Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
Сп. "Ема", бр. 11, 20 март 2006 г.

Венецуелското лице в България Елена Чики гледа винаги напред

Откривателството на нови страни и приятелства зарежда с енергия временно управляващата посолството на Каракас у нас

Къдринка Къдринова


Винаги елегантна и с перфектен грим, истинска изискана дама – но с едно немирно огънче в очите и с една танцувална грация в стъпките, които неизменно пробиват през дипломатическото лустро и издават темпераментната латиноамериканска виталност. Елена Чики, временно управляващата венецуелското посолство в България, по омагьосващ начин съчетава професионализма на кариерен дипломат със спонтанността на широко отвореното си за нови страни и приятелства южно сърце. Откривателската тръпка я зарежда с енергия и радост от живота.
България е поредната спирка в служебните й мандати – от Гвиана през Канада, Португалия, САЩ, Испания, Ямайка. Навсякъде й е било интересно и вълнуващо, но чувствата й към нашата страна са съвсем специални. Категорична е, че у нас си е “като у дома”. И въодушевено започва да изброява приликите между българи и венецуелци – сърдечни, спонтанни, открити, добронамерени. Открива паралели дори в наименованията на най-популярните ни танци – между нашето хоро и венецуелското “хоропо”, въпреки че маниерът на изпълнение е все пак различен.
Елена Чики е у нас от малко повече от четири месеца, но вече е изчела едно издание за българската история на испански и усърдно се старае да се справи с кирилицата. Все пак признава, че с езика не й е лесно, но е сигурна, че ще се опита да го овладее. Досега не е имала опит с други славянски езици, но наред с вездесъщия вече английски знае и... унгарски. Екзотичното умение се обяснява с

унгарските корени на семейството й.

В Латинска Америка нациите са продукт от смесването на толкова много преселнически посоки, че нейният произход там никому не прави впечатление – кой ли няма в рода си по някой европейски дядо.
В България най-много й харесва да се разхожда по пазарите и покрай сергиите на майсторите на народни занаяти. Очарова я нашенската керамика. И иконите ни. Въпреки че ние сме православни, а венецуелците – католици, светците ни са едни и същи и за Елена Чики е истинска наслада да открива образите им, изографисани от иконописците ни. Обиколила е много български манастири и църкви и описва с благоговение чувството на покой и извисеност, което я обзема винаги при тези посещения.
Харесва много кукерите ни. И за тях намира аналог във Венецуела – в т.нар. “дяволи от Яре” /венецуелска област/. Вярно, нашите дрънкат с чанове, а венецуелските – с маракаси, но иначе танците и маските са много подобни.
Сред градовете ни предпочита Велико Търново и Пловдив – заради старините и историята. С Пловдив има и по-специална връзка – тамошното училище с преподаване на испански, което носи името на венецуелеца Симон Боливар, влязъл в историята като “баща” на освободителното движение на Латинска Америка от испанското владичество. Венецуелското посолство у нас традиционно поддържа топли връзки с училището, а Елена Чики е амбицирана да организира конкурс са ученически есета за Боливар. Впрочем, името на героя днес е част от официалното наименование на държавата й – Боливарска република Венецуела.

Бронзовата фигура на Боливар

се извисява и в двора на венецуелската резиденция в София. Дело е на големия ни скулптор Георги Чапкънов. Преди години в Южния парк имаше цяла алея с бюстове на латионамериканските герои от освободителните войни и тя започваше тъкмо с Боливар. Но тъжната съдба на паметниците по нашенските градинки и паркове не подмина и тях – един по един бяха откраднати, без съмнение за продажба за вторични суровини...
Елена се отнася с толерантност към подобни нелепици и предпочита да говори за заветите на Боливар за латиноамериканско единство, които страната й се опитва днес да съживява. Смята за много перспективна инициативата на президента Уго Чавес за изграждане на латионамерикански енергиен и икономически съюз. Негов гръбнак би трябвало да стане стратегически тръбопровод за енергийни носители между Венецуела и Аржентина с трасе през Бразилия и евентуален разклон за Боливия. За медийната “подплата” на подобни идеи се грижи “ телевизията “Телесур” със седалище в Каракас и оглавявана от венецуелеца Андрес Исара.
Елена е убедена, че както България е интересна за Венецуела като “врата” към ЕС и към Черноморския регион, така и Венецуела може да е подобна “врата” за нас към Латинска Америка – и в бизнес-отношенията, и в културния и информационен обмен. Тя въодушевено

