Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. „Тема”, брой 16 (545), 24-30 април 2012

Направи си сам... нови пари

В гръцкия град Волос преборват кризата със собствената валута ТЕМ. Челният опит действа успешно още от 2010-а и в другия край на света - при индианците тотонака в мексиканския щат Веракрус, които пазаруват с „тумин"-и

Къдринка Къдринова


Докато политиците се наумуват дали връщането на драхмата може да измъкне Гърция от кризата или напротив - излизането от еврозоната съвсем ще закопае и страната, и Европа, в гръцкото пристанище Волос са намерили собствено решение. Пуснали са в обращение на местния пазар алтернативни бонове, наречени ТЕМ, които заместват еврото при пазаруване. 1 ТЕМ е равен на 1 евро. Условието е онзи, който купува, да разполага с материално покритие, горе-долу равностойно на стоката, която иска да придобие. Затова Би Би Си, която съобщава за инициативата, я описва като форма на натурална размяна, улеснена с въвеждането на боновете ТЕМ. Схемата функционира така: ако имате определена продукция, предназначена за реализиране, или предоставяте услуги, получавате кредит под формата на ТЕМ-ове. С тях можете да пазарувате други подобни продукции и услуги, които също са получили ТЕМ кредити. Тоест, става дума за нещо като мрежа, в която досега са се включили около 800 жители на Волос. За Би Би Си това е „нова версия на старата бартерна система от Древна Гърция".
„Благодарение на въвеждането на ТЕМ мога да взимам уроци по чужд език, като в замяна например преподавам компютърна грамотност. Идеята е много добра, защото така хората си дават сметка, че търговията може да върви успешно и да ни носи бонуси и без да използваме евро", обяснява Ставрос Нтентос, който има свой щанд на местния пазар.
Системата е организирана по интернет, където участниците в мрежата са вписани със собствени сметки и където се отчита всяка виртуална транзакция. „Хората получават така надежда. Откриват, че имат какво да предложат и съответно какво да получат", казва създателят на ТЕМ Янис Григориу. Дали ТЕМ може да стане доминираща разменна единица за целия Волос? „Е, ще видим!" - смее се Янис.
От своя страна кметът на Волос Панос Скотиниотис оказва пълна подкрепа на инициативата: „Поддържаме я, защото това е много добър начин за излизане от дълбоката икономическа и социална криза." Градоначалникът е убеден, че ТЕМ с нищо не застрашава еврото и че двете валути ще могат да поддържат мирно съвместно съществуване. „ТЕМ допълва еврото, не го замества. Гърция е член на еврозоната и ние искаме да останем в нея", подчертава Скотиниотис.
Мрежата на ТЕМ става все по-популярна и сред цели фирми във Волос, които колективно влизат в нея. Би Би Си разказва например за цветарска кооперация, създадена от хора с увреждания, които пласират своите цветя, получавайки срещу тях други услуги. Например срещу желания букет клиентът може да окоси тревата в градината или да поправи оградата. Ако не беше ТЕМ, кооперацията би се затруднила доста в заплащането на този вид услуги. Ръководителката й Пери Манцафлери казва: „Израсла съм на село и там някога се живееше точно така, не прибягвахме до пари. Може би и това сега е една нова възможност да се започне отначало."
ТЕМ се използва и при създадените детски занимални. Координаторът им Харалампос Барбас обяснява: „Това е отлична антикризисна мярка. Животът продължава. Сега имаме възможност да погледнем на нещата по друг начин. Кризата не е краят на света. Можем да имаме успех и да продължим напред."
Всъщност въвеждането на алтернативна валута не е откритие на волосчани. Подобни опити са правени в различно време и в други части на света. Един от най-успешните функционира вече от две години в далечно Мексико - при индианците от етническата група тотонака, живеещи в община Еспинал в щат Веракрус. През 2010 г. те започват да въртят локалната търговия с тумини. Това също са бонове, чието покритие не е злато като при официалната държавна валута, а уменията и собствеността на притежателя им. В общинската пекарна в Еспинал например продукцията се пласира и срещу обичайното мексиканско песо, и срещу тумин. Така се търгуват и месо, и зеленчуци. Всеки, който е влязъл в мрежата „Тумин", може да се разплати и с ответна услуга - например със зъболекарски преглед или с поправка на счупена брава. И тук също смятат, че де факто се връщат към историческите корени на бартера, станал основа за възникването на парите. „Но при нас логиката е точно обратната от онази, която функционира при парите. Ние не целим натрупване, а полезна размяна и взаимопомощ между хората", обяснява пред Би Би Си Оскар Еспино от местния Изследователски междукултурен център за развитие.
Проектът „Тумин" възниква като програма към Интерконтиненталния университет на Веракрус (UVI), базираща се на местните традиции. Целта е да се подпомогнат 25-те хиляди жители на Еспинал, половината от които са от общността тотонака. Те са крайно бедни и не разполагат с постоянни доходи. При липсата на редовен приток на пари съседите просто си разменят продукти и услуги, за да оцелеят. Това впрочем е обичайна практика и в доста други бедни селски общини в Мексико. Приносът на експертите от UVI е бил главно в разработването на дизайна и в оформянето на боновете тумин, които да улеснят бартера.
Боновете са пуснати в обращение в годината, в която Мексико помпозно чества 200-годишнината на своята независимост. Тържествата и похарчените за тях държавни средства тогава предизвикват доста брожения сред бедните индиански общности, които се чувстват „втора ръка" хора, лишени от загрижеността на официалните власти към тежкото им икономическо и социално положение, изоставени сами на себе си. Въвеждането на тумин в Еспирал именно в онази обстановка е и форма на протест. Затова в дизайна на хартиените бонове създателите им вплитат образа на националния герой Емилиано Сапата - легендарния командир от Мексиканската революция, бранел бедните селяни, както и картини на бунтовния художник Диего Ривера. Официалното наименование на мрежата „Тумин" всъщност е „Обединени в защита на човешките права", а девизът е: „Да посеем справедливост и да пожънем мир". На всеки бон е изписано също „Алтернативен пазар и солидарна икономика". А „бащите" на инициативата агитират така: „Влизайки в „Тумин", преставате да бъдете клиенти и ставате другари."
В мрежата са включени 115 души от общината. Всеки от тях е гарантирал покритие със стоки или услуги на стойност 500 тумина и те са в постоянна циркулация. Официалните мексикански песос също може да се използват - примерно на обичайния пазар 1 кг месо е 70 песос, а в мрежата е 50 песос и 20 тумина.
Не всичко обаче е безоблачно за жителите на Еспинал. Националната банка на Мексико вече ги обвини, че саботират националната валута. И прокуратурата се зае да разследва случая. Разбира се, инициаторите на проекта „Тумин" са категорични, че не са извършили никакво престъпление, а само залагат на солидарността и взаимопомощта. Оскар Еспино уверява, че мексиканският НПК не предвижда санкции за въвеждане на бонове, улесняващи търговските операции между частни лица. Очевидно притеснението на властите е причинено повече от „подривния" пример - защото в Еспирал на практика показват как една бедна общност може да заживее по-добре, поемайки сама съдбата си в свои ръце. Докъде може да стигне един такъв експеримент, тепърва ще можем да наблюдаваме и в доста по-близкия до България гръцки Волос.

