Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Тема", брой 10 (539), 14-21 март 2012 г.

Секси колумбийки, наркотици, кръстове от сол

Хората в родината на Фернандо Ботеро са дружелюбни, усмихнати, лежерни

Александър Федотов


Всичко тръгва наопаки. Над София отново вали сняг на едри парцали, вече два часа седим в самолета за Мадрид и чакаме да разчистят пистата. Най-после излитаме и след три часа кацаме в испанската столица. Уви, „Иберия” излита пред очите ни, без да ни дочака. Ами сега?! На информационното гише се нареждат тридесетина души като нас, изтървали полетите си за останалата част от света. Испанците работят бавно, опашката не помръдва, хората недоволстват.
Спасението идва от Колумбия. Случайно виждаме самолет на тяхната авиокомпания ”Авианка”, който излита за Богота буквално след половин час. Представителите на „Авианка” откликват с разбиране на нашите молби – и ето, че вече летим към мечтаната дестинация. Колумбия, страната на хубавите жени, печелили не един и не два конкурса Мис Свят. И, разбира се, страната на наркотиците.
В Богота ни посреща Синтия – симпатична жена, минала тридесетте, с шини на зъбите, защото вероятно иска да стане още по-симпатична. Синтия е типична колумбийка, както разбрахме после. По време на нашия престой в Централна Колумбия тя непрекъснато ни убеждаваше, че основната задача на омъжените колумбийки се свежда до това да бъдат винаги харесвани от своите съпрузи, а на неомъжените – на всяка цена да си намерят колкото се може по-богат и по-добър съпруг... Немкинята Нина, щастливо омъжена за колумбиец, която по-късно ще ни стане екскурзоводка в Картахена, няма да пропусне нито една възможност да се надсмее над семплите според нейните разбирания колумбийки, мечтаещи

„само за богати мъже, дрехи и бижута”.

В микробуса Синтия вади една карта и започва да задрасква районите на Богота, където не бива да ходим, защото там било опасно не само за чужденците, но и за местните. Накрая все пак великодушно ни оставя едно малко незадраскано петънце – историческия център Ла Канделария, площада „Боливар” и Седмия булевард. Добре, че хотелът ни се намира на петстотин метра от въпросния площад, иначе сигурно Синтия би ни карала да притичваме през опасните зони на прибежки.
С подобни предупреждения са ме посрещали в много латиноамерикански държави, но досега те не са се оправдавали. Затова няма изненада и в това, че колумбийците се оказват изключително дружелюбни, усмихнати, отзивчиви хора. И необичайно красиви. Причината вероятно се крие в голямата смесица от раси и етноси и в желанието на всички да изглеждат секси – особено жените. Което напълно им се отдава.
Улиците гъмжат от млади и жизнерадостни хора. Столицата Богота е грамаден град, поделен почти като таблица на улици и булеварди. Опасан е от нови богаташки райони, където правоъгълният принцип на уличните завои вече не се спазва. Шумен и зелен, младолик и органичен в своята латиноамериканска приветливост, този град, а по-точно неговият център, те посреща с помпозни църкви и катедрали, прекрасно подредени музейни сбирки, университетски кафенета, зелени площади и градинки, в центъра на които задължително има по един шадраван.
Амбулантните търговци предлагат фрешове от екзотични за нас и съвсем естествени за тях плодове. Сладкишите задължително съдържат кокосово мляко и различни ядки, а прочутото колумбийско кафе наистина е стряскащо силно.
Още при първото ми посещение в Латинска Америка – в Аржентина – имах чувството, че съм попаднал в Европа на 70-те. Стари реклами и табели, неприкрита архаичност в градската архитектура, малки автобуси... В Колумбия също се връщам назад във времето. Защото не усещам неговото – на времето, забързано дишане. Впрочем, казват, че вторият по големина град Меделин е пълна противоположност на Богота – суперсъвременни постройки, модерни комуникации, нов начин на живот, темпо като в другите световни мегаполиси.
Но латиноамериканският консерватизъм, ако мога така да го нарека, ми е приятен, защото освен всичко друго визира културна приемственост, залагане на онова, което е сърцевината на дадена страна и народ. Именно затова латиноамериканците, в това число и колумбийците, така

държат на своята история и тачат своите герои.

В Богота има много музеи, посещението на някои е абсолютно задължително. Преди всичко това е Музеят на златото, в който е събрана уникална колекция от исторически артефакти от древността до испанското нахлуване, направени от споменатия благороден метал. Още повече, че този музей е разположен на безопасния Седми булевард!
Непременно трябва да се отиде и в музея на „най-колумбийския от всички художници в Колумбия” Фернандо Ботеро, чиито пищни герои днес украсяват много световни столици. Там можеш да се насладиш на гротескните, но някак си много уютни жени, мъже и животни, претворени в скулптури и живописни платна. В изключително модерния Музей на парите пък можеш да проследиш зараждането на паричните знаци в Западното полукълбо и историята им до днес.
Богота е разположена върху планинско плато на височина 2640 метра, но разреденият въздух съвсем не се усеща. Едва когато напускаш града и се озоваваш в съседните долини, разбираш, че горе всъщност е доста хладно. Край колумбийската столица има безброй интересни места за посещение. Едно от тях е уникалната Солна катедрала, която се намира в местността Сипакира и заема площ от 8500 квадратни метра. Тази катедрала поразява въображението на всеки посетител с четиринадесетте си грамадни кръста, които символизират четиринадесетте спирки по прочутия Кръстен път на Христос в Ерусалим, с фигурите на ангели и мадони, с грамадните колони и какво ли още не. Всичко това е

изсечено в солна скала на дълбочина 120 метра.

