, все пак има достатъчно пространство за непретенциозните и защитени от ледените ветрове с гъстата си вълна овце. Затова там агнешкото е доста популярно. А също и шишчетата от дреболии и кървавица. Особено вкусни са те, когато ти ги сервират в комбинация с гъсто чилийско вино в уютните ресторантчета на захлупения от ниското антарктическо небе Пунта Аренас – най-южния континентален град на Чили, обърнат към остров Огнена земя и леденеещата зад него Антарктида.

Да живеят калориите

Ако сте на диета, по-добре не тръгвайте към Чили. Вярно, там на ваше разположение ще са изключително разнообразни и много вкусни плодове и зеленчуци, отгледани съвсем екологично в плодородната централна равнина на юг от Сантяго. Но ще ви е много трудно да устоите на изкушенията на такива типични чилийски гозби като „касуела де аве” или „ломо а ла побре”, които са направо едни калорийни бомби.
„Касуела де аве” се води супа. Но всъщност една тенджера, пълна с половин кокошка, сварена заедно с цели катрофи, ориз и куп ароматни подправки. Количеството на бульона е символично, въпреки че това ястие се води за „първо”. След като поемете дори и половината от него обаче, едва ли в стомаха ви ще се намери място за „второто” и „третото”.
Още по-хранителна е другата типична чилийска супа – „куранто”. Тя е по-гъста от „касуела де аве” и в нея се слага едновременно риба, раци, птиче месо, говеждо, овче, свинско и картофи...
В ролята на „второ” редовно, с честотата на нашата някогашна мешана скара, се явява „ломо а ла побре” (пържола по бедняшки). Пържолата е от говежди гръб („ломо” буквално е гръб), върху нея са разположени две пържени яйца на очи, а отстрани – пържени картофи. И порциите са доста внушителни...
В южно Чили, където е на почит агнешкото, често го предлагат във винен сос в комбинация с царевични кълнове, спанак, гъби и домати. Към соса на различните етапи на задушаване, пържене и печене са добавя и мед, захар, сметана, чесън, босилек, розмарин, магданоз и т.н.
Дори и да издържите на такива „първи” и „втори” гозби от чилийското меню, за споменатите вече сладки десерти и сладоледи със сигурност няма да намерите сили. Затова съветът към повечето несвикнали с подобни кулинарни вакханалии чужденци е всеки от компанията да си поръчва по чилийските заведения по едно блюдо – съответно „първо”, „второ” или „трето” – а после всеки да опитва по малко от порцията на другия. Така хем ще добиете представа от вкуса на всеки специалитет, хем няма да се почувствате „пред пръсване”.

Глобализация по чилийски

Трябва да се признае, че самите чилийци рядко си позволяват през делниците подобни пиршества. По стил на живот и по дисциплинираност те малко приличат на останалите латиноамериканци – доста силно се усещат примесите на немска организираност и английска пунктуалност, попили в местния характер заедно с емигрантския коктейл, формирал нацията. Така че глобализираните служители в големите градове начело с 6-милионната столица Сантяго обикновено претупват обедите с някой сандвич пред компютъра или в най-добрия случай с отскачане до най-близкото заведение за бързо хранене.
Специфичното е, че чилийците си имат специално меню и за този тип „хранилки”. Хотдогът тук например овкусява кренвирша не с унисекса на кетчупа и майонезата, а с неповторимата „палта-майо”. „Палта” тук наричат авокадото. От него правят гъсто пюре, което смесват с току-що рабита майонеза от истински яйца – и ето ви „палта-майо”, обгърнала със златисто-зелено топлия кренвирш в хрупкавото хлебче. Убийствено вкусно е!
Още един уникален чилийски патент е „кафе кон пиернас” – „кафе с крака”. Става дума за кафенета със затъмнени стъкла, където отскачат да пийнат обедното си капучино предимно сериозни костюмирани господа. Освежаващата напитка им се поднася от още по-освежаващи дългокраки сервитьорки със суперкъси полички. Това е нещо като релакс за очите и настроението на отрудените мъже служители, който им помага да изкарат по-лесно до края на работния ден. Но понеже подобни стимуланти не се поощряват от инак доста строгия католически морал, затова прозорците на подобни заведения са затъмнени и непробиваеми за погледи отвън.
Вечерите през работната седмица рядко се посвещават на ресторантски удоволствия или гостувания при приятели, защото неумолимият делови график изисква ранно (и трезво!) лягане и ранно ставане. За разпускане е предвиден краят на седмицата. Това е времето и за приятелски сбирки, и за разтуха в някой приятен ресторант. Такива има много из Сантяго – и по-скъпи, и по-евтини. Един от най-тежкарските е „Бристол”, разположен в хотел „Пласа Сан Франсиско” на централния булевард „Бернардо О’Хигинс” № 816. Заведението е носител на три златни медала на Гастрономическата асоциация на Чили. Цените, естествено, са доста солени – едно блюдо може да ви излезе и до 40 долара. Скъпичко удоволствие е също да похапнете в ресторант “Камино Реал” на хълма Сан Кристобал, откъдето се открива фантастична гледка към града. Но пък към блюдата ще ви предложат вълшебно вино от собствената винарска изба на заведението. Кулинарните удоволствия са съвсем достъпни и за хора с по-ограничен бюджет. До 10 долара например излиза пълно меню с „първо”, „второ” и „трето” в семейния ресторант “Венеция” на ул. “Пио Ноно” 200. Това е било любимото местенце на Пабло Неруда. Поетът, чийто дом бил по съседство, редовно обядвал там. Пак на същата улица, но на номер 226, в ресторанта “Дон Симон”, можете да опитате най-вкусната „касуела де аве”. С подобни заведения е пълно в уличките около двата главни университета на Чили – Католическия и Чилийския, ширнали се в подножието на другия прочут хълм на Сантяго – Санта Лусия. Именно на него през февруари 1541 г. конкистадорът Педро де Валдивия провъзгласява раждането на град Сантяго де ла Нуева Естремадура, както е пълното наименование на чилийската столица.