Видяно: 83Мнения: 0

Общи данни
МЕКСИКО
Видяно: 1691   Мнения:0

Известни личности
Новият Зоро омагьосва света от Мексико по Интернет
Видяно: 1079   Мнения:0

Сапуненият президент на Мексико
Видяно: 87   Мнения:0

Небесният подарък на Фрида
Видяно: 76   Мнения:0

Култура
Мексиканският писател Ераклио Сепеда: ЛЮБОВТА ИДВА, КОГАТО ЧОВЕК Е УВЕРЕН В СЕБЕ СИ
Видяно: 464   Мнения:0

Лаура Ескивел:Всички сме в резониращата матрица на маите
Видяно: 255   Мнения:0

Контакти с България
БЪЛГАРИЯ И МЕКСИКО – 30 ГОДИНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Видяно: 3374   Мнения:0

Фелипе Калдерон, недочакалият
Видяно: 231   Мнения:0

Мексиканската следа на Людмила Живкова
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Акапулко - Райско място за почивка
Видяно: 1958   Мнения:0

Космически прах ще помогне за изследване на пирамида на ацтеките
Видяно: 1086   Мнения:0

Бактерии рушат руини от паметници на маите в Мексико
Видяно: 1460   Мнения:0

СТОЛИЦАТА НА МЕКСИКО - МОДЕРЕН ГРАД ВЪРХУ ДРЕВНИЯ ТЕНОЧТИТЛАН
Видяно: 2347   Мнения:0

ЧИЧЕН ИТСА - среща на две предколумбови цивилизации
Видяно: 862   Мнения:0

Маи от пирамидите, маи от хотелите
Видяно: 0   Мнения:0

Убиецът на динозаврите
Видяно: 0   Мнения:0

Авторски анализи
"Сапатисти от всички страни, съединявайте се!"
Видяно: 1150   Мнения:0

Американска пиеса за демократи и диктатори
Видяно: 710   Мнения:0

Мексико – близо до САЩ и далеч от бога
Видяно: 773   Мнения:0

Хорхе Волпи, мексикански писател, и Карлос Брионес, испански учен и поет: Стратегията на егоиста погубва света
Видяно: 522   Мнения:0

Клонингите на Берлинската стена
Видяно: 318   Мнения:0

Мексико и Централна Америка – избори и предизвикателства
Видяно: 454   Мнения:0

Особености на площадните революции
Видяно: 238   Мнения:0

Мексиканска вълна
Видяно: 5141   Мнения:0

Направи си сам... нови пари
Видяно: 82   Мнения:0

Французойките също плачат в Мексико
Видяно: 6433   Мнения:0

Ментата с групата „мента”
Видяно: 0   Мнения:0

Новата мексиканска революция
Видяно: 0   Мнения:0

Мексико в огън
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















29.4.2017 г.

Visitor: 1160784