На стотина километра от столицата се намира колумбийският Етър – градчето Ракира, известно с грънчарството си. Там се прави всичко, което човек може да си представи: от колосални фигури на хора и животни до саксии за цветя и сувенири. Поръчки идват от цял свят и най-много – от известни хотелски вериги, които украсяват с местна продукция своите сгради и градини.
Планинска Колумбия се намира на два океана – Тихия и Атлантическия. Именно в северната част на страната, чиито брегове се мият от Карибско море, е разположен град Картахена. Един час път със самолет и вие се озовавате в най-красивия карибски град. Архитектурата на колониалния център е абсолютно автентична. Сградите, боядисани в небесно-синьо, зелено, червено, розово, жълто и т.н., са в много добро състояние. Шарените постройки са в хармония и с многоцветието на местните жители: черни, бели, жълти, мургави... Градската гълчава – смехът, музиката, веселите подмятания – не уморява, просто не я усещаш, а се опитваш да я попиеш, да я запаметиш завинаги, защото разбираш, че тази културна смесица е

истинският дух на Карибите.

Много бързо свикваш и с пъстрите дрехи на местните жени, които уж продават плодове, но всъщност припечелват от снимки с чуждестранни туристи; и със спонтанно възникващи от нищото и изчезващи в нищото младежки танцови групи, които те смайват с бързите си ритми; и с тихия глас на китарата в топлата нощ, защото този град никога не заспива, а просто лекичко си притваря очите... В един момент разбираш, че не ти се тръгва, че ти се остава тук колкото се може по-дълго.
Картахена не е само прастара испанска колониална крепост, защитена от ЮНЕСКО, но и супермодерен град, разположен върху дълъг и тесен нос, застроен с бели небостъргачи, които се оглеждат в лазурното Карибско море. Градът е известен със своята широка плажна ивица на всички, които търсят карибското слънце. Картахена е и възможност за чудесни разходки с кораб до съседни острови, където всеки може да се наслади на богатството на дивата природа на Колумбия, да се разходи из джунглата, да поплува с баракудите и акулите.
В Картахена е много спокойно. Тук никой няма да ви каже да си скриете фотоапарата за всеки случай или да не ходите сами по тесните криволичещи улички. Испински туристически рай, но без досадна суматоха. Всеки може да намери за себе си спокойно местенце, за да възрадва сетивата си и да преживее духовна наслада. Понякога американските туристи ти идват в повече, защото Маями е „на една ръка разстояние”, но никой и нищо не е в състояние да засенчи или да омрачи бликащия оптимизъм и жизнерадостта на картахенци.
Е, забравих да напиша за наркотиците. Не е за вярване, но никой не ни предложи наркотик: нито за консумация, нито за пренасяне. Разбира се, по летищата в Колумбия има специално обучени кучета, които душат багажа. И толкова. Чак когато ги видях на тръгване, се сетих, че тази страна оттатък границите й все се свързва не само с хубави жени, но и с наркотици. Поредното едностранчиво клише на информационната глобализация.

...

Проф. дфн Александър Федотов е директор на Центъра за източни езици и култури в СУ "Св. Климент Охридски". Роден е на 6 март 1956 г. в град Новосибирск. Завършил е Факултета за източни езици и култури в Санкт-Петербургския държавен университет. Член на Световната асоциация по тибетология (IATS), Световната асоциация по монголистика (IAMS), Постоянната международна конференция по алтаистика (PIAC), Европейската асоциация по кореистика (AKSE). Автор на 30 книги - монографии и преводи от корейски, старотибетски, старомонголски, монголски и английски.
Видяно: 80Мнения: 0

Общи данни
КОЛУМБИЯ
Видяно: 2159   Мнения:0

Известни личности
Патриархът Маркес не се предава на есента
Видяно: 1359   Мнения:3

Непоправимия Габо
Видяно: 310   Мнения:0

Ингрид Бетанкур на свобода
Видяно: 281   Мнения:0

Урибе под карантина
Видяно: 234   Мнения:0

Сбъднатата “американска мечта” на Колумбия
Видяно: 74   Мнения:0

Габриел Гарсия Маркес: 85 години несамота
Видяно: 78   Мнения:0

Гриселда Бланко: Непростената Кръстница
Видяно: 71   Мнения:0

Сбогуване като в Макондо
Видяно: 0   Мнения:0

Култура
Патриархът Маркес не се предава на есента
Видяно: 1359   Мнения:3

Хуанес сложи camisa blanca
Видяно: 343   Мнения:0

Забележителности
Тайните на колумбийското злато
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
Кандидат-президентка хвърлена за стръв в Колумбия
Видяно: 7874   Мнения:1

Латиносериалът “Емануел”
Видяно: 314   Мнения:0

Ингрид в торба не стои
Видяно: 10513   Мнения:0

Секси колумбийки, наркотици, кръстове от сол
Видяно: 79   Мнения:0

Чай от кока под слънцето на Богота
Видяно: 7456   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















17.8.2017 г.

Visitor: 1311568