хвали и опита на страната си в дълбоките социални реформи

– изграждането на жилища за бедните слоеве /между другото, интересна възможност за наши строителни предприемачи/, ликвидираната за 6 г. неграмотност, осъществяваната съвместно с Куба програма за осигуряване на безплатни медицински грижи на хора с материални затруднения и т.н. Венецуела се е ангажирала и да предоставя помощи под формата на петролни доставки за Куба, Ямайка и други страни от карибския басейн.
Солидарността, съпричастността, изострените социални сетива за Елена са ценност, на която тя много държи. Успяла е да я развие и у дъщеря си – 21-годишната Ана Габриела, коята в момента учи политически науки в Париж. Като малка Ана Габриела е обикаляла с майка си по света, расла е в различни страни и в различна среда. Страдала е от честата раздяла с приятели, но се е обогатила и с все нови и нови човешки връзки, докоснала се е до много култури и традиции, научила е езици.
Когато през 1999 г. катастрофално наводнение опустошава Венецуела, Елена Чики е на работа във Вашингтон и почти по 24 часа в денонощие се посвещава на осигуряването на международни помощи за страната си. Ана Габриела също непрекъснато е в посолството и се опитва да помага с каквото може. Най-важното, което днес майка й откроява в нейния характер, е неспособността на момичето да отмине равнодушно чиято и да е беда, включително просяк на улицата – независимо дали го вижда в Монреал, Мадрид или София.
Ана Габриела често идва в България – влюбила се е в страната ни също като майка си. По-съществената й любов обаче все пак е един красив ирано-италианец с британски паспорт, с когото се запознала в Лондон и който си паднал много по Латинска Америка след пътешествия до Куба и Мексико. “Мисля, че и двете с Ана Габриела се чувстваме

като гражданки на света,

който днес, покрай интернет и самолетните връзки, наистина сякаш се е смалил. Но също сме и истински венецуелки – винаги заредени с енергия и идеи, витални, силни духом”, категорична е Елена Чики. Според нея по принцип навсякъде по света жените са по-вдъхновената и по-действена част от населението. А специално във венецуелското външно министерство са и мнозинство. Така че една жена на дипломатически пост там не е изненада за никого.
Посреща с иронична усмивка неизбежното подмятане за венецуелките като за постоянни победителки във всевъзможните конкурси за красота. “За мен красотата идва отвътре, от духа. Затова предпочитам да говоря за духовните ценности, които зареждат жените у нас с толкова пленително излъчване”, обяснява представителката на Каракас. Тя е убедена, че и българките са красиви тъкмо по същия начин. Възхищава им се заради тяхната интелигентност, професионализъм, елегантност, сърдечност.
Онова, което я смущава в българите като цяло, е прекаленото съсредоточаване върху собствените ни проблеми, интерес, амбиции. “Разбирам и уважавам стремежа ви да влезете в Европейския съюз, но

светът е доста по-голям от Европа.

И извън нея има страни и народи, които заслужават внимание,” подсеща Елена Чики с деликатна усмивка.
Няма обаче никакви резерви, към българската кухня. Харесва почти всичко от нашите специалитети, но особено шопската салата и... просто чубрицата с хляб. Червените вина и специално маврудът също я очароват.
Убедена е, че и българите биха харесали венецуелските гозби, стига да ги опознаят. Затова е замислила представяне на типични рецепти пред наши журналисти. Впрочем, коктейли и ястия от родината й вече бяха поднесени пред българска публика – по време на вечерите на венецуелска музика и кухня в кафето на театър “Ла Страда” през януари.
Екипът ни също опита два венецуелски специалитета, докато гостуваше на Елена Чики: “текеньос” - хрупкави тестени пръчици, забъркани с яйца и сирене, и “арепас” –печени тестени “джобчета”, в които може да се сложи всякаква плънка според вкуса.
Елена Чики е изпълнена с идеи за сближаване между Венецуела и България и не се съмнява, че ще ги осъществи. Убедена е: “Да искаш значи да можеш. Човек трябва винаги да гледа позитивно напред и никога да не затваря вратите към новото. В днешния свят дистанции няма. Всичко е достижимо”.