Видяно: 119Мнения: 0

Общи данни
Чили
Видяно: 2696   Мнения:0

Известни личности
Известни личности
Видяно: 2849   Мнения:0

Сто години от рождението на Пабло Неруда
Видяно: 1656   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 555   Мнения:0

Любовта на Виктор Хара
Видяно: 211   Мнения:0

Изправи се, Виктор Хара!
Видяно: 208   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 303   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 1068   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 1704   Мнения:1

В корабовлака на Неруда
Видяно: 238   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 257   Мнения:0

Корвалан си отиде с България в сърцето
Видяно: 252   Мнения:0

Сърцето на Корвалан
Видяно: 211   Мнения:0

Чилийският Берлускони
Видяно: 219   Мнения:0

Неудобният Алиенде
Видяно: 256   Мнения:0

Чилийският казак
Видяно: 249   Мнения:0

Матилде, музата на Неруда
Видяно: 410   Мнения:0

Отровен ли е бил Пабло Неруда
Видяно: 101   Мнения:0

Две жени начело на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Капитанът на чилийските бури
Видяно: 0   Мнения:0

Корабът на Неруда
Видяно: 0   Мнения:0

Дъщери на генерали в битка за Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Видяно: 886   Мнения:0

Исабел Алиенде тръгва на български
Видяно: 741   Мнения:0

Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Видяно: 742   Мнения:0

Записки от един медиен конгрес в Чили
Видяно: 211   Мнения:0

Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

От Пабло Неруда до Димитър Димов
Видяно: 0   Мнения:0

Контакти с България
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Видяно: 739   Мнения:0

Спомен за приятелите, които разпиляхме
Видяно: 4405   Мнения:1

Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Видяно: 650   Мнения:0

Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Видяно: 592   Мнения:1

Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Видяно: 632   Мнения:0

Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
Видяно: 1039   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 545   Мнения:0

Българското Чили
Видяно: 2136   Мнения:0

Чилийска фиеста, български прочит
Видяно: 331   Мнения:0

Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Видяно: 215   Мнения:0

Експлозивни струни - от Чили до България
Видяно: 330   Мнения:0

Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Видяно: 358   Мнения:0

Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Видяно: 303   Мнения:0

Чилийски открития
Видяно: 235   Мнения:0

България ще има почетен консул в Чили
Видяно: 714   Мнения:0

Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Видяно: 636   Мнения:0

Български режисьор трупа слава в Чили
Видяно: 1263   Мнения:0

БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
Видяно: 700   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 246   Мнения:0

Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Видяно: 417   Мнения:0

Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Видяно: 243   Мнения:0

Близкото Чили
Видяно: 277   Мнения:0

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Видяно: 291   Мнения:0

Безпокойни песни
Видяно: 269   Мнения:0

Чили
Видяно: 257   Мнения:0

Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Видяно: 359   Мнения:0

Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Видяно: 256   Мнения:0

Българско ехо от чилийския 11 септември
Видяно: 0   Мнения:0

Чилийски уроци за българското образование
Видяно: 0   Мнения:0

Всички обичаха имигрантите от Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Видяно: 1163   Мнения:1

Атакама е Елдорадо за астрономите
Видяно: 688   Мнения:0

ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
Видяно: 2270   Мнения:1

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
Видяно: 692   Мнения:0

На края на света
Видяно: 249   Мнения:0

Пробождането на Андите
Видяно: 211   Мнения:0

Сървайвър по чилийски
Видяно: 239   Мнения:0

Гневът на вулканите
Видяно: 210   Мнения:0

Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Видяно: 236   Мнения:0

Чили в сметки
Видяно: 238   Мнения:0

Чили - луда география и уникална храна
Видяно: 118   Мнения:0

Авторски анализи
Луис Корвалан още вярва в социализма
Видяно: 1602   Мнения:1

Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Видяно: 814   Мнения:0

Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Видяно: 652   Мнения:0

Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Видяно: 819   Мнения:0

Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Видяно: 661   Мнения:0

България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Видяно: 585   Мнения:0

Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Видяно: 580   Мнения:0

Убиецът на Виктор Хара е руснак
Видяно: 920   Мнения:0

Латино в яркочервено и бледорозово
Видяно: 512   Мнения:0

Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Видяно: 598   Мнения:0

Революцията на пингвините
Видяно: 570   Мнения:0

Трепети под Южния кръст
Видяно: 543   Мнения:0

БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
Видяно: 660   Мнения:0

ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Видяно: 1260   Мнения:0

Светлини и сенки от Къщата на духовете
Видяно: 504   Мнения:0

България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Видяно: 8751   Мнения:0

Чили започва отначало
Видяно: 201   Мнения:0

Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Видяно: 180   Мнения:0

Трус и за “чилийския модел”
Видяно: 199   Мнения:0

Татко Лучо отиде при сина си
Видяно: 219   Мнения:0

В краката на Магелан
Видяно: 188   Мнения:0

Пасионариите на Чили
Видяно: 196   Мнения:0

Чилийски трусове
Видяно: 6635   Мнения:0

Следата на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Видяно: 0   Мнения:0

Подаръкът на Чили
Видяно: 0   Мнения:0

Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















28.4.2017 г.

Visitor: 1158450