Видяно: 13Мнения: 0

Общи данни
ВЕНЕЦУЕЛА
Видяно: 1285   Мнения:1

Известни личности
Гаменът от Каракас и голият крал
Видяно: 287   Мнения:0

Чавес става син и добър
Видяно: 230   Мнения:0

Чавес като Путин или два вота – една цел
Видяно: 221   Мнения:0

Фреди Гевара - венецуелският Кошлуков
Видяно: 323   Мнения:0

Феноменът Чавес
Видяно: 279   Мнения:0

Новата битка на Чавес
Видяно: 231   Мнения:0

Чавес пак е тук
Видяно: 92   Мнения:0

Тайната на Чавес
Видяно: 80   Мнения:0

Чавес се възнесе в митологията
Видяно: 88   Мнения:0

Култура
Ражда се “Боливарска Си Ен Ен”
Видяно: 645   Мнения:0

Контакти с България
Български картини са страстта на венецуелския посланик
Видяно: 1617   Мнения:0

Българското изкуство стигна до Венецуела
Видяно: 908   Мнения:0

Двустранните отношения Венецуела-България
Видяно: 1499   Мнения:0

БЪЛГАРИЯ И ВЕНЕЦУЕЛА - 30 години дипломатически отношения
Видяно: 3703   Мнения:0

ВЕНЕЦУЕЛА: В ЦЕНТЪРА НА НОВИНИТЕ
Видяно: 626   Мнения:0

ПОСЛАНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ ПО СВЕТА
Видяно: 1240   Мнения:0

София Касидова подписва споразумение с Венесуела
Видяно: 661   Мнения:0

С храни, лекарства и строителство бизнесът ни може да пробие във Венецуела
Видяно: 1009   Мнения:0

Конституционна реформа във Венецуела
Видяно: 631   Мнения:0

Венецуелски щрихи
Видяно: 392   Мнения:0

Венецуелска офанзива и по българско направление
Видяно: 209   Мнения:0

С името на Боливар
Видяно: 85   Мнения:0

Венецуелското лице в България Елена Чики гледа винаги напред
Видяно: 12   Мнения:0

Три горещи души за Шоколад
Видяно: 17   Мнения:0

Тест по венецуелски
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Ориета Капони: Венесуела обединява световни интелектуалци и се бори със заговори
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Ориета Капони: Не Венесуела е заплаха за САЩ, а САЩ за Венесуела, за света и за мира
Видяно: 0   Мнения:0

Н. Пр. Ориета Капони: Продължаваме заветите на Боливар с борба срещу неолиберализма
Видяно: 0   Мнения:0

Приятели на Венесуела изразяват подкрепата си за нея
Видяно: 0   Мнения:0

Забележителности
Красотите на Каракас
Видяно: 1250   Мнения:0

Авторски анализи
Хорхе Валеро: Демокрацията трябва да се прави с морал
Видяно: 654   Мнения:0

Бивш десантчик разпалва полярни страсти във Венецуела
Видяно: 704   Мнения:1

Страсти като от сериали връхлитат латиноуправници
Видяно: 550   Мнения:0

Пучът във Венецуела лъха на петрол. И горчи на САЩ
Видяно: 844   Мнения:0

Пред референдума във Венецуела
Видяно: 596   Мнения:0

Странният диктатор Чавес
Видяно: 732   Мнения:1

ВЕНЕЦУЕЛА, СТРАНА НА КРАСАВИЦИ И... НА ПЕТРОЛ
Видяно: 723   Мнения:0

"Телесур" - южноамериканската "Ал Джазира"
Видяно: 607   Мнения:0

Правителството на Чавес е разядено от корупция
Видяно: 540   Мнения:0

НОВИЯТ ФИДЕЛ ИЛИ НОВИЯТ АЛИЕНДЕ?
Видяно: 535   Мнения:0

Венесуела - ново лице в Латинска Америка?
Видяно: 19899   Мнения:2

Тайната на Чавес
Видяно: 77   Мнения:0

Зрелостният изпит на чавизма
Видяно: 83   Мнения:0

Чавес се възнесе в митологията
Видяно: 69   Мнения:0

Пътни фрагменти от Венесуела
Видяно: 94   Мнения:0

Разполовената Венесуела
Видяно: 109   Мнения:0

50 истини за Уго Чавес и за Боливарската революция
Видяно: 8596   Мнения:0

Венесуела в огледалния свят
Видяно: 0   Мнения:0

Венесуела на мушката
Видяно: 0   Мнения:0

Венесуелски амплитуди
Видяно: 0   Мнения:0

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Втори конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” - 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Връчване на наградите във второто издание на журналистическия конкурс „СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ПОБЕДИТЕЛИ в журналистическия конкурс „Светове и цветове” 2014 на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ТРЕТИ КОНКУРС "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ" - 2015 за журналистически публикации на български или испански език на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИТЕ в третия журналистически конкурс на СИЖБ "Светове и цветове" - 2015

СИЖБ обявява четвъртото издание на конкурса „Светове и цветове” - 2016




Партньори и спонсори















20.7.2017 г.

Visitor: 1277097